Р Е Ш Е Н И Е №260045/16.3.2021 г.   

 

                            15.03.2021 год.                    гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,           ІІ -ри въззивен  граждански състав

на       09     март     2021   година

в публично заседание в следния състав:                                                                                                

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                   ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар    Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

възз.гр.дело № 27 по описа за 2021 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:           

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Х.Х., род. на *** год. в С., подадена чрез адв. Д.К. ***, против Решение №260219/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№1804/2020 г. по описа на ЯРС, с което  съдът е разрешил на малолетното дете М.Х., ЕГН ********** да бъде издаден задграничен паспорт, със съгласието на нейната майка и законен представител Г.Х. П., без за това да е необходимо съгласие на бащата Х.Х., род. на  *** год. в С.; както и детето да пътува до държави членки на ЕС, за екскурзии и почивки , за срок от 5 години, със съгласието на нейната майка и законен представител Г.Х. П., без за това да е необходимо съгласие на бащата Х.Х., род. на *** год. в С., и е осъдил Х.Х., род. на *** год. в С. да заплати на Г.Х. П. сторените в производството разноски в размер на 350 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на събраните в процеса доказателства. Твърди се, че съдът позовавайки се на социален доклад, който не давал отговор дали е в интерес на детето да му бъде издаден паспорт и да пътува в чужбина, без съгласието на своят баща и въпреки оспорването от ответника на този доклад, както и на заинтересованите свидетелски показания от бабата по майчина линия на детето, необосновано и неправилно е издал своя акт, неотчитайки наведените доводи на бащата в процеса, че по този начин ще се затруднят неговите контакти с малолетното дете. Сочи се, че според задължителната съдебна практика на ВКС, разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение можело да бъде дадено за определен период от време в определена държава или държави, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки отделен случай. Сочи се, че с решението си съдът допуснал детето да бъде извеждано от територията на Р.България до държави-членки на ЕС, със съгласието на своята майка за това, за екскурзии и почивки, за срок от 5 години, без да е определен период на продължителност за извеждането на детето от страната. Формулировка на периода "за екскурзии и почивки"', през който детето може да бъде извеждано извън територията на страната, не давала ясна представа за определяемостта на същия, т.е. правела го неопределяем и неконкретизиран. Нямало гаранции кога и колко дълго ще бъде извеждано детето зад граница и как ще се упражняват мерките за лични отношения на другия родител с детето, което не било в интерес на последното.Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на претенцията. Възразява се и срещу присъдените от ЯРС в полза на ищцата разноски. Сочи се, че това е неправилно и незаконосъобразно, в противоречие със съдебната практика на ВКС, тъй като в процес на спорна съдебна администрация пред първата инстанция разноски не се дължат и не присъждат в полза на другата страна.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че решението на съда кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, отразени са изводите в приложения към делото социален доклад и е съобразена практиката на съдилищата в страната и на ВКС по този род производства, като е съобразен както интереса на детето, така и всички други обстоятелства обосноваващи неговите права. Изложено е становище, че са били обсъдени и възраженията на ответника, направени чрез неговия пълномощник, а именно че той самия се намира в друга държава, че няма данни да е търсил и осъществявал досега контакти с детето, че не се иска и не търси промяна на местоживеенето на детето и на режима на лични контакти с него. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивникът Х.Х. е баща на детето М.Х., родено на *** г., а въззиваемата Г.Х. П. е майка на детето /видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане  *********. на Община С./.

Не е спорно, а и от Решение №556/14.10.2015 г. постановено по гр.дело №33359/2014 г. по описа на ЯРС, се установява, че бракът между родителите е прекратен, като родителските права по отношение на детето са присъдени на майката, при определено местоживеене на детето на нейния адрес в с. Д., общ. С., а на бащата е определен режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота от месеца от 09 до 17 часа и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, и последния е осъден да заплаща в полза на детето, чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка.

Установява се от представения пред ЯРС социален доклад, изготвен от ДСП - гр. Ямбол, че от извършеното социално проучване е установено, че към настоящия момент грижите за детето се осъществяват от неговата майка на адреса в с.Д.. Майката не работи и разчита на помощ от своите родители и от настоящия си съпруг, който работи в чужбина. Между майката и детето има изградена силна емоционална връзка. Установено е, че между родителите липсва диалог и желание за активна родителска връзка.

Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства. Св. Д. Х.- майка на ищцата и баба на детето, е заявила, че страните са разделени от седем години и от тогава детето живее при майка си, която се грижи за него. С бащата не се виждали и не се чували, тъй като той бил в друга държава и не се обаждал. Детето било в четвърти клас и учело много добре. Нямало международен паспорт и не било пътувало в чужбина. Тъй като другите ходели в други държави и то желаело да пътува. Детето било близко с втория си баща и искало да му ходи на гости в Германия, където последния работел в момента. Детето не искало да ходи да живее в Германия,  а искало само на екскурзии, за определен период от време заедно с майка си да гостуват там.

Пълномощникът на бащата в о.с.з. пред ЯРС е посочил, че бащата  е в чужбина, като е представен и договор за наем на жилище в Кипър.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал искането, като такова с правно основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т.9 ЗБДС.

Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Той не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето. Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина.

В случая,  от показанията на свидетеля Х. е установено, че детето няма паспорт, но желае да пътува в чужбина заедно с майка си, за да гостува на втория си баща, който работи в Германия.  Според същите показания се установява, че страните са разделени от седем години. Детето живеело при майка си, а с бащата не се виждали и не се чували, тъй като той бил в друга държава и не се обаждал.

Установено е от приложения социален доклад пред първоинстанционния съд, че за детето М. са полагани адекватни грижи от майката, че са задоволени всички базови потребности на детето, че между детето и майката има изградена привързаност, че то се чувства добре в средата, в която се отглежда. Според данните от социалния доклад комуникацията между родителите е трайно нарушена и между тях липсва диалог и желание за активна родителска връзка.

Настоящия съдебен състав счита, за правилен извода на първоинстанционния съд, че в интерес на детето е да  получи исканото разрешение за пътуване до държави членки на ЕС, на екскурзии и почивки, за период от 5 г. При преценката си съда е отчел както ниската възраст на детето, така и факта, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗБЛД , паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност от 5 годни, след което отново би било необходимо съгласие на другия родител, респ. съдебна намеса. Правилно съдът е приел, че в интерес на детето е да пътува за екскурзии и почивки, и да се запознава с други държави, бит и култури, както и да прекарват време с роднини, които живеят или работят в чужбина.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че по този начин ще се затруднят неговите контакти с малолетното дете /в  исковата молба, нито се твърди, нито се иска да бъде определено местоживеене на детето в друга държава, респ. да се изменени режима на лични контакти определен за бащата/. Освен това, по делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията направени от процесуалния представител на бащата, че желанието му за контакти с детето са препятствани от майката. От доказателствата събрани по делото не се установи също така, бащата да е контактувал по какъвто и да е начин с детето, след развода с майка му, както и че понастоящем същия също пребивава  в чужбина.  Следва да се посочи, че разрешението е дадено за пътувания за екскурзии и почивки, и то само до страни членки на ЕС, т.е. такива, в които съществува механизъм за защита правата на родителя, на когото не са присъдени родителските права, за да реализира личните си контакти с детето, в случай че той желае това.

В случая с решението си, ЯРС е разрешил неограничен брой пътувания до определени държави /държави членки на ЕС/ с цел екскурзии и почивки, и период, в който да бъдат извършвани. Решението му е в синхрон с практиката на ВКС /в т. см. Реш. №403/22.02.2016г. по гр.д. №6903/2014г. IV г.о./.

Ето защо решението в частта му, с която съдът е разрешил на малолетното дете М.Х., да бъде издаден задграничен паспорт, със съгласието на нейната майка и законен представител Г.Х. П. и без за това да е необходимо съгласие на бащата Х.Х., и в частта му, с която съдът е разрешил детето да пътува до държави членки на ЕС, за екскурзии и почивки, за срок от 5 години, със съгласието на нейната майка и законен представител Г.Х. П., без за това да е необходимо съгласие на бащата Х.Х., следва да бъде потвърдено.

По отношение на присъдените разноски първоинстанционното решение следва да бъде отменено, тъй като съгласно трайната съдебна практика разноски не се дължат между страните независимо от изхода на спора – касае се за спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в настоящото по реда на чл. 127а СК, вр. чл. 76, т.9 ЗБДС не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на права, признати и гарантирани от закона. Не са налице типичните за исковото производство страни – ищец и ответник и е неприложимо правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора /в този смисъл определение № 385/25.08.2015 г. по гр.д.№ 3423/2015 г., I г.о. на ВКС/. По същите съображения разноски и в настоящото въззивно производство не се дължат, независимо от неговия изход.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260219/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№1804/2020 г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е разрешил на малолетното дете М.Х., ЕГН ********** да бъде издаден задграничен паспорт, със съгласието на нейната майка и законен представител Г.Х. П., без за това да е необходимо съгласие на бащата Х.Х., род. на  *** год. в С., както и в частта му, в която съдът е разрешил на малолетното дете М.Х., ЕГН ********** да пътува до държави членки на ЕС, за екскурзии и почивки, за срок от 5 години, със съгласието на нейната майка и законен представител Г.Х. П., без за това да е необходимо съгласие на бащата Х.Х., род. на *** год. в С..

ОТМЕНЯ Решение №260219/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№1804/2020 г. по описа на ЯРС, в частта, в която Х.Х., род. на *** год. в С.е осъден да заплати на Г.Х. П. разноски в размер 350 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.