С обвинителен акт на Районна прокуратура –
гр. *** e повдигнато обвинение на Я.Я.А. за
престъпление по
чл.311 ал.1, предл. 2-ро от НК, за това, че На 18.02.2013г., в гр. ***, в качеството си на
длъжностно лице – ***, вписана под №*** в регистъра на ***, с район на действие
– ***– гр. ***, в кръга на службата си, съставила официален документ – ***за
констатиране правото на собственост на И.Д.Д. *** Д.П.
***, върху *** с ***по регулационния план на *******, в който удостоверила
неверни изявления от свидетелите в производството, а именно:
- това, че свидетелката Н.С.Г. *** е заявила: „Последните години и повече
се владее и ползва от И. ***. Те си владеят и ползват имота. Не живеят там
постоянно, но само тях виждам в имота. Владението на имота е непрекъснато,
постоянно,явно и несъмнено последните 10 години …“;
- това, че свидетелката П. Н.В. *** е заявила: “Последните 10 години
владеят за себе си. Поддържат си имота и постройките, плащат си данъците.
Владението на имота не е нарушавано, то е непрекъснато, явно и несъмнено …“, и
- това, че свидетелката Я.Ц.И. *** заявила: „… Владението е непрекъснато,
постоянно, явно и несъмнено със сигурност последните 10 години …“,
с цел да бъде използван този
документ като доказателство за тия изявления - при изготвяне на Констативен ***за
собственост на ***, придобит по давностно владение №****,
дело ***
В съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Перник поддържа повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението по-горе
и да й бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер предвидения минимум. Предлага изпълнението му да бъде
отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години
Подсъдимата Я.А. дава подробни обяснения по обвинението,
заявява, че не помни извършената на инкриминираната дата ***за придобиване на
собственост по давност, но потвърждава удостоверените факти в съставения от нея
протокол, както поддържа че вписаните в него показания на тримата свидетели отразяват
точния смисъл на направените от тях
изявления. Категорична е, че разпита им е
провела както във всяко друго такова *** производство, с цел да провери правото на собственост на лицата, по
чиято молба същото е било образувано - И.Д.
*** П.. Акцентира на това, че молителите по процесното
*** дело, както и П.Г., по жалба на когото е инициирано настоящото наказателно
производство, са й били напълно непознати и отрича да са съществували каквито и да е подбуди, за да действа
незаконосъобразно в интерес на първите двама,
респ. във вреда на трития, при постановяване на своя акт като *** по
чл.587, ал.3 от ГПК - постановление за признаване правото на собственост, въз основа
на който е издала на молителите и констативен ***за собственост върху недвижимия имот. В правото си на последна
дума заявява, че в качеството си *** е действала независимо, добросъвестно и
при спазване на закона, изследвала е всички релевантни за производството факти
и е взела решение основано на събраните доказателства, подчинявайки се на
закона. Не приема обвинението срещу нея и моли да бъде оправдана.
Защитникът й – адв. П.П. ***, пледира подзащитната му
да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението като излага доводи за
недоказаност от обективна и субективна страна. Алтернативно, в случай че съдът
приеме обвинението за доказано, пледира за квалифициране на случая като маловажен,
съгласно привилегирования състав по чл.311, ал.2 от НК, и предвид изтеклия към момента
срок на абсолютната давност за
наказателно преследване, пледира за прилагане правилата за давност и за
прекратяване на наказателно производство на това основание .
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата Я.Я.А. ***, но живее в гр.***. *** е. С **** ***
образование е. Понастоящем работи като *** във „***. Не е осъждана.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Към 2013г. подсъдимата Я.Я.А. ***
действие ***– ***, вписана под №*** в регистъра на ***. Кантората й се намирала
в гр. *** на ул. „***
Свидетелката И.Д.Д. ***, а
нейният брат И. Д.П. ***. Двамата са наследници на Д. П. И. /техен баща/ -
бивш жител *** , който починал на ***Приживе наследодателят им Д. И. живеел
в имот, останал в наследство от неговия баща П. В., находящ
се в с. ***обл.
***, ул. ***, за който не е разполагал с документ за собственост. Преди да
почине същият предоставил дворното място на имота на свид. П.Г., който
съжителствал с роднина на И. – С. С., за да отглеждат зеленчуци, а малко след
това ги допуснал и да живеят в една от
стаите в дома му. След смъртта на Д. И. двамата продължили да живеят в имота и
да се занимават с посочената дейност, като за целта изградили оранжерии, извършвали и текущи ремонти.
Свид. Д. и нейния брат рядко посещавали имота, а след смъртта на своя баща, в периода
от 2003 до 2009г. Д. живяла постоянно в Италия.
Дял в собствеността на имота, в който баща им живеел в ***имали и
неговите братя и сестра, но същите от дълги години живеели на друго място, не
се интересували от имота, нямали претенции към него и били съгласни да остане
на децата на техния брат Д. П., който до смъртта си живял в него. По тази
причина, преди за замине в чужбина, свид. Д. се консултирала с адвокат относно
правата им върху имота. Разбрала, че
след като останалите наследници нямат претенции към имота, след 10-годишен период
може да го придобият по давностно владение. През 2007-2008г. Д. се върнала в България. В този
период свидетелят П.Г. я посетил в дома й в гр. В*** с предложение да закупи
имота, в който от години живеел със С. С.. Свидетелката принципно изразила съгласие
да продаде имота, но му казала, че това може да стане, когато се
снабди с документ за собственост.
