№ 3875
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20211110137699 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Н. Т. К., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца съответно сумата от
3928,82 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 43, вх. В, ет. 1, ап. 47, с аб.№
250090, сумата от 64,37 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва
върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2021г.
до окончателното плащане, сумата от 441,73 лв. – мораторна лихва върху първата
главница за периода от 15.09.2019г. до 3.06.2021г., и сумата от 12 лв. – мораторна
лихва върху втората главница за периода от 1.07.2018г. до 3.06.2021г.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик
на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи
условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за
имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима в предвидените в
приложимите Общи условия срокове. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
1
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края
на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената топлинна енергия и услугата дялово разпредение, като поради забавата
дължи и мораторна лихва върху всяка от месечните вноски след изтичане на
установения в Общите условия падеж. С оглед изложеното моли за осъждане на
ответника да му заплати исковите суми, както и претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В проведеното по делото първо съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява,
че не оспорва основанието и размера на исковите претенции. Посочва, че двамата с
майка му са притежавали процесния имот в съсобственост, като след нейната смърт на
30.12.2020г. той е станал едноличен собственик. Не оспорва, че през исковия период за
имота е била потребена топлинна енергия, както и това, че потреблението е в
количество на стойност съответна на начислената от ищеца цена на
топлофикационната услуга. Не оспорва и вземането за цена на услугата дялово
разпределение в претендирания от ищеца размер.
От страна на третото лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД е
постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е
извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за
процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения главен иск с предмет вземането за цена на
потребена топлинна енергия се предпоставя от установяване на фактически състав,
включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през
исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в
количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното
задължение на ответника за плащане стойността на потреблението.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
2
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по тълк.дело № 2/2017г.,
ОСГК на ВКС приема, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Съобразно посоченото решение,
задължително за съдилищата, в случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е
предоставено на трето лице по силата на облигационно правоотношение и ползвателят
е сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия,
тогава той, а не титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на
топлинна енергия и дължи цената за топлофикационната услуга през времетраенето на
този договор. Така даденото разрешение признава възможността облигационната
връзка с топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на
определените в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на
страните.
В случая между страните не се спори, че описаният в исковата молба недвижим
имот – апартамент № 47 в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 43, вх. В, ет. 1, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа, като за него при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 250090. Не е
спорно също, а и видно от приетите писмени доказателства, посоченият имот е бил
3
собственост на Тодор Георгиев К. по силата на договор за дарение от 21.10.1992г.,
обективиран в Нотариален акт № 88, том LXXVII, нот. дело № 16576/1992г. по описа
на нотариус Ч. Бележкова, като след смъртта му на 1.06.1998г. имотът е преминал на
основание наследствено правоприемство в патримониума на наследниците му по закон
– ответника Н. Т. К. (син) и Екатерина Христова Цочева-К.а (съпруга).
Като доказателство по делото е представено заявление-декларация от
13.10.2000г., подадено от Екатерина Христова Цочева-К.а с искане откритата за имота
партида с предишен титуляр Тодор Георгиев К. да бъде заведена на нейно име, като е
посочила, че ползва имота с членове на семейството си за жилищни нужди. От
представени изравнителни сметки и формуляри за главен отчет, съставени по повод
отчитане потреблението на топлинна енергия през исковия период, се установява, че
като титуляр на партидата фигурира Екатерина Христова Цочева-К.а.
Подаденото от Екатерина Христова Цочева-К.а заявление-декларация
обективира отправено до топлопреносното предприятие предложение за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, което ищецът е приел,
предвид данните, че е променил титулярството на партидата. Следователно, при така
постигнатото съгласие и по аргумент от приетото във визираното по-горе ТР №
2/2017г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че независимо от съпритежанието на правото
на собственост върху имота качеството потребител на топлинна енергия през исковия
период е имала единствено Екатерина Христова Цочева-К.а, встъпила по своя воля
като страна-купувач по продажбеното правоотношение с ищеца.
След смъртта на Екатерина Христова Цочева-К.а, починала на 30.12.2020г. –
след исковия период, задълженията й за цена на потребената топлинна енергия по
силата на настъпилото наследствено правоприемство са преминали в правната сфера на
наследника й по закон – ответника Н. Т. К..
Страните не спорят, че в рамките на исковия период ищецът е доставял
топлинна енергия за процесния имот при дялово разпределение, извършено от „Техем
Сървисис“ ЕООД, като стойността на потреблението е определяна съобразно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на база начислените по прогнозен дял месечни суми, коригирани с
резултатите от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отоплителен сезон
въз основа реален отчет на измервателните уреди. Безспорно е също, че стойността на
потреблението възлиза на начисления от ищеца размер по представеното от него
извлечение от сметки, съдържащо опис на издадените фактури за дължими суми,
съгласно което общото задължение за цена на топлофикационната услуга през
визирания период възлиза на 3928,82 лв.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
4
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съгласно предвиденото в чл. 22, ал. 2 от
приложимите през исковия период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР, купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача
(топлопреносното предприятие) и стойността на услугата дялово разпределение,
независимо дали същата се извършва от него или от избран от клиентите в етажната
собственост търговец. Следователно вземането за цената на тази услуга в отношенията
с потребителя е възникнало в полза на ищеца, който съгласно предвиденото в закона и
Общите условия се е задължил срещу възнаграждение да предостави тази услуга
самостоятелно или чрез трето лице-изпълнител. Не е спорно по делото, че стойността
на услугата дялово разпределение през исковия период възлиза на начислената от
ищеца сума в общ размер от 64,37 лв., представляваща сбор от сумите по издаваните
през периода месечни фактури.
Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия потребителите дължат
обезщетение за забава само при просрочие на задълженията по изравнителните сметки,
платими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не
спори, че не е заплатил начислените суми по издадените общи фактури за включените
в исковия период отоплителни сезони, като дължимата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
лихва за забава за сочения от ищеца период на забава от 15.09.2019г. до 3.06.2021г.
възлиза на претендираната сума от 441,73 лв.
Не е спорно и вземането за мораторна лихва по другата акцесорна претенция –
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, възлизащо на сумата от 12
лв. за процесния период на забава от 1.07.2018г. до 3.06.2021г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявените искове са основателни
и следва да се уважат изцяло в претендираните размери на вземанията за главници и
лихви.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза ищеца, който претендира и доказва сторени разноски за
държавна такса в размер от 177,88 лв. и за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер от 100 лв. (определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата
на фактическа и правна сложност на делото), или общо 277,88 лв., които следва да му
се присъдят.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Н. Т. К., с адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 43, вх. В,
ет. 1, ап. 47, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно сумата от
3928,82 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 43, вх. В, ет. 1, ап. 47, с аб.№
250090, сумата от 64,37 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва
върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2021г.
до окончателното плащане, сумата от 441,73 лв. – мораторна лихва върху първата
главница за периода от 15.09.2019г. до 3.06.2021г., и сумата от 12 лв. – мораторна
лихва върху втората главница за периода от 1.07.2018г. до 3.06.2021г.
ОСЪЖДА Н. Т. К., с адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 43, вх. В,
ет. 1, ап. 47, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 277,88 лв. – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6