Определение по дело №59/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 37/08.04.2010 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 1001/2009 г. по описа на РС – К., същият съд е признал подсъдимия Л. В. В., ЕГН *, за виновен в това, че на 07.07.2009 г. в Г. К., в телевизионното предаване „Тази сутрин”, излъчено по национална телевизия „bTV”, приписал престъпление на А. Д. К. в качеството му на областен управител на област К., че в кръга на службата си подписвал документи с невярно съдържание и ги публикувал в „Държавен вестник”, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК му е наложил наказание „глоба” в размер на 5500 лева и „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез отпечатване на присъдата в регионалния вестник „Нов живот”. Със същата присъда районният съд, във връзка с предявения по делото граждански иск, е осъдил подсъдимия да заплати на А. Д. К. с ЕГН * сумата от 6000 лева, представляваща причинени от престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва от 07.07.2009 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 10000 лева като неоснователен и недоказан. Освен това подсъдимият е осъден да заплати на К. сумата от общо 312 лева разноски по делото, както и да заплати по сметка на РС – К. сумата от 240 лева за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. В.. В жалбата са изложени твърдения за несъставомерност на деянието, във връзка с което подсъдимият е осъден от първата инстанция, както и за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е и това, че въпросното интервю, излъчено на 07.07.2009 г. по „bTV”, е заснето няколко дни по-рано от екип на телевизията, пристигнал в Г. К.. Направено е искане за отмяна на присъдата, включително в гражданско-осъдителната й част и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен с всички, следващи от това последици (включително да бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иск).

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия, както и самият подсъдим поддържат така подадената жалба. Защитникът на подсъдимия навежда твърдения за наличие на процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, както и за необоснованост на гражданския иск.

В същото заседание повереникът на частния тъжител изразява становище за потвърждаване на атакуваната присъда. Иска да бъдат присъдени направените от въззиваемата страна разноски във второинстанционното производство.

Окръжният съд, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

Жалбата е неоснователна. Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

С Нотариален акт № ****/**.**.***** г., том I, дело № ****/**** г. на нот. И. Славовска при РС – К., подсъдимият В. бил признат за собственик на недвижим имот – земеделска земя с площ 600 кв. м. в землището на с. Б., община К.. През 2007 г. започнало заснемане, осъществявано от „А.” ООД, с оглед изготвяне на планове по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, засягащи и землището на с. Б.. На 11.01.2008 г., 17.01.2008 г., 06.02.2008 г., 22.04.2008 г. и 05.06.2008 г. били проведени заседания на комисия, назначена на основние чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за приемане на плановете по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, със Заповед № РД-09-3/04.01.2008 г. на Областния управител на Област К. – частния тъжител А. К., назначен на тази длъжност с Решение № 732/01.09.2005 г. на МС на Република България. Комисията разгледала 54 възражения на различни лица против изготвен план по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Между тези възражения било и такова, подадено от подсъдимия относно горепосочения недвижим имот, който също попаднал в обхвата на изготвен план по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това възражение било оставено без уважение от комисията. За това решение в протокола били изложени мотиви в смисъл, че възражението на Л. В. е придружено от схема, която не съставлява скица на имота, издадена от оправомощени органи по надлежния ред и не представлява официален удостоверителен документ, че същото възражение не съдържало деловодни отразявания, съответстващи на Скица 924/14.05.1993 г., издадена от отдел „ТРЖПС” при община К., която скица била приложена по нотариален акт № 107, том I, дело № ****/**** г., че приложената по преписката ръчна скица няма каквато и да е правна стойност и не съставлява информационна база за изготвяне на плана, че от извършения на място оглед се установява, че авторът на възражението владее имот с по-голяма площ, несъответстваща на тази по нотариалния акт; посочено е още, че новообразуваният имот (съгласно плана) е определен при спазване на всички технически изисквания и условията за контрол към плана на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно заповеди на МЗГ и МРРБ, както и при съобразяване с горецитирания нотариален акт. Протоколът от заседанията на тази комисия е одобрен от тъжителя К. в качеството му на областен управител на Област К.. К. обаче не участвал в самата дейност на комисията.

