№ 31
гр. Плевен, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500877 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд №1624 от 07.11.2022г.,
постановено по гр.д.№2252/2022г.по описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен предявения иск от К. З. П.,ЕГН ********** от гр.**********
против Д. Г. Д. ,ЕГН **********,понастоящем във Федерална Република
Германия с неизвестен адрес с правно основание чл.150 СК.
Недоволен от така постановеното решение е останал К. З. П.,който чрез
своя пълномощник адвокат З. Т. от ПАК го обжалва изцяло като неправилно
и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че по делото не са събрани никакви
доказателства,а извършените от съда проверки са формални.Оспорват се
изводите на съда,че ответницата не разполага с недвижими имоти,няма
сключени трудови договори с фирми и организации в Република България и
не разполага с необходимите парични средства,за да заплаща на сина
минимални средства за обучение и за битови нужди.Твърди се,че Д. Г. Д. от
около 13-14години живее и работи във Федерална Република Германия, а
преди заминаването си тя,заедно с майка си Д. са продали недвижим имот в
с.****,което се установява от изп.д.№30015/2007г.на ДСИ при РС
1
Плевен.Посочено е,че ПРС не е съобразил депозираното от адвокат Т.
уведомление,че не може да се яви в съд.заседание на 21.09.2022г.,поради
здравословни причини,тъй като на 19.09.2023г.е бил приет на лечение на
щитовидната жлеза в болница“Сърце и мозък“Плевен .Твърди се,че справки
за доходите на ответницата е следвало да се извършат чрез съответните
държавни органи във Ф.Р.Германия. В жалбата се твърди,че през м.октомври
2022г.ответницата се е свързала по телефона с пълномощника Т. и е
заявила,че може да изплаща издръжка в размер на 250 евро месечно,която
сума се равнява на 500лв.Оспорват се твърденията на особения
представител,възприети от ПРС,че ответницата не работи по трудов
договор.Излагат се доводи,че съдът е следвало чрез съответните държавни
органи да открие в кое населено място живее ответницата във Ф.Р.Германия ,
както и къде работи същата,че не е спазена разпоредбата на чл.48 ГПК.В
заключение моли съда да отмени решението на ПРС и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на ПРС. В съдебното заседание на
18.01.2023г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат З. Т. от ПАК
поддържа така подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения
и моли Окръжния съд да я уважи.
Въззиваемата Д. Г. Д. чрез назначения й особен представител адвокат
Т. Д. от ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който
взема становище ,че въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение,а обжалваното решение на ПРС като правилно ,законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено. Изложени са доводи,че при
предявяване на иска самият ищец е заявил ,че майка му има обичайно
пребиваване в Германия ,но адресът й там е неизвестен. Посочено е,че когато
ответникът по делото пребивава в страна от Европейския съюз и има там
известен адрес ,той следва да бъде призован по реда на
Регламент/ЕО/№1393/2007г.на Европейския парламент и на Съвета относно
връчване в държавите –членки на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански или търговски дела.Навеждат се доводи,че съдът няма
задължение да издирва адреси ,както се поддържа във въззивната жалба ,след
като самият ищец е декларирал,че адресът на майка му в Германия е
неизвестен.С отговора се посочва,че не е налице твърдяното нарушение на
чл.48 ГПК,тъй като ответницата е имала регистриран постоянен адрес в
България,в гр.*******,на който е търсена.Твърди се,че в
2
първоинстанционното производство ищецът не е направил искане
съобщението до ответницата за заведеното дело да бъде извършено чрез
публикация в „Държавен вестник“ и така направеното искане с въззивната
жалба е преклудирано.Изложени са доводи,че при постановяване на
решението не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК.
Посочено е,че съгласно чл.144 СК заплащането на издръжка на пълнолетно
дете следва да не поставя този родител в невъзможност да осигурява
собствената си издръжка за нормално съществуване.В случая ищецът К. З. Т.
е навършил 18 години на 15.12.2021г.и е ученик в ДФСГ
“Интелект“гр.Плевен ,но не е установено ответницата да има доходи и
имущество,позволяващо й да дава издръжка по чл.144 СК.В заключение моли
Окръжния съд да потвърди обжалваното решение на ПРС.В съдебното
заседание на 18.01.2023г.въззиваемата чрез назначения й особен
представител адвокат Т. Д. от ПАК моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди решението на ПРС по изложените в отговора съображения.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените
по делото доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК,от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.144 СК от К. З. П. срещу Д. Г. Д.,като ищецът
,пълнолетно дете претендира от своята майка издръжка в размер на 500лв.
