ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
гр. В* , 20.07.2021 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от В*Й. М* Въззивно частно гражданско дело №
20211300500243 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл ГПК.
Образувано по частна жалба от адв. С.В., АК К*,проц. представител на
М. П. СТ., ЕГН **********, ищец по гр.д. № 20211310100128 по описа на РС
град Б* против Определение № 122 от 15.04.2021 г. постановено по гр.д. №
20211310100128 по описа на Районен съд, град Б*, с което е прекратено
производството по делото.
Моли Съда да го отмени като неправилно и делото да бъде върнато за
разглеждане по същество от друг състав на БРС
Посочва в частната жалба, че на 05.03.2021 год. депозирал искова молба
в РС, Б*, с ищец - М.С., живуща в град С*, ул. „Т** к*"' №**. С исковата
молба предявил два иска, а именно: - иск по чл.26, ал.2, предложение второ
от ЗЗД - съдът да се произнесе с решение, с което да бъде обявена за
нищожна продажбата на поземлен имот е с идентификатор: - 87477.32.3, с
адрес на поземления имот: - местност „ГЪРНЕТО", с площ от: - 38158
/тридесет и осем хиляди сто петдесет и осем/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията: - земеделска, начин на трайно ползване: -
нива, категория на земята: - 4 /четвърта/, предишен идентификатор: - няма,
номер по предходен план: - 032003, при съседи: имот № 87^77.32.87, имот N9
87488.32.4, имот № 87477.32.62 и имот № 87477.32.2., както и да бъде
1
обезсилен Нотариален акт № 34, том IX, рег. № 1900, дело № 1675 от
30.05.2006 год., с който е извършена продажбата поради липса на съгласие от
страна на собствениците към момента на продажбата.
Другият иск е на основание чл.124, ал: 1 от Г ПК, с който ищцата да
бъде призната за собственик на процесния имот на основание наследствено
правоприемство.
Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба ясно е посочено
основанието на иска по чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД, и
обстоятелствата, на които се основава - при продажбата е използвано
фалшиво, неавтентично пълномощно. Изложени са фактите, поради което
пълномощното е неистинско, като в потвърждение на това са приложени и
писмени доказателства.
На 10.03.2021 г. РС, град Б*, се произнася с разпореждане № 85 по гр.д.
№ 20211310100128, в което докладчикът по делото установява, че бащата на
ищцата е починал през 1994 год. и липсва каквато и да е възможност същия
да подпише пълномощното през 2006 год., когато имота е продаден. Инвокира
се теза, че търсената защита е по чл.42, ал.2 от ЗЗД.
С молба, изпратена с препоръчана пратка по пощата на 08. 04.2021 год.
до РС, град Б*, отново посочил че се касае за защита по чл.26, ал.2,
предложение второ от ЗЗД, но не и при условията на чл.42, ал.2
от ЗЗД.
На 01.06.2021 г. получил Определение № 122 от 15.04.2021 г.
постановено по гр.д. № 20211310100128 по описа на БРС, за прекратяване на
делото на посочената дата, поради „неизпълнение на указанията и
нередовностите не са отстранени”.
Моли ВдОС да отмени обжалваното определение и делото да бъде
върнато на БРС, за даване на ход на делото и разглеждането му от друг състав
на посочения съд.
ВОС, като взе предвид постъпилата частна жалба, както и мотививите в
определение № 122/15.04.2921 по гр.д. № 20211310100128 по описа на
Районен съд, град Б*, прие за установено следното :
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от лице имащо
право и интерес от настоящето обжалване.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения :
На 05.03.2021 год. е депозирана искова молба в БРС, с ищец - М.С.,
живуща в град С*, ул. „Т* к*"' № 33. С исковата молба предявява два иска, а
именно: - иск по чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД - съдът да се
произнесе с решение, с което да бъде обявена за нищожна продажбата на
описаните недвижими имоти. С разпореждане № 85/10.03.2021 съдията
докладчик указва на ищеца, да отстрани нередовността в исковата молба, като
формулира точен и ясен петитум и изложи обстоятелства, съответстващи на
заявения петитум. С молба от 12.04.21 чрез процесуалният си представител
,частната жалбоподателка поддържа, че претендира прогласяване нищожност
на сделката , поради липса на съгласие, тъй като при изповядване на същата е
ползвано фалшиво /неавтентично/ пълномощно .
С определение № 122 /15.04.2021г БРС, приема, че не са изпълнени
дадените указания, не са отстранени нередовностите по исковата молба, не е
формулиран петитум по исковата молба с пр.основание чл.42 ал.2 ЗЗД, нито
са посочени обстоятелства, скъответстващи на петитума на иск по чл.26 ал.2
ЗЗД.
БРС е цитирал т.2 от ТР № 5/12.12.2016г на ВКС по т.д № 5/2014 ,
ОСГТК.
С тези мотиви е прекратено производството по делото.
ВОС, намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни
поради следното :
Относно съотношението между иска по чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД за
нищожност на договор за продажба поради липса на съгласие, и иска по чл.
42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договор за продажба поради
сключването му чрез мним представител, който е действал от името на страна
по договора (в практиката – най-често продавача), без да е имал
представителна власт. Отговорът на този въпрос следва от разясненията,
дадени в мотивите към т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 5/12.12.2016 г. на
3
ОСГТК на ВКС, с които е направено разграничението между тези два вида
недействителност.
Там е прието, че всяка нищожност по чл. 26 от ЗЗД, включително и тази по
чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна – изначална
и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи
правни последици, т.е. – непоправима, неоздравима, без възможност за
саниране. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е
тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е
направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“, например – изтръгнато е
с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен
пример и др. подобни. Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да
породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД – от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок.
Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от
името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна
власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2
от ЗЗД, и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2
от ЗЗД възможност за потвърждаване на договора.
В тези случаи висящата недействителност се трансформира в
окончателна такава, тъй като окончателно отпада възможността договорът да
бъде потвърден и да породи целените с него правни последици – насрещни
права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект
по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Едва тогава – след позоваването на нея от страна на
мнимо представлявания, недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД има
правни последици, подобни на тези на нищожността по чл. 26 от ЗЗД.
От изложеното следва, че с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна
защита може да търси само лице, което е сключило договора за продажба
лично и което твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за
сключването на договора е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“ (изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). Когато обаче
договорът е сключен чрез представител на ищеца, правна квалификация
4
на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна – именно поради това,
че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез
(мним) представител, който от негово име е направил волеизявлението
(формирал е и е изявил воля) за сключването на договора, но без да е
разполагал с представителна власт за това (или последната е отпаднала
впоследствие).
В тези случаи правната квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2
от ЗЗД. Именно това противоречие в по отм. ата практика на ВКС е
преодоляно с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка следва да се има предвид, че понятието „без
представителна власт“, използвано в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД, обхваща изключително голямо многообразие от хипотези, които не
могат да бъдат изчерпателно изброени, но могат да бъдат посочени примерно
-Представителна власт изобщо не е била учредена. Такива са случаите, когато
лицето, действало като пълномощник, никога не е било упълномощавано или
упълномощителната сделка е нищожна (например – пълномощното не е
подписано от лицето, сочено в него като упълномощител; пълномощното не е
дадено във формата по чл. 37 от ЗЗД или тази форма е опорочена); а също и
когато лицето, действало като представител по закон, не е било такъв или
договорът е сключен от името на юридическо лице, чрез лице, което не е
негов представител по закон или по пълномощие).
При претендирана от ищеца недействителност на самия договор,
основана на такива твърдения (поради нищожност на пълномощното), е
налице посочената по-горе хипотеза на изначална липса на представителна
власт за мнимия пълномощник, поради което такъв иск за недействителност
на договора за продажба е с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът може не само да се позове на нищожността на пълномощното, а и да
предяви за това иск по чл. 26, ал. 2, от ЗЗД срещу (мнимия) пълномощник,
който иск да съедини с иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на
договора за продажба срещу насрещната страна по него (купувача, респ. –
продавача), при което съединяване последният иск ще е обусловен от иска за
нищожност на упълномощителната сделка.
Именно тези разяснения е имал предвид РС-Б**, но е действал
5
неправилно при указанията за очертаването на предмета на делото с
обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ГПК), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129
от ГПК) .
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният
предмет на делото се въвежда от ищеца – поначало с исковата молба.
Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба
(изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената
съдебна защита.
Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът
определя правната квалификация на иска.
Съгласно трайно установената съдебна практика, сочената от ищеца
правна квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му
твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а
задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под
приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи
действителното правно основание на иска за недействителност. Поради това е
без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба,
претендираната от него недействителност на договора за продажба
(употребил е родовото понятие – недействителност, или сочи някоя от
нейните разновидности: нищожност, унищожаемост, висяща
недействителност, относителна недействителност), нито коя
материалноправна норма е посочил в тази връзка.
Същественото е какви правнозначими факти твърди в
обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава
правната квалификация на иска (в този смисъл, например – решение №
241/15.01.2021 г. по гр. дело № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Няма процесуална пречка (също както е посочено по-горе) и установителният
иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договор за продажба да
бъде съединен с установителен иск за нищожност (чл. 26, ал.2 ЗЗД . Също
съгласно трайно установената практика, в тези случаи съдът не е обвързан и
6
от посоченото от ищеца относно вида на съединяването на предявените
искове (кумулативно или евентуално), а следва да ги разгледа в поредност
според тяхната обективна обусловеност помежду им и/или според тежестта
на порока, водещ до недействителност, като ако установи по-тежкия порок не
разглежда иска за по-лекия.
Поначало отстраняването на нередовностите на исковата молба следва
да стане преди връчването на препис от нея (и от уточняващата я молба –
една или повече) на ответника и преди доклада на първоинстанционния съд.
Когато исковата молба е останала нередовна, уточняването на основанието и
петитума на иска (исковете) може и следва да се направи и по-късно (за
редовността на исковата молба служебно следи всяка от съдебните инстанции
по делото), включително – пред въззивния съд .
Именно тези действия не е съобразил първоинстанционния съд и е
приел, че е сезиран с нередовна искова молба, при неизпълнение на указания
до ищеца, като е прекратил производството по делото. От заявените в
исковата молба правнозначими факти-фалшиво, неавтентично пълномощно с
№ 3184/30.03.2006г, послужило за извършване на продажба на недвижими
имоти, материализирана в нот. Акт № 34 том IX, рег № 1900, дело №
1675/30.05.2006, съдът може да определи правната квалификация на иска и
да постанови решение по делото, съобразявайки посочените по-горе мотиви.
Определение № 122 от 15.04.2021 г. постановено по гр.д. №
20211310100128 по описа на Районен съд, град Б**, с което е прекратено
производството по делото, следва да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия, посочени в
обстоятелствената част от определението.
Водим от горното, ВдОС :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 122 от 15.04.2021 г. постановено по гр.д. №
20211310100128 по описа на Районен съд, град Б**, с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия,
7
посочени в обстоятелствената част от определението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8