Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на девети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Татяна Илиева
при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 7615 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр.София твърди, че твърди, че на 20.12.2018 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г.,
сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, по силата на които вземането на „Банка ДСК" ЕАД от А.Й.М.,
произтичащо от Договор за стоков кредит № 301735 от 03.11.2017 г., било
прехвърлено на Агенцията, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 20.12.2018 г. Съгласно чл.6.5. от рамковия
договора за цесия, „Агенция за събиране на вземания“, в качеството на цесионер,
се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което ищецът имал изрично пълномощно от „Банка ДСК"
ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения, на ответницата било
изпратено уведомление по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД от 11.01.2019 г. чрез „Български пощи" ЕАД с известие за
доставяне, върнато в цялост с отбелязване „отсъства". На ответницата било
изпратено и второ уведомление за извършената цесия от 11.07.2019 г. чрез ЧСИ
Иван Хаджииванов, връчено чрез залепване на 23.07.2019 г. Към настоящата искова
молба също представя заверено копие от уведомлението за връчване на ответницата.
Процесното вземане произтичало от сключен на 03.11.2017 г. между „Банка
ДСК" ЕАД и А.Й.М. Договор за стоков кредит № 301735, с подписването на който
кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора за кредит. Кредиторът се задължил
да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2 500 лв. за
закупуването от „Аким Стар“ ЕООД на мебели. Кредитополучателят се съгласил
предоставената му от кредитора сума да бъде усвоена еднократно, безкасово, чрез
превода й по банковата сметка на търговеца. За потвърждаването на покупката „Аким
Стар“ ЕООД издало на името на ответницата фактура № **********/04.11.2017 г.
Въз основа на сключения договор за кредит била разкрита кредитна сметка на
ответницата, от която на 10.11.2017 г. били преведени на търговеца дължимите
суми, с което кредиторът изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора. Погасителните вноски, които кредитополучателят
се задължил да изплаща, съставлявали изплащане на главницата, ведно с ГПР,
изразяващ общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. ГПР бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за
кредит и включвал лихви и такси, които кредитополучателката дължала на кредитора.
Страните постигнали съгласие кредитът да се олихвява за срока на договора с
годишен фиксиран лихвен процент в размер на 21,57 %, като лихвата се начислява
върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така общият
размер на договорната лихва била уговорена на 589 лв., а общата стойност на плащанията
- на 3 089 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок от 24 месеца
или до 03.11.2019 г., на 24 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 129,17
лв., а последната вноска била в размер на 118,09 лв. Съгласно раздел 6, т.12 от
ОУ към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, от деня,
следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни
пункта. На посоченото основание на кредитополучателката била начислена лихва за
забава в размер на 98,02 лв., дължима за периода 28.05.2018 г. – 29.09.2019 г.
Поради това, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в
срок на погасителните вноски, кредитът станал предсрочно изискуем, на основание
т.12.1 от ОУ. Сумата, погасена до момента, била в размер на 827,19 лв., с която
били погасени: договорна лихва 238,17 лв. и главница 589,02 лв. Предвид
изложеното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите: 1910,98 лв. неизплатената главница от непогасените месечни
погасителни вноски с падежни дати от 28.05.2018 г. до 03.11.2019 г., по отношение
на които, на основание т.12.1 от ОУ към договора била обявена предсрочна изискуемост,
считано от 23.07.2019 г.; 231,91 лв. договорна лихва за периода 28.05.2018 г. - 20.12.2018 г.; 98,02 лв. лихва за забава за периода от
28.05.2018 г. до подаването на заявлението в съда, както и законна лихва от депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за
изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д.№ 5764/2019 г. по описа на РС-Русе,
била връчена длъжника съгласно разпоредбите на ГПК. На 15.11.2019 г. ищцовото
дружество получило съобщение с указание на съда за предявяване на иск за
установяване на вземането си. Ето защо претендира да бъде постановено решение,
с което да бъде признато за установено, че А.Й.М., като кредитополучател по договор
за стоков кредит № 301735/03.11.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумите, присъдени в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 5764/19 г. по описа на РС - гр. Русе. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично предявените искове,
моли за неуважената част да бъде постановен съдебен акт, по силата на който А.Й.М.
бъде осъдена да заплати на ищеца същите суми. Претендира присъждане на
разноските, направени в двете производства.
