№ 393
гр. Варна, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Ш.
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Ш. Въззивно гражданско
дело № 20233100500041 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:26 часа се явиха:
Въззивникът В. Н. П., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично, не се представлява.
Въззиваемите страни М. С. И. и Д. Н. И., редовно уведомени от
предходно съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адв. С. К.,
редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна В. М. С., редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. П. С., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
Трети лица помагачи В. М. С., М. С. И. и Д. Н. И., редовно
уведомени, не се явяват, представляват се от посочените процесуални
представители, редовно упълномощени и приети от съда отпреди.
Вещото лице Е. А. А., редовно уведомен, се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 07.03.2023г. молба от В. Н. П.,
обективираща искане за спиране на настоящото производство в хипотеза на
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК поради наличие на данни за престъпни
обстоятелства по смисъла на този текст, свързани пряко и непосредствено със
свидетелските показания по гр.д. № 4244/2021г. по описа на ВРС,
първоинстанционното дело, дадени от нотариус Ж.Т., в качеството и на
́
1
свидетел на ответницата по делото.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Поддържам искането си.
АДВ. С.: Искането е неоснователно, тъй като се касае за твърдения за
неистинност на свидетелски показания, чието разкриване по надлежния
наказателен ред би било основание за отмяна. Не става дума за факт,
съставляващ престъпно обстоятелство, включен във фактическия състав на
някои от предявените искове, което би дало основание единствено за спиране
на производството на твърдяното основание.
АДВ. К.: Също считам, че е неоснователно искането за спиране,
поддържам казаното от колегата С..
СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното искане, съобрази, че в
депозираната молба не са обективирани фактически твърдения за наличие на
факти и обстоятелство, от установяването на които да е обусловен изходът по
настоящия спор. В подкрепа на твърденията за наличие на престъпни
обстоятелства не са представени доказателства за инициирано производство
за установяването им по надлежния ред, поради което съдът намира, че в
конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК
и искането на това основание следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 от ГПК
искането на В. П., обективирано в молба от 07.03.2023г. за спиране на
настоящото производство до установяване на престъпни обстоятелства, във
връзка с дадени от нотариус Ж.Т. свидетелски показания по
първоинстанционното дело, от които зависи изхода на настоящия спор.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
2
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 21.02.2023г. молба от адв. С. К., в
качеството и на процесуален представител на въззиваемите И.и,
́
обективираща изявлението и, че при опит да се снабдят с оригинал на
́
оспорената разписка от 06.02.2019г., представена по делото в официално
заверен препис за целите на допуснатата по делото СГЕ установили, че такъв
липсва. С оглед данните по делото, че на 04.04.2022г. е изготвен нотариално
заверен препис, снет от оригинала, т.е. разписката е съществувала безспорно
в оригинал към този момент е отправено искане заключението на СГЕ да се
изготви въз основа на изследване на представения по делото официално
заверен препис от оспорения документ.
В тази връзка на вещото лице са дадени указания да изготви
заключението си по този начин.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Някой изглежда е откраднал или изял оригинала,
няма да установим неговата самоличност, но пък причините да бъде изяден и
унищожен са съвсем явни. Ще ги тълкуваме като стигнем до разискване по
същество.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото на 24.02.2023г. заключение на
вещото лице Е. А. А. по допуснатата съдебно-почеркова /графологична/
експертиза, констатира, че същото е постъпило в рамките на
законоустановения срок по смисъла на чл. 199 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.
АДВ. К.: Да се изслуша вещото лице.
АДВ. С.: Да се изслуша вещото лице.
3
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното
в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице Е. А. А.- 63г., българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Поддържам писменото заключение.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Получил съм екземпляр от заключението в
ксерокопие, а е важно обстоятелство цветното обозначение. Желая да получа
в оригинал експертизата, цветната, а не с черно-бялата. Държа на тази
подробност.
АДВ. С.: Връчвам на въззивника моя екземпляр от заключението на
вещото лице.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Да, приемам заключението с цветните
отбелязвания в него.
По принцип личат ли разлики, причинени, в хронологичен ред във
възрастово обективирани за почерка разлики в експертизата, понеже ползвам
сравнителен материал от много голям времеви период и има възможност да се
каже? Полаган от същия автор, по един начин го изписва, по микроскопично
различен начин се подписва по- нататък, когато остарее. Нека да изясним това
обстоятелство.
