Р Е Ш Е Н И Е
София, 13.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 11305/19 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Р.Й.Й., ЕГН **********,
чрез адв. Й.С. съд. адрес:***, против С. съд. адрес:*** против „В.Б.“ ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление:***, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: - сумата 490 312 евро - допълнително
възнаграждение при смяна на контрола върху „БТК“, ЕАД, и – мораторна лихва в размер 146 140 евро върху
главницата за периода от 15.09.2016 г. до предявяване на иска, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е избран за член на
Управителния съвет на „БТК“ ЕАД с решение на Надзорния съвет от 23.05.2013 г.,
а на 01.07.2013 г., в качеството си на член на Управителния съвет и Главен
юридически директор, е сключил Договор за управление с ответника „БТК“ ЕАД.
Съгласно чл.3.1 от Договора за управление, той се сключва за неопределен
срок, като Й. е приел да изпълнява длъжността Главен юридически директор на
БТК, считано от 21.06.2013 г. Договорът за управление е бил в сила до
25.01.2017 г., когато е бил прекратен от БТК с Известие за прекратяване от
25.01.2017 г., връчено му на същата дата.
Чл. 12, ал. 2 от Договора за управление предвижда, че ищецът, като
директор, има право на допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху
Компанията /БТК, ЕАД/ по време на действието на настоящия Договор, чиито размер
се договаря допълнително между страните с Анекс към настоящия Договор.
С решение на Надзорния съвет на
БТК, ЕАД от 13.06.2014 г. /т. 4 от него/ е прието изменение
на клаузите от Договора за управление относно начина на плащане и определяне
размера на дължимите допълнителни плащания към определени служители на БТК с
управленски функции, в кръга на които попада и ищецът. С решението по
предходното изречение е приета бонусна схема за висшия мениджмънт на БТК, неразделна
част от решението на Надзорния съвет, която включва в така определените
длъжности и Главния юридически директор. С Допълнително
споразумение от 16.06.2014 г. към Договора за управление („Анекс № 1“) ищецът
е договорил с БТК това изменение на дължимите към него допълнителни
възнаграждения. Конкретните суми и механизми за определяне на тези допълнителни
възнаграждения са описани в Приложение № 1 към Допълнителното споразумение от
16.06.2014 г. /Анекс № 1/, което приложение представлява именно приетата от
Надзорния съвет на БТК бонусна схема.
Съгласно Приложение № 1 към Анекс № 1 от 16.06.2014 г. /т. 4.2./, в
случаите на промяна на контрола върху дружеството /БТК/, определени служители
на БТК с управленски функции имат право да получат възнаграждение общо в размер 10 % от т. нар. положителна разлика.
Положителната разлика е разликата между цената/стойността, при която е
реализирана отчуждителната сделка, довела до смяна на
контрола върху БТК, и изходната сума за сравнение /базовата цена/. Базовата
цена е определена на 200 млн. евро /стойността на първоначалната инвестиция/ и
подлежи на олихвяване с 10 % годишно, считано от 09.11.2012 г. /датата, на която
се счита направена инвестицията/ до релевантния момент на възникване на
вземането за бонус /в случая датата на смяна на контрола върху БТК/. Всъщност,
положителната разлика, дефинирана като увеличение на стойността на
инвестицията, надхвърлящо доходността, която би дало вложение при годишна лихва
от 10 %, е показател за определяне на развитието на БТК. Така определената сума
/10% от положителната разлика/ трябва да се разпредели на 22 равни дяла, които
са разпределени между служители с управленски функции, попадащи в обхвата на бонусната схема.
Съгласно това първоначално разпределение Главният юридически директор,
какъвто се явява ищецът, има право на 2 дяла.
По – нататък той заявява, че на 31.08.2016 г., в резултат на международна
тръжна процедура и последвала я покупко-продажба, е променен контролът върху
БТК, по смисъла на Анекс № 1 от 16.06.2014 г., и на бонусната
схема. Това събитие е потвърдено и в одитирания
Годишен финансов отчет на БТК за 2016 г. и в одитирания
Годишен финансов отчет на едноличния собственик на БТК - „Вива
Телеком България“ ООД. Промяната на контрола върху БТК по смисъла на Анекс № 1
от 16.06.2014 г. и на бонусната схема се явява
придобиването от VIVA Telecom (Luxemburg)
S.A., Люксембург, фирмен номер В******, на 100% от капитала на INTER V
INVESTMENT S.a.r.l., Люксембург, фирмен номер ******, което е едноличен
собственик на капитала на „Вива Телеком България“
ООД, а то е съответно едноличен собственик на капитала на БТК. С това е
осъществена предпоставката за възникване на вземането на ищеца за допълнително
възнаграждение, съобразно правилата на Анекс № 1.
