РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Благоевград, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101017 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И. Г. К., ЕГН **********, М. Р. С.,
ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН **********, против „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********.
Навежда се в молбата, че въз основа на издаден на 26.05.2011 г. изпълнителен лист
по частно гр.д. № 1589/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, ищите по
настоящото производство са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
гр. София, сумата от 21 505,22 лв., представляващи неиздължена сума договор за кредит
текущо потребление, от която сумата 16 811,88 лв. главница, 4693,34 лв. лихва за периода
20.02.2010 г.-25.05.2011 г., 35 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението 26.05.2011 г., до окончателното изплащане
на сумата. С договор за цесия, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответника „ЕОС
МАТРИХ“ ЕООД вземането по описания по горе изпълнителен лист, обстоятелство, за
което ищците не са уведомявани. Въз основа на заявление от „ЕОС МАТРИХ“ ЕООД,
депозирано пред ЧСИ М. В. е образувано изпълнително дело № 232/2022 г. твърди се, че
ищците по настоящото производство са длъжници по това изпълнително дело по описа на
ЧСИ М. В. с per. № 797, а ответникът „ЕОС МАТРИХ“ ЕООД и взискател по това дело, като
същият черпи правата си на такъв по силата на договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД.
Поддържа се, че видно от приложения към настоящата искова изпълнителен лист е, че
същият е издаден на 26,05,2011 г.
Прави се довод, че с изтичането на предвидените в закона различни срокове се
погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания. Погасяването на
1
възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от
бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111,6. "в" от ЗЗД с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други
периодични плащания. Съобразно правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според което ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
петгодишен, то в обсъжданата хипотеза давностният срок за погасяване на вземането на
ответника е петгодишен, доколкото това вземане е съдебно признато - издаването на
изпълнителен лист въз основа на някой от визираните в чл. 417 ГПК документи, и има
характера на съдебно признато вземане - такъв характер има вземане, предмет на успешно
проведено исково производство.
Прави се довод, че срокът е започнал да тече от датата на издаването на заповедта за
изпълнение постановена по ч. гр. дело № 1589/2011 г. по описа на PC Благоевград
26.05.2011 г. Съобразно изложеното по - горе през 2022 г. ответникът, в качеството му на
кредитор по това вземане е инициирал образуването на изпълнително производство
/изпълнително дело № 232/2022 г. по описа на ЧСИ М. В., с per № 979. Времето, изтекло от
началния ден на вземането 26,05,2011 год. до образуването на изпълнителното дело
19,12,2022 г. е повече от 10 години, което означава, че е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД
5 годишна погасителна давност.
Поддържа се, че във връзка с гореизложеното се налага изводът, че погасителна
давност по отношение на вземането по издадения на 26,05,2011 г. изпълнителен лист по ч
гр. д. № 1598/ 2011 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград е започнала да тече от
27.05.2011 г. и същата е изтекла на 27.05.2016 г.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че И. Г. К., ЕГН
**********, М. Р. С., ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН **********, не дължат по отношение
на ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, общо сумата от 21505.22 лв., съгласно
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1589/ 2011 г. по описа на Районен съд — гр. Благоевград,
поради изтекла погасителна давност. Претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който
оспорва предявените искове. Поддържа се, че в случая вземането е установено с влязъл в
сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение, поради което
според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Във връзка с твърденията, че
процесното задължение е погасено по давност, то същото е неоснователно, като се сочи, че
не са съобразени с фактическата обстановка и не корелират с данните по изпълнителното
дело.
Навежда се, че в исковата молба не се споменава, че първоначалният кредитор на
07.06.2011 г. е образувал за вземането изпълнително дело № 321/ 2011 г. по описа на ЧСИ
М. В.. По така образуваното изпълнително дело многократно са прекъсвани давностните
срокове, като са искани или предприемани изпълнителни действия, като последното валидно
2
такова е било на 15.11.2018 г.
Сочи се, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия
по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като
резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение Ns 32 от 09.01.2017 г. по
7
гр. д. Ns 24/201 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г.
по в. гр. д. Ns 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/.
Поддържа се, че в случая е налице процесуална активност на кредитора, с която е
поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, поради което същият не следва да бъде санкциониран с
обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Навежда се, че към момента на образуване на и.д. № 321/2011 по описа на ЧСИ М. В.
е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България
№ 3 от 18.11.1980 г., където е изрично постановено, че „ Погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването от ВКС
на ново разрешение на правния въпрос с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. което започва да
се прилага от 26.06.2015 г., занапред - така Тълкувателно решение Ns 3/28.03.2023 г. по тълк.
дело Ns 3/2020 г., според чието задължително тълкуване ..Погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/6.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС“.
Прави се довод, че давността за вземането по изпълнителния лист от 26.05.2011 г. е
започнала да тече на 26.06.2015 г. Твърди се, че след тази дата е налице процесуална
активност на взискателя, като последното изпълнително действие е било от 15.11.2018 г. От
своя страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувало в срок ново изпълнително дело № 232/2022
г. по описа на ЧСИ М. В.. По новообразуваното изпълнително дело многократно е искано и
са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.
