РЕШЕНИЕ
№ 854
гр. Перник, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100517 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по искова молба с вх. № 2789/15.02.2022 г.,
подадена от С. М. М., чрез адв. Д.М., срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, с която се иска да
бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1045,22 лв.,
представляваща неустойка по договор за кредит № 739861 от 01.10.2021 г., тъй като
клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и нарушение
на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗПП.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от договор за кредит № 739861 от
01.10.2021 г., по силата на който ищцата се задължила да върне за срок от 12 месеца
сумата в общ размер на 2532.89 лева, от които полученият кредит е в размер на 1200
лева, при лихва от 287.67 лева и неустойка в размер на 1045.22 лева поради
неосигуряване на обезпечения в 3-дневен срок от сключване на договора. Изложени са
подробни правни съображения, че клаузата за неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗПП.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД, чрез адв. Х.
Н., е подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и
моли същият да бъде отхвърлен. Признава, че между страните от разстояние е сключен
процесният договор за кредит № 739861 от 01.10.2021 г. Поддържа, че клаузата за
неустойка е валидна. Ответникът претендира разноски съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
1
С доклада по делото като безпорни са отделени обстоятелствата, че между
страните е сключен от разстояние процесният договор за кредит № 739861 от
01.10.2021 г., по силата на който ищцата се задължила да върне за срок от 12 месеца
сумата в общ размер на 2532.89 лева, от които полученият кредит е в размер на 1200
лева, при лихва от 287.67 лева, обезпечение- поръчител или банкова гаранция и
неустойка в размер на 1045.22 лева при неосигуряване на обезпечения в 3-дневен срок
от сключване на договора.
По делото е представено копие на сключения между „Стик-Кредит“ АД, като
кредитодател, и СТ. М. М., като кредитополучател, договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 739861 от 01.10.2021 г., за предоставяне в заем на
парична сума в размер на 1200 лева, срещу задължение за връщане на предоставения
кредит за срок от 12 месеца, при годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент
на разходите от 42.58 % и обща сума, дължима от потребителя, в размер на 1487,67
лева.
В чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор, да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или предсостави банкова гаранция, съдържаща безусловно
и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30
дни след падежа на последната вноска. Уговорено е още, че третото лице поръчител,
както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да
са одобрени от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на
кредитора.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока по чл. 17/банкова гаранция или поръчител/,
потребителят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. В следващата ал. 2 на
чл. 26 страните са се съгласили, че в случай на настъпване на дължимостта на
неустойката, потребителят ще я заплаща периодично заедно с всяка погасителна
вноска. В чл. 26, ал. 3 е уточнено, че неустойката се дължи само за периода, през който
потребителят не е осигурил договореното обезпечение и същата не се дължи от
момента на осигуряване на обезпечението, ако това се случи след изтичане на срока по
чл. 17 от договора, като потребителят дължи неустойка и от деня на прекратяване на
обезпечението.
В чл. 17- чл. 22 от общите условия са разписани подробни изисквания към
обезпеченията, включително множество условия, на които трябва да отговаря едно
физическо лице, за да бъде поръчител по договора за кредит.
Към договора е приложен погасителен план, съдържащ размера и падежните
дати на отделните погасителни вноски, всяка от които на различна стойност, както и
разбивка на това всяка от вноските каква част от главницата погасява, както и че
вноската с включена неустойка, е 211,07 лева/107,92 euro/ месечно. Първата
погасителна вноска е с падеж на 02.11.2021 г., а последната- на 02.10.2022 г.
По делото са приети и копия на заповед № БНБ-61374/06.07.2016 г., стандартен
2
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, общи
условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи
отношенията между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и потребителите.
Видно от представено платежно нареждане за кредитен превод, на 02.10.2021 г.
ответникът е превел сумата от 539,33 лева по кредита на ищцата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗПП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес и да установи, че клаузата за
неустойка е засегната от посочения в исковата молба порок- противоречие с добрите
нрави (социално възприети етични правила и норми за справедливост и почтеност в
частните и публични взаимоотношения).
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и решение № 23/07.07.2016 год. по т.
дело № 3686/2014г. на ВКС и др., съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор по см. на чл.143 и сл. на ЗЗП и без да е налице възражение.
Предвид това ответникът, с оглед на фактическите и/или правни обстоятелства
по делото следва да установи предпоставките за определяне равноправност на клаузата
за неустойка в процесния потребителски договор, а именно: 1 да е сключена съгласно
принципа на добросъвестността; 2 да създава равнопоставеност между страните
относно правата и задълженията; 3 да е сключена в интерес на потребителя.
Предвид императивния характер на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП доказателствената
тежест относно това, че клаузата/те в процесния потребителски договор е уговорена
индивидуално, с оглед изключването на нейната нищожност, се носи от ответника.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез банкова гаранция в
полза на кредитора или физическо лице поръчител, което да отговаря на изискванията,
посочени в договора и общите условия, като е въведен кратък срок за представяне на
обезпеченията – до 3 дни, считано от датата на сключването му. Въведени са редица
условия, на които да отговарят поръчителите, които в голямата си част са несъобразени
с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики
следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи
за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните
задължения /в този смисъл- определение № 150 от 17.02.2021 г. на ОС - Перник по в. ч.
гр. д. № 72/2021 г./.
Освен това неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение
на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната
3
й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението
на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова
гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване
на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора
за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойката и води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от
размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
С оглед гореното, като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и
забраната на чл. 143, т. 3 ЗЗП, защото със задължението за представяне
на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля
изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение.
Неустойката противоречи и на чл. 143, т. 5 ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната
разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху
нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както се
посочи по-горе, не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а
нейният размер от 1045.22 лева съгласно представения погасителен план е почти равен
на получената главница от 1200 леваа, което води до реализиране на по-висок доход за
кредитора, който не е предварително обоснован и регламентиран.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, поради което е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146,
ал. 1 ЗЗП и противоречие с добрите нрави. Предвид нищожността на клаузата за
неустойка, ищцата не дължи нейното заплащане.
Следователно предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищцата следва да се присъдят направените за
4
производството разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
Налице са основанията и на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ЗАдв, тъй като в договора
за правна защита и съдействие от 08.02.2022 г. е уговорено предоставянето на
безплатна правна помощ на ищцата. Дължимото адвокатско възнаграждение, което
следва да бъде заплатено от ответника на адв. Д.М., определено съобразно
предвидените минимални размери в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 303,17 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. М. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.
П., ул. „Л.“ № **, НЕ ДЪЛЖИ НА “СТИК-КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* и адрес
на управление: гр. Шумен, ул. “Оборище“ 13Б, сумата от 1045,22 лева /хиляда
четиридесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща неустойка по чл.
27, ал. 1 от договор за кредит № 739861 от 01.10.2021 г., поради нищожност на
клаузата за неустойка като уговорена в нарушение на чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143,
ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗПП и в противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, пр. 3
ЗЗД.
ОСЪЖДА “СТИК-КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. “Оборище“ 13Б ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. М., с ЕГН ********** и адрес:
гр. П., ул. „Л.“ № 58, сумата 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “СТИК-КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. “Оборище“ 13Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.В. М., АК-П., с адрес гр. П., ул.
„П.“ № **, ет. *, ап*, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ЗАдв, сумата 303,17 лева
/триста и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на СТ. М. М..
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5