В началото на 2013 г., малко преди изтичане на десетгодишен
период от смъртта на баща й, свидетелката
потърсила *** в гр. ***, в чийто
район се намира ***и наследствения им имот.
Посетила кантората на *** Я.Я.,
която до този момент не познавала. Подсъдимата й обяснила процедурата и
необходимите за провеждането й документи.
На 22.01.2013г. свидетелката И.Д. подала заявление до
Кмета на Община Б***, обл. *** за издаване на
удостоверение за снабдяване с ***за имота в с. ******, като приложила:
удостоверение за наследници на П. И. В. – бивш жител ***, починал на ***., баща
на Д. П. И.; скица на имота с отразяване, че е собственост на наследниците на П.
И. В.; удостоверение за данъчна оценка на имота; молба-декларация, чрез кмета на Община Б*** до *** с район на действие
**– ***, за извършване на ***за признаване правото на собственост върху имота,
и заявление за издаване на удостоверение
за идентичност на поземлен имот.
В молбата-декларация
били посочени като свидетели за **** проверка лицата Н.Г., П.В. и Я.И.. Свидетелката Д. разговаряла с трите лица,
които познавала от селото, и получила предварително съгласието им да
свидетелстват пред ***а, след като при консултацията с подсъдимата била
уведомена, че свидетелите в производството по ***трябва да живеят в селото, по
възможност да са съседи, да познават имота и да не са роднини на молителите.
На 18.02.2013г. И. Д. закарала свидетелите Г., В. и И. *** до кантората на подс.
А. в гр. ***, намираща се на адрес ул. „***
В *** кантора била проверена самоличността на свидетелите
и същите били предупредени за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване.
След като обещали да кажат истината, трите били разпитани от подсъдимата относно обстоятелствата предмет на образуваното
******по описа на ***а. За **** проверка бил изготвен протокол, в който били обективирани следните изявления:
-
на Н.С.Г.: „Снаха съм в селото и живея там от 20 години. Зная имота. Последните години и
повече се владее и ползва от
И. ***. Те си владеят и ползват имота. Не живеят там постоянно, но само тях
виждам в имота. Владението на имота е непрекъснато, постоянно, явно и несъмнено
последните 10 години. Не съм чул да има спорове. Никой не е имал
претенции към имота.“;
-
на П.Н.В.: “Живея в селото. Къщата ми е близо
до имота, за който прочетохте. В имота живееше бащата на И. ***. След неговата
смърт те останаха собственици. Последните 10 години владеят за себе си.
Поддържат си имота и постройките, плащат си данъците. Владението на имота не е
нарушавано, то е непрекъснато, явно и несъмнено. Никой няма претенции. Не съм
чул да има спорове и съдебни
дела.“;
-
на Я.Ц.И.: „От селото съм.
Заедно съм отгледала И. и моята дъщеря. Съседи сме. Не познавам други
собственици на
имота освен бащата на И. ***, къщата е построена много отдавна от дядото им. Показвал е намеренията да си го свои. Поддържат си къщата, правят
подобрения в нея, те си плащат данъците. Владението на имота е
непрекъснато, постоянно, явно и несъмнено със сигурност последните 10 години.
Не съм чула да има
спорове и претенции от трети лица.“.
Протоколът бил изготвен на компютър, прочетен и отпечатан в два екземпляра.
Под така закрепените в протокола показания всяка от свидетелките положила
подписа си в двата еднообразни екземпляра и саморъчно вписала трите си имена. Впоследствие Г., В. и И.
били освободени, напуснали кантората на ***а и се прибрали в селото си.
На същата дата, въз
основа на техните показания и въз основа на представените от молителите писмени
доказателства, подсъдимата, в качеството си на *** се произнесла с мотивирано
постановление, с което на основание
чл.587, ал.3 от ГПК признала И.Д.Д. *** Д.П. за
собственици по давностно владение на *** ***,
образуван от имот с ***по регулационния
план на с. ***община Б***, с площ от 1927 кв.м., ведно с построените в
него масивна жилищна сграда на 2 етажа,
лятна кухня и второстепенни постройки. Непосредствено след постановяване на
акта си по-горе, подсъдимата издала на
молителите И.Д. *** П., констативен ***за собственост на *** /описан по-горе/,
придобит по давностно владение ***по описа на ***а.
На 08.07.2015г. свидетелят П.Г. ***, в която изложил твърдения, че И.Д. и нейния
брат са мотивирали три лица да дадат лъжливи показания пред *** Я.Я., с което помогнали двамата да се снабдят с горепосочения
***за собственост на имота, в който самият той живее от 15 години. По повод на
жалбата му било образувано ДП №***. по описа на ОД МВР – ***, водено срещу И.Д. ***
П. за престъпление по чл.293, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.290, ал.1 от НК -
подбуждане към лъжесвидетелстване на повече от две лица, за което на първата
било повдигнато и обвинение за такова
престъпление. С постановление от 28.04.2016г. на РП - М***
наказателното производство било прекратено на основание ч л.243, ал.1,
т.1 и 2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
На 07.09.2016г.