Прави се довод, че по образуваното изпълнително дело многократно са прекъсвани
давностните срокове. Изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на
принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното
изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени. От момента на образуване на изпълнителното дело до сега са извършвани
периодично изпълнителни действия, прекъсващи давността, от което следва, че исковата
3
претенция е неоснователна.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищците не се явяват лично, делегират представител, който
поддържа иска.
Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, оспорва иска.
Съдът в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че въз основа на издаден на 26.05.2011 г. изпълнителен лист по
частно гр.д. № 1589/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, ищите по настоящото
производство са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД гр. София,
сумата от 21 505,22 лв., представляващи неиздължена сума договор за кредит текущо
потребление, от която сумата 16 811,88 лв. главница, 4693,34 лв. лихва за периода
20.02.2010 г.-25.05.2011 г., 35 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението 26.05.2011 г., до окончателното изплащане
на сумата. С договор за цесия, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответника „ЕОС
МАТРИХ“ ЕООД вземането по описания по горе изпълнителен лист.
Установява се от писмена молба от „Банка ДСК“ ЕАД от 07.06.2011 г., че въз основа
на нея ЧСИ М. В. е образувала изпълнително дело № 321/ 2011 г..
С писмена молба от „Банка ДСК“ ЕАД от 07.06.2011 г., е направено искане, под
условие – ако са налице банкови сметки и движими и недвижими вещи, да се наложи запор
или възбрана.
С покана за доброволно изпълнение о 15.12.2011 г., връчена на длъжниците, е
насрочен опис на движими вещи за 19.01.2012 г. от 14.00 часа.
С молба от 14.01.2014 г. от „ОТП факторинг България“ ЕАД, е направено искане за
конституиране по делото на дружеството като взискател, поради извършена цесия на
вземането по изпълнителното дело.
С постановление от 29.12.2014 г. на ЧСИ М. В., е конституиран „ОТП факторинг
България“ ЕАД като взискател по изпълнително дело № 321/ 2011 г. по описа на ЧСИ М. В..
С постановление на ЧСИ М. В., е насрочен на 20.01.2015 г. от 10.00 часа опис на
движими вещи на длъжниците.
С молба от 02.06.2016 г. от „ОТП факторинг България“ ЕАД, е направено искане за
налагане на запор върху трудови възнаграждения на И. К. и Ф. Б., който запор е реализиран
с постановление на ЧСИ М. В. на 10.06.2016 г.
С постановление на ЧСИ М. В. на 10.06.2016 г. е реализиран запор на банкови сметки
на Ф. Б. и М. С..
С молба от 05.07.2016 г. от „ОТП факторинг България“ ЕАД, е направено искане за
вдигане на запор върху трудови възнаграждения на Ф. Б.,
4
С постановление от 01.11.2018 г. на ЧСИ М. В., е прекратено изпълнителното
производство по изпълнително дело № 321/ 2011 г. по описа на ЧСИ М. В., поради
перемция.
С молба от 19.12.2022 г. от „ОТП факторинг България“ ЕАД е направено искане до
ЧСИ М. В. за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден на 26.05.2011 г.
изпълнителен лист по частно гр.д. № 1589/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград,
срещу длъжниците И. Г. К., ЕГН **********, М. Р. С., ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН
**********. Въз основа на молба е образувано изпълнително дело № 232/ 2022 г. по описа
на ЧСИ М. В..
Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор на трудово възнаграждение
на Ф. Б..
Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор върху ППС, собственост на
М. С..
Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки,
собственост на М. С..
Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор на трудово възнаграждение
на И. К..
Със запорно съобщение от 15.03.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки,
собственост на И. К..
След тези дати са извършени множество действия по поисканото принудително
изпълнение от ЧСИ Велева, но съдът намира за ирелевантни за настоящето производство,
поради което не обсъжда.
Останалитте писмени доказателства не са относими и необходими към настоящия
спор, поради което съдът не обсъжда.
От правна страна, съдът намира предявения иск за процесуално допустим, а по
същество за основателен, по следните съображения:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може
5
да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно
чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е
подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила – аргумент от чл. 416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта
за изпълнение. В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1886/ 2013 г. по
описа на Районен съд - Благоевград, се ползват с посочените по-горе правни последици.
Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след
стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищците и които са могли да посочат
в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
В тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното дирене, в
изпълнителното производство са настъпили факти (с оглед въведените в исковата молба
твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право от ответника.
Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците могат да се защитят, като възразят срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да
предяви иск за установяване на вземането си. Изпълнителният лист се издава въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва
със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му
или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. С влизане в сила на
заповедта за изпълнение е прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя, като
считано от тази дата започва да тече нова 5 годишна погасителна давност.