Понастоящем фирмата на ответника е променена от „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“, ЕАД на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“, ЕАД.
Според отразеното в исковата молба, на основание чл.1, ал. 2 от Анекс №1,
допълнителното възнаграждение, определено по правилата на чл. 4 става изискуемо незабавно след промяна на
контрола върху компанията.
Съгласно правилото на чл. 4 от Бонусната схема,
положителната разлика между двете суми е в размер 53 934 426 евро, а ищецът,
който има 2 дяла, е следвало да получи сумата 490 312 евро.
В тази връзка ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати исковата суми, включващи: - сумата 490 312 евро, представляваща
допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху ответното дружество,
което възнаграждение произтича от предварително разпределените на Главния
Юридически директор 2 дяла от общо предоставени от БТК,ЕАД 22 дяла, и – мораторна лихва в размер 146 140 евро върху главницата,
считано от 15.09.2016 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените
разноски.
Представил
е писмени доказателства, поискал е назначаване на експертизи.
В хода по същество поддържа
предявения иск, като претендира разноски по списък.
Ответникът „В.Б.“ ЕАД оспорва така предявените искове
изцяло, като неоснователни. Претендира разноски и адвокатски хонорар.
Оспорва
твърденията, че е налице „смяна на контрола“ по смисъла на Бонусната
схема. Твърди, че е налице публична продажба на дяловете на дружество заради
непогасен банков заем, проведена чрез публично изпълнение върху заложени за
обезпечение дялове, като самото дружество е три корпоративни нива над БТК АД.
Оспорва, че цената на търга въобще може да се отъждестви като „оценка на
Капитала при изход“. Оспорва и размера, който ищецът е използвал като част от
изчисляване на претенцията си, доколкото е игнорирал сумата от приходите от
публичната продан, която е изплатена на обезпечения кредитор.
Позовава се на нищожност на
клаузата на чл. 12, ал. 2 от Договора за управление и Анекс към договора за
управление от 16.06.2014 г., поради липса
на компетентност на Надзорния Съвет.
На следващо място се позовава на нищожност на клаузата на чл. 12, ал. 2 от Договора за управление и Анекс към договора
за управление от 16.06.2014 г., поради договаряне
във вреда на представлявания и липса на основание. Според отразеното в
отговора на исковата молба, с процесния анекс от
16.06.2014 г. се предвижда заплащане на възнаграждение /бонус/ без да е налице
изискване за някаква насрещна престация от страна на
ищеца или постигане на някакви конкретни резултати за дружеството.
Отделно от това счита, че клаузата
на чл. 12, ал. 2 от Договора за управление и анекса към него са увреждащи за БТК, тъй като задължено
лице за заплащане на такова възнаграждение изначално не следва да бъде БТК. В
този смисъл, при наличие на положителна разлика между продажната цена и
стойността, на която дружеството е било придобито заедно с направените
инвестиции и с натрупаните задължения, ползите отиват за досегашния собственик
- продавач на акциите.
Ответникът твърди още, че определянето и включването в Договора за
управление и в Анекса към него на правото да се получи бонус, базиран на
печалбата при промяна на контрола, е извън компетентността на Надзорния съвет,
поради което е нищожно.
Счита и че не е изпълнена хипотезата на чл. 12, ал. 2 от Договора за
управление и Анекса към него, тъй като липсва промяна на Контрола върху
Компанията /БТК/. При справка по партидата на БТК в Търговския
регистър се установява, че промяна на собствеността на БТК няма. Поради това,
според него, твърденията на ищеца за наличие на промяна на контрола са напълно
необосновани и недоказани. Дори да се приеме, че е налице промяна на контрола,
по смисъла на Договора за управление от 21.06.2013 г. и Анекса от 16.06.2014
г., ответникът счита, че не е налице положителна разлика, която да се
разпредели под формата на бонус възнаграждение.