свид. П.Г. депозирал нова жалба, вх. № УРИ 301000-16392/07.09.2016г. до ОДМВР –
***, сектор ПИП, в която изложил твърдения, че във връзка със същия случай - по
*** дело****** Я.Я. е удостоверила изявления на свид.
Н.Г., П. В. и Я. И.,
каквито същите не са правили.
Въз основа на тази
жалба, на 27.03.2017г. е образувано настоящото
досъдебно производство №***по описа на ОД МВР - ***, пр. пр.
№2248/2016г. по описа на Районна
прокуратура - ***.
Междувременно свидетелят
подал молба вх. № 1456/07.03.2016
г., като предявил иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, обективно съединен
с иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна
на ******на ***
Я.Я.. По подадената искова молба било образувано гр.
дело №394/2016г. по описа на **- ***. С решение от 31.10.2016г., постановено по
гр.д. №394/2016г. по описа на **– ***,
искът на П.Г. бил отхвърлен като неоснователен, а като последица от това
било отхвърлено и искането му за отмяна на издадения ***за собственост на
основание чл.537, ал.2 от ГПК. Решението
било потвърдено с решение от
23.05.2017г. на ОС – ***, постановено по
в.гр.д. № 40/2017г. и влязло в сила на 07.08.2017г.
Фактическата
обстановка по-горе съдът прие за установена като взе предвид: обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите И.
Д. Д., П.П.Г., П.Н. В., Я.
Ц. И., М. А. И. и Н.С.Г., дадени
пред съдебния състав, а за последната – и пред орган на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането в отделни части при условията на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК; писмените доказателства, изброени в описа
към досъдебно производство №***по описа на ОДМВР – ***, и тези събрани в
съдебното следствие: оригинал и заверен препис на протокол и постановление от
18.02.2013г. по ******по описа на *** Я.Я., *** с рег. № ***,
с район на действие **– ***.
Извършвайки
съвкупен анализ и подлагайки на оценка доказателствения материал по делото,
съдът приема обвинението срещу подсъдимата за недоказано по несъмнен начин, съобразно изискването на
чл.303, ал.2 от НПК, тъй като установените фактически положения по-горе не
изпълват обективните и субективни признаци от състава на престъплението по
чл.311, ал.1, предл.2
от НК.
Част от тях
са безспорни по делото и е необходимо да бъдат отграничени като такива. Свеждат
се до следното:
Между
страните не е спорно, че към 18.02.2013г. подсъдимата Я.Я.А.
е била ***,
вписана под №*** в регистъра на ***, с район на действие **– гр. ***. Несъмнено, в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б.
„б“ от НК /като ***/, подсъдимата Я.Я. е възможен
субект на инкриминираното престъпление по чл.311, ал.1, предл.2
от НК, разполагала е с удостоверителна
компетентност, съгласно възложените й от държавата функции и в кръга на службата си е съставила официален документ - инкриминирания протокол
за ***.
Не е спорно, че в хода на образувано по молба на свид. И.Д.
***с ***., на 18.02.2013г. в кантората си, намираща се в гр. ***, ул. ***, в качеството
си на ***, Я. е извършила разпит на свидетелите Н.Г., П.В. и Я.И. във връзка с
извършване на ***за придобиване по давност на собствеността върху *** с ***по
плана на с. ***обл. *** от молителката по ***то дело
и нейния брат – И. П..
Безспорен е и факта, че за това действие ***ът е съставил протокол, който е подписан
от Я.Я. като ***, а
всеки от разпитаните по ***то дело
свидетели саморъчно е вписал
името си под обективираните в съдържанието на документа
като дадени от него изявления и е положил подписа си.
Не е спорно,
че позовавайки се на
представените писмени доказателства, но и на показанията на изслушаните свидетели,
на основание чл.587, ал.3 ГПК ***ът се е произнесъл с
мотивирано постановление, с което е признал молителите И. Д. *** П. за
собственици, и на същата дата - 18.02.2013г., им е издал констативен ***за
собственост на *** придобит по давностно владение ***Относно горните факти по делото е събран
достатъчен обем доказателства, намиращи взаимно потвърждение помежду си, подробното
обсъждане на които не е необходимо,
предвид позицията на страните.
Останалите установени по безспорен начин факти –
относно наследствените права на Д. и П., обстоятелствата свързани с оспорването
на правото им върху недвижимия имот от
страна на свид. П.Г. и разрешения в влязъл в сила съдебен акт граждански спор
помежду им, не са пряко относими към
въпросите предмет на доказване в настоящото наказателно производство,
поради което не се обсъждат .
Тезата на защитата за несъставомерност
на деянието по чл.311, ал. 1, пр.2 НК се
основава на оспорване позицията на държавното обвинение, че документирайки казаното от
свидетелите в съставения протокол, подсъдимата е удостоверила неверни
техни изявления, както и че е действала с умисъл за извършване на вмененото й
престъпление, т.е., съзнавала е, че изменя казаното от тях и пряко е целяла да
използва протокола като доказателство за отразените в него неверни изявления
при издаване на констативния ***за собственост на молителите по ***то дело.
