№ 16324
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110169119 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Р. Ш. срещу „В“ ЕООД, в която се
твърди, че на 13.02.2023 г. ищецът сключил Договор за паричен заем № ********** с
„В“ ЕООД, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 460,00 лева със
срок на погасяване 15.03.2023 г. при годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,70 %,
лихвен процент от 41 % и възнаградителна лихва в размер на 15,50 лева. Съгласно
договора, кредитополучателят дължал такса за експресно разглеждане в размер на
97,44 лева. Н. Ш. погасила всички свои задължения към ответника, възлизащи на
сумата от 572,94 лева. В исковата молба са изложени подробни аргументи за
недействителност на договора за кредит и на клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане, като неравноправни по смисъла на чл.
143 ЗЗП, поради противоречие с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради
накърняване на добрите нрави. Отправено е искане за прогласяване нищожността на
клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща такса за експресно
разглеждане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 97,44
лева (след допуснато в о. с. з на 02.07.2024 г. изменение на иска чрез увеличаване на
предявения размер до пълната претендирана с исковата молба като дължима сума),
представляваща платената от ищеца без основание такса за експресно разглеждане,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
1
молба до окончателното изплащане. Претендират се и сторените разноски по делото.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „В“ ЕООД
за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е
оспорило изцяло предявените искови претенции. Твърди се нередовност на исковата
молба, както и превратно упражняване на процесуални права. В условията на
евентуалност ответникът поддържа, че предявените искове били изцяло неоснователни
по подробно изложени в отговора аргументи, включително че таксата за експресно
разглеждане, предвидена в договора между страните, не следвало да бъде включвана в
ГПР по кредита. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове и
за присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са: 1/ предявени в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по
Договор за паричен заем № **********/13.02.2023 г., сключен между „В“ ЕООД и Н.
Р. Ш., като следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за
установено, че процесната клауза е нищожна поради неравноправност; евентуални
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за признаване за
установено, че процесната клауза е нищожна поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК
и поради накърняване на добрите нрави; 2/ както и предявен в условията на
кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 97,44 лева, представляваща
платената от Н. Р. Ш. в полза на „В“ ЕООД такса за експресно разглеждане по
процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
За основателността на предявените искове за прогласяване нищожност на клауза
от процесния договор за кредит ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване сключването на договора със съдържание, идентично с описаното в
исковата молба, предвиждащо задължение за заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 97,44 лева, както и наличието на посочените в исковата молба
основания за нищожност на процесната клауза. По иска за връщане на платената при
липса на основание такса за експресно разглеждане по процесния договор ищецът
следва да докаже заплащането на таксата от ищеца; постъпването на сумата по така
платената такса в имуществения комплекс на ответника. В тежест на ответника е да
докаже наличието на валидно основание за заплащане на такса за експресно
2
разглеждане по процесния договор за кредит от ищеца в негова полза.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 02.07.2024 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен
заем № **********/13.02.2023 г. за сумата от 460,00 лева със срок на погасяване
15.03.2023 г. при ГПР от 49,70 %, лихвен процент от 41 %, възнаградителна лихва в
размер на 15,50 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 97,44 лева, както и
че на 17.02.2023 г. ищецът е заплатил в полза на ответника всички дължими по
договора суми, включително процесната такса за експресно разглеждане в размер на
97,44 лева.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са
обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на процесната клауза,
въвеждаща такса за експресно разглеждане. Спрямо същия приложение намират
правилата на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП, поради което на първо място следва да
бъдат разгледани твърденията за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на която
е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за кредит
има неравноправен характер, поради следното:
Процесната клауза е начин да се уговори допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така уговорената такса не е включена
в ГПР по кредита. В случай че размерът бъде съобразен при определянето на ГПР,
действителният ГПР по кредита би бил значително по-висок от посочения в договора
за заем. Това обстоятелство, съобразено с факта, че тази такса е начислена за вторична
спрямо предмета на договора дейност, води до извод, че същата представлява по
своята същност разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, съгласно
3
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Невключването му е довело до заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема,
като реално по този начин е калкулирана допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по договора за заем.
По съществото си процесната клауза въвежда допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване е било известно при
сключването на договора. Изложеното обосновава извод за нейната нищожност поради
наличие на неравноправни клаузи и нарушаване изискванията на 19, ал. 4 ЗПК, с оглед
на което предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Установи се по делото, че ищецът е заплатил уговорената с нищожната клауза
такса в размер на 97,44 лева в полза на ответника. Това обстоятелство, съобразено с
установената нищожност на клаузата, води до извод, че сумата от 97,44 лева е платена
от ищеца при липса на основание, поради което подлежи на връщане от ответника.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД също е
основателен и като такъв трябва да бъде уважен до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищеца, като в негова полза бъдат присъдени такива за платени държавна
такса в размер на 50,00 лева. В полза на процесуалния представител на ищеца следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Дължимото се възнаграждение за безплатно оказана правна
помощ съдът определи, като съобрази обстоятелството, че макар да са предявени в
условията на кумулативно съединяване установителен и осъдителен иск,
материалният интерес по делото по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е един и същ (97,44 лева),
именно поради което се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4
ЗПК, клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по Договор за
паричен заем № **********/13.02.2023 г., сключен между „В“ ЕООД, ЕИК: ..........., и
4
Н. Р. Ш., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК: ..........., да заплати на Н. Р. Ш., ЕГН: **********,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 97,44 лева, представляваща платена
от Н. Р. Ш. в полза на „В“ ЕООД такса за експресно разглеждане по Договор за
паричен заем № **********/13.02.2023 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50,00 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК: ..........., да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ......, с адрес гр. С, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
сумата от 480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана правна защита и съдействие на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5