Поради акцесорния характер на претенцията за
лихви, счита и предявения иск за лихва за неоснователен, пред вид
неоснователността на главното вземане.
На самостоятелно основание твърди, ч,е дори главното вземане да се дължи,
то ищецът не е поставил ответника в забава, поради което лихва за забава не му
дължи.
Представил
е писмени доказателства, поискал е назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да
отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски по списък. Прави възражение досежно размера
на адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник
на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
събраните доказателства се установява, че на 01.07.2013 г. между ищеца Р.Й., в
качеството му на член на Управителния съвет на дружеството - ответник, от една
страна, и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“, ЕАД, от друга, е сключен
Договор за управление, по силата на който ищецът е поел задължението да
изпълнява длъжността „Главен юридически директор“ на Компанията за неопределен
срок, срещу възнаграждение. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Договора, Главният
юридически директор има право и на допълнително възнаграждение при смяна на
контрола върху компанията, в размер, договорен допълнително в Анекс. Такъв
Анекс е сключен на 16.06.2014 г., като,
съгласно чл. 1 от него, в отношенията между страните ще се прилага Бонусната схема, одобрена с неприсъствено решение по Протокол
от 13.06.2014 г. на Надзорния съвет на „БТК“ ЕАД. Предвидено е, че ответникът
ще заплати дължимото, съгласно тази схема, възнаграждение незабавно след
промяна в контрола на Компанията. Според самата бонусна
схема, за стимулиране на ръководството за постигане на възможно най - високи
резултати е предвидено, че Компанията ще разпредели и плати на отговарящите на
изискванията мениджъри 10 % от положителната
разлика между оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията
на акционерите. Съгласно дадената в бонусната схема
дефиниция, оценка на капитала при изход е
оценката, при която се извършва промяна на контрола върху компанията, или при
липса на промяна на контрола - пазарната оценка на Капитала на петата годишнина
от преструктурирането, което е станало на 09.11.2012 г., а инвестиция, по смисъла пак на тази схема, е сумата 200 милиона
евро, плюс начислена лихва 10 % годишно, считано от 09.11.2012 г. В т. 4.2. от Бонусната схема е предвидено, че всеки отговарящ на
изискванията мениджър /какъвто е ищецът, изпълнявайки длъжността Главен
юридически директор/, има право да придобие определени дялове от сумата на
допълнителното възнаграждение. По силата на т. 4.3. Главният юридически
директор има право да получи 2 дяла от общо 22, на които трябва да бъде
разделена сумата, съответстваща на 10% от положителната разлика по т. 4.1 на Схемата.
Не се спори досежно обстоятелството, че на 31.08.2016 г., в резултат на
международна тръжна процедура VIVA Telecom (Luxemburg) S.A. е придобило 100 % от капитала на INTER V INVESTMENT S.a.r.l. /Интер В Инвестмънт С.а.р.л./, Люксембург, което дружество е било едноличен
собственик на капитала на „Вива Телеком България“
ООД, ЕИК *********, което, от своя страна, е било едноличен собственик на
капитала на „БТК“ ЕАД.
С известие за прекратяване от 25.01.2017 г., връчено му на същата дата, ответното дружество „БТК“ ЕАД е прекратило договора си за управление с
ищеца, изпълнявал длъжността Главен юридически директор.
По делото
бяха назначени две съдебно – икономически
експертизи, като, пред вид факта, че първата такава бе оспорена /досежно компетентността на вещото лице и неговите познания
и капацитет и, евентуално наличие на конфликт на интереси/, съдът няма да я
обсъжда в настоящия съдебен акт.
Що се касае до втората – тази, изготвена от в.л. М.С., съдът я приема частично и позовава
решението си на нея, като по- нататък ще бъдат посочени причините за това.
От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, приета
от съда и неоспорена от страните, се установи, че при извършеното през месец август
2016 г. /30-31.08.2016г./ придобиване от Вива телеком
(Люксембург) С.А., Люксембург, фирмен номер ********на 100% от капитала на И.И.С.а.р.л, Люксембург, фирмен номер ******, обявената от
БТК цена възлиза на 330 000 000 евро.
