Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 21.03.2019                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На двадесети февруари                                 две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана Данчева 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1176 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.

Ищцовото дружество - „П.К.Б.” ЕООД *** твърди, че на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане по ч.гр.д. № 359/2018г. по описа на КрлРС, получено от „П.К.Б.“ ЕООД на 10.07.2018г., предявява настоящия установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, относно вземане на заявителя срещу длъжника А.Д.Я., в размер на 2234.26 рева, представляващо парично задължение, номинал по ДПК № **********. Твърди, че вземането на ищцовото дружество произтича от следните обстоятелства:

На 28.07.2015г. бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, между „П.К.Б.” ЕООД, като кредитор и А.Д.Я., като длъжник и С.Г.К., като съдлъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 3000 лева; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 185.46 лева; годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 4451.04 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги били възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2250.00 лева; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 93.75 лева. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 6701.04 лева; общ размер на вноска: 279.21 лева; дата на погасяване: 14-ти ден от месеца. По желание на клиента - А.Д.Я., изразено с молба от 24.07.2015г. с част от сумата на отпуснатия кредит са погасени негови задължения към трети лица, а именно: задължение в размер на 869.61 лева към „И.А.М.“ АД, видно от документ за кредитен превод с банкова референция: 270PMWP152100019 от 29.07.2015г.; задължение в размер на 1140 лева към „М.К.“ АД, видно от документ за кредитен превод с банкова референция: 270PMWP152100044 от 29.07.2015г.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК), неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжника внимателно се е запознал преди подписване на договора, приел ги е и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяли безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценяло доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. „П.К.Б.” ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.07.2015г. превеждал парична сума в размер на 990.39 лева по посочена от длъжника А.Д.Я. банкова сметка (***еренция: 270PMWP152100012 от дата 29.07.2015г.). От своя страна длъжниците поемали задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключвали за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 279.21 лева и падежна дата всяко 14-то число на месеца.

Сочи, че на 13.04.2016г. след подадено заявление за промяна на погасителен план, между страните по ДПК № ********** бил сключен Анекс №1, с който се отлагала 1 погасителна вноска, която се явявала вноска № 7 по погасителен план. Неразделна част от Анекс №1 бил нов погасителен план с 25 погасителни вноски. Съгласно Анекс №1 КЛ/СД се съгласявали и задължавали да изплащат кредита си по нов погасителен план, който представлявал неразделна част от този анекс. КЛ/СД заплащал на договорения падеж отложената вноска. Отложената вноска се отбелязвала като 0.00 лева и се пренасяла в края на погасителния план. Общият размер на задължението оставало непроменен след отлагането на вноската.

Сочи, че на 09.01.2017г. след подадено заявление за промяна на погасителен план, между страните по ДПК № ********** бил сключен Анекс № 2, с който се отлагала 1 погасителна вноска, която се явявала вноска № 16 по погасителен план. Неразделна част от Анекс №1 бил нов погасителен план с 26 погасителни вноски. Съгласно Анекс № 1 КЛ/СД се съгласявали и задължавали да изплащат кредита си по нов погасителен план, който представлявал неразделна част от този анекс. КЛ/СД заплащал на договорения падеж отложената вноска. Отложената вноска се отбелязвала като 0.00 лева и се пренасяла в края на погасителния план. Общият размер на задължението оставал непроменен след отлагането на вноската.

Предвид факта, че длъжниците не изпълнили точно поетите с договора задължения и били направили само 15 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.“. На 04.04.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 05.04.2017г. на длъжника - А.Д.Я. било изпратено уведомително писмо, с което тя била информирана, че договора е едностранно прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.

Към настоящия момент размерът на погасеното от А.Д.Я. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 4588.48 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема е размер на 4466.78 лева. Сумата от 121.70 лева била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“. Неизплатената част от номинала по договора била в размер на 2234.26 лева. Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В съответствие с изложеното считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ако потребителят желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение, съгласно т.7.1.1 от ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б." ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - Карлово. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 359/2018г. След като длъжникът А.Д.Я. подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 10.07.2018г.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника А.Д.Я., в размер на 2234.26 лева, представляващо неизплатено парично задължение, номинал по ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - А.Д.Я. не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание оспорва иска, като твърди, че изпълнението е насочено спрямо солидарния длъжник, като му се удържат суми от трудовото възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 359/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово е издадена Заповед № 207 от 06.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците - А.Д.Я. и С.Г.К., солидарно да заплатят на кредитора - „П.К.Б.” ЕООД *** следните суми: 2234.26 лева, представляващо неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 04.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.03.2018г. до окончателното плащане; сумата 44.69 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата 50.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което ищцовото дружество е предявило настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта.

