Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, …………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4-В състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети юни,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Мария Илиева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 1895 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Р.К.К. срещу решение
№ 533615 от 13.11.2018г., постановено по гр.дело № 36900/2018г., по
описа на СРС, ГО, 34 състав, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателката / в лично качество и в качеството й
на правоприемник по закон на починалия в хода на процеса ищец К.М.К./ срещу „К.и.и.Б.“ ЕАД отрицателни установителни искове
с правно основание чл.439 от ГПК, с предмет - признаване на установено, че
ищцата Р.К.К. /в лично качество и като правоприемник по закон на починалия в
хода на процеса ищец К.М.К./ не дължи на ответника „К.и.и.Б.“ ЕАД поради
погасяване по давност следните суми: сумата от 502,47лв.- главница, сумата от
231,00лв.- договорна възнаградителна лихва за периода 30.12.2008г. до
30.06.2009г., сумата от 151,51лв.- лихва за забава от 20.01.2009г. до
12.10.2011г. и сумата от 125,00лв.- разноски, за които суми е издадена заповед
за изпълнение срещу наследодателя на ищцовата страна М.С.К. и изпълнителен лист
от 21.03.2012г. по ч.гр.дело № 44926/2011г. по описа на СРС,124 състав и на
основание на които е образувано изп.дело № 20178410408795 по описа на ЧСИ Н.М..
Решението се обжалва и в частта за разноските, които ищцата е осъдена да
заплати на ответника съобразно изхода на спора по делото.
Въззивникът
–
ищец Р.К.К. /в лично качество и като правоприемник по закон на починалия в хода
на процеса ищец К.М.К./ заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че неправилно с обжалваното решение е
прието, че след датата 24.09.2012г. са
искани и съответно- са извършвани годни изпълнителни действия , които имат за
правна последица прекъсване на давността. Счита, че с изтичането на двугодишния
срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, считано от 24.09.2012г. е настъпила преремпция
на образуваното през 2012г. изпълнително дело. Намира, че правната последица от
перемирането на изпълнителното производство е свързана с невалидност на следващите поискани от
взискателя изпълнителни действия и съответно- тези, предприети от съдебния
изпълнител. Ето защо, въззивницата-ищца счита, че поисканият от ответника опис
на движими вещи с молбата от 09.11.2015г. не е породил правното действие на
прекъсване на давността, тъй като това действие на ответника не е валидно извършено и е
недопустимо, предвид настъпилото в предходен момент прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК- на
24.09.2014г. В хипотезата на прекратено
изпълнително производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК въззивницата-ищца
поддържа, че погасителната давност тече от момента на извършване на последното
валидно изпълнително действие. В случая това изпълнително действие е наложеният
запор по първото изпълнително дело от 24.09.2012г. Ето защо, въззивницата-ищца
счита, че към датата, на която от ответника- кредитор е подадена новата молба
за образуване на второто ново изпълнително дело - 28.09.2017г., 5 годишната
погасителна давност за процесните вземания е изтекла – на 24.09.2017г. С изложените доводи въззивницата-ищца
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,
с което предявените отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК да бъдат уважени като основателни. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата
страна „К.и.и.Б.“ ЕАД депозира писмен отговор на жалбата в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на атакуваното съдебно решение като
законосъобразно и правилно. Заявява искане за присъждане на направените по
делото разноски за въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата
на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно основание
чл.439 от ГПК, предявени от .
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на
първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявените искове.
Между страните по делото няма спор, а и
от представените писмени доказателства се установява, че в полза на праводателя
на ответника- „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издадена влязла в сила към
21.03.2012г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.10.2011г. по ч.гр.дело № 44926/2011г.
по описа на СРС, 125 състав и
изпълнителен лист от 21.03.2012г. срещу наследодателката на ищците по
настоящото дело- М.С.К. за процесните суми, от които: сумата от 502,47лв.-
главница, сумата от 231,00лв.- договорна възнаградителна лихва за периода
30.12.2008г. до 30.06.2009г., сумата от 151,51лв.- лихва за забава от
20.01.2009г. до 12.10.2011г. и общата сума от 125,00лв.- разноски.
На основание на горепосочения изп.лист
от праводателя на ответника – „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предприето
принудително изпълнение срещу наследодателката на ищците- длъжник М.С.К. с
молба от 29.06.2012г. по изп.дело № 20128410408491 по описа на ЧСИ Н.М.
с рег.№ 841 на КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното производство от
праводателя на ответника от 29.06.2012г. е направено овластяване на съдебния
изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ.
На 06.07.2012г. от съдебния изпълнител е
изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника-наследодател на ищците
– ЕТ „К.– Г.И.“ , който не е наложен, видно от уведомлението на ЕТ „ К.- Г.И.“
/л.36 от изп.дело/, поради факта, че на 11.06.2012г. трудовият договор с
наследодателката на ищците е прекратен.
На 24.09.2012г.
от съдебния изпълнител са изпратени запорни съобщения до посочените в тях банки
– за налагане на запор върху
банковите сметки на наследодателката на ищците. Запорът е наложен от „Уникредит
Булбанк“ АД на 27.09.2012г. , от „Райфазенбанк
/Бългория/“ ЕАД – на 01.10.2012г., видно от отговорите на двете банки на
л.44 и л.48 от изп.дело и от „ОББ“ АД-
на 27.09.2012г.- л.42 от изп.дело.
С молба с вх.№ 135020 от 25.08.2015г. ответникът
по настоящото дело „Кредит инвестмънтс БГ“ ЕАД е заявил искане до ЧСИ за
конституирането му като взискател на мястото на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД в качеството му на частен правоприемник на последния по силата на договор
за цесия от 15.05.2015г. , за който наследодателката на ищците – длъжник по
изпълнение е уведомена на 14.07.2015г.
Към молбата от 25.08.2015г. е приложено копие от договора за цесия от
посочената дата, а обратната разписка, с която на наследодателката на ищците е връчено
уведомлението за цесия е представена от ответника по изп.дело с молба с вх.№ 148044
от 23.09.2015г.
С молба от 09.11.2015г. ответникът по настоящото дело в качеството му на взизискател,
на основание чл.429,ал.1 от ГПК е заявил искане до ЧСИ за извършване на опис на
движимите вещи, находящи се в жилището на адреса на длъжника- наследодател на
ищците М.С.К..
С молба от 08.07.2016г. от ответника-взискател е заявено искане до ЧСИ отново
за извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.
С постановление от 31.07.2017г.
съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство, на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. По изп.дело няма доказателства това постановление да е
съобщено на взискателя- ответник по настоящото дело.
С молба от 01.08.2017г. от ответника-взискател
отново е заявено искане до ЧСИ за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, както и извършване на справка по
регистъра на БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличие
на такива е направено искане върху тях да бъде наложен запор.
С протокол от 26.09.2017г. от съдебният
изпълнител е върнат на взискателя – ответник по настоящото дело оригиналът на изпълнителния лист , въз основа на който е
образувано горепосоченото изпълнително дело.
С молба с вх.№ 101036 от 26.09.2017г. от ответника-кредитор е
заявено искане до ЧСИ Н.М. за образуване на ново изпълнително дело за събиране
на вземанията му срещу наследодателката на ищците - длъжник – предмет на
процесния изпълнителен лист.
По идентична молба /с тази от
26.09.2017г./ с молба с вх.№ 103390 от 28.09.2017г. от кредитора-взискател е
направено искане до ЧСИ Н.М. искане за образуване на изпълнително производство
срещу наследодателката на ищците- длъжник за събиране на вземанията- предмет на
процесния изпълнителен лист. С молбата кредиторът – ответник по настоящото дело
е овластил съдебния изпълнител с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
С разпореждане на ЧСИ от 28.09.2017г. е образувано изпълнително дело №
20178410408795.
С постановление от 21.02.2018г. на ЧСИ
ищците по настоящото дело Р.К.К. и К.М.К. са конституирани като длъжници по
изпълнителното дело в качеството им на наследници по закон на починалата в хода
на изпълнителния процес на 26.08.2017г. длъжница М.С.К., съгласно приложено по
изп.дело удостоверение за наследници № РЛН17-УГ01-18623 от 24.10.2017г.,
издадено от СО-район Люлин.
В хода на първоинстанционното
производство ищецът К.М.К. е починал – на 28.08.2018г. и е оставил за
единствена наследница по закон ищцата Р.К.К.- удостоверение за наследници №
РЛН18-УГ01-1561 от 28.08.2018г.
При така установените правно-релевантни
факти по делото, съдът извежда следните правни изводи:
В хипотезата, при която вземанията на
кредитора-ответник произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение, както в
настоящия случай, вземанията- предмет на издадената заповед за изпълнение се
погасяват с изтичането на 5 годишната давност по аргумент от чл.117,ал.2 от ЗЗД.
В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 21.03.2012г., /доколкото в изпълнителния лист
издаден въз основа на нея изрично е посочено, че издаването му е на основание
чл.416 от ГПК- при влязла в сила заповед най-късно към датата на издаване на
изпълнителния лист/ и от тази дата е започнал да тече 5 годишният давностен срок
за вземанията на ответника – предмет на издадената заповед за изпълнение и процесния
изпълнителен лист. Считано от тази дата, от праводателя на ответника и самия
ответник са заявявани искания за извършване на изпълнителни действия на горепосочените дати, като всяко едно от
исканията е заявявано преди изтичане на 5 годишната давност, поради което тя е
прекъсвана многократно и от всяко прекъсване е започвала за тече нова 5 годишна
давност. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай перемпцията
на първото образувано през 2012г. изпълнително дело е настъпила на 26.09.2014г.,
на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Наложените запори със запорните съобщения
от 24.09.2012г. са последните изпълнителни действия , след които в рамките на
следващите 2 години, започнали да текат от 25.09.2012г. от праводателя на
ответника не е искано извършване на изпълнителни действия, такива не са и
предприемани от съдебния изпълнител в рамките на делегираните му правомощия по
чл.18 от ЗЧСИ. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че 2 годишния срок
по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е изтекъл на 25.09.2014г. Искане за предприемане на
изпълнително действие е заявено от ответника едва с молбата му от 09.11.2015г., с която е направено
искане за опис на движимите вещи, находящи с в жилището на
наследодателката на ищците на известния по изп.дело адрес. Поради това,
настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство по
образуваното първо изпълнително дело от 2012г. е прекратено по право на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 26.09.2014г. – с изтичането на 2 годишния
срок в предходния ден 25.09.2014г. Това прекратяване настъпва по силата на
закона и не необходим акт на съдебния изпълнител, тъй като този акт има само
констативен характер. Неоснователно е обаче, възражението на ищцата-въззивник, че поисканите след настъпилата преремпция
изпълнителни действия от взискателя-ответник са невалидни и нямат за правна
последица прекъсването на давността. В тази връзка следва да се посочи, на
първо място, че при изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г.
на ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в чийто обхват
попада в конкретния случай първото образувано изпълнително дело от 2010г.,
давност не тече, тъй като до приемането на това ТР приложение намира ППВС №
3/1980г. / в този смисъл е даденото и
последващото задължителното тълкуване
с ТР № 3/28.03.2023г. по т.д.№
3/2020г./. Считано от 26.06.2015г., до
датата на следващото поискано от взискателя изпълнително действие – с молбата
от 09.11.2015г., петгодишната
давност не е изтекла, / нещо повече давността не е изтекла и в предходния
момент от датата на последното извършено валидно изпълнително действие-
наложените запори върху банковите сметки на длъжника със запорните съобщения от
24.09.2012г. – до датата на следващото поискано валидно изпълнително действие с
молбата на ответника – взискател от 09.11.2015г. и от последната - до датата на
образуване на новото изпълнително дело през 2017г.- респ.- до датата на
предявяване на исковата молба - 06.06.2018г./. С молбата на ответника
–взискател от 09.11.2015г. давността тя е прекъсната и започнала да тече нова
давност, която е прекъсната съответно преди изтичането на давността със
следващите молби на ответника- взискател от 2016г. и 2017г. за предприемане на
изпълнителни действия. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно
възражението на въззивницата-ищца за невалидност на предприетите и извършени изпълнителни действия
след перемиране на изпълнителното дело от 2012г. /след 26.09.2014г./, с което е
обосновано твърдението й, че тези действия нямат за правна последица
прекъсването на давността. Действително по отношение на перемпцията и давността
едни и същи факти могат да имат правно значение, но това са два отделни и
различни правни института, с различни правни последици. В тази връзка
настоящият съдебен състав споделя разрешенията на съдебната практика, която приема,
че с всяко едно валидно поискано и/или извършено изпълнително действие след
перемирането на изпълнителното дело, се прекъсва давността. Ненадлежното
администриране на новото искане на взискателя за предприемане на принудително
изпълнение , заявено след перемиране на делото, свързано с изискването за
образуването на ново изпълнително дело, не освобождава съдебния изпълнител от
задължението за извършването на изпълнителното действие, след като
изпълнителният лист се намира в негово държане, независимо от това дали
принудителното изпълнение ще бъде
реализирано ново отделно производство
или под номера на перемираното изпълнително дело. Именно в този смисъл е и
даденото разрешение на задължителното ТР № 2 от 04.07.2024г. по т.д.№ 2/2023г.
на ОСГТК на ВКС – т.3.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав като взе предвид, че от момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение до датата на образуване на второто изпълнително дело
през 2017г. и към датата на предявяване на исковата молба не е изтекла 5
годишната давност по чл.117,ал.2 от ЗЗД, поради многократното й прекъсване,
предявените отрицателни установенителни искове по чл.439 от ГПК се явяват
неоснователни. Като такива те следва да бъда отхвърлени , както правилно е
постановено с обжалваното решение.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3
от ГПК в тежест на въззивницата-ищца са направените от ответника разноски по
делото във въззивното производство, но при липса на доказателства за извършени
такива от последния – не му се следват.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението под № 533615 от 13.11.2018г., постановено по гр.дело №
36900/2018г., по описа на СРС, ГО, 34 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/