Със Заповед № РД-09-127/03.07.2008 г., обнародвана в Държавен вестник, К., отново в същото си длъжностно качество, като взел предвид протокол от 17.01.2008 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-09-3/04.01.2008 г. на Областния управител на Област К., одобрил плана на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на зони за земеделско ползване с №№ 13, 14, 15, 24, 24а, 2 и 7, намиращи се в землищата на селата Иванци, Рани лист, Солище, Б., Енчец, Срединка, Бленика, всички намиращи се в община К.. Тази заповед била обжалвана от подсъдимия по реда на АПК.

Още в процеса на изготвяне на споменатите планове по ЗСПЗЗ имало недоволството от страна на различни лица от начина, по който се извършва тази дейност. В тази връзка подсъдимият и други недоволни провели разговор със св.Я. Я. – председател на гореспоменатата комисия и дали множество интервюта за различни медии. У недоволните лица се породили съмнения за наличие на корупционни прояви. От страна подсъдимия и на други засегнати лица били подадени жалби до Прокуратурата. В подадената от В. жалба от 25.01.2008 г. до РП – К. се твърдели нередности при изготвяне на плановете, като било посочено, че „в цялата схема за измама – подготовка, заснемане, анкетиране, оповестяване, узаконяване” имало „високопоставен държавен служител”. По повод жалбата на В. и на други лица била образувана прокурорска преписка. С постановление от 09.05.2008 г. РП – К. е отказала да образува наказателно производство във връзка с жалбите на няколко лица, между които и подсъдимия, като е изложено становище, че в хода на назначената по случая проверка не са установени данни за престъпление; препис от постановлението бил изпратен и до Л. В.. Против това прокурорско постановление била подадена жалба от лицето В.Г. (също подател на жалба до Прокуратурата), която била оставена без уважение от ОП – К. и постановлението за отказ да се образува наказателно производство било потвърдено.

На неустановена по делото дата през 2009 г., но не по-късно от 07.07.2009 г., подсъдимият дал интервю пред екип на телевизия „bTV”. В интервюто В., във връзка със създалото се недоволство от дейността по изготвяне, приемане и одобрение на горепосочените планове, заявил между другото и следното: „Без участието на висш държавен служител тази измамна схема не може да стане”, както и „държавният служител, който подписва документите с невярно съдържание, е областният управител на Област К. – г-н А. К.”. Интервюто било излъчено на 07.07.2009 г. в предаването тази сутрин на телевизия „bTV”. Това изказване на подсъдимия станало достояние на неограничен кръг лица – зрители на телевизия „bTV”, включително на служители от областната администрация на Област К.. Частният тъжител К. бил разстроен от случилото се, приел казаното от подсъдимия тежко, като голям удар по авторитета му.

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Същият има отлични характеристични данни.

Горната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Я. и Ч., от приложените по делото копия от документи (Заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Областния управител на Област К.; Протокол от заседанията на 17.01.2008 г., 11.01.2008 г., 06.02.2008 г., 22.04.2008 г. и 05.06.2008 г. на комисия, назначена на основание чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за приемане на плановете по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно Заповед № РД-09-3/04.01.2008 г. на Областния управител на Област К.; заверено от подсъдимия копие на писмо с изх. № РД-19-779-1/13.04.2010 г. на Областния управител на Област К. до Л. В. В.; нотариален акт № ****/**.**.***** г., том I, дело № ****/**** г. на нот. И. Славовска при РС – К.; Решение № 46/07.05.2009 г. на АдмС – К. по адм. д. № 112/2008 г., препис от Решение № 732/01.09.2005 г. на МС на Република България; препис от Решение № 674/12.08.2009 г. на МС на Република България), от приложената справка за съдимост на подсъдимия, от приложената характеристична справка за същия, от наличния по делото видеозапис на част от телевизионно предаване „Тази сутрин” на телевизия „bTV”, излъчено на 07.07.2009 г.