Приложен е Договор за потребителски кредит № ********** от 28.07.2015г., сключен между страните, по силата на който, „П.К.Б.” ЕООД ***  е отпуснат на ответникът - А.Д.Я. кредит в размер на 3000.00 лева, срок за връщане 24 месеца , с годишен лихвен процент от 41.17%, размер на погасителна вноска – 93.75 лева и общата дължима сума по кредита – 4451.04 лева, която следва да бъде върната. Солидарен длъжник по договора за кредит е С.Г.К..

Във връзка с ползването на допълнителни услуги, общото задължение възлиза на 6701.04 лева и месечна вноска от 279.21 лева

Представени са още Общите условия, подписани от ответника, с което е декларирал и приемането им, искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт, Декларация във връзка с обработка на личните данни на КЛ/СД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларации, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, погасителен план към договора за потребителски кредит и сключено споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги, транзакция.

Във връзка със твърденията за сключени анекси, по делото са представени като доказателства – Заявление от 13.04.2016г. за промяна на погасителен план, между страните по ДПК № ********** и сключен Анекс №1, с който се отлагала 1 погасителна вноска, която се явявала вноска № 7 по погасителен план, като неразделна част от Анекс №1 е нов погасителен план с 25 погасителни вноски. Представено е и заявление от 09.01.2017г. за промяна на погасителен план, между страните по ДПК № ********** и сключен Анекс № 2, с който се отлагала 1 погасителна вноска, която се явявала вноска № 16 по погасителен план, като неразделна част от Анекс № 2 е нов погасителен план с 26 погасителни вноски.

По делото е представено извлечение по сметка към договор за потребителски услуги № ********** и уведомително писмо от 05.04.3017г. от ищеца до ответника, с което последния бил уведомен, че съгласно ОУ към сключения между него и П.К.Б. ЕООД договор за потребителски кредит **********, считано от 04.04.2017г. същия е едностранно прекратен.      

Ответникът не е оспорил подписа си на горепосочените документи. Същият е представил удостоверение № 676-3-70/19.02.2019г., издадено от Военно формирование 34750 – Карлово, в уверение на това, че на С.Г.К. се удържат от месец януари 2019г. суми по запорно съобщение от ЧСИ К.П.при ОС - Пловдив във връзка с изпълнително дело № 20188240402965 в размер на 250 лева. Представено е копие и от съобщение за доброволно изпълнение от ЧСИ К.П.по изпълнително дело № 20188240402965, до солидарния длъжник С.Г.К. във връзка с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 359/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, по което е издадена Заповед № 207 от 06.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК,във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 432, ал.1 от  ТЗ, във връзка с чл.79 от  ЗЗД. Така предявения иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника - извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит П.К.С.от 08.07.2015г. Безспорно се установява  още, че сумата  предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя.

Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, която да е обявена на длъжника, преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Неоснователни са и твърденията му за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, на основание залегнали в договора за кредит и ОУ към него, които не предвиждат уведомление до длъжника, че кредита е станал предсрочно изискуем. Съгласно чл.12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит/в случай,че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматичното прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща  на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или др. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, предвижда съобщаване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост в хипотезата на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не въз основа на договор за банков кредит. Съдът намира, че постановката на т.18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС е важима и за договорите за кредит, предоставяне от небанкови финансови институции, като в настоящия случай издадената заповед за изпълнение е по чл.410 ГПК, като разликата с чл.417 от ГПК е само в това, че по последната във втората хипотеза кредитора може да поиска заповедния съд да постанови незабавно изпълнение, в резултат на което и да се издаде изпълнителен лист.

Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключели, съгласно чл.20а от ЗЗД. Възприемането на доводите на ищеца, че този рестриктивен режим за предсрочната изискуемост важи само за банковите институции, а не за небанковите такива би довело до неравноправно третиране на институциите по чл.1 и чл.3 от ЗКИ, което не може да бъде оправдано само с начина, по който са набрани средствата. По аргумент на по-силното основание, приетото по отношение на банките, като банкови институции е приложимо и относно договорите за заем отпускани от финансови институции, които не са банки, какъвто в случая се явява ищеца. В тази насока е и Решение № 12/02.10.2012г. по конституционно дело № 4/2012г. на КС на Република България относно разликата между банките и финансовите институции. Отделно от това съдът приема, че предсрочното погасяване на задължението е визирано като право на потребителя, поради което  предвидената предсрочна изискуемост противоречи на закона и не се взема предвид от съда. Само при договор за банков кредит са предвидени в нормата на чл.432, ал.2 от ТЗ специални условия за настъпване на предсрочната изискуемост, а в нормата на ал.1 е предвидена възможност да бъде уговаряна по този вид договор предсрочна изискуемост и в други случаи. В настоящия случай задължението на ответника не произтичат от договор за банков кредит, поради което хипотезите на чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ не намират приложение. По въпроса за предсрочната изискуемост следва да се посочи, че без съмнение ищцовото дружество не е банка и, че процесния договор не е договор за банков кредит, като вземането на длъжника не произтича от договор за банков кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, страните имат право свободно да уговарят клаузи, стига те да не противоречат на императивните законови разпоредби, като в тази връзка съдът счита, че разпоредбите на ЗЗД не позволява да се договаря свободно настъпване на предсрочна изискуемост. В чл.71 от ЗЗД са предвидени хипотезите при какви условия може да настъпи предсрочната изискуемост, като нормите на чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ са изключение, което може да се прилага само при договор за банков кредит. Нормата на чл. 71 от ЗЗД е императивна и защитава интереса на длъжника, който би се поставил в крайно неблагоприятна позиция при предсрочна изискуемост на задължението в пълен размер. Предсрочната изискуемост е изключение от общия принцип, че при срочни задължения изпълнението се дължи на падежа. Ето защо предсрочната изискуемост се допуска само в специални случаи, когато интересите на кредитора са сериозно застрашени - чл. 71 от ЗЗД. Страните, извън хипотезата на чл. 431, ал.2 от ТЗ, не могат да заобикалят правилото на чл. 71 от ЗЗД и да уговарят предсрочната изискуемост да настъпва при условия, различно от изброените в чл. 71 от ЗЗД. След като закона изрично е позволил при договор за банков кредит да се уговаря предсрочна изискуемост, се налага извода, че при всички останали договори това не е допустимо, защото се нарушава правилото на чл.71 от ЗЗД, която норма както бе отбелязано е императивна и е въведена в интерес на длъжника.

Отделно от това, доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и в исковата молба се претендират вземания за непогасената главница, като глобална сума въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост, а липсват твърдения за изискуемост на конкретни месечни вноски поради настъпил падеж към датата на подаване на заявлението с посочване на техния падеж, размер и начин на формиране, респ. в петитума на исковата молба не се иска установяване съществуването на вземания за такива вноски, съдът не дължи съобразяване на просрочени от ответника към момента на депозиране на заявлението месечни вноски, падежирани с оглед уговорения в договора падеж.

Следва да се отбележи и че  т.нар. „договор за допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Допълнителната услуга реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът не получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит- приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19, ал.5 ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения вземането по договора за допълнителни услуги не съществува.

Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора за допълнителни услуги.

Предвид изложеното, предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани, предвид  отхвърлянето  на исковата претенция.

Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника с оглед липсата на доказателства за направени такива.

           Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р ЕШ И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** иск, с правно основание чл. 422 ГПК,във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 432, ал.1 от  ТЗ, да бъде прието за установено по отношение на А.Д.Я. *** с ЕГН **********, че дължи присъдените със Заповед за изпълнение № 207/06.03.2018г. по ч.гр.дело № 359/2018г. по описа на КрлРС суми, а именно: 2234.26 лева, представляващо неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 04.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.03.2018г. до окончателното плащане; сумата 44.69 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата 50.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.