Р Е Ш Е Н И Е № 380
гр. ВРАЦА, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 27.11.2019 г. в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:Мирослав Досов
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина
Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 454 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на АД "Кока-кола Хеленик Ботълинг
Къмпани България" с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. П.Д. срещу решение на районен
съд гр. Враца № 524/10.06.19 г. постановено по гр. дело № 5366/18 г. по описа
на същия съд, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявеният от дружеството
жалбоподател осъдителен иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1 пр. 2 и във вр. с чл. 82
от ЗЗД за заплащане на сумата 12 250.80 лв. представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор за рекламни услуги на кафе продукти от 17.11.17 г.
заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба
28.12.18 г., до окончателното й изплащане. Жалбоподателят е осъден за съдебни
разноски.
В жалбата се сочат пороците на атакувания съдебен акт, които се свеждат
до допуснато нарушение на материалноправни норми, тъй като районен съд е
формирал неправилно становище, че спорното правоотношение не се урежда от нормите
на чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД, а от правилата уреждащи института на неоснователното
обогатяване, но тъй като исковата молба не се излагали фактически твърдение в
тази насока, то окръжен съд е отхвърлил
претенцията.
При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с
който исковата претенция бъде уважена. Претендира съдебни разноски за две
съдебни инстанции и направените в обезпечителното производство по изп. дело №
311/18 г. на ЧСИ М.Н..
Ответникът ЕООД "Д. Ауто" гр. Враца, чрез адв. Л. В.,
представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Претендира съдебни за въззивна инстанция.
Страните нямат доказателствени искания.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в
срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от
категорията на обжалваемите пред настоящата въззивна инстанция.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за неоснователна по
следните съображения.
Първостепенният районен съд гр. Враца е бил сезиран от АД "Кока
кола Хеленик Ботълинк Къмпани България" с ЕИК *** и със седалище и адрес
на управление гр. София с осъдителен иск с цена 12 250.80 лв. срещу ЕООД "Д.
Ауто" с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. Враца. Ищецът
твърди, че на 17.11.17 г. сключили с ответника ЕООД "Д. Ауто" гр.
Враца и с ООД "Д. 2004" гр. Враца писмен договор за реклама на кафе
продукти със срок на действие една година - 17.11.18 г. По силата на договора
дружествата се задължавали в стопанисваните от тях два обекта в гр. Враца /бар енд динар "***"
и кафе "***"/ да осъществява рекламни и маркетингови услуги подробно
описани в договора. Страните се договорили за извършените от ЕООД рекламни
услуги, ищецът да им заплати възнаграждение, чийто максимален размер не може да
надхвърля 20 417 лв. без ДДС. Страните се договорили още, че ищецът ще заплати
авансово след подписване да договора част от възнаграждение в размер на 12
250.80 лв. Ищецът изпълнил задължението за са заплащане на авансово заплащане,
като на 07.02.18 г. превел по банкова сметка ***. Въпреки авансово заплатената
сума, ответното дружество и ООД "Д. 2004" не изпълнили задълженията
си по договора, тъй като започнали да работят с друга тъговска марка кафе,
отказали да получат рекламни материали, техническо оборудване и не направили
заявка до ищеца или до негов официален дистибутор за закупуване кафе с марка
"Lavaza". До изтичане срока на договора и към момента на подаване на
исковата молба, дружествата изпълнителни по договора не извършил рекламни
услуги в полза на ищеца и не закупили договореното количество кафе с посочената
марка. При изложените обстоятелства, ищецът намира, че ответното дружество му
дължи сумата 12 250.80 лв. представляваща обезщетение на неизпълнението, заедно
със законната лихва от предявяване на иска, тъй като в чл. 2, ал. 11 от
Договора страните са се уговорили, че ЕООД "Д. Ауто" отговаря за изпълнението на задълженията на всички
дружества на страната на изпълнителя, тоест за задълженията и на ООД "Д.
