№ 2541
гр. София, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502684 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. С., чрез адв. П. И.,
страна по делото срещу определение от 30.03.2021г., постановено по гр.д.№
6297/2019г. по описа на СГС, ГО, 5-и с-в.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
производството по предявения от А. А. С. иск с правно осн. чл.439 от ГПК,
по който е било образувано гр.д.№ 6297/20212г., в частта досежно сумата от
162 лв., съставляваща такси и разноски, дължими по изп.д.№
20188480400898 по описа на ЧСИ Р. А., рег.№ ***, район на действие СГС, и
досежно сумата от 4 163,75 лв., съставляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
дължима по изп.д.№ 20188480400898 по описа на ЧСИ Р. А., рег.№ ***,
район на действие СГС, като е приел, че искът по чл.439 от ГПК за
установяване недължимостта на тези суми е недопустим.
Първоинстанционният съд е приел, че не е предвиден процесуален ред
за разглеждане на иск за установяване, че не се дължат такси и разноски по
изпълнително дело.
Исковата молба в тази й част е върната на ищцата със обжалваното
определение.
Частната жалбоподателка в настоящото производство, ищца в
първоинстанционното производство твърди, че обжалваното определние е
1
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че за ищцата съществува правен
интерес от установяване недължимостта на процесните суми, които
представляват такси и разноски в изпълнителното производство, т.к. същото е
висящо и не е приключило.
Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на
СГС за продължаване на процесуалните действия.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество е основателна.
Видно от исковата молба, подадена на 13.05.2019г., по която е
образувано първоинстанционното дело и приложените към същата
доказателства, производството е образувано по иск с правно осн. чл.439 от
ГПК, предявен от А. А. С. срещу „ЗЛАТИ -6“ ЕООД. Ищцата е наследник на
К. В. Ш., неин съпруг, починал на 17.02.2016г. Срещу К. Ш. е бил издаден
от СРС, 63-и състав, на 04.10.2020г. изпълнителен лист в полза на „ЗЛАТИ-
6“ ЕООД за сумите 30 000лв. главница, ведно със следващата се законова
лихва от 23.07.2020г. и 600 лв.държавна такса.
След смъртта на длъжника К. Ш., срещу А. Ш. е било образувано през
2018г., изп. производство по издадения изп. лист: изп.д.№ д.№
20188480400898 по описа на ЧСИ Р. А., в което изпълнително производство
са били начислени следните такси и разноски, дължими от длъжника – 126лв.
и 4 163,75 лв., такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
А. С. твърди, че вземането по изп. лист, издаден на 04.10.2010г. е
погасено по давност, поради което предявява иска по чл.439 от ГПК, с който
иска да бъде признато по отношение на ответника „ЗЛАТИ-6“ ЕООД, за
установено, че дължи сумите по изп. лист и сумите,съставляващи
начислени по изпълнителното дело такси и разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че в частта му, с която се
претендира признаването на недължимостта на начислените такси и разноски
в изпълнителното производство, предявеният иск е недопустим, т.к. не е
предвиден процесуален ред за разглеждане на иск за установяване, че не се
дължат такси и разноски по изпълнително дело.
2
Тези мотиви на първоинстанциониня съд са погрешни и не се споделят
от настоящия съдебен състав, по следните съображения:
Съгл. разп. на чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск за
установяване недължимост на вземането по издаден изпълнителен лист и
предмет на този иск могат да бъдат само суми, посочени в изпълнителния
лист, въз основа на съответното изпълнително основание. Поради това се
налага изводът, че сумите, съставляващи начислени по изпълнителното дело
такси и разноски, които не са предмет на изпълнителното основание и не са
посочени в изпълнителния лист, са извън предмета на иска по чл.439 от ГПК.
Недължимостта на тези суми по основание и размер може да бъде оспорена
от длъжника по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, като се съобразят и общите
разпоредби за възлагане на разноските и таксите в изпълнителното
производство на страните, предвид тяхното процесуално поведени.
В случая, обаче, настоящият съдебен състав, намира че това
разрешение на спорния по настоящото дело въпрос, не може да бъде
приложено, т.к. се отнася до предявяване и разглеждане на специфичен
отрицателен установителен иск, доколкото този иск се основава на изтекла
погасителна давност.
Предмет на иска по чл.439 от ГПК, когато същият е основан на изтекла
погасителна давност, е не недължимостта, респ. дължимостта на вземането
по съотв. изпълнителен лист, а несъществуването, респ. съществуването на
правото на принудително изпълнение. С изтичане на съотв. срок на
погасителната давност не се погасява вземането по изпълнителния лист,
съотв. вземането, предмет на изпълнителното основание, а правото на
кредитора да осъществи по принудителен ред събирането на това вземане,
т.е. предмет на иска е установяване на липсата на изпълняемо право,
подлежащо на принудително изпълнение.
Ако бъде успешно проведен този иск, то следва да се приеме, че не
съществува изпълняемо право, подлежащо на принудително изпълнение,
поради което и не би имало годно основание за образуване на изпълнително
дело и съотв. за събиране на такси и разноски по това дело, вече начислените
разноски и такси не биха били дължими от длъжника. Именно поради това
3
няма пречка, претенцията за недължимост на начислените в изпълнителното
производство такси и разноски, да бъде разгледана в исковото производство
по чл.439 от ГПК, още повече, че тази претенция няма самостоятелен
характер и не е самостоятелна искова претенция, а има акцесорен характер и
е изцяло обусловена от изхода на иска по чл.439 от ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявената претенция в прекратената й част е допустима, ищцата има правен
интерес да установи недължимостта на посочените суми, начислени такси и
разноски в изпълнителното производство, поради което и следва да бъде
разгледана от съда.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, напълно споделена от
настоящия въззивен състав: определение № 188 от 17.05.2022г. по ч.гр.д.
№722/2022г., ГК,Трето г.о. на ВКС, решение № 60282 от 19.01.2022г. по
гр.д.№903/2021г. ГК, Тпрето г.о. на ВКС и пр.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че при преценка на
допустимостта на дадена претенция, съдът винаги следва да изходи от
правния интерес на ищеца, като се съобразят обстоятелствата, на които се
твърди, че се основава тази претенция и същата се субсумира под съответната
правна норма, а не от обстоятелството, има ли изрично уреден материално и
процесуално - правен ред за разглеждане на предявената претенция.
Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
съгласно дадените указания.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 30.03.2021г., постановено по гр.д.№
6297/2019г. по описа на СГС, ГО, 5-и състав, с което е прекратено
производството по делото в частта му досежно недължимостта на сумата от
126 лв., , съставляваща такси и разноски, дължими по изп.д.№
4
20188480400898 по описа на ЧСИ Р. А., рег.№ ***, район на действие СГС, и
досежно недължимостта на сумата от 4 163,75 лв., съставляваща такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима по изп.д.№ 20188480400898 по описа на ЧСИ Р.
А., рег.№ ***, район на действие СГС, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 5-и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5