Р Е Ш Е Н И Е
№ 240 27.10.2022
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Юлияна Станева, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №211 по описа
за 2022 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Б.П.Й. *** против решение №29/17.06.2022 год.,
постановено по АНД №189/2021 год. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е
потвърдено наказателно постановление №21-0447-000223/01.10.2021 год., издадено от Началник на
Районно управление Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, с наложено на касатора
административно наказание глоба в размер на 20.00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП.
В касационната жалба на Б.Й. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението, като се излагат съображения, че районния съд е
постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Счита,
че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН,
като липсва констатация по каква причина е затъмнено стъклото – дали са зацапани,
дали за счупени или напукани. Съдът е приел, че не е налице извършено
административно нарушение на жалбоподателят по чл.105, ал.1, предложение второ
от ЗДвП, но е приел, че е налице такова нарушение на предложение първо от
същата законова разпоредба. В хода по същество се излагат доводи, за
неправилност на съдебното решение поради липсата на мотиви в същото за
наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, които счита, че са налице, поради
липсата на умисъл от страна на нарушителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът Началника на Районно управление Гълъбово при ОД на МВР Стара
Загора не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на жалбата поради което счита, че съдебното решение
следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Б.П.Й. ***
против Наказателно постановление №21-0447-000223 от 01.10.2021 год. на Началника на Районно управление Гълъбово към ОД на МВР
гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ №GA414171 от 02.09.2021 год., на Б.П.Й. е
наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20.00 лв. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се
основава на това,
че на 02.09.2021 год. в 21.33 часа, в община Гълъбово на на път трети клас №554,
км.43 до хотел „Езерото“
като водач на лек автомобил „Мерцедес С 500” с рег. №***, управлява собствения си горепосочен
автомобил, като допуска следното нарушение: 1. Ограничена е видимостта
/намалена прозрачност/ през предните странични стъкла на автомобила.
За да потвърди наказателното постановление с наложено на Й. административно наказание глоба, Районен съд Гълъбово
е приел за доказано вмененото във вина на касатора административно нарушение по
чл.105, ал..1, предложение първо от ЗДвП. Направил е анализ на събраните по делото свидетелски показания, като
мотивирано е кредитирал тези на актосъставителя и свидетелите по установяване
на нарушението, а въз основа на останалите писмени доказателства е приел за
безспорно установено, че с деянието Й. е осъществил административно нарушение
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и
субективни признаци от състава на нарушението по чл.185 от ЗДвП. Размерът на
наказанието съответства на предвиденото такова в закона.
Касационната жалба
е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна
за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че
обжалваното наказателно постановление не отговаря на императивните изисквания
на чл.57 от ЗАНН. В същото е описано извършеното административно нарушение от
страна на водача. Безспорно е установено, което не се отрича и от касатора, че
предните му странични прозорци са били затъмнени, чрез поставянето на
допълнително фолио, като по този начин се ограничава видимостта му. Съдът
споделя изложените доводи от страна на районният съд, поради което и не следва
да бъдат преповтаряни.
Неосноветелно е и оплакването, че липсвало
констатация за причините довели до ограничаването на видимостта на водача на
процесното МПС. Както в съставеният акт за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е
посочено, че е налице ограничаване на видимостта /намалена прозрачност/ през
предните странични огледала. Ирелевантно за спора е какви са били причините за
това, доколкото е налице предвидена изрична законова забрана за такова
ограничаване, респективно затъмняване. Безспорно е че същата не е абсолютна, като
е допустимо същото да се осъществи, съгласно ал.3 на чл.105 от ЗДвП, при
спазването на границите на стойностите, определени в правило №43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В
тежест на нарушителя е да докаже това изключение, което в конкретния случай не е сторено. Приложеният сертификат към
жалбата против издаденото наказателно постановление, не доказва това
изключение. На първо място, същият не е преведен на български език, а е на чужд
език и не може да се приеме, за годно писмено доказателство по смисъла на чл.134
от НПК. На второ място не може да се установи обвързаност между приложеният
фискален бон от „Лоренцо фолио“ЕООД и самият сертификат, в който е посочено
друго чуждестранно дружество. Няма данни какви са търговските отношение между
фирмата на сертификата и дружеството издало фискалния бон. Ето защо не може да
се приеме, че е доказано от страна на касатора, допълнително поставеното фолио
на предните странични стъкла да отговаря на законовите изисквания и да е
приложимо предвиденото в закона изключение в конкретния случай.
Ирелевантно за случая е какви са причините за това
ограничаване на видимостта през страничните стъкла, тъй като същите не са
елемент от фактическия състав на вмененото във вина на касатора административно
нарушение.
Неоснователно е оплакването, че липсата на изложени
мотиви за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, води до
неправилност на съдебното решение. Следва да се има в предвид, че съгласно
чл.189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021 год./, за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Наличието на тази законова разпоредба не предполага обсъждането от страна на
съда за наличието или липсата на законовите предпоставки за чл.28 от ЗАНН.
Имайки в предвид тази разпоредба, както и тази на чл.189, ал.2 от ЗДвП, въззивният
съд е извел правилен извод за наличието на съставомерно поведение на касаторът,
като е имал в предвид всички събрани доказателства в хода на съдебното
следствие, включително и разпита на актосъставителят и свидетелят по
установяване на административното нарушение. В развилото се съдебно
производство не са събрани каквито и да е било други доказателства, които да
оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното наказателно
постановление.
При извършената служебна проверка на
решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на
защита, а същото е постановено и при
правилно приложение на материалния закон.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№29 от 17.06.2022 год., постановено по АНД №189/2021 год. по описа на Районен съд Гълъбово.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.