ВЕЩО ЛИЦЕ А.: Посочил съм в заключението си, че съм използвал
сравнителни образци от подписи и ръкописен текст на Н. П. така, както бяха
указанията на съда от нотариални актове в Служба по вписванията и
нотариални актове и документи, които се намират при нотариус Ж.Т..
Единствено различия се наблюдават в нотариалните актове от 2007г. и от
4
2013г., които съм използвал в службата по вписвания. Различия се
наблюдават само в някои общи признаци, аз съм ги посочил в експертизата:
по- висока обработеност на ръкописния текст и на подписа. Това мога да
обясня вероятно с известни промени, настъпили в организма след
остаряването му, особено отслабване на костно-мускулната му система и
забавеност на движенията.
АДВ. К.: Доколкото сте назначен за вещо лице по гр.д. № 4253/21г. по
описа на ВРС, известно ми е, че на Вас /към вещото лице/ са ви представени и
разписките от 15.02.2019г. и от 27.02.2019г., които касаят последващи сделки
между страните. Дали успяхте да изследвате разписките, има ли там данни за
пренасяне на подписа или на ръкописно изписания текст, доколкото там има и
такава задача?
СЪДЪТ ОТКЛОНЯВА въпроса като неотносим.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебно-
почеркова /графологична/ експертиза адекватно отговаря на поставените на
вещото лице задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено
като писмено доказателство по делото.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице Е. А. А. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на
първоначално определения депозит в размер на 300 лева. /издаде се 1бр. РКО/
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Нямам доказателствени искания, намирам за
безполезно да правя такива.
5
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски и договори за правна помощ и съдействие - 2 бр.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Е, много ще има да се говори по това дело.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски и Договор за правна защита и съдействие.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Може би ще трябва да говоря часове, ако искам
да бъда добросъвестен и честен към себе си и да бъда така обстоятелствен,
както съм бил в писмените си изложения, но зная, че на вас времето ви е
изключително ценно. Ще мина на галоп през фактическата обстановка,
доколкото ми позволявате.
Очевидно е, че това е n-тото по ред дело, което си върви като махленска
разправия. По-нататък ще обясня каква е разликата между махленската
разправия и същинския съдебен спор, с която разлика изглежда варненските
юристи въобще не са наясно. Те по тази тема въобще не са и мислили, такива
са ми впечатленията. Ако нещо греша, ей тук са светилата, те ще ме
опровергаят.
6
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника да се придържа към
професионалния тон и да се въздържа от даване на квалификации и
отправяне на забележки към процесуалните представители на останалите
страни.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Най-голямата квалификация стои в делото. Това е
вторична квалификация, производна от основната. Да се придържаме към
очевидните факти, надве- натри. На 19.04.2018г. Н. Т. подписва пълномощно
на М., купувачката на процесния имот. Това пълномощно е развявано в
безброй дела и първото дело, в което са показани и изтъкнати пороците, е
гр.д. № 6488, което стигна до въззивна инстанция и беше гледано от съдия
Ш.. Пълномощното не е предмет на настоящото дело, но то добре
представлява и обрисува психиката на продавача. Аз говоря за юридическия
текст на пълномощното, който остава без коментар от самия помощник
нотариус, който прави нотариалната заверка, а впоследствие остава без
коментар и от нотариус Тикова, като свидетел на М. по гр.д. № 6488. Съдия
Ш. е прекрасно запозната с това пълномощно. Съдия Р. преди това се е
запознала с него. След това се запознава адв. С., колко още... Четат това
пълномощно, четат юридическия текст, нотариусите не могат да го
разтълкуват, горките, след тях и съдиите, а преди тях защитата. И не могат да
ми кажат къде в това пълномощно пише, че М. има право да говори от името
на своя упълномощител, че е получила парите от трите имота, които М.
продава на 08.05.2018г., като завела купувачите в три отделни нотариални
производства. Сделките са изповядани от нотариус Бейлерян, която също не е
разпитвана като свидетел, само по едно-единствено дело е разпитвана.
