№ 253
гр. Кърджали, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200823 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1947-000314 от 13.07.2022 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на И. Н. И. от
гр.***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят И. Н. И. намира наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че деянието не било извършено
виновно, тъй като към датата на установяване на нарушението не бил уведомен за
прекратената регистрация на управляваното МПС. В този смисъл били и мотивите в
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 08.07.2022 г. Моли
съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление,
както и да му присъди платените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено,
както и да му се присъдят разноските по делото. Твърди, че жалбоподателят
незаконосъобразно бил наказан за това, че управлява автомобил, който е дерегистриран, тъй
като за същото МПС нямало уведомяване от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.11 от
КЗ.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
1
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 10.05.2022 г., около 14.00 часа, на бул.„България“ в гр.Кърджали, до
бензиностанция „Симекс“ ЕООД, жалбоподателят И. Н. И. управлявал лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег.№ ***, когато бил спрян за проверка от свидетеля И. Л. -
полицейски служител в РУ-Кърджали. Свидетелят Л. констатирал, че посоченото МПС
имало поставени регистрационни табели, но било със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено уведомление от ГФ за липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По този повод на жалбоподателя бил
съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, който той подписал с възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали,
поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По случая била образувана прокурорска преписка с вх.№
***/2022 г. по описа на РП-Кърджали. С Постановление на РП-Кърджали от 08.07.2022 г.
било отказано да се образува досъдебно производство. Материалите били върнати на
административнонаказващия орган и на 13.07.2022 г. същият издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било
и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег.№ *** е собственост на И. Н. И..
От приетата по делото справка по история за ПС марка „***“, модел „***“ с рег.№
*** се установява, че на датата 22.03.2022 г. е отбелязано служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за
липса на застраховка „Гражданска отговорност”.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията
на свидетелите И. Л. и Я. Д.; Акт за установяване на административно нарушение от
10.05.2022 г.; мотивирана резолюция от 11.05.2022 г.; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил „***“, модел
2
„***“ с рег.№ ***; Справка по история за ПС марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***; Заповед
№ 292з-1 от 01.01.2022 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на МВР; Постановление на РП-Кърджали от 08.07.2022 г. за отказ да се
образува досъдебно производство; преписка вх.№ ***/2022 г. по описа на РП-Кърджали,
както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на И. Н. И. е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП
гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 10.05.2022 г. в гр.Кърджали
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.№ ***, след като
регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към
момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на
автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за липса на сключена задължителна
застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна
страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени. Напротив, установи се, че
жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, но не се ангажираха доказателства
лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от
датата 22.03.2022 г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни
табели, И. Н. И. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по
управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата
на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то
3
липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на
така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая са представени договор за правна помощ и фактура, от които се установява, че е
заплатено договорено възнаграждение в размер на 400 лв., като от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с
чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото и предвид отмяната на обжалвания акт, на
административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1947-000314 от 13.07.2022 г., издадено
от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на И. Н. И. от
гр.***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на И. Н. И. от гр.***, с
4
ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5