Безспорно между страните е ,че въззивникът К. З. П. , ищец в
производството пред ПРС е роден на 15.12.2003г.и негови родители са майка
Д. Г. Д. и баща З. П. Т..Същият е навършил пълнолетие на 15.12.2021г.
Няма спор,че с решение на ПРС №74 от 19.06.2006г.,постановено по
гр.д.№361/2006г.по описа на същия съд,влязло в сила на 12.07.2006г. майката
Д. Д. е лишена от родителски права спрямо детето К. З. Т..
Безспорно е,че за учебната 2021/2022г.ищецът К. П. е бил ученик в
Държавна финансово –стопанска гимназия“Интелект“гр.Плевен и
продължава да се обучава,съответно за настоящата учебна 2022/2023г.
същият е ученик в ХІІ-ти клас.
3
От представените с ИМ преписи от съдебни решения се установява,че
майката Д. Д. е била осъдена да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете
К. издръжка,която първоначално е била в размер на 60лв.,а считано от
03.09.2007г.е увеличена в размер на 80лв.Въз основа на издадения
изпълнителен лист за присъдената издръжка е образувано изп.д.
№30015/2007г.по описа на държавен съдебен изпълнител при ПРС.
Изп.производство е прекратено с постановление на ДСИ от 16.02.2022г.,
поради навършване на пълнолетие на детето К. З. П..С решение на ПОС
№126/11.04.2022г.,постановено по въззивно гр.д. №240/2022г.,влязло в сила
на 11.04.2022г.е оставена без уважение като неоснователна подадената жалба
срещу постановлението за прекратяване на изп.дело от К. Т.,чрез
пълномощника му адвокат З. Т. от ПАК.
В производството пред ПРС е установено,че майката Д. Д. от много
години живее във Федерална Република Германия. Неоснователни са
изложените в тази насока възражения във въззивната жалба за допуснати от
ПРС процесуални нарушения относно нейното призоваване. След като самият
ищец в ИМ е заявил,че не му е известен адреса на ответницата в
Германия,съдът няма задължения служебно да издирва адреса на същата в
чужда държава.Съгласно изготвената служебна справка постоянният адрес на
ответницата Д. Г. Д. е в гр.*****.На този именно адрес призовката на същата
е върната в цялост с отбелязване,че лицето живее в Германия,залепено е
уведомление по чл.47 ГПК,в указания в уведомлението срок страната не се е
явила ,за да получи съдебните книжа и в съответствие с нормата на чл.47 ал.6
ГПК ,ПРС е назначил на ответницата особен представител-адвокат Т. Д. от
ПАК,определена за такъв от АК Плевен.Нормата на чл.48 ГПК за
призоваване чрез обявление в „Държавен вестник“е неприложима в
конкретната хипотеза,доколкото ответницата има регистриран постоянен
адрес в България.
За да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск,ПРС е
приел,че издръжката на пълнолетно дете не се дължи безусловно ,а под
условие,че същата не съставлява особено затруднение за родителя,като е счел
, че ответницата не притежава имущество,не разполага с трудови или други
доходи,позволяващи й без затруднение да дава издръжка на своето дете вече
навършило пълнолетие.Окръжният съд не възприема тези съображения.
4
За разлика от издръжката на дете,което не е навършило пълнолетие,която
съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК се дължи безусловно от родителите,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си,присъждането на издръжка на пълнолетно дете по чл.144 СК,
учещо редовно в средно или висше учебно заведение е в зависимост от
изпълнението на две кумулативно дадени предпоставки:ищецът да не може да
се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите
да могат да я дават без особени затруднения.Към момента на завеждане на
ИМ ищецът е навършил 18 години и е бил ученик в ХІ-ти клас, а
понастоящем е ученик в ХІІ-ти клас .С ИМ ищецът под страх от наказателна
отговорност е декларирал,че не работи и няма доходи от трудова дейност,а
баща му получава пенсия в размер на 370лв.,съгласно ЕР на ТЕЛК,с което му
е призната 80 т.н.р. На съда служебно е известен факта,че бащата на ищеца З.