Поддържа се, че нито обективната, нито субективната страна на престъпления
състав е налице в случая, тъй като в протокола за извършената обстоятелствена
проверка, е пресъздаден точно смисъла на казаното от лицата, облечено в необходимата
правна терминология, а издаденият титул
за собственост е резултат от правен анализ и оценка не само на показанията на
свидетелите, но и на представените писмени доказателства, описани в същия
протокол, в резултат на която дейност ***ът се е произнесъл
относно съществуването на заявеното право. Аргументира се позиция, че по
делото липсват всякакви доказателства
подсъдимата да е действала с умисъл за лъжливо
документиране.
При
това положение и в контекста на приетите за безспорни факти по-горе, съставът
на престъплението по чл.311, ал.1, предл.2 от НК ще
бъде осъществен ако се намери за доказано, че протоколът за обстоятелствена проверка,
в сочените от държавното обвинение части, е предмет на лъжливо документиране, и
че със съставянето му подсъдимата е преследвала
специалната цел предвидена в състава на престъплението - документът да
бъде използван като доказателство за удостоверените неверни изявления. Както се
посочи, именно тези елементи се оспорват от защитата при обосноваване позицията
за несъставомерност, а в условията на алтернативност – за недоказаност на вмененото престъпление.
Решението си по спорните въпроси съдът взе след
проверка и съвкупен анализ на събраните доказателствени материали и след като
подложи на преценка всяка от двете тези – на обвинението и на защитата.
Изпълнителното деяние на лъжливото документиране се
изразява в съставяне на официален удостоверителен документ, който е с невярно
съдържание, т.е., документ, в чието съдържание са отразени факти, несъответстващи
на обективната действителност /ППВС №3/23.03.1982г., т.12/. Протоколът за ***несъмнено
е официален документ, тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му по установен ред и форма. С основание защитата акцентира на обстоятелството,
че специални правила относно реда за извършване на ***по чл.587, ал.2 ГПК и
удостоверяването на тази дейност не са предвидени, поради което съгласно разпоредбата на чл.540 от ГПК са приложими
общите правила на ГПК и правилата на исковото производство. Развиващото се пред ***а *** производство е вид
охранително производство, което макар да не се развива пред съд, е своеобразно съдебно производство и
като такова е подчинено на правилата на ГПК. В тази насока практика в *** дейност е извършването на ***за
придобиване на собствеността по давност чрез разпит на свидетели да се обективира в протокол, съставен и подписан от ***а,
в който по аналогия на предвиденото за протокола от съдебно заседание в чл.150
от ГПК следва да се отразят мястото и времето на
извършване на действията, името на ***а, ***то дело, явилите се лица, същността
на направените изявления и искания, представените писмени доказателства. Именно
поради липсата на специални правила,
установена е и практика в същия протокол да се полагат и подписи на разпитаните трима свидетели
непосредствено под отразените техни изявления, както и да бъдат предупреждавани
за наказателната отговорност, която носят за лъжесвидетелстване.
По аналогия на тези правила е оформен и процесният протокол за ***от 18.02.2013г. - разпитаните
свидетели са предупредени за отговорността, която носят и не само са положили
подписите си, но и саморъчно са вписали трите си имена. Така на практика в
документа са
материализирани едновременно изявления на частни лица, както и изявления
на ***а като длъжностно лице. След като показанията
на свидетелите по чл.587, ал.2 от ПК са
подписани от тях – обстоятелство, което
не е спорно по делото и свид. В., И. и Г. потвърждават в показанията си пред
съдебния състав /както автентичността на подписа, така и почерка при изписване
на името/, то на първо място възниква въпросът може ли изобщо да има лъжливо
документиране относно същите изявления, след като верността на съдържащите се в
тях факти, е потвърдена от посочените три лица с подписите им. Несъмнено,
удостоверителното значение на съставения и подписан от ***а протокол се
разпростира спрямо всички факти от действителността, които протоколът отразява
- време, място на съставяне, явилите се лица, представените документи,
извършените действия, вкл. същността/съдържанието на изявленията на разпитаните.
Поради това, лъжливо документиране е
мислимо и възможно, ако в протокола по чл.587, ал.2 от НПК не се съдържат
подписи на разпитаните лица под изявленията от тяхно име, материализирани в
документа от
самия ***, и същевременно те отричат да
са съобщавали такива факти. Когато обаче свидетелите сами са ги удостоверили по горепосочения
начин, състоятелността на обвинителната теза изисква събиране на
убедителни по съдържанието си доказателства за умишлено невярно удостоверяване,
противопоставими и преодоляващи доказателственото
значение на извършеното потвърждаване на изявленията с подписите на самите
лица. Такива в случая не са събрани.