Изброените по-горе официални документи са издадени от компетентни лица, без да има наличие на вътрешни противоречия и без те да се намират в противоречие с останалите доказателствени материали по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Не влизат в противоречие с останалите доказателствени материали и характеристичната справка относно подсъдимия, поради което съдът също я кредитира. Настоящата инстанция кредитира напълно и предоставения от телевизия „bTV” видеозапис, доколкото същият е предоставен от телевизията – автор на записаното предаване, а съдържанието на записа не противоречи на другите доказателствени материали по делото, напротив – подкрепя се от обясненията на подсъдимия. Въззивният съд кредитира показанията на споменатите свидетели като ги намира за логични, без вътрешни противоречия и подкрепящи се от останалите доказателствени материали по делото. Същото се отнася и до обясненията на подсъдимия като единствено следва да се посочи, че настоящият съд не кредитира тези обяснения само в частта им относно това, че В. не влагал никаква обида в инкриминираните негови твърдения, излъчени на 07.07.2009 г., доколкото същият е съзнавал клеветническия характер на тези твърдения, относно което ще стане дума по-долу.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна следва, че подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, а именно – умишлено е приписал на длъжностно лице – областния управител на Област К. К. (съгласно чл. 93, т. а, б. „а” от НК областният управител е длъжностно лице по смисъла на НК, доколкото му е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение – областната администрация - и то не такава, която е само на материално изпълнение), по повод изпълнение на службата му (предвид визираната функция на приписваното лъжливо документиране в твърдяната „измамна схема”) – престъпление – съставяне на документ с невярно съдържание по чл. 311 от НК, което твърдение е било излъчено на 07.07.2009 г. в предаването „Тази сутрин” на националната телевизия „bTV” и по този начин разпространено. Установено е по делото, че частният тъжител, в качеството си на областен управител на Област К., е издал обсъдената по-горе Заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. въз основа на съответните протоколи и въобще въз основа на дейността на комисията с председател св. Я.. С него (с Я.) са имали пререкания В. и други недоволни от начина на изготвяне на плановете по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в процеса на изготвяне, приемане и одобряване на тези планове. На подсъдимия е било ясно това обстоятелство, като самият той е заявил при даване на обяснения пред първата инстанция, че никога не е твърдял, че К. е изготвял документите, а е ставало дума само за подписването им. При това положение за подсъдимия е било ясно и това, че частният тъжител не е следвало сам да участва в съответните технически и правни действия по изготвяне на плановете по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. В думите на Л. В., казани в интервюто, излъчено на 07.07.2009 г., обаче се съдържа именно твърдение за извършено документно престъпление от длъжностното лице А. К. под формата на издаване на документи с невярно съдържание и то умишлено и целенасочено. Подсъдимият, преди да спомене за издаването на документи с невярно съдържание, е казал, че „без участието на висш държавен служител тази измамна схема не може да стане”, след което е споменал и това, че държавният служител, който подписва документите с невярно съдържание, е областният управител на Област К. – г-н А. К.”. Изложеното по този начин от подсъдимия не може да бъде възприето по никакъв друг начин освен като твърдение за умишлена престъпна дейност, осъществявана от К., доколкото участието в една „измамна схема”, във връзка с което се извършва и лъжливото документиране, предполага наличието на умисъл и то пряк – с цел да бъде използван документът с невярно съдържание като доказателство за съответното невярно обстоятелство. Не би имало каквато и да било логична причина подсъдимият да обяснява пред една национална телевизия за участието на висшия държавен служител – областния управител А. К. – в такава „измамна схема”, без което участие не можело да съществува тази схема, да свързва това с издаване на документи с невярно съдържание от страна на К. и същевременно да няма предвид, че тази, твърдяна от него дейност на К., е умишлена и то целенасочена. Очевидно е, че впечатлението, което се създава у зрителя след като чуе горните реплики на подсъдимия, е за изразено твърдение, че А. К., като висш държавен служите – областен управител на Област К., обслужва извършването на престъпна дейност като за целта издава документи с невярно съдържание. Тук е и мястото да бъде уточнено, че подсъдимият, макар и да е посочил само това, че К. е подписвал документи с невярно съдържание, е приписал на частния тъжител именно умишлено, целенасочено съставяне на такива документи по смисъла на чл. 311 от НК, доколкото подписването на документа, макар и изготвен от друго лице, категорично представлява такова съставяне – издателят на документа е съответното длъжностно лице, а не техническият съставител.

