№ 16334
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110114548 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.92, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б. В. М.
срещу М. П. М. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 53572/2022 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на споразумение от 04.07.2015 г.
ответникът заедно с трето за делото лице - неговата съпруга, поели солидарна
отговорност да му заплатят сумата от 9 745,00 лева, представляваща част от
редуцирана и намалена изискуема неустойка, дължима по договор за заем, сключен
между ответника и трето за делото дружество – [*************], която сума ищецът
заплатил вместо ответника. Поддържа, че в цитираното споразумение страните
постигнали съгласие процесната сума да бъде върната в срок най-късно до 01.10.2020
г., но това не било сторено. С оглед предходното ищецът твърди, че подал заявление по
чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 53572/2022 г. по описа на СРС. Тъй
като издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
на кредитора-настоящ ищец били дадени указания, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. По изложените в исковата молба доводи и съображения
ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 9 745,00
лева, представляваща част от редуцирана и намалена изискуема неустойка по договор
за заем, обективирана в споразумение от 04.07.2015 г., за периода от 11.01.2014 г. до
1
04.07.20145 г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1 978,00 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 02.10.2020 г. до 02.10.2022 г. Претендира и направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 36350 от 21.03.2023 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове е вероятно основателни, предвид представените от ищеца писмени
доказателства – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и споразумения.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че за
исковото производство се претендират и са направени разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1734,46 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
доказателствата по заповедното производство е, че ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 234,46 лева, които също следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.92, ал. 1
ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на М. П. М., ЕГН **********, че
дължи на Б. В. М., ЕГН **********, сумата от 9 745,00 лева, представляваща част от
редуцирана и намалена изискуема неустойка по договор за заем, обективирана в
споразумение от 04.07.2015 г., за периода от 11.01.2014 г. до 04.07.20145 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 1 978,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2020 г. до
02.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 53572/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** да заплати на Б. В. М., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 1734,46 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство и сумата от общо 234,46 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 53572/2022г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3