Вярно е, че в показанията си свидетелите Я.И., П.В. и Н.Г. отричат да са
автори на част от фразите вписани в протокола по ***то дело, като посочват, че ползвания юридически изказ им е
неприсъщ и не разбират част от вписаните правни термини. Съдът напълно
кредитира тези им твърдения като достоверни. Трите нямат *** образование, свидетелките
Я.И. и Н.Г. посочват, че за първи път са посещавали нотариална кантора по такъв
повод, откровено и правдиво заявяват, че са отговаряли на поставяните им
въпроси и са казали това, което знаят. Всяка от трите потвърждава подписа и
почерка си под изявленията от нейно име
в протокола, но твърди, че е удостоверила записаното без да прочете
съдържанието му и без да й бъде прочетено от ***а, доверявайки се на уверението
й, че е записала това, което са казали. Твърденията им в тази насока не се
приемат за достоверни, тъй като от
съдържанието на протокола от 18.02.2013г. е видно, че се касае за текст, записани на пет реда, подпис
е положен непосредствено след последното изречение, а под текста
свидетелите саморъчно са изписали името
си. Нещо повече, тези действия са изпълнени от тях двукратно в изготвените два
екземпляра на официалния документ, което безспорно се установява от представените
и приети в хода на съдебното следствие оригинал на протокола, приложен по ******., съхранен от подсъдимата при
унищожаването на делото, и препис, снет от втория екземпляр на оригиналния
документ, подреден в нарочна книга, част от служебния архив на *** Я., предаден
на съхранение на *** ***, с район на
действие **– ***, която е удостоверила и
верността на същия този препис. Всичко това сочи, че дори да се кредитира
заявеното от И., В. и Г., че ***ът не е прочел
вписаните изявления от тяхно име, каквото действие не е отразено и в
съдържанието на протокола, то същите са имали възможност и достатъчно време
сами да прочетат написаното преди да удостоверят верността му с подписа си. Свидетелите са
лица с достатъчен социален и житейски опит, на които несъмнено е било известно
значението и възможните последици от
полагането на подпис в официален
документ.
Не може да бъде
изключен и защитен мотив тази група свидетели да поддържат позиция за незапознаване с
изготвения от ***а протокол, тъй като в
противен случай биха уличили себе си в престъпление. От материалите по досъдебното
производство се установява, че през 2015 г. първоначално е било образувано
наказателно производство за престъпление по чл.293, ал.1, вр. чл.290 от НК -
подбуждане към лъжесвидетелстване спрямо тях самите от страна на И.Д. *** П.,
за което на Д. е било повдигнато и обвинение, в хода на разследването по производство
П.В., Н.Г. и Я.И. са разпитани в качеството на свидетели. Показателни в тази
насока са и показанията на свид. В., сочещи за възникнали в хода на започналото
разследване опасения за последиците от потвърждаването на неистина, а те са
логичен мотив да се твърди неинформирано подписване на показанията й в протокола
за обстоятелствена проверка. Такъв мотив е изводим и при трите и от сведенията,
които свид. Г. съобщава пред съда. Същият посочва, че през 2014 година, когато
при случайни обстоятелства узнал за издадения на Д. и П. ***за собственост на
имота, който дълги години ползвал и сам желаел да придобие по давностно владение, а впоследствие и разбрал кои лица от
селото са свидетелствали по ***то дело, ги попитал „защо са го направили“. Според свидетеля, първоначално трите пред
него заявили, че на ***а „казали истината“ – че той е единственият, който през
тези години гледал и поддържал имота, но впоследствие, след като получил
документ от РП – *** /вероятно постановлението за прекратяване на наказателно
производство от 28.04.2016г. по ДП №***. по описа на ОДМВР – ***/, и отново
поискал обяснение от тях, разбирайки, че в действителност са дали „други
показания пред ***а“, трите отрекли да са казали това, което е записано в
документа. В същото време свидетелят посочва, че е бил в приятелски отношения с
тях, като свид. И. била особено близка с първата му съпруга и им помагала в
работата, която вършели, В. често
купувала произвеждан от него разсад за градината си, а Г. в по-ранен период от време била негова
работничка. В. и И. не съобщават да са водени разговорите, които П.Г. посочва,
а Г. категорично ги отрича. При така изяснените им отношения, несъмнено трите имат
мотив да намерят логично обяснение за удостоверените техни твърдения в протокола,
предвид неблагоприятните последици за свид. Г., за които той ги е считал
отговорни, което явно се установява от показанията му по-горе, както и от
съдържанието на жалбите му до ОДМВР Перник, вх. № УРИ 301000-13935/08.07.2015г.
и № УРИ301000-16392/07.09.2016г., в
които твърдял, че И.Д. и нейния брат са се снабдили с ***за имота с „лъжепоказания“ и „лъжесвидетели“.
От своя страна,
в обясненията си подсъдимата посочва, че не помни конкретното *** производство
и извършената обстоятелствена проверка, но установява, че в практиката си е
следвала едни и същи правила при провеждане разпита на явилите се свидетели –
разяснявала е същността на производството,
снемала е самоличността им, индивидуализирала е имота, чиято собственост
е проверявала, задавала им е последователно едни и същи въпроси относно него по
разбираем за тях начин, с необходимите разяснения, с цел да установи
налице ли е владение по смисъла на чл.68, ал.1 от Закона за
собствеността, осъществявано явно, трайно и несъмнено в рамките предвидения
10-годишен срок за придобиването на собствеността върху имота по давност.
Акцентира на това, че твърде често участващите в това производство са били
възрастни хора, без всякакви правни
познания, често невисокообразовани, изразяващи се диалектно, поради което част
от казаното не е записвала дословно.
Посочва, че протоколът е изготвян на компютър и по правило сама е вписвала в
него изявленията на свидетелите, като е
категорична, че точно е отразявала смисъла на казаното от тях, макар и
облечено в подходяща
за естеството на материализиращия ги документ форма, а след това е
прочитала съдържанието му и при липса на въпроси, възражения и необходимост от допълнителни
уточнения, го е отпечатвала на принтер и предоставяла на всеки от свидетелите
за подпис.
Отчитайки двойнствената природа на обясненията на подсъдимия в
процеса, които извън основната си функция – на средство за защита, са и годно
доказателствено средство и подлежат на анализ, проверка и оценка наред с
останалите доказателства, съдът приема за достоверни изявленията на Я. по-горе,
тъй като съдържащата се в тях информация, от значение за делото, намира потвърждение и в други гласни и писмени
доказателствени средства.
Свидетелката М. И., работила като ***в кантората на
подсъдимата към инкриминираната дата, потвърждава обясненията й относно реда,
по който като *** е проверявала правото на собственост на молителите в
производствата по чл.587 ГПК – установявала е самоличността на лицата,
отношенията им с молителя в производството, като последователно им е задавала въпроси в насока имат ли лични
наблюдения върху имота, знаят ли чий е,
кои лица го ползват, от кога, на какво основание, известни ли са им спорове за
този имот, т.е., изследвала е всички
релевантни факти относно владението върху имота, след което протоколът е
прочитан на разпитаните лица и при потвърждаване на записаното, е отпечатван и
предоставян, за да подпишат показанията си. По аналогия на правилата по чл.150 ГПК за изготвяне на протокола от съдебно заседание, приложими
и за протокола съставян от ***а
в производството по чл.587, ал.2
от ГПК /съгласно чл.540 ГПК/, отклонение
от тези правила в случая
не се установява.
Този извод намира потвърждение и в показанията на
свидетелите В., Г. и И., установяващи, че и в конкретния случай ***ът е следвал установения ред, доколкото независимо една от
друга и без противоречия помежду си дават
сведения, че подробно са били разпитани за горепосочените обстоятелства, че
думите им са били записвани в момента на разпита, както и че действително са
направили останалите вписаните в протокола изявления, извън тези включени в
предмета на обвинението.
Твърденията на свидетелите, че инкриминираните фрази
са им чужди, не са казани от тях, съвсем не означава, че са направили волеизявления
в противоречие с вписаното в документа и че смисъла им е променен. Макар и
изразено с думи, които вероятно свидетелите не са казали, противоречие между
тях и установяваните факти, по начина по който свидетелите ги възпроизвеждат в
хода на наказателното производство, не се установява. Последователни и еднопосочни са показанията
им, че потърсени от свид. Д., са се съгласили да дадат показания пред ***, за
да си „извадят“ тя и нейния брат, като наследници на Д. Д. документ за собственост
на бащиния им имот с убеждението, че е техен. Трите посочват: „Бяхме наясно, че отиваме с И. да си извади
документ за къщата … Аз знам, че И. е
наследник на татко си и затова има право на този имот“ - свид. Я.И.; „И. ни потърси, за да станеме
свидетели, за да си извади ***** за собственост на наследствения й имот. За мен тя е наследник
на този имот след баща си и това е истината“ – свид. П.В.; „… тя
дойде /има предвид И.Д./ и ни попита дали ще можем да станеме
свидетели, за да си изкара ***за бащината къща“ – свид. Н.Г.. Очевидно,
тези им показания не са в противоречие с цялостния смисъл на отразените в протокола
изявления. В същото време са категорични,
че свидетелката И.Д. по никакъв начин не им е давала предварителни указания за
това какво ще бъдат питани от ***а и какво да отговарят, както и че са
казали фактите такива, каквито са им известни. Користни подбуди да твърдят
изгодни за свид. И.Д. факти напълно отсъстват.
Извършена или неизвършена почерпка в сладкарница, поети транспортни разходи, каквито
данни се съдържат в гласните доказателствени средства категорично не извеждат
подобна мотивация.
Самата И.Д. посочва, че не е била наясно с процедурата,
консултирала се е с *** Я.Я. и стриктно е изпълнила
указанията й за набавяне на документи и за ангажиране на трима свидетели от
селото, които да могат да дадат сведения
за за имота.
Следва
да се отбележи, че предмет на обвинението са само инкриминираните фрази, поради
което какви конкретно сведения свидетелките са съобщили относно свидетеля П.Г.,
за когото и трите са категорични, че от 2001 г. живее в наследствения имот и го
използва за отглеждане на зеленчуци, и че съобщили това на ***а, е
ирелевантно за делото. Никоя от трите не установява при подписването на
изявленията си да е възразила срещу точността и пълнотата на изложеното, поради
което няма основание за извод, че ***ът съзнателно не
е отразил факти, евентуално имащи правно значение. Отделно от това, за правния
извод по чл.587, ал.2 от ГПК значими са фактите, свързани с установяването на
същностните елементи на владението, а не на държането, което е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. В този аспект, факти, сочещи на държане на
имота от лице, различно от молителите в ***то производство, заявени пред ***а,
но ценени от него като упражняване на фактическа власт от обикновен държател на
имота, по никакъв начин не засягат установяването на владението на
наследниците.
Впрочем,
ако такива твърдения са изнесени пред подсъдимата, то правната им оценка е намерила
потвърждение като правилна в производството по предявения през 2016 година от
свидетеля Г. положителен иск по чл.127 ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост
върху ползвания от него недвижими имот
и искането му за отмяна на констативния ***издаден по ******по
описа на *** Я., тъй като със съдебния акт в исковото производство оспорването
от негова страна на удостовереното от ***а
придобивно основание и признатото право на
собственост на свид. Д. *** П. е отхвърлено като е прието, че ищецът в това производство
- П.Г. не е доказал претендираното свое
право – да е придобил собствеността на същия имот по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност, тъй като не е бил владелец на имота, а обикновен негов държател.
Дейността на ***а при издаване на
констативни *** актове се свежда до действия в насока проверка на собствеността
въз основа представени писмени доказателстава, а ако
такива няма или са недостатъчни - и ***чрез
разпит на трима свидетели, като въз основа на
всички тях с мотивирано постановление се произнасян относно заявеното от
молителите право. Т.е., дейността на ***а в това производство е
решаваща, доколкото формира правен
извод за съществуване правото на собственост, който се счита верен до доказване
на противното с влязло в сила съдебно решение.
Тъй като ***то производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
***по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може
да бъде оспорван от всяко лице, което има интерес от това. Именно такъв правен интерес е заявил свид. П. Г. с предявения иск,
противопоставяйки своето право върху недвижимия имот на правото на
титулярите на акта. Макар гражданският спор да е решен няколко години след
инкриминираната дата, влезлият в сила акт на гражданския съд е утвърдил верността на
правния извод за собствеността върху имота в с. ***формиран от ***а в
производството по ******Този факт косвено свидетелства, че интерпретацията на
сведенията, събрани при разпита на тримата свидетели чрез фразите: „последните десет години И.Д. *** П.
владеят и ползват имота за себе си“, и „владението е непрекъснато, постоянно,
явно и несъмнено …“, не отразява
неверни факти.
В този смисъл
тезата на прокурора, намерила
отражение в акта му, че невписаните
обстоятелства относно непрекъснатото ползване на имота на ул. ***в ***в периода от 2003 до 2013 г. от свидетеля П.Г., които били
известни на свидетелките и те съобщили пред ***а, биха довели до друг изход на ***то дело, е само едно
предположение. Освен това, неотразени обстоятелства и/или изявления в
съставения от длъжностното лице документ изобщо не могат да бъдат предмет на
лъжливо документиране по чл.311, ал.1 от НК.
Безспорно, решаващо значение за обвинителната теза
имат показанията на свидетелите П.В., Я.И.
и Н.Г., тъй като именно на техните показания се гради обвинението срещу подсъдимата.
Не може да не бъде отбелязан факта, че
показанията им по настоящото досъдебно производство са дадени едва през 2017
г., повече от четири години след установяваните събития /18.02.2013/. Съвсем
закономерно е изминалият период от време да е повлиял при възпроизвеждането на
събитията, тъй като с времето спомените избледняват, изменят се, възможността
за точното и достоверното им възпроизвеждане чисто обективно е затруднена, дори
при нагласа на свидетеля да бъде добросъвестен в съобщаването на възприетите
факти. Противно на горната тенденция обаче, на настоящия етап от производството
се откроява алогична градация в конкретиката и детайлите за обстоятелства, за
които разпитани през 2017г. свидетелите
не са били уверени. Въпреки това прави
впечатление, че при анализа на гласните доказателства в обвинителния акт
прокурорът е акцентирал и се е позовал на вероятни твърдения на свидетелите:
„…ако били попитани … са отговорили …, или … щели да отговорят“, на каквито
обвинение не може да се гради дори за обосноваване на обстоятелства с косвено
за казуса значение. В този аспект, абсолютно несериозно е да се кредитират докрай
като обективни и точни изявления, дадени в съдебното производство шест години
по-късно за това дали и какви точно сведения са съобщили В., Г. и И. пред ***а
във връзка със свидетеля П.Г., както и
относно всякакви други въпроси с правно значение извън тези, удостоверени в
съставения официален документ.
По тези съображения съдебният състав приема, че обективният
елемент от състава на престъплението по чл.311, ал.1, предл.2
от НК - невярност на удостоверените в
официалния документ изявления, не е доказан.
Основателни са и
доводите на защитата за липса на умисъл за лъжливо документиране в действията
на подсъдимата.
Позицията на
държавното обвинение относно субективната страна на престъплението по чл.311,
ал.1 НК е доказателствено необоснована. По делото няма събрани доказателства
подсъдимата да е действала с пряк умисъл за удостоверяване на неверни изявления
при съставянето на протокола за обсоятелствената проверка, с цел да се използва като
доказателство за тях. Фактите,
обстоятелствата и действията предшестващи, съпътстващи и следващи съставянето
на официалния документ, не разкриват такова психическо отношение у подсъдимата Я.Я.. Вярно е, че показанията
на тримата свидетели в ***то производство предопределят правния извод на
***а за това установено ли е правото на собственост на молителите, следва ли да
се произнесе с мотивирано постановление за признаването му и да издаде ***за собственост
върху недвижимия имот. Безспорно, те са част от доказателствата в основата на
правната преценка за съществуването на заявеното право. В тази аспект,
удостоверяването на неверни изявления в протокола за **** проверка е възможно
средство за реализиране на специалната
цел като елемент от състава на престъплението по чл.311, ал.1 от НК. В случая обаче,
специалната цел е мислима само когато безспорно е доказан пряк умисъл за
лъжливо документиране – съзнателно
излагане от подсъдимата на неверни факти, сочещи за наличие на
десетгодишно явно и необезпокоявано владение на имота от страна на молителите или
подписване на удостоверителния документ със съзнание, че изявленията са неверени, което съдът не установява.
Като вече се посочи,
самите свидетели в производството по чл.587, ал.2 ГПК – Я.И., П.В. и Н.Г. лично
са подписали изявленията от тяхно име
отразени в протокола, съставен от ***а.
Дадените от тях показания за обстоятелствата, при които са ангажирани от свидетелката И. Д. да
свидетелстват в ***то производство сочат
за субективна тяхна увереност, че с дадените сведения пред ***а са установили
действителното право върху имота на наследниците на починалия Д. Д..
Отсъстват всякакви основания да се счете,
че подсъдимата е била мотивирана да
отрази неверни обстоятелства от тяхно име – първо защото сами са ги потвърдили,
и второ, защото липсват всякакви доказателства да е нарушила задълженията си при изясняване фактическото положение
и волята на участващите в производството лица или да са съществували отношения
между нея и молителите в ***то производство,
пораждащи основателно съмнение в безпристрастността й. Свидетелката Д. е категорична,
че изобщо не е познавала *** Я.Я., когато е потърсила
съдействие от нея, каквато е и позицията
на подсъдимата.
Не съществуват и никакви данни за наличието на отношения,
които да са мотивирали служебните действия на подсъдимата по конкретното ***във
вреда на свидетеля П.Г..
Изтъкнатата мотивация в обвинителния акт - че престъплението
по чл.311, ал.1, предл.2 НК Я.Я.
е извършила, водена от желанието да получи *** такси при издаване на ***акт, е
несъстоятелна. Съгласно чл.11, вр. чл.8
от Тарифата за ***те такси към ЗННД, *** такса за извършване на ***се дължи при
предявяване на искането, като при непризнаване на собствеността, не се връща.
Т.е. дължимата такса в това *** производство не е обвързана с изхода му и
поради това събирането й не е възможен мотив за вмененото на подсъдимата престъпно
действие и последвалото признаване правото на собственост и издаване на ***на молителите.
Не на последно
място, по делото липсват каквито и да е доказателства, поставящи под съмнение
безукорната професионална репутация на Я.Я. като ***.
От справка в електронния сайт на *** се установява, че Я.Я.А. е вписана в
регистъра на *** на 20.12.2008г. с №*** с район на действие **– *** и е
заличена, съгласно решение на Съвета на ***ите на
основание чл.35, т.1 от ЗННД /по нейно писмено искане/, считано от 01.01.2019г. Видно от писмо с изх. № 317/13.04.2017г. на ***
срещу нея, като ***, не са постъпвали сигнали за нарушения и не са образувани и
водени дисциплинарни производства.
В съответствие с изложеното, обвинителната теза, че
подсъдимата Я.Я. А. е извършила престъплението, за
което е привлечена към наказателна отговорност, настоящият състав на П**приема
за фактически и доказателствено необоснована. Осъждането на едно лице следва да
почива на доказани факти, позволяващи несъмнен извод за осъществяване на
деянието, в което е обвинено, което съдът не установява след анализа на
доказателствената съвкупност в казуса.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът прие, че по делото не се установи Я.Я.
да е извършила престъпление по чл.311, ал.1, предл.2
от НК. Съдът не установява и осъществяване състава на друго престъпление, за
което да следва да понесе наказателна отговорност, поради което няма основания
за упражняване на правомощието да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление и без намеса на прокурора за изменение правната
квалификация на деянието.
Поради това, Пернишкият районен съд, в настоящия състав,
призна подсъдимата Я.Я.А. за невинна в това, че на
18.02.2013г., в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице – ***, вписана под
№*** в регистъра на ***, с район на действие – ***– гр. ***, в кръга на
службата си, съставила официален документ – ***за констатиране правото на
собственост на И.Д.Д. *** Д.П. ***, върху *** с ***по
регулационния план на *******, в който удостоверила неверни изявления от
свидетелите в производството, а именно:
-
това, че свидетелката Н.С.Г. *** е заявила: „Последните години и повече се
владее и ползва от И. ***. Те си владеят и ползват имота. Не живеят там
постоянно, но само тях виждам в имота. Владението на имота е непрекъснато,
постоянно,явно и несъмнено последните 10 години …“;
- това,
че свидетелката П. Н.В. *** е заявила: “Последните 10 години владеят за себе
си. Поддържат си имота и постройките, плащат си данъците. Владението на имота
не е нарушавано, то е непрекъснато, явно и несъмнено …“, и
-
това, че свидетелката Я.Ц.И. *** заявила: „… Владението е непрекъснато,
постоянно, явно и несъмнено със сигурност последните 10 години …“, с цел да
бъде използван този документ като доказателство за тия изявления - при
изготвяне на Констативен ***за собственост на ***, придобит по давностно владение №****, дело **** от 2013 г., и на основание
чл.304 от НПК я оправда изцяло по повдигнатото й обвинение за престъпление по
чл.311 ал.1, предл. 2-ро от НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