В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1589/ 2011 г. по описа на
Районен съд - Благоевград, се ползват с правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение и са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
6
което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор.
На първо място, релевантен срок за определяне начало на давностния срок в
настоящия случай е дата 26.06.2015 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/ 2020 г.,
,.Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/6.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“.
Приложимо това правило, изведено в тълкувателното решение, сочи на извод, че при
висящ изпълнителен процес, образуван преди 26.06.2015 г., погасителната давност за
вземането не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането. В случая е налице
по изпълнителния лист от 26.05.2011 г. първоначалният кредитор е образувал на
07.06.2011 г. е образувал изпълнително дело № 321/ 2011 г. по описа на ЧСИ М. В., което
е прекратено на 01.11.2018 г. поради перемция.
С оглед правилото, изведено от тълкувателното решение, до датата на влизане в сила
на тълкувателното решение, независимо от предприетите изпълнителни способи, давност за
вземането не тече – такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в
сила на тълкувателното решение.
В случая 26.06.2015 г. е релевантния момент, обуславящ начало на нова погасителна
давност.
По вземането, предмет на изпълнителния лист от 26.05.2011 г. първоначалният
кредитор е образувал на 07.06.2011 г. е образувал изпълнително дело № 321/ 2011 г. по
описа на ЧСИ М. В., което е прекратено на 01.11.2018 г. поради перемция. Следователно, от
26.06.2015 г. е релевантния момент, обуславящ начало на нова погасителна давност, до
прекратяване на делото на 01.11.2018 г., е прекъсната давността на 02.06.2016 г., с молбата
от „ОТП факторинг България“ ЕАД, за налагане на запор върху трудови възнаграждения на
И. К. и Ф. Б., който запор е реализиран с постановление на ЧСИ М. В. на 10.06.2016 г.
От този момент – 02.06.2016 г., поради реализиран от взискателя редовен способ
срещу длъжниците И. К. и Ф. Б., е започнала да тече нова давност.
От 26.06.2015 г. е релевантния момент, обуславящ начало на нова погасителна
давност, за длъжника М. С..
Със запорно съобщение от 15.03.2023 г., е наложен запор на трудово възнаграждение
на Ф. Б., е наложен запор върху ППС, собственост на М. С., е наложен запор върху банкови
сметки, собственост на М. С., е наложен запор на трудово възнаграждение на И. К. и е
наложен запор върху банкови сметки, собственост на И. К..
От този момент 15.03.2023 г., поради реализирани способи за изпълнение от ЧСИ,
поради овластяване по чл. 18 ЗЧСИ от взискателя, е прекъсната давността, текла от
02.06.2016 г. срещу длъжниците И. К. и Ф. Б., като е започнала да тече нова давност.
От този момент 15.03.2023 г., поради реализирани способи за изпълнение от ЧСИ,
7
поради овластяване по чл. 18 ЗЧСИ от взискателя, е прекъсната давността, текла от
26.06.2015 г. срещу длъжника М. С., като е започнала да тече нова давност.
При изложеното и при формално изчисление, от 26.06.2015 г. и от 02.06.2016 г., до
15.03.2023 г., е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност, поради
което вземанията са погасени.
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 2013г. от 26 юни 2015г., по т.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.
116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова
давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането
не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че
вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и
завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални
действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим
исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес
давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което
да я прекъсне отново в хода на исковото производство. Според ВКС в цитираното ТР при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В случая, последното същинско изпълнително действие е извършено на 26.06.2015 г.
срещу длъжника М. С. и на 02.06.2016 г. срещу длъжниците И. К. и Ф. Б., като към датата
на следващото изпълнително действие – 15.03.2023 г., погасителната давност е изтекла.
Ето защо, искът се явява основателен, поради което следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват
разноски по делото.
8
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, че И.
Г. К., ЕГН **********, М. Р. С., ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН ********** не дължат
общо сумата от 21505.22 лв., съгласно изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1589/ 2011 г. по
описа на Районен съд — гр. Благоевград, представляващи неиздължена сума договор за
кредит текущо потребление, от която сумата 16 811,88 лв. главница, 4693,34 лв. лихва за
периода 20.02.2010 г.-25.05.2011 г., 35 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението 26.05.2011 г., до окончателното
изплащане на сумата, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. Г. К., ЕГН
**********, М. Р. С., ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН **********, сумата в размер на
860.24 лв. (осемстотин и шестдесет лева и 24 ст.), представляващи разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. Г. К., ЕГН
**********, М. Р. С., ЕГН ********** и Ф. А. Б., ЕГН **********, сумата в размер на
6000.00 лв. (шест хиляди), представляващи разноски за адвокат.
ОСТАВЯ без уважение искането на И. Г. К., ЕГН **********, М. Р. С., ЕГН
********** и Ф. А. Б., ЕГН **********, против „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, за
присъждане на разноски за адвокат в размер на 900 лв., поради липса на уговорен такъв
размер.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9