Според
вещото лице, ако се приеме, че цената на извършеното придобиване е в посочения
размер и това е оценката, при която е извършена промяна на контрола върху БТК
ЕАД, съгласно дефиницията на „оценка на капитала при изход“ в т.4.1. от Бонусната схема, приета от Надзорния съвет, с посоченото по
– горе решение от 16.06.2014г., а изходната сума – инвестицията - за сравнение
е определена на 200 милиона евро, заедно с начислената лихва от 10% годишно за
периода 09.11.2012 г. - 31.08.2016 г., размерът на ищцовото
възнаграждение, определено на база: 2 от 22 дяла, които 22 дяла представляват
10% от положителната разлика между цената от 330 милиона евро и инвестицията от
200 милиона евро, увеличена с 10% годишно, възлиза на 488 418.43 евро, а законната лихва върху тази сума за
периода 15.09.2016 г. - 28.08.2019 г. възлиза на 146 254.19 евро.
На
база представените по делото Годишни отчети за 2015 г., приключваща на
31.12.2015 г., експертизата е установила външните задължения на И.И.С.а.р.л. към 21.12.2015 г., от които: - Подчинени дългове
в размер 137 518 829.42 евро - дължими и изискуеми след повече от една година,
- Неподчинени дългове - 178 001 871.17 евро, от които: 89 602.42 евро -
задължения, произтичащи от покупко - продажба и
предоставяне на услуги, изискуеми след повече от една година; 177 900 988.75
евро - задължения към свързани предприятия, дължими и изискуеми до една година;
11 280 евро - данъчни задължения. Основните задължения са по мостов заем,
предоставен от VTB Capital на
06.11.2013 г. в размер 150 000 000 евро, като към
31.12.2015 г. задължението по заема възлиза на 177 556 477, 45 евро.
На
база представените по делото Годишни отчети за 2016 г., приключваща на
31.12.2016 г., експертизата е установила, външните задължения на И.И.С.а.р.л. към 20.12.2016 г от които: - Подчинени дългове в
размер 137 518 829.42 евро - дължими и изискуеми след повече от една година, - На 30.08.2016 г.
задълженията по мостовия заем, предоставен от VTB Capital възлизат
на 192 011 819.42 евро.
При
проведения търг за купувач е обявен Вива Телеком
(Люксембург) С.А. След продажбата външните задължения от 192 011 819.42 евро са
отписани като заем и са вписани като капиталова вноска в капитала на
дружеството. Продажбата е извършена чрез търг по изпълнително дело, образувано
за непогасени задължения. При този начин на продажба, според експерта,
собственикът на актива не получава пълната сума от продажбата му, а остатъка от
плащането (по продажбата), след приспадане на дължимите суми по изпълнителното
дело — задължение, такси, разноски.
С
оглед на това, при продажна цена от 300 000 000
евро и Задължения към заложния кредитор
192 011 819.42 евро, както бе посочено по – горе, сумата, която остава
за разпределяне е отрицателна разлика от 138 285 802.02 евро.
По
– нататък в експертизата вещото лице е извършило пазарна оценка към 31.08.2016
г. на: 100% от капитала на БТК ЕАД, стойността на предприятието на публично
търгуеми компании със същия предмет на
дейност, както и на стойността на предприятието на всяко едно от останалите
две дружества - Бива Телеком България ЕООД /едноличен
собственик на БТК ЕАД/ и И.И.С.а.р.л., Люксембург, фирмен номер ****** /едноличен
собственик на „Вива
Телеком България“ ЕООД/, и Вива Телеком Люксембург С.А.,
фирмен номер ******, за да установи
по отношение на тези дружества, пряко или косвено контролиращи БТК, каква част
от пазарната оценка отговаря на пряко или косвено притежаваното от тях участие
в БТК ЕАД.
По отношение на БТК
ЕАД
е установено следното:
Оценката
е извършена по различни методи: - метод на чистата стойност на активите: 378
028 000 лв. Стойност на 1 акция - 1.31 лв., - метод на дисконтираните
парични потоци: 156310 000 лв. Стойност на 1 акция - 0.54 лв., - метод на
пазарните множители: 1 319 178 000 лв. Стойност на 1 акция - 4.57лв.
Стойността,
определена по метода на пазарните множители значително се отклонява от
стойностите, получени по останалите два метода: с 344% спрямо стойността,
определена по метода на чистата стойност на активите и с 835% спрямо стойността
по метода на дисконтираните парични потоци. Поради
това, както и по съображения, подробно изложени в констативно-съобразителната
част, този метод не участва при формиране на пазарната стойност на БТК ЕАД.