Т. е адвокат от ПАК.Ищецът е пълнолетен,но все още ученик в ДФСГ
“Интелект“гр.Плевен и не разполага със собствени средства и имущество от
които да се издържа,а с оглед възрастта му са се увеличили неговите
потребности от храна,облекло ,учебници и учебни пособия.Фактът,че в
Република България не са регистрирани трудови договори на майката не
обуславя извода,че същата не реализира доходи,с оглед безспорните данни,че
тя е в Германия от дълги години. Майката на ищеца Д. Д. е на 36 години,в
работоспособна възраст, неомъжена е,няма други деца на които да е
задължена да осигурява издръжка,няма данни същата да има някакви
заболявания и здравословни проблеми.След като въззиваемата от дълги
години живее и работи в Германия,съдът приема,че тя би могла да реализира
месечен доход поне от порядъка на минималната за България работна
заплата, която за момента е в размер на 780лв.В този смисъл Окръжният съд
приема,че Д. Д. без особени затруднения би могла да заплаща ежемесечна
издръжка на пълнолетния си син К.,докато същият е ученик в размер от
220лв.,която сума е близка до нормативно определения в страната минимален
размер на издръжката .Недоказани са твърденията във въззивната жалба,че
при проведен телефонен разговор въззиваемата е заявила,че е в състояние да
заплаща месечна издръжка в размер на 250 евро или 500лв.В подкрепа на тези
твърдения не са ангажирани никакви доказателства. Неоснователни са
направените в жалбата възражения,че съдът служебно е следвало да събере
сведения за получаваните доходи в Германия от Д. Д.. В ИМ не се съдържа
5
такова доказателствено искане.От друга страна дори и то да бе
направено,съдът не би могъл служебно да изисква справка за доходите на
ответницата,която живее в друга държава,след като няма категорични данни
нито за населеното място,в което последната живее, нито къде и при кой
работодател работи.
По изложените съображения,Окръжният съд намира,че искът с правно
основание чл.144 СК е частично основателен. Д. Г. Д. следва да бъде осъдена
да заплаща на пълнолетния си син К. З. П.,учещ редовно в средно учебно
заведение ежемесечна издръжка в размер на 220лв.,считано от датата на
завеждане на ИМ 26.04.2022г.до настъпване на причини и условия за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска.За разликата над 200лв.до претендирания размер от
500лв.искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.На база събраните по
делото доказателства и липсата на категорични данни за размера на
получаваните от майката доходи, съдът приема,че присъждането на издръжка
в по-висок размер би съставлявало особени затруднения за последната.
На основание чл.78 ал.6 ГПК върху уважения размер на издръжката,
ответницата следва да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 316,80лв.,както
и изплатеното от ПОС адвокатското възнаграждение в размер на 120лв.за
назначения й особен представител за настоящата инстанция.
След като е стигнал до други правни изводи,ПРС е постановил едно
неправилно решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени
изцяло,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
Налице е противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт.В
мотивите на обжалваното решение съдът е изложил доводи за
неоснователност на иска с правно основание чл.144 СК,а същевременно в
диспозитива е отхвърлил иск с правно основание чл.150 СК. Разпоредбата на
чл.150 СК е неприложима в конкретната хипотеза,тъй като не е предявен иск
за изменение на размера на присъдена издръжка,а иск по чл.144 СК от
пълнолетно дете, ученик за присъждане на издръжка,докато учи в средно
учебно заведение.С навършването на пълнолетие на ищеца на
15.12.2021г.,присъдената издръжка , дължима от майка му на основание
чл.143 СК по представените съдебни решения,се прекратява по право,като
претенцията по чл.144 СК е на съвсем различно основание и няма характера
6
на изменение по смисъла на чл.150 СК. На следващо място в диспозитива на
съдебното решение не е посочена сумата, претендирана като издръжка,за
която искът е отхвърлен,което създава неяснота как именно съдът се е
произнесъл по съществото на спора.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,ХІІІ-ти гр.с.№1624 от 07.11.2022г.,постановено по гр.д.
№2252/2022г. по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК Д. Г. Д.,ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.*****, с настоящ адрес във Федерална Република Германия ДА
ЗАПЛАЩА на пълнолетния си син К. З. П.,ученик в средно учебно
заведение,ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. ***** ежемесечна издръжка в
размер на 220лв.,считано от 26.04.2022г. до настъпване на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,като за
разликата над 220 лв.до 500лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК Д. Г. Д.,ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.*****, с настоящ адрес във Федерална Република
Германия ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС ДТ върху определения размер на
издръжката в размер на 316,80лв.,както и сумата 120 лв.,представляваща
адвокатско възнаграждение за назначения й особен представител за
въззивната инстанция.
Р ешението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ,ал.3,т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8