Следва да се уточни и това, че нито са твърдени, нито са доказани други действия на частния тъжител, извън тези, които са били свързани с визираните по-горе планове по ЗСПЗЗ, които да могат да бъдат квалифицирани като съставяне на документ с невярно съдържание.

На следващо място, действително, казаното от В. не съдържа приписване осъществяването на всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 311 от НК от страна на тъжителя (нито пък на някое друго престъпление). Действително, от страна на подсъдимия при извършване на инкриминираното деяние не е твърдяно, че К. е съставил конкретен документ, в който да е удостоверил конкретни неверни обстоятелства или изявления, в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си и то умишлено, с цел да се използва този документ като доказателство за съответните обстоятелства или изявления (за това, че подсъдимият е визирал документи, свързани със споменатите по-горе планове по ЗСПЗЗ, се съди от доказателствата по делото, най-вече от самите обяснения на подсъдимия). Наистина, издадената от областния управител на Област К. заповед от 03.07.2008 г. трудно може да има характер на документ с невярно съдържание по чл. 311 от НК. Наличието на допълнително писмено изявление върху споменатия протокол от заседанията на комисията, назначена на основание чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за приемане на плановете по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което областният управител К. е одобрил протокола, също трудно е мислимо като възможен предмет на престъпление по чл. 311 от НК. Горното обаче не означава липса на съставомерност на деянието на подсъдимия. На първо място, ако бъде поставено изискване за посочване на всички съставомерни признаци на деденото престъпление при осъществяване на деянието приписване на престъпление като една от възможните форми на клеветата, то това практически би означавало неприложимст на съответната наказателноправна разпоредба; очевидно не това е смисълът на закона. Наказателноправната защита, осъществявана от законодателя на достойнството на личността посредством криминализирането на приписването на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК, предполага преследване на тези прояви, които водят до създаване на представи у някого, че дадено лице е извършило една укорима, престъпна дейност, без това да е така. Няма значение за квалификацията на деянието дали деецът е индивидуализирал визираните от него документи и дали тези документи въобще могат да бъдат предмет на лъжливо документиране като престъпна дейност. Важното в процесния случай е това, че подсъдимият е изразил пред телевизионната аудитория едно недоказано, макар и до голяма степен абстрактно твърдение, че А. К. издава в качеството си на областен управител, участващ в измамна схема, документи с невярно съдържание и то умишлено и целенасочено – с цел да бъдат използвани тези документи с невярно съдържание като доказателство за удостоверените неверни обстоятелства (макар това да не е казано директно от подсъдимия, същото се подразбира предвид твърдението за „измамна схема”, в която участва лицето, което подписва документите с невярно съдържание) - и това твърдение е възприето от неограничен кръг адресати посредством телевизионното излъчване. Изложеното от подс. В. пред зрителите на телевизията недвусмислено съдържа в себе си твърдението, че областният управител А. К. е извършил престъпление.

Следва да се посочи, че презумпцията за невиновност представлява основен принцип на съвременното (не само българското) право и с този принцип следва да се съобразяват всички правни субекти. Когато в обществото бъде лансирано твърдението (без това да представлява повдигане на обвинение от съответните държавни органи съобразно законоустановените им правомощия), че дадено лице върши престъпления, без същото твърдение да бъде доказано, това винаги води до едно недопустимо от закона засягане на достойнството на съответното лице. Изразяването на дадена, обществена позиция, не може да оправдае такова накърняване на човешк¯то достойнство, тъй като на практика всяко едно изразено пред трето лице твърдение, че някой е извършил престъпление, по принцип представлява изразяване на една обществена позиция предвид характера и отрицателното значение на престъпната дейност за обществото. Свободното слово по никакъв начин не означава безгранична и безконтролна възможност да се лансират всякакви твърдения без значение дали са верни, без значение дали са доказани и без значение как те засягат достойнството на други лица.