Ответницата, чрез назначения
й на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. Твърди, че ищецът няма качеството кредитор по
отношение на нея, тъй като цесията не й е съобщена от предишния кредитор и не е
настъпило прехвърлително действие спрямо третите лица и длъжника. Липсвало и
тъждество между предмета на договора за стоков кредит, ОУ и погасителния план
към него с приложената фактура от 04.11.2017 г. и операционна бележка от
10.11.2017 г.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.11.2017 г. между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател е сключен договор за стоков
кредит № 301735, по силата, на който първият отпуска на втората стоков кредит в
размер на 2500 лв. за закупуване/заплащане на следните стоки, продавани от „Аким
Стар“ ЕООД: мебели 1 бр. с цена 2500 лв. В т.3 от договора се предвижда сумата
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово, чрез превод по
сметка на Търговеца. Срокът за издължаване на кредита е уговорен на 24 месеца,
с месечни вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план, съдържащ
информация за общата дължима сума от кредитополучателя, при ГПР от 23.86 %, и
фиксиран лихвен процент от 21.57 %. Съгласно приложения на л.11 от делото
погасителен план, неразделна част от договора за кредит, договорната лихва по
кредита възлизала на сумата 589 лв., а общата стойност на плащанията по кредита
била договорена на 3089 лв., а крайният срок за връщане на сумата по него бил 03.11.2019
г.
Неразделна част от договора са и
ОУ на „Банка ДСК“ по договори за стокови кредити, в чл.12.1. от които е
предвидено, че при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Приложена е фактура с доставчик
„Аким-Стар“ ЕООД и получател – ответницата, на следните стоки: холов ъгъл,
пералня, хладилник, духалка и маса, чиято обща стойност възлиза на сумата 2500
лв. За заплащането й от „Банка ДСК“ ЕАД е представена операционна бележка от
10.11.2017 г.
По реда на чл.192 ГПК третото за
спора лице „Аким – Стар“ ЕООД депозира молба, с която потвърждава извършеното
плащане по горната фактура от „Банка ДСК“
по отпуснатия на ответницата стоков кредит и представя извлечение от
дневник на продажбите на дружеството за м.11.2017 г., в което фигурира и
процесната фактура.
На 20.12.2018 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество е подписано допълнително споразумение за цедиране
на вземания към Рамков договор за цесия от 11.04.2018 г., по силата на което Банката
продава на купувача вземанията си по просрочени стокови кредити на физически
лица със забава между 180 и 210 дни, посочени в Приемо-предавателен протокол, в
който фигурират и задълженията на ответницата по сключения с „Банка ДСК“ договор
за стоков кредит от 03.11.2017 г. С пълномощно към това допълнително
споразумение Банката упълномощава ищцовото дружество да уведоми всички длъжници
по прехвърлените вземания за извършената цесия, включително и на ответницата. По
делото са приложени две уведомителни писма от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД до ответницата. Първото от тях, изпратено чрез „Български пощи“ е
върнато, тъй като адресатът отсъства. Второто е връчено лично на длъжника на 23.07.2019
г. чрез залепване на уведомление от ЧСИ Иван Хаджииванов, с което А.М. е
уведомена за извършената продажба на вземанията срещу нея, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД.
Ищцовото дружество за дължимите
суми по договора за стоков кредит подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано приложеното към
настоящото производство ч.гр.дело № 5764/2019 г. по описа на РС-Русе и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 1910.98 лв. главница по
18 бр. неплатени месечни погасителни вноски за периода 28.05.2018 г. –
03.11.2019 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 23.07.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2019 г., 231.91 лв.
договорна лихва за периода 28.05.2018 г. – 20.12.2018 г., 98.02 лв. обезщетение
за забава от 28.05.2018 г. до 29.09.2019 г. и 94.82 лв. деловодни разноски.
Заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От приетото по спора заключение
по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 10.11.2017
г. най-вероятно е потвърдено изплащането на сумата 2500 лв. от „Банка ДСК“ по
сметката на „Аким Стар“ ЕООД. Постъпилите суми за погасяване на кредита от
ответницата са в общ размер 870.56 лв., от които с 589.02 лв. е погасена
дължимата главница, а с 281.16 лв. - дължимата лихва. Общият размер на
непогасената главница съвпада с претендирания от ищеца от 1910.98 лв. Общият
размер на непогасената договорна лихва по всяка от неплатените месечни вноски
от 28.06.2018 г. до 20.12.2018 г. възлиза на 182.72 лв. Лихвата за забава върху
просрочените главници от 28.05.2018 г. до крайния падеж на договора –
03.11.2019 г. е 134.40 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
В процесния случай
ищецът твърди, че е кредитор на ответницата, като правата му произтичат от рамков
договор за цесия от 11.04.2018 г. и допълнително споразумение към него от 20.12.2018 г.
Няма спор, че с тях ”Банка ДСК” ЕАД надлежно е прехвърлила вземането си към заемополучателя на ”Агенция за събиране
на вземания” ЕАД. Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. В случая такава възможност е предвидена в клаузата на чл.16 от ОУ
на Банката по договори за стокови кредити, според която кредиторът има право да
прехвърля правата си по договора на трето лице.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е надлежно оправомощен от стария кредитор
да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът
действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова
пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самият
цесионер, да извърши уведомяването. При изпълнение на посоченото условие следва да се
приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Длъжникът е бил лично
уведомен за извършената цесия на вземането срещу него чрез ЧСИ на 23.07.2019 г.
Предвид горното съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответницата,
поради което ищецът е установил активната си материалноправна легитимация по
иска.
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът
– фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на
заповедта за изпълнение.
По делото е установено, че на 03.11.2017
г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател е
сключен договор за стоков кредит № 301735, по силата на който на същата е отпуснат
стоков кредит в размер на 2500 лв. за закупуване на мебели с цена 2500 лв. Сумата
е усвоена еднократно чрез превода й по сметка на търговеца от кредитната сметка
на А.М., разкрита в „Банка ДСК“ по повод сключването на процесния договор. Независимо,
че е налице разминаване с посоченото в контракта относно вида стока /мебели 1
бр./ с отразеното във фактурата, издадена от търговеца /холов ъгъл, пералня, хладилник,
духалка и маса/, общата стойност на стоките по фактурата е идентична на размера
на отпуснатия кредит. Освен това третото а спора лице „Аким – Стар“ потвърждава
изложеното в исковата молба, че именно въз основа на процесния договор за
стоков кредит стойността на закупените мебели и техника е заплатена с превода,
извършен от откритата кредитна сметка на ответницата. С това действие Банката е
изпълнила задълженията си на кредитор по договора. В тежест на
кредитополучателя е да върне кредита чрез заплащането на 24 месечни погасителни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно представения погасителен план.
Ищецът твърди, че поради липса на
каквито и да е плащания по кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем при
условията на чл.12.1 от ОУ, считано от 23.07.2019 г. – датата на получаване на
уведомлението от ответницата чрез ЧСИ Иван Хаджииванов за извършената цесия,
съдържащо уведомление и за предсрочната изискуемост на кредита. Приложеното на
стр.29 от делото уведомително писмо, връчено на длъжника чрез залепване на
уведомление, не съдържа изявление, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
а единствено какъв е общият размер на задължението му към 11.07.2019 г. Ето
защо съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по
приложеното заповедно производство не е била настъпила предсрочната изискуемост
на задължението на ответника по процесния договор от 03.11.2017 г. Съгласно
разпоредбата на чл.235 ГПК, обаче, съдът е длъжен да съобрази, че към датата на
последното съдебно заседание по делото уговореният срок на договора – 03.11.2019 г. е изтекъл.
Ето защо към настоящия момент
ответницата дължи цялата непогасена главница по кредита от 1910.98 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Ищецът претендирана 231.91 лв.
възнаградителна лихва от 28.05.2018 г. /падежа на седмата погасителна вноска/ до
датата на прехвърляне на вземането – 20.12.2018 г. От приетото експертно
заключение е видно, че договорната лихва, дължима по седма вноска, е заплатена.
Непогасена е договорната лихва от осма вноска с падеж 28.06.2018 г. и до
20.12.2018 г. нейният общ размер е 182.72 лв. Ето защо втората претенция следва
да се уважи до посочената сума и за периода 28.06.2018 г. – 20.12.2018 г., а за
остатъка до претендираните 231.91 лв. и за периода 28.05 - 28.06.2018 г. следва
да се остави без уважение като неоснователна.
Съгласно чл.12 от ОУ към договора
за стоков кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка от 10 %. Този текст не противоречи на нормата на
чл.33 от ЗПК, според който когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, кредиторът има право обезщетение за
забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата в размер на законната
лихва. В приложеното заповедно производство претендираната от заявителя и
присъдена лихва за забава върху непогасените главници за периода 28.05.2018 г.
– 29.09.2019 г. е в размер на 98.02 лв., а съгласно съдебно-икономическата
експертиза, акцесорната претенция възлиза на 295.89 лв. Ето защо следва да се
присъди претендираната по-малка сума по заповедното производство.
Съгласно дадените задължителни указания на
съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното и настоящото производство
разноски, съразмерно на уважената част от претенциите, а именно: 92.74 лв. по ч.гр.дело
№ 5764/2019 г. по описа на РС-Русе и 960.07 лв. за настоящото дело.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Й.М., ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изп.директор Димитър Бориславов Бончев, сумите: 1910.98 лева - главница по Договор за стоков
кредит от 03.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2019 г. до
окончателното й изплащане; 182.72 лева
договорна лихва за периода 28.06.2018 г. – 20.12.2018 г. и 98.02 лева обезщетение за забава за периода 28.05.2018 г. - 29.09.2019
г., предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 5764/2019 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ
установителния иск за заплащане на договорна лихва за сумата над 182.72 лв. до
претендираните 231.91 лв. и за периода 28.05.2018 г. – 28.06.2018 г. като
неоснователна.
ОСЪЖДА
А.Й.М., ЕГН **********,***, да заплати на“Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София,
92.74 лева разноски за заповедното
производство – ч.гр.дело № 5764/2019 г. по описа на РС-Русе и 960.07 лв. деловодни разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: