Р Е Ш Е Н И Е № 507
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов след като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 700 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 437 вр.чл. 435 ал. 2 т.
7 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 9801/01април 2020г. в Окръжен съд Пловдив, /с вх.№77790/17.12.2019г. при ЧСИ Петко Илиев/, ЖАЛБА от Ф. С.,роден на ***г., гражданин на Република Италия, с адрес: гр. Пловдив, ул.“** № ** в качеството му на длъжник по изп. дело № 2207/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821 на КЧСИ,с район на действие- Окръжен съд гр.Пловдив, против постановление за разноски по изпълнението, обективирано в ПДИ по изп. дело № 2207/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821 на КЧСИ.
Заявява се в жалбата, че на жалбоподателя, длъжник, не му е надлежно връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело, като нито той лично, нито някой от домашните му лица на адреса, са получили покана за доброволно изпълнение, в която са инкорпорирани разноските и таксите по изп. дело, нарушавайки по този начин правото му на защита да се запознае със същите и да ги оспори.
Заявява се, че на 18.11.2019г. пълномощникът на жалбоподателя, длъжник, адв. Т. Б.отишъл до кантората на ЧСИ Петко Илиев, за да се запознае с изпълнителното дело и начислените по него такси по ТТР към ЗЧСИ, но тъй като делото не му било осигурено, той подал заявление, с което поискал да му бъде връчена поканата за доброволно изпълнение предвид ненадлежното уведомяване на длъжника и с цел запознаване с таксите по изпълнителното дело, като поискал редуциране на същите, тъй като считал, че начислените такси по ТТР към ЗЧСИ са прекомерни.
Заявява се, че на 02.12.2019г. длъжникът получил от ЧСИ Петко Илиев немотивиран отговор по подаденото заявление от адв. Б., че оставя същото без уважение.
С оглед направения отказ се обжалват сторените по изпълнението разноски, като се счита, че неправомерно са му начислени два пъти такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Поради което моли да бъде отменено обжалваното постановление за разноски, обективирано в ПДИ по изп.дело № 2207/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев.
С писмено възражение от „Мюсюлманско изповедание“, с ЕИК *********, взискател по изп.дело № 2207/2018г., представлявано от М. А. Х., г***, чрез пълномощник адв.С.Х., се изразява становище по жалбата, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена, а в случай, че се допусне жалбата до разглеждане, да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Счита, че изложените в жалбата доводи са неоснователни, поради следните съображения: Поканата за доброволно изпълнение е връчена надлежно по реда на чл.46 ал. 1 и ал. 2 от ГПК на лицето А. Д., живущо на адреса на Ф.С., на 18.11.2018г., като в ПДИ са посочени дължимите се такси и разноски по изп. дело. В ПДИ е посочено и че по изп.дело се претендира и 365лв разноски за адв. възнаграждение, както и съответната т. 26 от ТТРЗЧСИ. На същото лице и на същата дата е връчено и съобщение, че по изп. дело са приети претендираните разноски за адв. възнаграждение в размер на 365 лева, както и съответната т. 26 от ТТРЗЧСИ. На 04.01.2019г. пълномощникът на Ф.С., адв. Т. Б. се е запознал с делото.Съгласно чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като съгласно чл. 436 ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез СИ в двуседмичен срок от деня на съобщението. Жалбата срещу разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ е подадена до ОС-Пловдив на 09.12.2019г.; т.е. една година и един месец след като длъжникът е бил редовно уведомен за размера им и жалбата е просрочена.
Заявява се, че освен това, следва да бъдат взети предвид и следните факти и обстоятелства: На 28.10.2019г. от пълномощника на длъжника, адв. Т. Б. е подадена молба с искане на длъжника да бъде предоставена подробна справка за дълга по делото. На 11.11.2019г. справката е получена от адв. Т. Б., като от същата е видно,че общият размер на задълженията по делото е в размер на 227.06 лева. Жалбата е подадена на 09.12.2019г. и отново не е спазен двуседмичният преклузивен срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК. В този смисъл, подаването на заявлението от 18.11.2019г. с неоснователно искане да се коригира и редуцира сумата като дълг и което заявление е оставено без уважение с връчено съобщение на 03.12.2019г., не създава нов срок в полза на длъжника за обжалване на разноските, тъй като срокът по чл. 436 ал. 1 от ГПК е преклузивен. Поради което жалбата се явява просрочена и следва да с остави без разглеждане.
В случай,че не се възприемат от съда гореизложените доводи и се допусне до разглеждане жалбата,моли се да се вземе предвид следното:
Не са начислени от СИ на Ф.С. такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в двоен размер. Общият размер на вземането на взискателя по делото е 2 114. 55 лева. Съгласно т. 26 б.“в“от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която от 1000 до 10 000 лева е 100 лева + 8% за горницата над 1000 лева, изчислена тази сума е, в размер на 189.16 лева + 37.83 лева, /20%ДДС/,=226.99 лева. Видно от издадената на Ф.С. справка за размера на дълга общата начислена от ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 216.31 лева, т.е не само, че таксата по т. 26 не е начислена два пъти, но е начислен в по-малък размер.
Моли се да бъде оставена без разглеждане, като просрочена, както и евентуално, да бъде оставена без уважение като неоснователна подадената от длъжника жалба.
Постъпили са на основание чл. 436 ал. 3 писмени мотиви от ЧСИ Петко Илиев, с които взема становище, че жалбата е недопустима, евентуално, неоснователна.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд констатира от приложено копие на изп.дело № 20188210402207, като имащи отношение към предмета на жалбата, следните обстоятелства:
Изпълнителното производство е образувано на 06.11.2018г. по молба на взискателя „Мюсюлманско изповедание“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Братя Миладинови“ № 27, чрез процесуален представител адв. С.Х.,***, против длъжника Ф. С., роден на ***г., на основание чл. 426 от ГПК въз основа на издаден на 2.11.2018г. изпълнителен лист № 9887 от РС Пловдив, гр. колегия, ХVІ състав, по Решение № 2510/25.6.2018г. по гр.д. № 2527/2018г. по описа на РС-Пловдив. Съгласно изп. лист Ф. С. е осъден да заплати на „Мюсюлманско изповедание“ разноските по делото, както следва: сума от 164.63лева, внесена държавна такса, и сумата от 900 лева -адв. възнаграждение, както и направените разноски в производството по частно гр.дело № 1519/2018г. на ПРС, ХХІ гр. състав, по допускане на обезпечение на бъдещия иск: сумата от 40 лева-държавна такса и сумата от 300 лева - адв. възнаграждение.
Приложени са към молбата, изп. лист, както и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от дата 05.11.2018г. между взискателя и адв. С.Х., като за правната защита и съдействие - образуване и водене на изп. дело, е договорено възнаграждение от 365 лв, платимо по банковата сметка на адвоката, конкретно посочена; сумата от 365 лева е преведена от клиента на адвоката на 08.11.2018г.- преводно нареждане за кредитен превод, /лист 35 от изп. дело/.
Видно е от ПДИ с изх. № 64502/08.11.2018г., изпратена по изп. дело № 20188210402207, до длъжника Ф.С.,***, че поканата за доброволно изпълнение е получена на 14.11.2018г. от получател: „А.Д.“ със задължение да я предаде, като друго лице“живеещо на адреса“, съгласило се да приеме поканата, /лист 36 от изп. дело/. Видно е от съдържанието на ПДИ, че към дата 08.11.2018г. задължението на длъжника по изп. дело възлиза на сумата 2 115.14 лева, от които: 1404.63 лв, присъдени разноски, 710.51 лв, /с ДДС/, - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ. Посочено е, че се уведомява, че по изп. дело се претендират от взискателя и разноски за адв. възнаграждение в размер на 365 лева, както и съответната точка 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ.
В тази насока, се констатира от въззивния съд, че е изпратено от ЧСИ Петко Илиев по изп. дело и съобщение с изх.№ 65603/14.11.2018г. до длъжника Ф.С.,***, като, отново, съобщението е получено на 14.11.2018г. от получател: „А. Д.“ със задължение да я предаде, като друго лице “живеещо на адреса“, съгласило се да приеме поканата, /лист 37 от изп. дело/. Видно е от съдържанието на съобщението, че ЧСИ уведомява, че по изп. дело са приети претендирани разноски на процесуалния представител на взискателя – за адвокатско възнаграждение в размер на 365лева, както и съответната точка 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ.
Видно е, че на 27.11.2018г., адв. Т. Ат. Б., се е запознал с изп. дело № 2207/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, видно от положен от адв. Т. Б. подпис, име, телефон, посочени след направена от него бележка, /лист 44 от изп.дело/.
С Протокол за извършено разпределение от 04.01.2019г. по изп. дело № 2207/2018г., на осн.чл. 460 от ГПК, предвид постъпили плащания по изп. дело в размер на сума от 2 115.14 лв от дата 13.11.2018г., в интерес на задълженото лице Ф.С., са разпределени от ЧСИ суми за такси по изп. дело, съответно, посочени по точки от ТТРЗЧСИ, в общ размер от 550.15 лв; /като е посочено, че неплатените такси по изп.дело след извършеното разпределение: 303.94 лв/; както са разпределени и суми за предмета на изпълнение, и приети разноски за адв.възнаграждение, в общ размер от 1 564.99 лева;/като е посочено,че неплатен предмет на изпълнение по изп. дело след извършеното разпределение: 204.64 лв/.
Приложена е /лист 50 от изп.дело/ и Сметка № **********/04.01.2019г., от която е видно, че са посочени от ЧСИ П. Илиев, съответно: такса по т. 26- Изпълнение на парично вземане, относно материален интерес 1564.99 лева, изчислен размер на пропорционалната такса – 142.89 лева; такса пот. 5 от ТТРЗЧСИ – размер на обикновена такса – 20 лева; такса по т.31-Допълнителни разноски- в размер на 2.30 лева; или в общ размер такси -165.19лева, възлизащи на198.23 лева/с ДДС/.
Отново, на 04.01.2019г., е налице отметка от адв. Т. Б., че се е запознал с изп. дело № 2207/2018г. по описана ЧСИ П. Илиев, като е налице под отметката подпис, име на адв. Т. Б., както и посочен телефон, /лист 52 от изп.дело/.
Видно е, че след постъпване по изп.дело с вх.№ 65939/28.10.2019г. на молба от адв. Т. Б., като пълномощник на длъжника Ф.С., са представени по изп.дело пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с молба на адв.Т.Б. от 05.11.2019г.
Видно е, че по изп.дело е постъпило с вх.№ 70867/18.11.2019г. заявление от адв.Т. Б., пълномощник на длъжника Ф.С., с молба ЧСИ да му връчи ПИД по изп. дело, поради ненадлежно уведомяване на длъжника по делото. В същото заявление се моли да бъде коригирана и редуцирана исканата от ЧСИ сума като дълг. Заявява се, че поради факта, че таксата по т. 26 е неправилно изчислена по тарифата на ЧСИ, „е дублирана“; както и че има и други дублирани суми. Моли се връчването да се извърши в кантората на ЧСИ, като е посочен и телефон за връзка, /лист 62 от ип.дело/. С разпореждане върху заявлението, ЧСИ оставя без уважение молбата на адв. Т. Б.,пълномощник на длъжника. Разпореждането, с което молбата е оставена без уважение, е съобщено на дата 03.12.2019г. на адв.Т. Б., пълномощник на длъжника, /лист 63 от изп.дело/.
Получена е на 11.11.2019г. от адв. Т. Б., /лист 64 от изп.дело/, с изх. № 62062/08.11.2019г. Справка за размера на дълга по изп. дело №2207/2018г.. В Справката е посочен размерът на дълга към дата 08.11.2019г., както следва: 1/Общо задължение към взискател 2 114.55 лева, включващо:сумите по изп. лист, съответно-164.63 лева, държавни такси, 900 лева-адв.възнаграждение, 40 лева, държавна такса, 300 лева, адв. възнаграждение; както и разноски по изп.дело – за адв. възнаграждение по изп. дело – 365 лева, както и платени такси от взискателя по ТТР към ЗЧСИ – 344.92 лева. 2/Такси по изп. дело по ТТР към ЗЧСИ, в общ размер от 227.65 лева, включващи: 24 лв-такса по т. 5; 2.76 лева -такса пот.31к; 7 лв - държавни такси по чл.431 от ГПК; 193.89 лева –изпълнение на парично вземане т. 26. В същата справка е посочено постъпило плащане по сметка на ЧСИ П. Илиев, на 13.11.2018г. – от запор трето задължено лице ЧСИ П. Николова – сума от 2 115.14 лева, от която е преведена сума на взискателя Мюсюлманско изповедание на 04.01.2019г. – 1909.91 лева, както и са погасени такси по ТТР към ЗЧСИ към ЧСИ П. Илиев – 205.23 лева. При което е посочен и остатъчен размер на вземането на взискателя Мюсюлманско изповедание към 08.11.2019г. , в общ размер от 204.64 лева, от които 164.63 лева-разноски по гр.дело, държавни такси, и 40.01 лева-остатък разноски по гр.дело, адв. възнаграждение. Посочени са и дължими такси по изп. дело по ТТР към ЗЧСИ към 08.11.2019г.,- изпълнение на парично вземане т. 26 – 22.42 лева. Посочено е общото задължение по изп. дело №2207/2018г. към 08.11.2019г.- 227.06 лева. В справката е отбелязано, че в горепосочената сума не са включени такси за вдигане на обезпеченията и прекратяване на изпълнителното дело., /лист 64 от изп. дело/.
От гореизложените обстоятелства, относно допустимостта на подадената жалба на длъжника, въззивният съд приема следните изводи:
Доколкото, в жалбата на длъжника е посочено, че се обжалва „постановление за разноски, обективирано в ПДИ“ по изп.дело № 2207/2018г.по описа на ЧСИ Петко Илиев, въззивният съд намира, че така посоченият петитум определя жалбата като недопустима, поради просроченост, с оглед пропускане на преклузивния срок за обжалване действие на СИ, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 1 от ГПК. В случая, се приема от съда, че с оглед наличие на официално удостоверяване на връчването на призовката за доброволно изпълнение /ПДИ/, съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 46 ал. 2 изр. първо и второ от ГПК, по делото е налице доказателство за връчването на ПДИ на длъжника чрез трето лице, живеещо на неговия адрес, което трето лице се е задължило срещу подпис в разписката от ПДИ, да предаде призовката на адресата- длъжника по делото. Поради което и съдът приема, че е налице надлежно връчване на ПДИ на длъжника, с оглед получаване на разписката от ПДИ от това трето лице, на дата 14.11.2018г., като разписката е редовно оформена с трите имена, подпис на третото лице А. Д. Д., като живеещо на адреса на длъжника, както и е подписана от връчителя при ЧСИ - Николай Христов. При доказателствена тежест за оспорващия, официалното удостоверяване на връчването на ПДИ, длъжник, се констатира от въззивния съд, че по делото не са налице каквито и да е доказателства, от които да се направи несъмнен положителен извод в посока на направеното в жалбата твърдение на длъжника, че на същия не била надлежно връчена ПДИ. Предвид което, в тази насока разглеждана жалбата на длъжника се явява просрочена, поради което и недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 436 ал.1 от ГПК.
В тази насока, и независимо от просрочеността на жалбата, следва да се посочи, че в самата ПДИ са посочени като такси по ТТР към ЗЧСИ, само, сума от 710.51 лева, /с ДДС/, към дата 08.11.2018г., но без да е посочен конкретен размер на такси по точка 26 от ТТР към ЗЧСИ, като в ПДИ, само, се посочва, че се претендира и „съответната точка 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ“, /лист 36 от изп. дело/; като, отново, без конкретно посочен размер в последващо съобщение, само, е посочено претендирани разноски и „съответната точка 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ“, /лист 37 от изп.дело/. Така, че жалбата на длъжника, разглеждана, само, срещу постановление за разноски, обективирано, в ПДИ, би се явила и безпредметна, /поради което,отново, и недопустима/,тъй като оплакването на жалбоподателя е, именно, че „неправомерно са му начислени два пъти такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ“.
Доколкото, обаче, в обстоятелствената част на жалбата на длъжника е посочено, че същият обжалва „с оглед направения отказ на ЧСИ“ сторените по изпълнението разноски, като счита, че неправомерно са му на числени два пъти такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, то при получен отказ за уважение на молба-заявление с вх. № 70867/18.11.2019г., на дата 03.12.2019г. от длъжника чрез пълномощник адв. Т. Б., /вж. разписка – лист 63 от изп. дело, от съобщение на ЧСИ с изх. № 67734/02.12.2019г./,както и при постъпване на настоящата жалба на длъжника, макар първоначално направо до ОС-Пловдив, на дата 09.12.2019г., /впоследствие изпратена до ЧСИ за администриране/, то следва да се приеме от съда, че е спазен преклузивният срок за обжалване действие на ЧСИ, с оглед разпоредбата на чл.436 ал.1 от ГПК.
Жалбата на длъжника не се явява просрочена, като същата е с допустим предмет и с оглед разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, при която хипотеза длъжникът има право да обжалва разноските по изпълнението, в случая с оглед изложеното в жалбата, разноските, представляващи такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 2207/2018г. по описа на ЧСИ П. Илиев. От получена на 11.11.2019г. от адв. Т. Б., /лист 64 от изп. дело/, Справка за размера на дълга по изп.дело № 20188210402207, на ЧСИ П. Илиев, с изх. № 62062/08.11.2019г., е видно, че изчисленият размер на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която е дължима към ЧСИ, възлиза общо на сумата от 193.89 лева; /в т.н. следва да се отбележи, че по делото няма данни преди получаване на тази справка, длъжникът да е бил уведомяван за размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ/; като част от тази сума – вече е била преведена по сметка на ЧСИ, /поради постъпило плащане на 13.11.2018г. от трето задължено лице-ЧСИ Петя Николова/, и е останала дължима към ЧСИ П. Илиев сума от 22.42 лева- парично вземане – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Видно е от последно посочената справка, че общият размер на вземането на взискателя възлиза на сумата от 2114.55 лева, /1769.63лв-суми от изп. лист+344.92лв-платени от взискателя такси по ТТР към ЗЧСИ/. При изчисление на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху „събрана сума“ от 2 114.55 лева, следва да се приложи разпоредбата на т.26 б.“в“ от ТТР към ЗЧСИ, - от 1000 лева до 10 000 лева- 100 лева +8 на сто за горницата над 1000 лева. При което изчислената такса пот. 26 б.“в“от ТТРЗЧСИ е в размер на 189.164 лева+37.8328 лева /20%ДДС/, или сумата от 226.9968 лева, закръглено към лева – 227 лева.
Предвид последно посоченото обстоятелство, въззивният състав не намира, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е дублирана, начислена два пъти, поради което и неоснователно се явява направеното в жалбата оплакване. Поради което и жалбата на длъжника, че неправилно са му начислени два пъти такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се явява изцяло неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение от въззивния състав на Пловдивския окръжен съд.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал.4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
437 ал.4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпила с вх. № 9801/01април 2020г. в Окръжен съд Пловдив, /с вх.№77790/17.12.2019г. при ЧСИ Петко Илиев/, ЖАЛБА от Ф. С., роден на ***г., гражданин на Република Италия, с адрес: гр. Пловдив, ул.“***, в качеството му на длъжник по изп. дело № 2207/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821 на КЧСИ,с район на действие- Окръжен съд гр.Пловдив, против разноски по изпълнението, по изп. дело № 2207/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821 на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/