Действително, по делото няма доказателства относно точната дата на даване на интервюто пред екипа на телевизията. Престъплението по квалифицирания състав по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК обаче е довършено с достигането до неограничен кръг лица на съответните клеветнически твърдения. Този резултат е настъпил именно на 07.07.2009 г. посредством излъчването от телевизия „bTV” на интервюто, дадено от подсъдимия, съдържащо процесните твърдения. Резултатът на инкриминираното деяние е настъпил навсякъде, където се приемат телевизионните предавания на споменатата телевизия (доколкото е ноторно известно, че тази телевизия излъчва предаванията си и по Интернет, то това означава практически в целия свят), включително и в Г. К.. Естествено, В. е предвиждал и целял точно такъв резултат; в противен случай не би имало каквато и да било логична причина, поради която да даде интервюто пред въпросната национална телевизия. Предвид тази цел на подсъдимия няма каквото и да било значение за съставомерността на деянието това дали същият е знаел кога точно ще се излъчи така заснетото интервю (целта му е била интервюто да се излъчи и да стигне до зрителите на телевизията) и дали то е било заснето в директно предаване или в по-ранен момент. С даването на интервюто и изричането на обсъжданите твърдения подсъдимият е поставил началото на един обективен причинно-следствен процес, който е завършил на 07.07.2009 г. с излъчването на процесните твърдения в предаването „Тази сутрин”. В този смисъл, не е налице каквото и да било процесуално нарушение, свързано било с описанието на признаците на престъплението в обжалваната присъда и мотивите към нея, било касателно правилата за местната подсъдност по НПК. Очевидно е, че за подсъдимия е станало ясно във връзка с кое точно деяние се извършва наказателното преследване спрямо него и във връзка с кое точно деяние е осъден от първата инстанция. В достатъчно ясна степен са разяснени на подсъдимия причините и характера на обвинението. На същия е дадена пълната възможност да разбере за кое деяние и поради каква причина точно е осъден от първоинстанционния съд, което пък е дало възможност подсъдимия да изрази несъгласието си с това осъждане като релевира съответните доводи посредством въззивното обжалване.

Не е налице каквото и да било процесуално нарушение, свързано с това, че в самата присъда на първата инстанция, обявена в публично съдебно заседание, не е посочено по кой текст от НК следва да се квалифицира приписаното престъпление. Следва да се посочи, че диспозитивната част на присъдата сама по себе си няма и не може да има пълна разяснителна функция, така че осъденият да разбере всички причини, поради които е осъден; с такава функция се ползват мотивите към присъдата, които, съгласно чл. 308 от НПК, могат да бъдат изготвени и отделно, по-късно от самата присъда. Съдържанието на обжалваната присъда е напълно достатъчно, за да изпълни отредената от закона функция на този съдебен акт, а именно – да разбере съответното лице за какво престъпление е осъдено. Защо клеветническите твърдения, които са коректно посочени в самата присъда, представляват приписване на престъпление, респективно – кое точно е това престъпление, е подробно, а и правилно изяснено в мотивите към обжалваната присъда, поради което на подсъдимия е дадена пълната възможност да организира защитата си срещу съответните твърдения (мотиви) като изложи доводи против тях, което е и сторил във въззивното производство.

Макар в самата присъда да не е посочено изрично, че деянието на подсъдимия е извършено по повод службата на длъжностното лице – областният управител на Област К. А. К., както и изрично не е посочено, че клеветата е разпространена по друг начин (не чрез печатно произведение), то това по никакъв начин не е довело до затрудняване на подсъдимия (или пък на неговия З.) да разбере за какво престъпление е осъден, съответно – до съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на някакво процесуално право на подсъдимия или на неговия З., за да бъде мислимо съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 3, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК) в тази връзка. На първо място, в самата присъда (диспозитивната й част) са посочени всички факти, водещи до така определената от районния съд квалификация, както и приложимият законов текст. На второ място, в мотивите към присъдата съвсем ясно е обяснено защо съдът е подвел под съответните норми посочените в присъдата факти. Следва още да бъде отбелязано, че в обжалваната присъда или пък в мотивите към нея настоящата инстанция не констатира каквито и да било противоречия, нито пък констатира липса на анализ на всички обстоятелства по делото, каквито твърдения са релевирани от страна на защитника на подсъдимия. Направеният в мотивите към атакуваната първоинстанционна присъда фактически и правен анализ на инкриминираното деяние, включително относно приписаното престъпление, е последователен, подробен и логически обоснован, като систематически са изследвани отделните елементи както на престъплението „клевета” при съответните квалифициращи обстоятелства, така и на документното престъпление по чл. 311 от НК.

Що се отнася до субективната страна на престъплението, предвид изложеното по-горе, описаното деяние при даване на излъченото на 07.07.2009 г. интервю подс. В. извършил при условията на пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване (казаното тук се отнася и до квалифициращите обстоятелства по чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 вр. ал. 2 от НК). Подсъдимият е съзнавал това, че приписва на К. престъпление, каквото последният не е извършил, съзнавал е отрицателното въздействие на инкриминираното изказване върху достойнството на областния управител и върху доверието у него и у ръководената от него областна администрация, съзнавал, че приписването на престъплението е по повод изпълнение на службата на А. К., предвиждал е възможността думите му да достигнат до неограничен кръг зрители на телевизията и е целял именно този резултат.

Въззивната инстанция намира, че определените на подсъдимия наказания „глоба” в размер на 5500 лева и „обществено порицание” са справедливи, съобразени са с целите по чл. 36 от НК и са съответни на престъплението – съгласно изискването на чл. 35, ал. 3 от НК, при правилно като краен резултат отчитане на обществената опасност на деянието и дееца (чл. 54, ал. 1 от НК). От една страна, степента на обществена опасност на дееца очевидно е ниска, предвид характеристичните данни за същия и предвид липсата на предходни осъждания. От друга страна, степента на обществена опасност на самото деяние не е по-ниска от типичната за този вид престъпление, въпреки липсата на конкретика при приписването на престъплението, поради това, че частният тъжител е бил оклеветен от подсъдимия, че като висш държавен служител участва в измамна схема издавайки документи с невярно съдържание, т. е. – приписаното на тъжителя К. деяние е от такъв вид, който по принцип се характеризира с висока степен на обществена опасност. Освен това в процесния случай са налице не само един, а два квалифициращи признака по чл. 148, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, което също повишава обществената опасност на инкриминираното деяние. На следващо място, отправянето на клеветнически твърдения към висш държавен служител засяга в по-голяма степен доверието към властта, отколкото това би било в типичния случай по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 от НК. Все пак, наложително е да бъде отбелязано, че настоящата инстанция не споделя мотивите на районния съд относно това, че „отправянето на клеветнически твърдения към представител на изпълнителната власт” и съответното въздействие върху доверието в тази власт, както и това, че „деянието е осъществено при условията и на квалифициращи обстоятелства, отразени в разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от НК” сами по себе си могат да представляват утежняващи наказателната отговорност обстоятелства, доколкото и двете са взети предвид при самото квалифициране на съответните видове деяния от законодателя и по начина, по който е процедирал районният съд, се получава така, че едно и също обстоятелство е отчетено веднъж като квалифициращ признак (наличието на Ûвалифициращ признак е взето предвид от законодателя при определяне рамките на възможните наказания, които могат да се наложат за съответния вид престъпление) и още веднъж - като отегчаващо обстоятелство, което е недопустимо. Въпреки тези неправилни съждения на първата инстанция обаче, наказателната отговорност на подсъдимия, предвид казаното по-горе, е индивидуализирана правилно като са определени справедливи наказания. Следва само да бъде уточнено и това, че така определеният размер на наказанието глоба, съвсем близък до предвидения минимум от 5000 лева, е съобразен и с имотното състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия (чл. 47, ал. 1 от НК), установени от първата инстанция. По делото не са били събрани доказателства за каквито и да било получавани от Л. В. доходи извън обстоятелството, че същият към момента е пенсионер (без да е установен размерът на пенсията), а относно притежаваното от него имущество по делото е известно само, че е собственик на гореописания недвижим имот - земеделска земя в размер на 300 кв. м. Настоящата инстанция, сезирана по жалба на подсъдимия, не може да утежнява положението му с оглед събиране на доказателства за други доходи и имущество извън така установените. По делото е установено още, че подсъдимият е семеен, което е свързано и с наличие на съответните семейни задължения от имуществен характер за В.. Предвид така установените обстоятелства по чл. 47, ал. 1 от НК и предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, се налага изводът, че размерът на наложеното наказание „глоба” – малко над предвидения минимум - е определен правилно от районния съд. Само за пълнота се налага да бъде споменато и това, че разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима в процесния случай, доколкото – видно от изложеното по-горе – не са налице нито многобройни, нито пък изключителни, смекчаващи обстоятелства.

Необходимо е да бъде отбелязано и това, че правилно районният съд не е освободил подс. Л. В. от наказателна отговорност с налагане на административно-наказателна такава на основание чл. 78а от НК, предвид забраната за това по чл. 78а, ал. 7, пр. 4, алт. 2 от НК, тъй като престъплението е извършено спрямо орган на власт, какъвто безспорно е областният управител, по повод изпълнение на службата му.

Що се отнася до предявения по делото граждански иск от пострадалия К. срещу подсъдимия, то същият съвсем правилно е уважен от районния съд до размера от 6000 лева и е отхвърлен до пълния предявен размер от 10000 лева. Следва да се посочи, че неимуществените вреди, които е претърпял пострадалият К., са значителни предвид обществената ангажираност на бившия вече областен управител – неговият авторитет е бил засегнат в голяма степен като следствие на изказването на подсъдимия по националната телевизия “bTV”, а казаното му е повлияло и емоционално. Горните обстоятелства са доказани безспорно от показанията на свидетелите Я. и Ч., които показания са напълно логични; логично е и настъпването на такива последици за пострадалия при наличие на подобни клеветнически твърдения, изказани в ефира на една от най-гледаните телевизии в България. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че пълният предявен размер на гражданския иск, а именно – 10000 лева – действително е прекомерен предвид доказаните по делото неимуществени вреди, включително и като се има предвид това, че все пак на К. не е приписано конкретно престъпно деяние.

Предвид направеното от повереника на гражданския ищец искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, предвид посоченото по-горе относно изхода на спора и предвид наличния по делото договор за правна защита и съдействие, съгласно който адвокатското възнаграждение на повереника на гражданския ищец във връзка с второинстанционното производство е в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК вр. чл. 88, ал. 1 от НПК, в полза на гражданския ищец А. К. следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 200 лева – възнаграждение за един адвокат, като подсъдимият бъде осъден да ги заплати на К..

Изложените по-горе съждения водят до извода, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което и на основание чл. 338 от НПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/08.04.2010 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 1001/2009 г. по описа на РС – К..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПКЛ. В. В., ЕГН *, с адрес Г. К., У. „Р.”, Б. 7. вх. „Б”, . 1, ап. 5, да заплати на А. Д. К., ЕГН *, с адрес Г. К., У. „Д. М.” № 7, сумата от 200 (двеста) лева разноски за въззивната инстанция – възнаграждение за един адвокат.

Настоящото решение не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: