РЕШЕНИЕ
№ 18230
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110127439
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕН е от Д. Д. Д. срещу /ФИРМА/ иск с правно основание чл.
128, т. 2 от КТ за сумата от 405.95 лв. – неплатено в срок нетно трудово
възнаграждение за периода от 01.09.2022 г. до 27.09.2022 г., включително.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главниците за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2019 г. до
окончателното им плащане, както и на направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, в срока по чл. 131 ГПК на
07.07.2023 г. е депозирал по делото писмен отговор, с който оспорва изцяло
предявените искове – по основание и по размер, като излага подробни
съображения за това. С писмения отговор на исковата молба е заявено и
съдът е приел и е поставил на разглеждане възражение за прихващане,
поддържано на основание чл. 220, ал. 1 КТ вр. чл. 326, ал. 1 КТ,
конкретизирано с писмена молба на ответника от 18.09.2023 г. до размер
на 1500 лв., представляващи обезщетение за неспазен срок за
предизвестие от 2 месеца.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства в препис, ангажирани от
1
двете страни по делото се установяват и съдът приема за доказани по делото,
твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства,
релевантни за предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
Видно от Трудов договор № ** от 01.09.2022 г., сключен между Д. Д. Д.
и /ФИРМА/, гр. София е, че страните по делото, считано от 01.09.2022 г. са
били обвързани от същия, като ответникът е бил работодател, а ищцата
служител на длъжност „юрисконсулт“ с основно месечно трудово
възнаграждение 750 лв. и допълнително трудово възнаграждение за стаж в
размер на 0.6% за всяка прослужена година. В същия трудов договор е
вписано, че Д. Д. Д. има трудов стаж 0 г., 0 месеца и 0 дни към датата на
сключване на договора. Ищцата не е установила в процеса по делото
различни от вписаните обстоятелства – за наличие на твърдения в исковата
молба 16 години трудов стаж. Събраните в процеса гласни доказателства не
опровергават твърдението на ищцата, че е отработила 12 пълни работни дни в
периода от 01.09.2022 г. до 27.09.2022 г. при ответника по сключения трудов
договор. За така отработените 12 работни дни, съобразно уговореното в
трудовия договор, на ищцата се дължи от ответника работодател основно
трудово възнаграждение в размер на 450 лв. Липсват доказателства за
плащане на последното, от което ищцата претендира в процеса нетната сума
от 405.95 лв.
Заявеното в срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника възражение за
прихващане до размер на 1500 лв. – парично обезщетение за неспазен срок за
предизвестие от 2 месеца, настоящият съдебен състав намира за основателно,
по следните съображения:
Видно от цитирания по – горе трудов договор е, че страните по него са
уговорили в полза на работодателя срок на изпитване от 6 месеца, съобразно
чл. 70, ал. 2, вр. ал. 1 КТ.
При това положение, от основанието за прекратяване на трудовия
договор, установено в нормата на чл. 71, ал. 1 КТ, може да се ползва само
работодателят, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, не и служителят.
Видно от писмено изявление на Д. Д. от 27.09.2022 г., отправно до
управителя на /ФИРМА/, достигнало до работодателя на 27.09.2022 г. е, че
във формата на същото ищцата по делото уведомява ответника, че желае
прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване, считано от 28.09.2022
2
г. (лист 13 от делото)
Доколкото ищцата не разполага с правото по чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като
срокът по чл. 70, ал. 1 КТ не е уговорен с трудовия договор в полза на
служителя, то настоящият съдебен състав възприема и кредитира писменото
изявление на Д. Д. от 27.09.2022 г. за прекратяване на трудовия договор, като
такова по чл. 326, ал. 1 КТ, при неспазване срока на предизвестие при
условията на чл. 220, ал. 1 КТ.
В т. 10 на Трудов договор № ** от 01.09.2022 г. страните по него са
постигнали съгласие, че срокът на предизвестие се определя на два месеца и е
еднакъв и за двете страни. По правилата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която
има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на
другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Предвид
изложеното, възражението на ответника за прихващане за сума в размер на
1500 лв. се явява основателно. Тъй като искът с правно основание чл. 128, т. 2
КТ е основателен за цялата претендирана сума от 405.95 лв. – неплатено в
срок нетно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2022 г. до 27.09.2022
г., включително, то на основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД с последната сума следва
да се извърши прихващане от задължението на ищцата към ответника по чл.
220, ал. 1 КТ, установено на 1500 лв.
Горното мотивира съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
погасен чрез прихващане по възражението на ответника, заявено на
основание чл. 220, ал. 1 КТ вр. чл. 326, ал. 1 КТ в размер на 1500 лв. –
обезщетение за неспазен срок за предизвестие от 2 месеца.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата не
се следват разноски.
Ищцата не дължи по сметка на Софийския районен съд държавна такса
и разноски, на основание чл. 359 КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът претендира присъждане на разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. Такива са направени в размер на 400 лв., видно
от Договор за правна защита и съдействие от 04.07.2023 г. Предвид изхода на
делото, обстоятелството, че ответникът е представляван в процеса от един
адвокат и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
3
заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение за
един адвокат в размер на 400 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийския районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Д. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес
/АДРЕС/ срещу /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 405.95 лв. –
неплатено в срок нетно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2022 г.
до 27.09.2022 г., включително, като погасен чрез прихващане на основание
чл. 103, ал. 1 ЗЗД по възражението на ответника /ФИРМА/, заявено на
основание чл. 220, ал. 1 КТ вр. чл. 326, ал. 1 КТ в размер на 1500 лв. –
обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 2 месеца.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/ сумата от 400 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
06.11.2023 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4