Приета е пазарна стойност на БТК
ЕАД - 200 654 000 лв. и Пазарна стойност на 1 акция - 0.69 лв.
Пазарната стойност
на Вива телеком България ООД:, определена
по метода на чистата стойност на активите възлиза на 202 179 000 лв. /103
372 000 евро/.
Пазарната стойност на И.И.С.а.р.л.,
Люксембург, фирмен номер ******:,
определена по метода на чистата
стойност на активите възлиза на 102 901 000 евро.
Пазарната стойност на Вива Телеком (Люксембург) С.А.,
фирмен номер ******експертизата е определила на 132 116 000 евро; 1 акция: - 132.12 евро
При тези данни, при приета оценка на капитала при
изхода: 102 901 000 евро, - инвестиция в размер 276 273 972.60 евро, е
направен извод за разлика от 173 372
972.60 евро, която е отрицателна, поради което, въз основа на бонусната схема, не следва да се определя дължим бонус.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неспорени от страите писмени,
гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск има своето правно основание в чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
Претендира се изплащане от страна на ответното дружество на дължимата на
ищеца сума, по приета Бонусна схема, след прехвърляне
на собствеността на дружеството – ответник на трето лице и реализиране на
съответен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. За да може да бъде уважена исковата претенция следва: а/ претендиращият
да е изправна страна по договора, б/ да е доказано неизпълнението на другата
страна; в) да е установен размерът на дължимата сума.
Претенцията, предмет на настоящото дело, произтича от
сключен между страните Договор за управление на търговско
дружество, съдържащ съществените елементи на договор за поръчка.
В хода на делото ответникът направи възражение
за нищожност на договора, поради липса на компетентност на Надзорния съвет
да определя възнаграждение на член на Съвета на директорите, по причина, че
това следва да стане с решение на Общото събрание на акционерите.
Съдът намира, че правомощията на органите на акционерното дружество за
управлението му са посочени, на първо място, от закона, , а, при липса на
изрична правна уредба или наличие на диспозитивни
норми, уреждащи тази материя, компетентността на орган на акционерното
дружество може да се определи в Устава на дружеството. Нормата на чл. 241, ал.
2 ТЗ предвижда членовете на Управителния съвет на АД се избират от Надзорния
съвет, който определя и тяхното възнаграждение. С оглед на това съдът приема,
че Надзорният съвет е органът, който притежава компетентността да определи
както основното, им, така и допълнителните им възнаграждения.
Съдът
приема тезата на ищеца, че съдържащата се в Устава на БТК, ЕАД към посочения
период клауза, която предвижда правомощие на Общото събрание да определя годишното възнаграждение
на членовете на УС, при наличието на изключителна компетентност на Надзорния
съвет, следва да бъде тълкувана стриктно. С оглед на това, такова правомощие на
ОС би могло да касае само годишното им възнаграждение, но не и други техни
възнаграждения - в това число еднократни, непериодични, поставени под
определени условия. И това е така, защото не е правно допустимо по тълкувателен
път това ограничено по обхват от Устава правомощие на Общото събрание да бъде
разпростирано извън обхвата си и спрямо други видове възнаграждения. Процесното възнаграждение няма периодичен/текущ характер, а
е еднократно и платимо при настъпване на конкретни условия - бъдещото несигурно
събитие „наличие на положителна разлика“.
По тези съображение съдът счита, че
липсата на решение на Общото събрание на акционерите за определяне на процесното възнаграждение не води до не действителност на
клаузата на чл. 12, ал. 2 от процесния договор.
По възражението на ответника за
нищожност на Договора за управление поради договаряне във вреда на представлявания
и липса на основание:
Съгласно
сключения Анекс, основанието за заплащане на процесното,
търсено от ищеца, възнаграждение е постигането на определен резултат,
представляващ т. нар. положителна разлика.