2004"
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЕООД "Д. Ауто" гр. Враца
представя отговор, в която оспорва иска по основание и размер. Твърди, че част
от изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Ответникът
не оспорва, че на 17.11.17 г. е сключил с дружеството ищец договор за рекламни
дейности и маркетингови услуги, както и че е издал фактура № 45/16.01.18 г.,
след което на 07.02.18 г. ищецът превел авансово по негова банкова сметка ***ора
в размер на исковата сума. Ответникът твърди, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като неизпълнението на задълженията му по договора било по
вина на ищеца. След авансовото плащане, ответното дружество настоявало за
доставка от страна на ищеца на различни рекламни материали и техническо
оборудване и на двата обекта, както и на ценова листа за закупуване и доставка
на кафе продукти. Дружеството-ищец не изпълнило задълженията си и не доставило
рекламни материали, техническо оборудване, нито предложило за продажба кафе
продукти, представяйки и ценова листа за същите. Ответникът възразява за
нищожност на договореното в чл. 1.5 /изпълнителят да поема задължение да закупи
определено количество кафе/ на основание
чл. 26, ал. 2 т. 4 от ЗЗД - липса на основание, тъй като не била посочена
цената на кафето, нито начина, за определяне на същата.
При изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум, според
окръжен съд предявеният иск е с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр.
последно и във вр. чл. 82 от ЗЗД, претендира се обезщетение за неизпълнение на процесния
договор в размер на претърпявана от дружеството ищец загуба в размер на
исковата сума от 12 250.80 лв. представляваща половината от авансово
заплатеното възнаграждение.
С оглед становищата на страните, в доклада си по чл. 146 от ГПК
първостепенният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен писмен договор за рекламни услуги
на кафе продукти от 17.11.17 г. с предмет рекламни и маркетингови услуги при
условия подробно описани в договора; обстоятелството, че според договореното, ответникът
е издал фактура на 16.01.18 г., след което дружеството ищец е заплатило на 07.02.18
г. по негова банкова сметка ***.80 лв. - авансово заплатено 1/2 от договореното
възнаграждение.
По останалите релевантни за спора обстоятелства, след като анализира
представените по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна
окръжен съд намира за установено следното:
Договорът за рекламни услуги от 17.11.17 г. е сключен с едногодишен
срок на действие, между дружеството ищец АД "Кока Кола Хеленик Ботълинг
къмпани България" /ККХБК/ като възложител и две дружества в качеството на
изпълнители: - ответното дружество ЕООД "Д. Ауто" със седалище гр.
Враца, представлявано от управителя си К.С.
и ООД "Д. 2004" също със седалище гр. Враца представлявано от
управителя Д.М.. Страните се споразумяват, за целите на договора и двете
дружества да бъдат наричани "изпълнител". Договорът е подписан от
надлежно представляващите дружествата лица и по този въпрос по делото няма
спор. В началото на процесния договор, страните ясно и изрично заявяват, че им
е известно, че дружествата на странна на изпълнителя са сключили споразумение за
съвместно търговско сътрудничество, което урежда отношенията им и дава право на
ЕООД "Д. Ауто", ответник в производството, да преговаря, сключва
споразумения, получава и разпределя плащания от името на другото дружество
страна по договора, както и да предоставя информация от и към това дружество
във връзка с изпълнението на уговореното по договора от 17.11.17 г. за реклама
на кафе продукти. Логично следствие от тази договорка са и текстовете на ал. 9,
ал. 10 е ал. 11 от чл. 2 от договора - според ал. 9 възнаграждението за
извършените рекламни услуги от дружествата изпълнители да бъдат превеждани по
банкова сметка *** "Д. Ауто"; - според ал. 10 страните по договора за
рекламни услуги се споразумяват, че отношенията между изпълнителите ЕООД "Д. Ауто" и ООД "Д. 2004"
във вр. с плащанията помежду им се уреждат отделно и не обвързват възложителя;
- според ал. 11 ответникът ЕООД "Д. Ауто" отговоря за изпълнението на
задълженията на дружествата на страната на изпълнителя.
С нормата на чл. 1 от договора, страните се споразумяват за следното:
Възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение да извършва в
полза на възложителя рекламни и маркетингови услуги на два обекта в гр. Враца -
Бар енд динар "***" и кафе "***". Изпълнителят следва активно
да предлага кафе и кафе-напитки приготвяни с кафе на зърна марка
"Лаваца" закупени от възложителя, като напитките и търговската марка
следва да са на видно място в търговските обекти, по начин предварително
съгласуван с възложителя. Изготвянето на дизайна и изработването на менютата
също следва да се съгласува с възложителя. На подходящи места в обектите на
изпълнителите следва да се разположат
рекламни материали /рекламни пана, светещи реклами и др./, техническо оборудване
/кафе машини, кафемелачки/ предоставени от възложителя, по одобрен от него
проект, за срока на договора, които следва да му се върнат след прекратяване на
търговските взаимоотношения. Възложителят следва да предостави чаши, чинийки,
лъжички брандирани с марката "Лаваца", които също подлежат на връщане
след прекратяване на договора. Изпълнителите следва да поддържат постоянна
наличност на предоставени от възложителя брандирана с марката
"Лаваца" захар, сметана, бисквитки, късметчета, картонени чаши и др. Изпълнителят
следва да предлага кафе продукти в подходящи за съответния клас кафе чаши,
както и да приготвя кафето и топлите напитки по рецепта на възложителя, като спазва
точно указанията и пропорциите. В т. 1.5
от договора изпълнителя се задължава да закупува от възложителя или от негов
официален дистрибутор минимални количества продукти посочени в приложение № 4.
Към договора са представени пет приложения, а именно: № 1 - списък на
продуктите и търговските марки предлагани от възложителя; 2 - списък на
търговските обекти на възложителя; 3 - данни за изпълнителя; 4 - в това
приложение е посочена марката кафе, която ще се изкупува, "Лаваца",
модела кафе, и вида кафе, на зърна, както и количеството 1 000 кг за срока на
договора, без в това приложение на е посочена цена на продуктите; 5 - списък на
предоставените рекламни материали, като това приложение, макар и подписано от
страните, не е попълнено, тоест не са описани предоставените от възложителя
материали, не е посочено тяхното количество и цена.
В проведеното пред районен съд на 10.05.19 г. открито съдебно
заседание, са разпитани двама свидетели, посочени от страните по спора.
Свидетелят В.Б. работи като регионален представител на дружеството ищец за градовете
в северозападна България, включително и за гр. Враца. Твърди, че е запознат с
процесния договор, макар, че към момента на сключването му представител на
дружеството ищец за гр. Враца е било други лице. Той постъпил на работа, след
сключване на договора, края на м. декември 2017 г. Свидетелят твърди, че водил
разговори през м. януари 2018 г. във вр. с изпълнение на договора с Д.М., който
също е разпитан като свидетел по делото,
представляващ ООД "Д. 2004" и със съпругата му А.. Разговорите се
водели за това колко чаши за кафе и капучино имат нужда, от какви рекламни
материали имат нужда - светещи табели с марка "Лаваца", таблички,
канички, захарчета, престилки, тениски и т. н. Свидетелят посетил и един от
обектите, кафе "***" като взел размерите за кафе машина и кафемелачка.
Свидетелят не твърди, че по време на разговорите през м. януари се стигнало до
конкретни договорки за доставка на рекламни материали, брандирани чаши,
чинийки, захар и т. н. и техническо оборудване. Според свидетеля, практика в
тяхното дружество било, независимо от общо договореното подлежащо на изкупуване
количество кафе от клиента, на последния да се предлага ценова листа на видове
кафе, от която той /клиента/ да избере какви точно видове кафе и на какви цени
ще закупи. И ако клиента си избере по-висок клас кафе и на по-висока цена,
съответно му се заплаща възнаграждение съобразно избрания клас и цена на
кафето. Според свидетеля, нямало спор с двете дружества изпълнители за цената
на кафето и цената на консумативите, която била известна на изпълнителите. По
време на разговорите през м. януари с Д. и А., той предоставил ценова листа за
кафето, но не твърди, че се постигнала договорка за конкретните видове кафе,
които клиента /изпълнителя/ избира. Според свидетеля, след разговорите през м.
януари 2018 г., дружеството ищец превело авансово част от възнаграждението по
процесния договор в началото на м. февруари. Свидетелят твърди, че след това няколко
пъти, без да уточнява период, търсил по телефона, лично в обектите по договора,
а също и писал съобщения на мобилния телефон на Д., за да започне зареждането с
кафе и консумативи, но Д. отлагал това
под различни предлози, а след това
престанал да отговарял на обажданията на свидетеля. В един от последните
разговори в края на м. февруари, съпругата на Д., А. заявила на свидетеля, че
няма да работят заедно. Свидетелят Б. твърди, че не познава, не е виждал и
разговарял с лицето К.С., съответно не му е предоставял ценова листа и рекламни
материали.
