№ 224
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от подсъдимия М.Л.
чрез защитника му – адв. Е.Й.., както и въз основа на постъпила въззивна
жалба от подс. М.Е. чрез адв. Г. Сл. срещу присъда на СРС, НО, 111 –ти с-в от
29.01.2021г. по НОХД № 21265/2018г., с която и двамата подсъдими за
признати за виновни за извършено от тях в съучастие престъпление срещу
личността на две лица, а именно – по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК по отношение на двамата
подсъдими е определено едно общо най-тежко наказание – пробация при
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
В жалбата на подс. Л. се предлага първоинстанционната присъда да
бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
невиновен и по двете обвинения. Навеждат се доводи за неправилна
интерпретация на доказателствения материал. Защитникът е уведомен за
изготвените мотиви, след което е упражнил правото си да допълни жалбата.
Наведени са доводи, че на подсъдимите не са били зачислени палки, както и
че липсват доказателства да са ги носили в себе си на инкриминираната дата.
Твърди се, че не е обсъдено СМЕ 297/2017, в което св. Х. твърдял, че е бил
1
бит от група униформени полицаи. Защитата изтъква, че не е обсъдено и
заключението на вещото лице в частта му относно възможен механизъм на
причиняване на инкриминираните телесни повреди при контакт със земята, а
не от удар с палка. Твърди се, че не са обсъдени данните за времетраенето на
побоя, което според защитата предлага нанасянето на значително по-голям
брой удари и причиняването на увреждания, по-тежки от описаните в
обвинителния акт.
В жалбата на адв. С. се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, както и че показанията на свидетелите, задържани от
подсъдимите, са недостоверни източник на доказателства. В допълнението
към жалбата се посочва, че съдът не е обсъдил данните за вероятно участие
на един, единствен служител в деянието срещу св. Т., като в тази насока се
изтъква съдържанието на показанията, дадени от св. Х. и св. П.. Твърди се, че
единственото нарушение е свързано с липсата на изложени от подсъдимите
данни в докладни записки за употребената от тях физическа сила, но се
изтъква, че това нарушение влече тяхната дисциплинарна, а не наказателна
отговорност. В заключение се предлага въззивният съд да упражни
правомощието си по отмяна на обжалваната присъда и да постанови нова,
оправдателна такава.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на
16.09.2021г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не
се налага разпит на подсъдимите, свидетели и вещи лица, но е налице
необходимост от събирането на актуални справки за съдимост на двамата
подсъдими.
В проведено на 19.11.2021г. съдът е преценил, че следва да проведе
въззивно съдебно следствие, както и повторен разпит на свидетелите Т. и Н..
Отделно от това, съдът е счел, че следва да събере писмени доказателства –
справка от МВР дали и какви помощни средства са били зачислени към
инкриминираната дата при изпълнението на служебните задължения на
двамата подсъдими. На насроченото на 26.01.2022г. съдебно заседание
поради неявяването на св.Т., както и на подс. Л. поради наличието на
положителен резултат за „Ковид 19“ и желанието му да присъства лично и да
упражни правото си на защита, съдът е преценил, че ход на делото не следва
да бъде даван, като делото е било отложено за 11.02.22г. Във връзка със
заболяване на член от състава на съда, с който е започнало разглеждане на
делото, същото е било пренасрочено от друг съдебен състав за 14.03.22г.
В хода по същество на 14.03.22г. защитата на подсъдимия Л. – адв. Й. –
моли съдът да прекрати производството по делото поради изтекла на
11.02.2022г. абсолютна давност от 4 години и шест месеца.
Защитата на подс. Е. – адв. Ф. – на свой ред също заявява, че е налице
изтекла абсолютна давност, обуславяща и прекратяване на наказателното
производство.
В правото си на последна дума и двамата подсъдими молят съдът да
2
прекрати делото. Заявяват пред съда, че са наясно с последиците от
прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност и не
желаят да упражнят правата си по чл. 24, ал.2 НПК.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законния срок, от надлежно
легитимирани страни срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол, поради което са допустими. Към датата на проведеното по
настоящото дело пред въззивната съдебна инстанция съдебно заседание по
съществото на делото, а именно към 14.03.2022г. е изтекла абсолютната
давност за наказателно преследване на престъпленията, за които подсъдимите
са били предадени на съд и във връзка, с които са депозирани и жалбите пред
въззивния съд. С оглед позоваването на настъпила абсолютна давност и
изричното искане от страна и на двамата подсъдими производство по делото
да бъде прекратено, въззивният съд няма да обсъжда атакувания съдебен акт
по същество.
Деянията съгласно внесения обвинителен акт са извършени на
11.08.2017 г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20,
ал.1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ до една година или пробация. От своя страна разпоредбата на чл. 80,
ал. 1, т.5 от НК гласи, че наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на 3 години от извършване на деянието.
На следващо място – съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член. Следователно за престъпления, за които законодателят е
предвидил „лишаване от свобода“ за срок от една година или пробация,
абсолютната давност е 4 години и 6 месеца, като последната в случая е
изтекла на 11.02.2022г., както правилно отбелязват страните.
Доколкото са налице изрични искания от страна и на двамата
подсъдими по смисъла на чл. 24, ал. 2 от НПК, то наказателното
производство подлежи на прекратяване. Предвид факта, че това
обстоятелство се установява в стадия на въззивното производство, то
съответно съдът е длъжен с решение да се произнесе по този въпрос, като
отмени първоинстанционната присъда и прекрати наказателното
производство в неговата същинска част. Поради гореизложеното въззивният
съд няма да установява фактически положения, нито да навлиза в изследване
на доводите, изложени във въззивните жалби, нито да извършва въззивна
проверка на мотивите на първоинстанционната присъда.
Съблюдавайки разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 3
от НПК въззивният съд, когато констатира, че наказателната отговорност е
погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, следва да отмени
3
присъдата на първостепенния съд и да прекрати наказателното производство
по делото. В настоящият случай, както вече бе отбелязано, абсолютната
давност за преследване на конкретното престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр.
чл.130, ал.2 от НК с оглед датата на конкретно инкриминираното деяние, е
изтекла. При това положение съдът не разполага и с възможност да обсъжда
дали е налице съставомерно деяние и неговата правна квалификация. Ето
защо и с оглед прекратяване на наказателното производство по делото спрямо
подсъдимите Е. и Л. поради изтекла абсолютна давност и доколкото съдът не
разполага с възможност да се произнесе по вината на подсъдимите, то и
направените по делото разноски следва да останат в полза на държавата.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 29.01.2021г. по НОХД № 21265/2018 г. по
описа на СРС, НО, 111 с-в.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу М.Е., с
ЕГН:********** и срещу М.Л., с ЕГН:********** за престъпление по чл.131,
ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.1 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 - дневен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4