СЪДЪТ ПРИЗОВАВА въззивника да се придържа в пледоарията си
към предмета на делото.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Пълномощното много добре изразява
психическото състояние на продавача към 2018г. Освен това, че М. не е
редовно упълномощена да прави изявления от негово име, че е получила
парите, да, това е голям дефицит и голям порок, но той някак си се оказва на
7
юридически език как му викат, правно ирелевантен факт и тази правна
ирелевантност е потвърдена от въззивната инстанция. Освен това, в
пълномощното е посочена някаква абсурдна формула за определяне на
минимална цена. В това отношение продавачът е също уникален, проявява се
като уникален още 2018г., единственият продавач на недвижимост, чието
съзнание е фиксирано и мисли единствено само върху минималната цена, но
как точно я мисли? Изразява се чрез формулата в размер ½ от Х. Сама по себе
си тази формула е алогизъм, абсурд, защото той не знае каква е данъчната
оценка. Оттук и не може да направи изчисления.
Тук стигаме до втория голям парадокс, който се поддържа в делата, при
които предмет на спора са тези три сделки от 08.05.2018г. и които
единодушно и съдии, и адвокати считат и не могат да кажат колко е ½ от Х и
дали това е абсурд. Ако е разумно, нека да направят едно изчисление, но не,
не го правят. С потрес научаваме от този факт, че те всъщност са взели повод
от логиката, която се е развила в продължение на хилядолетия, обаче все
някак си встрани оставени от тази тенденция, съвсем встрани. Всъщност,
няма и спомен от някакъв логически обоснован анализ на тези пороци в това
пълномощно от 2018г. Имаме само едно твърдо становище, че той е действал
като нормален, продавач, който изобщо не мисли за максималната цена, на
която да се продадат тези три имота, съответно той и не упълномощава
изрично М. тя да я определя. М. си я определя произволно, а нотариус
Бейлерян не проверява има ли редовна представителна власт М., няма ли и го
описва като че си взел там петте лева от трите сделки, определени по размер
от М., като изгодни за него.
Това пълномощно е един съвсем малък фрагмент в целия пейзаж,
защото тя по този начин се е доказала като негово свръх доверено лице, а той
всъщност няма никакви материални доказателства, че давайки
пълномощното, мисли от кого, къде и ще вземе парите. Тоест, М. няма
възлагателен договор за поръчка, тя не е юрист и задължена да му се отчита и
няма и данни, че му се отчита, което много добре говори за нейната
добросъвестност, което налага и морална преценка на нейното поведение,
която морална преценка липсва в което и да било от всичките дела. Няма да я
намерим и в това дело. В това съм сигурен, по аргументи в решението на
въззивната инстанция, с което потвърждава решението на съдия Р..
8
Другият голям парадокс е, че съдия Р. е единствената, която се опитва
да прави нещо като психоанализа или по-точно психоанализ на поведението
на Н. и го намира за разумно още през 2013г., когато на половин цена е
продал СИО. Изкупил я за 40 000 лева и я продал /те даже не са и 20 000 , те
са 18 000 лева/ с някакво разсрочено плащане в неизвестно каква банка.
Съдия Р., обаче казва „да, той е действал притиснат от форсмажорни
обстоятелства, воден от моралните подбуди да плаща лечението на жена си“.
Ами няма как да не го обсъждаме този хипер абсурд. Никой не знае къде, на
кого, колко е дал дядо Н., но съдия Р. така си решила, така го написала. А
въззивната инстанция казва, че то си е нормално, така, в правния анализ да се
включват художествени измислици. Те даже и не са твърде художествени, те
са повече абсурдни, отколкото художествени. И така, това обстоятелство си
остава неизяснено. В същото това дело, както и в останалите дела, които са
предмет на спорните, това са порочни сделки, преди да стигнем до тази.
Става дума и за тази разписка, която не била относима към предмета на спора.
В процесния нотариален акт и в другите нотариални актове- от 15.01. 2019г. и
27.02.2019г. има вписана клауза под формата на обещание за плащане след
подписване на нотариалните актове и понеже никакви други материални
обстоятелства няма, ищецът си твърди, че там няма редовно плащане и тези
сделки са порочни. И въззивната инстанция в лицето на съдия Ш. обаче казва
не, сделките са си съвсем редовни, без да е виждала каквато и да било
разписка, без да се коментира по какъвто и да било начин точно това
обстоятелство.
Ето, стигаме до същността на спора, както обичате вие да се изразявате.