Съгласно
цитираната Бонусна схема, тази положителна разлика
представлява повишаване на пазарната стойност на дружеството - ответник спрямо
размера на инвестицията. За разлика от годишното възнаграждение, което е с
фиксиран размер има текущ характер и се дължи за изпълнение на задълженията от
членовете на УС, възнаграждението, което ищецът търси, има резултативен
характер, изразяващ се именно в т. нар. положителна разлика и, следователно, то
се дължи при постигането на определен възможен и легитимен резултат. Съдът
приема тезата на ищцата за действителност на клаузата за предоставяне на бонуси
под условия, пред вид факта, че именно в това се изразява и нейното основание -
да стимулира членовете на УС да полагат допълнителни усилия за постигане на увеличаване
пазарната стойност на ответниковата компания и да ги
възмездява за тези усилия при постигане на резултата.
Що
се касае до възраженията за договаряне във вреда на БТК, съдът ги намира за
неоснователни. Разпоредбата предвижда заплащане на допълнително възнаграждение
при постигане на определен и благоприятен за дружеството резултат - повишаването
на неговата пазарна стойност, която ще се определи при промяна на контрола върху
компанията, а това на практика представлява цялостна оценка на резултатите от
дейността на мениджмънта въз основа на пазарното представяне на дружеството -
как са оценени неговите акции при промяна на контрола при сделка между
несвързани лица. В този смисъл съдът не приема, че посочената клауза
представлява договаряне във вреда на БТК, а напротив – стимул за лицата, които
биха получили възнаграждение по посочената Бонусна
схема, да работят за увеличаване стойността на активите на дружеството.
Претенцията,
предмет на настоящото дело, произтича от сключен между страните Договор за управление на
търговско дружество, съдържащ съществените елементи на договор за поръчка и
сключения към него Анекс, предвиждащ заплащане на допълнително възнаграждение
за реализирани резултати.
По
делото се доказа, че, в изпълнение на сключения договор, ищецът е изпълнил
задължението си и осъществил осъществили договорената дейността.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от
Договора за управление във връзка с Анекс от 16.06.2014 г. вр.
чл. 4.2. от Бонусната схема, ищецът в качеството си
на Главен юридически директор, има право на допълнително възнаграждение при две
предпоставки: а/ в случай на смяна на
контрола върху компанията и б/ при
наличие на положителна разлика между „оценката на капитала при изход“ и „общата
стойност на инвестицията“ на акционерите.
Според ищеца, при тълкуване на посочената клауза се налага изводът, че и двете
предпоставки в случая са налице: контролът на компанията е сменен чрез
прехвърляне на всички акции на едноличния собственик на ответника, като при
продажбата на цена от 330 млн. евро е формирана положителна разлика спрямо
инвестицията от 200 млн. евро.
Напротив, според
ответника, тълкувайки същата клауза, нито контролът на
компанията е сменен /доколкото промяната в собствеността на холдинговото
дружество три нива над БТК ЕАД не е повлияло на собствеността на акциите на
самата БТК, по партидата на която липсва вписване на такова обстоятелство/,
нито е налице положителна разлика, процент от която да бъде разпределян между
мениджърите, тъй като в случая прехвърлянето е станало в резултат на
принудителна продан поради необслужване на дълг от 150 млн., след приспадане на
която сума за инвеститорите са останали най-много 180 млн. при първоначална
инвестиция от тяхна страна в размер на 200 млн., т.е. налице е разлика, която е
отрицателна. В тази връзка ответникът заявява, че Бонусната
схема цели да мотивира висшия мениджмънт да повиши стойността на компанията, но
така, че при продажба на същата тази компания акционерите да реализират
печалба. И, пред вид липсата на такава, според него, ищецът не е изпълнил
задълженията си и съответно - няма право на уговореното допълнително възнаграждение.
В решение по сходен казус,
САС, позовавайки се на съществуващата съдебна практика, постановена по реда на
чл. 290 ГПК, е приел, че съдът следва да извърши съответстващо на критериите по чл. 20 ЗЗД
тълкуване на договорната клауза, относима към приетите
от страните условия за плащане. Приел е –
което е доказано и в настоящия случай, че първата от посочените предпоставки се е
осъществила, тъй като смяната на контрола на дадена компания, вкл. и ответната,
може да стане не само пряко, но и косвено - чрез смяната на притежателя на
акциите на дружеството, което е собственик на акциите на контролираното такова. Приел е също, че, при
сключване на договора, постигнатото общо съгласие е между ищеца, в
качеството му на член на УС на „БТК“ ЕАД, и самото дружество, т.е. страна по
договора е самото то, а не неговите акционери или инвеститори. Във връзка с това е направил извод, че не оказва влияние нито върху действителността,
нито върху предпоставките за неговото изпълнение обстоятелството, че, при смяната на контрола върху компанията, инвеститорите,
респ. косвените притежатели на акциите, биха получили недостатъчно, в
съпоставка с първоначалната си инвестиция. И това е
така, защото печалбата на инвеститорите не е въздигната в предпоставка за
плащането по договора за управление, а предмет на
договора са права и задължения на съответния
член на УС във връзка с управлението, ръководството и контрола на дружеството, постигане на неговия просперитет, увеличаване на
неговите приходи, удовлетворяване на неговите интереси и издигането на неговата
репутация, както и насрещно поетите спрямо него задължения за плащане на
допълнително възнаграждение. Интересите на дружеството е то да се развива, да
заеме стабилно място на пазара на съответния вид услуги /в случая на телекомуникационните/ и да се разраства, т.е. да просперира и
да поддържа репутацията си и те не винаги съвпадат с интересите на неговите
инвеститори. Приел е, че целта, която страните са преследвали с договора, е
била компанията да постигне по-добри финансови резултати спрямо резултатите до
възлагането на управлението на ищеца. Главният интерес, към който договорът е
насочен да обслужва, е преминаването на компанията на печалба, т.е. целта е да
се стабилизира и да заеме място на пазара, което да създава предпоставки за
просперитет и бъдещо развитие. Това следва не само от съдържанието на самия
договор, но и от обкръжаващите сключването му факти, и по-конкретно - от протокола
на неприсъственото решение на надзорния съвет на „БТК“ ЕАД от 13.06.2014 г.
Приел е, прилагайки принципа на добросъвестността, че в конкретния случай
страните по договора са преследвали по - близката цел – устойчивото развитие на
БТК, ЕАД, а не и за това тяхното намерение
е било да уговорят допълнително финансово стимулиране за членовете на УС, в
случай, че в резултат от тяхната работа при промяна на контрола над дружеството
бъде формирана положителна разлика, независимо, дали тази разлика ще бъде
достатъчна, за да може от нея да бъдат удовлетворени интересите и на
инвеститорите. Настоящият съдебен състав изцяло споделя това становище.
С оглед направения извод,
съдът следва да изследва наличието на „положителна
разлика“, която представлява основанието на претендираните
от ищцовата страна суми.
Съгласно дадената
дефиниция в самата Бонусна схема, и това е разликата
между „оценката на Капитала при изход“ и сумата на „инвестицията“.
Според
дефиницията, оценката на капитала при
изход представлява оценката, при която се извършва промяна
на контрола върху Компанията или, при липса на промяна на контрола — пазарната
оценка на капитала на петата годишнина от преструктурирането, което за избягване на съмнения
се е случило на 09.11.2012 г.
Съдът
приема, че към настоящия казус приложение следва да намери първата от двете хипотези от тази дефиниция, а именно каква е оценката,
при която се извършва промяна на контрола върху Компанията и тя е равна на цената, на
която е станала промяната на контрола върху компанията, тя е определена от
параметрите на сделката, при която е извършена тази промяна.
Доказа
се от събраните доказателства и от заключението на експертизата, че продажбата е извършена
на цена от 330 000 000 евро. След като за инвестиция
по смисъла на Бонусната схема се приема сумата 200 000
000 евро плюс начислена лихва от 10 % годишно,
считано от 09.11.2012 г. “, между нея и реализираната цена при продажбата е
налице е положителна разлика, върху която, изчислено съобразно Бонусната схема, допълнителното възнаграждение на ищеца
възлиза на 488 418,43 евро, а лихвата за забава върху него за периода
15.09.2016 г. - 28.08.2019 г. е в размер 146 254.19 евро.
Що се касае до възраженията на ответната страна, че
извършената продажба е в рамките на изпълнително производство по
принудителен ред чрез публична продан, съдът намира същото за неоснователно. Принудителната
продажба не е изключена от начините, по които може да бъде извършена смяната на
контрола на компанията и сама по себе си не води до извод за неизпълнение на
поетите от ищеца, в качеството му на член на УС и Главен юридически директор,
задължения. И това е така, защото принудителната продан – чрез тръжна процедура
по реда на ГПК, не изключва принципите на свободно търсене и предлагане.