В с. з. проведено на 10.05.19 г.
е разпитан и свидетеля Д.М., управител на дружеството участващо като изпълнител
в процесния договор - "Д. 2004" ООД гр. Враца. Той твърди, че когато подписал
договора за реклама на кафе продукти от 17.11.17 г., представител на
дружеството възложител за гр. Враца било лице на име Г.. С него имали уговорка
за уточняване цената на кафено, тъй като в договора се разбрали само за общото
количество кафе, за една година един тон. Следвало също да се предоставят кафе
машини, рекламни материали, брошури чаши и т. н. Но тъй като Г. напуснал, на
срещата дошло, според свидетеля едно младо момче на име В., което отговаряло за
района на гр. Враца. Той премерил за поставяне на кафе машина, като свидетелят Д.М.
му казал, че трябва да се уточнят за вида кафе, което ще се продава, защото
различните видове кафе изискват различни по вид машини и според него била нужна
голяма машина. В. не представил на свидетеля ценова листа, като казал, че идва
един път в седмицата за да посети обектите. Свидетелят Д.М. твърде, че след
тази среща В. му се обадил веднъж по телефона, но не могли да се уговорят
среща, тъй като свидетелят бил на път. От тогава свидетелят не е имал среща с
представител на дружеството-ищец. Никой не му е предоставил ценова листа, нито
са му давани протоколи за рекламни материали, чадъри, рекламни чаши и т. н.
Свидетелят твърди, че при подписването на договора знаел, че "Лаваца"
има три вида кафе на различна цена и вероятно ще се доставя най-скъпото кафе,
за може възложителя да си "избие" инвестицията, но не уточнили вида и
цената на кафето.
Дружеството ищец представя по делото ценови листи на предлаганото от
него кафе, но след показване на листите от съда, свидетелят Д.М. заявява, че не
е виждал тези листи и не са му представяни от никого.
Други относими към предмета на спора доказателства не са представени в
процеса.
При така установените обстоятелства, окръжен съд направи следните правни изводи:
В определението си по чл. 146 от ГПК първоинстанционният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест на подлежащите на доказване от страните
факти, съобразно конкретните данни по делото и принципното положение въведено
от нормата чл. 154, ал. 1 от ГПК, че всяка страна длъжна да докаже фактите на
които основава исканията или възражения си, тоест фактите от които черпи права.
В казуса, исковата претенция се квалифицира по чл. 79, ал. 1 пр. последно
и във вр. с чл. 82 от ЗЗД - дружеството ищец претендира обезщетение за пълно
неизпълнение на договора от 17.11.17 г. в размер на претърпяната от него загуба
- авансово заплатеното възнаграждение в размер на 12 250.80 лв. При така
предявения иск, в условията на пълно и главно доказване дружеството ищец следва
да установи, че е изправна страна по договора за рекламни услуги на кафе от
17.11.17 г. С оглед клаузите на договора, по чието съдържание страните не
спорят, това означава ищецът на установи, че е заплатил авансовото
възнаграждение в размер на исковата сума, което той е сторил и по който факт по
делото също няма спор. Но освен това, за да бъде изправна страна по договора,
дружеството-ищец следва да докаже, че е осигурило необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задълженията си. С оглед съдържанието на конкретния договор,
това съдействие от страна на кредитора е необходимо в течение на самия процес
на изпълнението. Без него, за изпълнителя би било невъзможно да осъществи
реклама и маркетинг на кафе продуктите на ищеца. Според договореното, възложителят
следва да предложи ценова листа на предлаганите от него видове кафе с марка
"Лаваца", от която изпълнителят да избере кой вид и на каква цена ще
закупува от възложителя. Следва да предостави рекламни материали, чаши,
чинийки, лъжици, захар, късметчета и т. н. с бранда "Лаваца",
техническо оборудване /кафе машини, кафемелачки/, договорено е дори
възложителят да предостави на изпълнителя рецепти за приготвяне на кафе-напитките,
като изпълнителят следва точно да спазва пропорциите.
В доказателствена тежест на ответника е да осъществи насрещно доказване
на правопогасяващото си възражение основаващо се на нормата на чл. 83 от ЗЗД,
че неизпълнението на договора се дължи изключително на липсата на съдействие от
страна на кредитора.
Според съставът на окръжен съд, ищецът не е успял да докаже, че е
изправна страна по договора, обратно ответното дружество е установило
правопогасяващото си възражение. Както се посочи по-горе, страните по процесния
договор са постигнали съгласие, ответникът ЕООД "Д. Ауто" да
преговаря, сключва споразумения, получава разпределя плащания, като и да
получава и предоставя информация във връзка с изпълнение на договора, на и от
името и на другото дружество участник в договора в качеството на изпълнител -
ООД "Д. 2004" гр. Враца, което не е страна по спора. Логическо следствие
от изложената договорка между страните, е нормата на на чл. 2, ал. 11 от
Договора, според която ответникът ЕООД "Д. Ауто" отговаря за
изпълнението на задълженията по договора на всички дружества на страната на
изпълнителя, тоест и за задълженията на ООД "Д. 2004". В договора е
посочено също, че отношенията между двете дружества изпълнители ще се уреждат
от сключеното между тях споразумение за съвместно търговски сътрудничество.
Клаузите на процесния договор за реклама на
кафе продукти, изискат поведение от страна на кредитора АД "Кока Кола
Хеленик Ботълинг Къмпани България", при което дружеството следва активно
да съдейства на изпълнителя, като извършва описаните по-горе действия, за да
може последният да изпълнява задълженията си по реклама и маркетинг на кафето с
марка "Лаваца". Тази активност по предоставяне на ценова листа на
предлаганото кафе, реклами материали и кафе оборудване или кредиторовото
съдействие следва да е насочена именно към дружеството ответник ЕООД "Д.
Ауто", независимо, че страна-изпълнител по договора, наред са ответника, е
и ООД "Д. 2004". Това е така, тъй като такива са постигнатите между
страните договорености, посочени подробно по-горе - ЕООД "Д. Ауто" да
преговаря, сключва споразумения, получава и разпределя плащания, предоставя
информация от и за другото дружество изпълнител във вр. с изпълнението на
процесния договор от 17.11.17 г., съответно и да носи отговорност за
изпълнението на задълженията на всички дружества изпълнители по договора, тоест
и за задълженията на ООД "Д. 2004". Дори да се приеме, че ищецът
възложител е оказал съдействие на ООД "Д. 2004", предвид конкретното
съдържание на договора за реклама, това не го освобождава от задължението за съдействие при изпълнение на договора на
ответното дружество изпълнител, тъй като това дружество координира действията
по изпълнение на договора с другото дружество изпълнител и отговаря при
неизпълнение на договора като цяло, тоест при неизпълнение и от другото
дружество изпълнител - ООД "Д. 2004".
Доказателства за оказване съдействие в течение на изпълнението на
договора за реклама, от дружеството ищец на дружеството ответник, по делото не
са представени. Напротив, посоченият от ищеца свидетел В.Б., който е
представител на ищеца за гр. Враца, твърди, че не познава, не се е срещал, не е
водил разговори и не е предлагал ценова листа, кафе машини е рекламни материали
на лицето К.С., който е управител и представляващ ответника ЕООД "Д.
Ауто" гр. Враца.
При това положение, в конкретния случай, предвид постигнатите между
страните договорености и спецификата на процесния договор за реклама и
маркетинг, неизпълнението на същия се дължи на обстоятелства, за които
кредиторът-ищец е отговорен, при което и на основание чл. 83 от ЗЗД длъжникът
следва да бъде освободен от отговорност. Ето защо, предявеният иск с правно
осн. по чл. 79 и във вр. с чл. 82 от ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
И тъй като крайният правен извод на първостепенния районен съд е
идентичен, то решените следва да бъде потвърдено при изложените по-горе мотиви.
При изхода от спора, на ответното по жалба дружество следва да се
присъдят направените съд. разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000
лв. /адв. хонорар/. Окръжен съд намира за неоснователно възражението за
прекомерност на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като хонорарът на
представляващия въззиваемия адв. Л. В. не надвишава значително минималния такъв
определен според Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения - 897.50
лв.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 524/10.06.19 г.
постановено по гр. д. № 5366/2018 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА АД "Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България" със
седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК *** да заплати на ЕООД "Д.
Ауто" със седалище и адрес на управление гр. Враца и ЕИК *** сумата 1 000
лв. представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател ..... Членове
1...... 2.........