До ден-днешен аз я питам и не чувам никакъв отговор. Може би сега ще си
направят труда да отговорят най-сетне въззиваемите какъв материален
интерес е имал той да приема скрито плащане в тъмна стаичка, в брой след
подписването на процесния нотариален акт и на другите два, а не това
плащане да бъде извършено пред самия нотариус, непосредствено преди
вписването, както е станало след сделките на 08.05., където вече М., от името
на баща ми Н. Т. обяснява, че той вече си бил взел парите. И М., като
свидетел на Н. Т. по делото за поставянето му под запрещение, разбира се,
открива факта, че лъже. Самите купувачи, като ответници, в отговорите на
исковите молби обясняват, че не са се срещали с Н. Т.. Кой е всъщност
реалният получател на тези пари от 2018г., не се знае. Държа да се отбележи
9
това нещо, държа да се третира като смисъл на предмета на спора, защото тук
се показа разписка, от която се прави автоматично извода, че сделката е
редовна. Казва се „Н. е договорил 5000 за процесния имот и е подписал
разписка“. От това, че е подписал разписка следва ли, че реално е взел пари?
А по делото от фактическа страна изяснено ли е в какви взаимоотношения е с
М., защото това е най- дълбоко пазената тайна? А то се вижда, че е бил в
сериозни делови отношения, защото има пълномощно от 15.02., за което
беше премълчано по делото за поставяне под запрещение, с едни огромни
права и като четеш пълномощното по никакъв начин не можеш да разбереш
защо Н. упълномощава М. с такива големи права и безплатно ли тя се е
нагърбила да ги върши. А преди това договорът от 2017г. с Н. и неговите
сродници? Този процесен имот, заедно с останалите, продадени на 15-ти и на
27-ми февруари, е включен в договор от 2017г., като няма отговорност на М.
като изпълнител за забавено, частично или лошо плащане. Да, това е договор
без отговорност на изпълнителя и самите възложители, роднини на Н., те
разбира се, това вече го изтъкнах по повод на пълномощното от 2018г., но за
2017г. ето те хората, просто едни имоти да се продадат за едни пари, колкото
толкова, когато тогава. Тези шест общо имота в този възлагателен договор
стоят две години непродадени. И това при нормалните хора би трябвало да се
прояви като недоволство. При дядо Н. парадоксално, но факт, се е проявило
като много голямо задоволство от това, каква хубава работа му свършила М.,
че не могла да му намери купувачи и по този повод се съгласил да и продаде
́
за жълти стотинки имотите си. Цената сама по себе си съдия Хр. не я
обсъжда, защото на едно място в мотивите си казва, че тя, цената, няма
значение, на което аз противопоставям ноторния факт, че ако поведението на
Н. е било психонорма, то би трябвало да е такова поведението на всички
родители на всички участници в настоящия и в другите процеси. Ето, адв. С.
е тук, той е бил колега на адв. Р., старши. Той познава един куп адвокати от
поколението на Р., които и аз познавам. Да цитира поне един житейски
прецедент, в който така, в качеството си на родител, някой от неговите
известни колеги разпродавал на безценица имоти, губел парите по банкови
сметки, те се превъртат из множество банкови сметки, а пък той накрая
решава да получава парите в кеш, неизвестно защо. Умира като последния
просяк, с основна и единствена мисъл в главата си да уварди парите си и
имотите си от сина си. Тук надълго и нашироко беше развита тезата как
10
синът му, с користна цел, искал да го постави под запрещение, искал да го
обере. По този повод милион пъти съм обяснявал, че съм имал възможност да
го обера, ако се придържаме към логиката за користния мотив, който
предшества всяко мое процесуално действие. Но така и не беше обяснено
каква е разликата между махленската разправия и съдебния спор. Няма по
същество излагане на доводи. Аз си говоря това, което смятам за необходимо.
Ответната страна редуцира целия спор до три основни факта. Да, семейното
минало и личните отношения между въззивника и неговия баща, продавачът,
между продавача и неговия купувач М., да тези отношения така и не се разбра
даже какви роднини са. Дори и това не се доказа в никое от делата. Това, че
тя се е ползвала с неговото изключително доверие, е несъмнено. После
започнаха едни подмени на житейските фигури в семейното минало на Н.. Не
била тя най- близкия човек, М., ами Здр. била. А те защо са я укрили Здр. като
негов най- близък човек по делото за поставянето му под запрещение, така и
не се разбра.
Да стигнем и до разноските. Адвокат К. какво родство има, в качеството
на каква се явява като защитник на М., така и не разбрах. В предходните дела
явно са ми гледали сеира. Аз останах с впечатление, че е назначена като
съдебен защитник, надълго и нашироко се чудих и маех ами защо има и
служебен защитник. Защо едновременно служебният защитник и дъщеря и,
́
която е адвокат, я представлява. А то, не. Аз просто съм бил в заблуда.
Цитира ми се някакъв чл. 38 ЗА, по който тя уж била представлява М. и че
имала право да си иска парите.
АДВ. К.: Представлявам въззиваемите в хипотеза на чл.38, ал.1, т.3,
ро
предл. 2- от ЗАдв. , като близка.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Отново да се върна на любимото си дело № 6488,
по което тя пак се явява като защитник на М., заедно с дъщеря и Петя И.. Те
́
как определиха хонорара. Имущественият интерес беше за 1600 лева, а пък на
адв. К. и присъдиха хонорар от 1200 лева. И като се разчоплят подробностите
́
в делото се вижда, че тя се е отличавала предимно с едно достолепно
мълчание и тя писмени изложения не е давала, пледоарията по същество не е
правила, а просто така присъствала в делото физически. И за това нещо на нея
и присъдиха, и е потвърдено от въззивната инстанция и съдия Ш., че да,
́
нейния труд толкова струва.
11
По същата паралогическа схема се определят и възнагражденията на
адв. С., който редуцира целия спор до три факта – има разписка, има плащане,
значи си е взел парите, а пък той, синът му, с користна цел искал да го обере.
Той, като разумен човек, се е пазел от него. Същият адв. С. въобще не вижда,
че Н. в продължение на години губи пари по банковите сметки и то много
умело го ръководят, разпределят дребни суми, превъртат ги и парите
изчезват. Н. въобще не разбира, че е имал пари или че тези пари са изчезнали,
защото вече в делото за поставяне под запрещение отрича да има други
имоти, освен къщата на ул. „Опълченска“. Отрича да има и други банкови
сметки.
Представям писмени бележки, които не са оформени нито литературно,
нито от чисто правна гледна точка, поради липса на време, просто да се
маркира едно материално присъствие, нещо като домашно за защитата,
защото адв. С. няма смисъл да си копи пейства писменото изложение пред
съдия Хр., от което тя направо взела и преписала в мотивите си. То това така
си и стои. За когнитивните дефицити на съдия Хр. явно не остана време.
СЪДЪТ ОТПРАВЯ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към въззивника в
пледоарията си да се придържа към съществото на спора, като се въздържа от
анализ на когнитивните способности на съдебния състав и на останалите
юристи в залата.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Ако има някакви причини да говорим за
когнитивните дефицити на Н., а на всички останали да не можем априори да
говорим, тези причини трябва да ги има като юридически текст.
АДВ. С.: Моля да приемете обжалваното решение за правилно по всеки
от предявените искове, да го потвърдите изцяло, с присъждане на разноски.
Подробни доводи по всеки от исковете съм изложил в писмения
отговор, който моля да вземете предвид. Доводите във връзка с други водени
дела от настоящия ищец относно други сделки и издавани пълномощни на
трети за спора лица са без значение за този спор, касаещи единствено
действителността на договора от 07.02.2019г. тази на последвалия договор, с
който моят доверител е придобил имота по всеки от предявените искове.
АДВ. К.: Моля да се произнесете със съдебен акт, с който да
потвърдите изцяло решението на първоинстанционния съд, като правилно и
12
законосъобразно. Подробни доводи съм изложила в отговора на исковата
молба.
Моля, при произнасянето си по иска по чл. 87 ЗЗД, да съобразите
обстоятелството, че плащането на цената се установява от представената по
делото разписка, същата е представена и приложена и по нотариалната
преписка на нотариус Тикова, пред която е извършено плащането, за което
свидетелства и самия нотариус, което плащане е и необходимо условия за
вписването на акта в Служба по вписванията. С оглед на обстоятелството, че
към момента на изготвяне на експертизата не можем да установим
местонахождението на оригинала, моля да приложите и разпоредбата на чл.
165, ал.1 ГПК и да приемете, че плащането се доказва също и от дадените от
нотариус Тикова показания в тази връзка.
Моля да ми бъдат присъдени разноски и възнаграждение за безплатно
предоставената правна помощ.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13