По изложените
съображения съдът намира предявения иск – както за главница, така и за мораторна лихва, за основателен. Съдът не приема изводите,
дадени в заключението на съдебно – икономическата експертиза досежно пазарната
оценка на БТК, ЕАД, както и тези по т. 4 - т. 11 от
същото, като противоречащи на приложимите в Европейския съюз и в България
Международни Счетоводни Стандарти, на Международните стандарти за оценяване,
включително и тези по Регламент №1606/2002 на Европейския Парламент и Съвета от
19 юли 2002 г. за прилагането на Международните Счетоводни Стандарти, с който е
въведено приемането и използването на посочените МСС на територията на ЕС, и в
тази част заключението е изготвено само въз основа на предоставени от ответника
данни, които не кореспондират с приетите по делото доказателства. Съгласно
правилото на МСС 22 „Бизнескомбинации“, при наличие
на сделка, предвиждаща парично плащане, стойността
на придобиване представлява заплатената парична сума, като за целите на
определяне на стойността на актива са неотносими и не
са елемент от правилото причините, довели до сделката, включително дали е по
инициатива на кредитор, какви са задълженията на преките и непреки собственици
на продадения актив, дали тези задължения са били погасени е част от получената
продажна цена и пр., поради което съдът намира, че за оценка цената на сделката
следва да се приеме 330 000 000 евро.
В
Международните стандарти за оценяване и в Международните стандарти за финансово
отчитане, са дадени дефиниции за определяне на пазарна стойност и справедлива
стойност:
Справедлива стойност е цената, която би
била получена при продажба на актив или платена за прехвърляне на пасив при
обичайна сделка между участници на основния пазар /при липса на такъв, на най
-изгодния пазар/ към датата на извършване на оценката по текущи пазарни условия
независимо дали цената може да бъде определена директно или чрез използване на
техника за оценка. Справедливата стойност е цената, която би била получена при
продажба на актив или прехвърляне на пасив от гледна точка на участника на
пазара, който държи актива или дължи пасива към датата на оценката.
Справедливата
стойност е
оценената цена за прехвърляне на актив
или пасив между идентифицирани, информирани и желаещи страни, която отразява
съответните интереси на тези страни.
Пазарната стойност е оценената сума,
срещу която даден актив или пасив би трябвало да се прехвърли към датата на
оценката чрез сделка при пазарни условия между желаещ купувач и желаещ
продавач, след подходящ маркетинг, при което всяка от страните е действала
информирано, благоразумие и без принуда.
Съдът
приема ищцовата теза, че самостоятелното приложение
на всяка една от тези дефиниции за справедлива или пазарна стойност води до
единствено възможното заключение, че справедливата стойност на 100% от капитала
на И.И.С.а.р.л., Люксембург към 31.08.2016 г., е
определена като резултат от сделка, и възлиза на цената по сделката, срещу
която е прехвърлен 100% от капитала на споменатото дружество, а именно 330 000 000 евро.
С
оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан за
сумите, за които е предявен – главница 488 418.43 евро и
мораторна лихва в размер 146 140 евро, на основание чл. 86 ЗЗД в размер и за тези суми следва да бъде уважен, като, в частта за
главницата, за горницата до 490 312
евро, следва да бъде отхвърлен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Пред вид изхода
на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от
иска, по представен списък, както следва: д.т. и депозит за в.л. в размер 50 100 лв. и адвокатско
възнаграждение 40 618 лв. с ДДС. Съдът не приема възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на повереника
на ищеца, пред вид трудността на спора, продължителността на делото и размера
на възнаграждението.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.Б.” ЕАД /“БТК“ ЕАД/, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Р.Й.Й., ЕГН **********, чрез адв.
Й.С. съд. адрес:***, следните суми: -
сумата 488 418.43 евро, представляваща допълнително
възнаграждение при смяна на контрола върху „БТК“, ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Анекс № 1/16.06.2014 г. към Договор за управление от 01.07.2013 г и – мораторна лихва в размер 146 140 евро върху
главницата за периода 15.09.2016 г. - 28.08.2019 г. до предявяване на иска, на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от 28.08.2019 до окончателното изплащане и разноски, съобразно
уважената част от иска, както следва: д.т. и депозит за в.л. в размер 50 100
лв. и адвокатско възнаграждение 40 618 лв. с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за главницата, за разликата до 490
312 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: