Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 72 /2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети октомври, през две хиляди и
дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М. Вълчева, като разгледа
докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 972 по описа за 2011 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК, във вр.чл.144 ДОПК.
Жалбоподателят
„Топстрой декор” ООД, гр.Сливен, ж.к.”Даме Груев” бл.53, вх.”В”, ап.3
представлявано от управителя Михаил Андонов Загорчев е оспорил ревизионен акт №
*********/03.27.2011г., издаден от старши експерт по приходите при ТД на НАП
гр.Бургас, потвърден с решение № РД–10-113/13.04.2011г. на директора на
Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Бургас, при
Централно управление на Националната агенция за приходите. Жалбоподателят
твърди, че оспореният ревизионен акт е необоснован и незаконосъобразен и иска
да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, чрез законния си представител, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и иска да бъде отменен оспорения ревизионен акт.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска от
съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата счита, че жалбата е частично основателна и предлага съдът да я
уважи,съобразно заключението на вещите лица по съдебно-техническата и
съдебно-икономическата експертиза.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Жалбата е
подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156,
ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата
е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Със
ЗВР №1000070/18.01.2010г., издадена от началник на сектор Дирекция „Контрол”
при ТД на НАП–гр.Бургас, е възложена ревизия на жалбоподателят за задължения за
корпоративен данък за данъчен период 01.01.2008г.-31.12.2008г. и за данък върху
добавената стойност за данъчни периоди 01.01.2008г.-31.12.2008г.. Тази заповед
е изменена със ЗВР № 1000690/26.04.2010г. издадена от началник на сектор
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП–гр.Бургас, ЗВР № 1000892/26.05.2010г. издадена
от гл.инспектор по приходите Дирекция „Контрол” при ТД на НАП–гр.Бургас и ЗВР №
1001361/26.08.2010г. издадена от началник на сектор Дирекция „Контрол” при ТД
на НАП–гр.Бургас издадена от началник на сектор Дирекция „Контрол” при ТД на
НАП–гр.Бургас. Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК № 1001361/06.01.2011г. Ревизионен акт №*********/03.02.2011г. е издаден от
орган по приходите, оправомощен със заповед № К 1001361/07.01.2011г. Същият е
обжалван пред директора на Дирекция “Обжалване и управление на
изпълнението”–гр.Бургас при ЦУ на НАП, който не е приел наведените в жалбата
възражения за неоснователни и е потвърдил обжалвания ревизионен акт изцяло.
С оглед
изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че
ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма при
спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.
На
дружеството-жалбоподател е отказано правото на данъчен кредит по издадени от
ГД”Спорт Палас” данъчни фактури, както следва: № 73/29.08.2008г., с данъчна
основа 12 500,00 лв. и ДДС 2 500,00 лв., с предмет на доставка
реклама съгласно договор; № 81/29.09.2008г., с данъчна основа 12 500,00 лв.
и ДДС 2 500,00 лв., с предмет на доставка реклама съгласно договор; №
88/30.10.2008г., с данъчна основа 12 500,00 лв. и ДДС 2 500,00 лв., с
предмет на доставка реклама съгласно договор; № 100005/27.11.2008г., с данъчна
основа 12 500,00 лв. и ДДС 2 500,00 лв., с предмет на доставка
реклама съгласно договор и № 100016/29.12.2008г., с данъчна основа
12 500,00 лв. и ДДС 2 500,00 лв., с предмет на доставка реклама
съгласно договор.
В хода на ревизионното
производство е извършена насрещна проверка на ГД”Спорт Палас”. Съгласно договор
за реклама от 01.08.2006г. сключен между “Топстрой декор”-възложител и ГД
“Спорт Палас” – изпълнител, с предмет „предоставяне на рекламна площ,
изработване и излагане на рекламни транспаранти /винили/ - 8 бр. с „лого”
/фирмен знак/, име, изображения и подходящ текст с цел рекламиране и
популяризиране на дейността на възложителя на стадион “Хаджи Димитър” в СК „Спорт Палас” - парк
“Юнак”, за периода 01.08.2008г.-31.05.2009г., включващ Първенството по футбол
на А ПФГ-есенен и пролетен полусезон на 2008/2009г. и всички турнири,
състезания по футбол, контролни и
приятелски срещи и подготовки на отбори по футбол. Уговорено е месечно
възнаграждение в размер на 15 000 лв. с ДДС, което се дължи и фактурира до
30-то число на месеца, за който се отнася. Съгласно чл.7, ал.1 от договора, за
договорената рекламна услуга, изпълнителя следва да съгласува с възложителя
разработения проект за визия на рекламния продукт преди стартирането на
неговата изработка. В случая това не е направено, тъй като видно от приложения
приемо-предавателен протокол ГД „Спорт Палас” е получил изработените рекламни
транспаранти от изпълнителя „Витал” ООД още в деня на подписване на договора с
възложителя, което води до извода, че този приемо-предавателен протокол не удостоверява
действителното им изработване и предаване. На 14.08.2008г. от „Витал” ООД е
издадена фактура № 100..0358 с цена на транспаранти с логото на “Топстрой
декор” 59,80 лв.
Относно определяне стойността
на рекламата е представен протокол от общото събрание на ГД “Спорт Палас” от
25.01.2005г., при което се взема решение при договаряне на рекламна услуга
цената и с какво да бъде съобразена с разположение на рекламата, обем
на рекламната площ, значимост на провежданите мероприятия, срок на рекламната
услуга, престиж, имидж и възможности на рекламодателя.
От органа по приходите е
прието, че независимо, че договора е с предмет на доставка реклама, по
съдържание той е договор за наем съгласно чл.228 от ЗЗД, с който ГД “Спорт Палас”
се задължава да предостави рекламни площи, а “Топстрой декор” ООД да заплаща
месечно възнаграждение в размер на 15 000 лв. и следователно предмет на
доставките по фактурите следва да бъде „наем на рекламни площи”. Като се има в
предвид, че една транспаранта заема площ от 3,15 кв.м., става ясно, че не са
представени доказателства, които по безспорен начин да удостоверят каква
квадратура е предоставена на „Топстрой декор” ООД под наем и как е определено
месечното възнаграждение, защото в конкретния случай за 8 транспаранти се
определя 496,03 лв./кв.м. без ДДС, която е необоснована цена за наемна площ на
стадион. При проверката не е представена калкулация или друго доказателство за
определяне цената на рекламата.
От
ревизираното дружеството е изискана рекламна стратегия за периода 01.01.2008г.-31.12.2008г.,
като от представените рекламна кампания се констатира, че в т.5.0 Медийно
планиране се предвижда излъчване на реклами по „Ринг” ТВ, „Pro BG”,
Канал 1, btv, Nova TV, но тъй като „Топстрой декор”
ООД не е в състояние директно да излъчва рекламно послание в посочените и други
медии със сходни предавания, се предлага да се рекламира на рекламни пана на
градския стадион „Хаджи Димитър” и на постери в залата за конференции, така
индиректно дружеството ще бъде излъчвано многократно в ефир в медиите и освен
приноса за дружеството, който се очаква от тази реклама ще се подпомогна и
спорта в града.
В хода на
ревизията е установено, че за 2008г. основни клиенти на дружеството са ГД
„Стройнвест”, ГД „Строинвест-Сливен”, Община Сливен, „Лукском” ЕООД, които
дружества имат сключени договори за строителство с Община Сливен за извършване
на СМР по ЗОП и са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДОПК.
Платените
разходи за реклама не на довели до разширяване на дейността на „Топстрой декор”
ООД, няма сключени договори с други фирми, различни от посочените клиенти.
От изложеното
е направен извода, че представените в хода на ревизията доказателства не
удостоверяват по безспорен начин, че услугите документирани с процесните
фактури ще се използват за целите на извършваните от ЗЛ облагаеми доставки,
вследствие на което не може да се породи данъчен кредит определен в чл.68, ал.1
от ЗДДС, поради което е отказано правото на данъчен кредит.
Неправилно органа по приходите
е отказал правото на данъчен кредит по издадените от ГД „Спорт Палас” данъчни
фактури.
Жалбата на “ Топстрой декор”
ЕООД, се явява основателна.
С договор за
реклама от 01.08.2008г. сключен между “Топстрой декор” ООД - възложител и ГД
“Спорт Палас” - изпълнител, изпълнителят се е задължил да извърши рекламна
дейност в полза на възложителя под формата на предоставяне на рекламна площ,
изработване и излагане на рекламни транспаранти /винили/ - 8 бр. с лого /фирмен
знак/, име, изображения и подходящ текст с цел рекламиране и популяризиране на
дейността на възложителя на стадион “Хаджи Димитър” в СК “Спорт Палас”, парк
“Юнак” гр.Сливен. Договора е сключен за периода 01.08.2008г.-31.05.2009г.,
включващ Първенството по футбол на А ПФГ – есенен и пролетен полусезон на
2008/2009г. и всички турнири, състезания по футбол, контролни и приятелски
срещи и подготовки на отбори по футбол, като срока му е продължен до
31.05.2010г., съгласно сключен Анекс от 18.05.2009г.. Съгласно чл.7 от договора задължение на
изпълнителя е да съгласува с възложителя разработените проекти за визия на
рекламния продукт преди стартиране на неговата изработка, да изработи рекламния
продукт за своя сметка, да не допуска промени, размествания или отстраняване на
рекламните продукти, преди изтичане на договорения срок без съгласието на
възложителя, той носи отговорност за съхранението на рекламния продукт 30 дни
след изтичане на срока по договора. За платеното по договора възнаграждение за
проверяваните периоди са издадени следните данъчни фактури: № 73/29.08.2008г.;
№ 81/29.09.2008г.; № 88/30.10.2008г.; № 100005/27.11.2008г., и №
100016/29.12.2008г.. Посочените фактури са издадени за извършени от доставчика
рекламни услуги, като спора между страните по делото е дали този договор е за
реклама или е договор за наем.
Не се спори
между страните, че доставчика на дружеството жалбоподател ГД “Спорт Палас”,
както и жалбоподателя са регистрирани по ЗДДС лица, че процесните доставки са
облагаеми с ДДС и данъка по тях е начислен.
За да се отговори на спорния
въпрос - относно характера на процесния договор, следва същия да бъде
изтълкуван, като съобразно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да
се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността.
Договора за
реклама не е изрично уреден от законодателя, поради което с оглед нормата на
чл.9 от ЗЗД е предоставена възможност на страните по него свободно да определят
съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. По своята същност договора за реклама е двустранен договор,
тъй като поражда права и задължения и за двете страни по него. Този договор е и
комутативен, тъй като при него облагата която ще получи всяка от страните е
предварително известна, още при сключването му – възложителя получава рекламен
продукт и неговото рекламиране, а изпълнителя договорено възнаграждение.
Съгласно чл.228 от ЗЗД,
с договора
за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му
плати определена цена.
С оглед съдържанието и предмета
на представения договор за реклама от 01.08.2008г.(л.105-107), не би могъл да
се приеме че той представлява договор за наем, както е прието от органа по
приходите. В случая ГД ”Спорт Палас”,
като изпълнител се е задължил да изработи и излага рекламни транспаранти
/винили/ - 8 бр., да предостави рекламни
площи в района на тенис кортовете и други спортни съоръжения, находящи се в
спортен комплекс “Хаджи Димитър” в парк “Юнак” за излагане на рекламни пана.”,
за което “Топстрой декор” ООД, като възложител се е задължил да заплаща
определеното месечно възнаграждение на изпълнителя. В случая изпълнителя се е
задължил не само да излага рекламните транспаранти на възложителя, но и да ги
изработи, като действията по излагането им също са вменени в задължения на
изпълнителя. Освен това съгласно чл.7, ал.1 от договора, изпълнителят носи задължението
да не допуска промени, размествания или отстраняване на рекламните продукти,
преди изтичане на договора без съгласие на възложителя, той носи отговорност за
съхранение на рекламните продукти 30 дни след изтичане на срока за предоставяне
на рекламна услуга.
Видно от така посочените
задължения в случая с оглед неговото съдържание договора от 01.08.2008г. не би
могъл да се определи като договор за наем. На първо място съгласно чл.230, ал.1
от ЗЗД, при наемния договор наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние,
което отговаря на ползването, за което е наета, а съгласно чл.232, ал.1 от ЗЗД
наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а
при липса на такова - съгласно предназначението й, докато в настоящия случаи
площта на която ще се излагат транспарантите не е предоставена за лично
ползване на ” Топстрой декор” ЕООД, а на нея следва единствено да се изложат
транспаранти, за които ГД “Спорт Палас” ще се грижи. На изпълнителя са
възложени задълженията освен да изготви за своя сметка рекламните транспаранти,
но и да се грижи за тях, по време на договора, като недопуска промени,
размествания или отстраняването им, преди изтичане на срока на договора, както
и да ги съхранява в 30 дневен срок, след изтичане на договора. Видно от изложеното на изпълнителя са възложени множество
задължения, каквито не биха могли да
бъдат вменени на един наемодател. Същевременно на възложителя като задължения
са определени единствено да съгласува разработения проект за визия на рекламния
продукт, преди стартиране на неговата изработка, да заплаща договореното
възнаграждение, както и правото да осъществява контрол, във всеки един момент
на изпълнението по договора, без с това да пречи на изпълнението му. Видно от
изложеното в случая на “ Топстрой декор” ЕООД, са предоставени права и
задължения, които не са присъщи на един наемател по договор
за наем, като същевременно липсват присъщи
такива – да получи, да ползва лично и да върне наетата вещ.
Към договора
са представени множество доказателства, както за изработването на рекламните
пана, така и за тяхното предаване на изпълнителя по договора, които
удостоверяват изпълнението на договорената услуга. Тези документи са
представени още в хода на административното производство. Същите напълно си
кореспондират взаимно, поради което съдът ги кредитира и цени като надлежни
писмени доказателства за отразеното в тях. От представените доказателства се
установява, че ГД „Спорт Палас” е възложило на “Витал” ООД изработването на
рекламните пана, който окончателно са приети и стойността им е заплатена на
14.08.2008г., видно от представените фактура № 100..0358/14.08.2008г.(л.99),
банково извлечение от ТБ „Инвестбанк” АД (л.98), приемо-предавателен протокол
от 01.08.2008г. (л.100).
В случая не биха могли да се
споделят изложените в потвърждаващото ревизионния акт решение на директора на
Дирекция “ОУИ” изводи, че е налице неизпълнение на чл.7, т.1 от договора от
01.08.2008г., съгласно който за договорената рекламна услуга, изпълнителя
следва да съгласува с възложителя разработения проект за визия на рекламния
продукт, преди неговата изработка, тъй като от приложения приемо-предавателен
протокол ГД “Спорт Палас” е получил
изработените рекламни транспаранти от изпълнителя “Витал” ООД още в деня на
подписване на договора с възложителя “ Топстрой декор” ООД – 01.08.2008г.. На
първо място в договора не е предвидена форма за удостоверяване на това
съгласуване и на второ място видно от самия договор в него като период на
излагане на рекламните транспаранти е определено от 01.08.2008г. до
31.05.2009г., от което следва, че самото изработване на рекламните транспаранти
е необходимо да се извърши незабавно.
В мотивите изложени в
ревизионния акт е посочено, не е представена калкулация или друго доказателство
за определяне на договорената цена за излагане на рекламните пана по
конкретните договори и издадените към тях фактури, както и рекламна стратегия.
Обстоятелството,
че от ревизираното лицето и контрагента му не са представени калкулации или
друго доказателство за определяне на договорената цена за излагане на
рекламните пана по конкретните договори и издадените към тях фактури, не би
могло да обоснове липса на доставка между страните. Цената за излагане на
рекламните пана е определена при сключване на договора за реклама от
01.08.2008г., като от органа по приходите тя не е оспорена, тъй като не се
излагат конкретни твърдения нито, че е завишена, нито че е занижена от
действителните пазарни цени.
В ревизионния
акт, като правно основание за да се откаже право на данъчен кредит по
процесните доставки е посочена нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Съгласно
чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В случая по
процесните фактури предмета на доставки е предоставяне на рекламни услуги,
посредством които дружеството-жалбоподател е рекламирало своята основна дейност
и в тоя смисъл разходите за реклама представляват разходи за външни услуги
(разходи за дейността), който се включват в себестойността и формират крайната
цена на предлаганите от него услуги, тоест налице е предпоставката по чл.69,
ал.1 от ЗДДС.
В допълнение
следва да се има в предвид, че видно от сключения договор, излагането на
рекламните транспаранти следва да се извърши за периода от 01.08.2008г. до
31.05.2008г., включващ Първенството по футбол на А ПФГ – есенен и пролетен
полусезон на 2008/2009 г. и всички турнири, състезания по футбол, контролни и
приятелски срещи и подготовка на отбори по футбол. С оглед така договорения
начин на излагане на рекламните материали на стадион, на който се провеждат
футболни срещи от А ПФГ, предполага достигането на рекламата до неограничен
кръг лица, а именно както тези присъстващи на самия стадион, като зрители или в
друго си качество, така и до лица намиращи се в различни точки на страната и
чужбина, посредством излъчването на тези срещи и части от тях, както в
регионален така и в национален телевизионен ефир. Ето защо, посредством
процесните рекламни услуги, безспорно би се стигнало до изпълнение на целите
заложени от дружеството-жалбоподател в разработена от него рекламна стратегия
за периода 01.01.2008г.-31.12.2008г.
С оглед на така представените
по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че безспорно се
установява, изработването на рекламните транспаранти и предоставянето им на ГД “Спорт Палас”, което обосновава наличието на доставка на рекламна услуга по
сключения договор за реклама, по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и неоснователно
на дружеството е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури .
За данъчен
период 01.07.2008г.-31.07.2008г. на дружеството-жалбоподател са установени
задължения по ЗДДС в размер на главницата 1 367,33 лв. и лихва 408,22 лв.
За да установи
тези задължения органа по приходите е приел, че подизпълнител на „Топстрой
декор” ООД за обектите Саниране на ЦДГ Синчец гр.Сливен, Основен ремонт на
детска ясла № 15 гр.Сливен, Благоустрояване и отводняване на двор на НУ
„В.Левски” гр.Сливен е „Ружа” ООД. При съставянето на протоколите обр.19 за
извършените СМР от „Ружа” ООД и от „Топстрой декор” ООД се посочват едни и същи
количества извършени СМР, като само при някои видове работи е посочена различна
ед.цена от „Топстрой декор” ООД.
За
установяване на действителни обем на извършени СМР за посочени обекти е
възложена строителнотехническа експертиза за установяване на вложени материали
и стойност на ремонта към датата на актуване на обектите. От заключението на
експерта се установява, че за някой от актуваните СМР има завишение на
количествата извършени СМР.
„Руга” ООД е
издала фактура № 197/18.07.2008г. с предмет на доставката извършени СМР обект
Саниране на ЦДГ синчец гр.Сливен, фактурата е придружена с Протокол № 1 от
18.07.2008г. за извършени и подлежащи на плащане СМР в размер на
116 903,64 лв. и ДДС 23 380,73 лв. От тази фактура се приспада аванс
в размер на 36 807,11 лв.
При
извършената експертиза е установено, че стойността на актуваните СМР по
Протокол № 1 от 18.07.2008г. следва да бъде намалена с 8 204,00 с включено
ДДС от „Ружа” ООД.
На основание
чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.69, ал.1, т.1 не е признато частично право
на данъчен кредит по фактура № 197/18.07.2008г. в размер на 1 367,33 лв.
при данъчна основа 6 836,67 лв.
Жалбата на
„Топстрой декор” ООД е частично основателна.
В хода на
съдебното производство са допуснати единична и тройна съдебно-техническа
експертиза вещите лица по която са установили, че действително в Протокол № 1
от 18.07.2008г. са описани СМР в повече от тези извършените на място, както е
установено и в хода на ревизионното производство. В хода на ревизионното
производство експерта е установил, че са актувани в повече СМР на стойност
6 836,67 лв., без ДДС, като тази експертна оценка е оспорена от
жалбоподателя. Вещото лице по единичната експертиза е установило, че са
актувани в повече СМР на стойност 30 669,51 лв. без ДДС, като вещото лице
е изготвило своето заключени, след като е извършило оглед на място и е
съобразило състоянието на обекта към момента на огледа, като това заключение е
оспорено от процесуалния представител на ответника. Вещите лица по тройната
експертиза са установили, че в протокол обр.19 от 18.07.2008г. са актувани в
повече СМР на стойност 4 181,33 лв. без ДДС.
Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно заключението на вещите лица по
допусната и приета като доказателство по делото тройна съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните. Вещите лица са извършили оглед на
място, като по отношение на „скритите работи”, макар и да не се вижда е прието,
че са извършени, тъй като те са резонни при такава ремонтна дейност.
С оглед
заключението на вещите лица, следва да се приеме, че неправилно с ревизионния
акт е отказано правото на данъчен кредит в размер на 1 367,33 лв. при
данъчна основа 6 836,67 лв. и той следва да бъде изменен, като се
установят задължения на дружеството в размер на 836,27 лв. при данъчна основа 4 181,33
лв., определена съобразно установените от тройната съдебно-техническа
експертиза актувани в повече СМР.
Върху така
установения данък за довнасяне се дължи и лихва за забава в размер на 249,65
лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.
С оглед на
изложеното обжалвания ревизионен акт следва да бъде изменен, като на
дружеството бъдат определени задължения по ЗДДС за м.07.2008г. в размер на
главницата 836,27 лева и лихва в размер на 249,65 лева.
За данъчен
период 01.12.2008г.-31.12.2008г. на дружеството-жалбоподател са установени
задължения по ЗДДС в размер на главницата 21 828,07 лв. и
лихва 6 288,67 лв.
През този
период неправилно е отказано правото на данъчен кредит по издадена от ГД”Спорт
Палас” данъчна фактура № 100016/29.12.2008г., с данъчна основа 12 500,00
лв. и ДДС 2 500,00 лв., с предмет на доставка реклама съгласно договор,по
мотивите изложени по-горе.
За да установи
останалите задължения за този данъчен период в размер на 19 328,07 лв.
(21 828,07 лв. - 2 500,00 лв.,), органа по приходите е приел, че
подизпълнител на „Топстрой декор” ООД за обектите Саниране на ЦДГ Синчец
гр.Сливен, Основен ремонт на детска ясла № 15 гр.Сливен, Благоустрояване и
отводняване на двор на НУ „В.Левски” гр.Сливен е „Ружа” ООД. При съставянето на
протоколите обр.19 за извършените СМР от „Ружа” ООД и от „Топстрой декор” ООД
се посочват едни и същи количества извършени СМР, като само при някои видове
работи е посочена различна ед.цена от „Топстрой декор” ООД.
За
установяване на действителни обем на извършени СМР за посочени обекти е
възложена строителнотехническа експертиза за установяване на вложени материали
и стойност на ремонта към датата на актуване на обектите. От заключението на
експерта се установява, че за някой от актуваните СМР има завишение на
количествата извършени СМР.
„Ружа”
ООД е издала фактура № 286/08.12.2008г. с предмет на доставката извършени СМР
обект Саниране на ЦДГ Синчец гр.Сливен. Фактурата е придружена с Протокол № 2
от 08.12.2008г. за извършени и подлежащи на плащане СМР в размер на 405 500,82
лв. и ДДС 81 100,16 лв. От тази фактура се приспада аванс в размер на 127 671,93
лв.
При
извършената експертиза е установено, че стойността на актуваните СМР по
Протокол № 2 от 08.12.2008г. следва да бъде намалена със 115 431,63 с
включено ДДС от „Ружа” ООД.
„Ружа” ООД е
издала фактура № 282/038.12.2008г. с предмет на доставката извършени СМР
съгласно протокол. Фактурата е придружена с Протокол № 1 от 03.12.2008г., от
който е видно, че извършените СМР се отнасят за обект Благоустрояване и
отводняване на двора на НУ „В.Левски”.
При
извършената експертиза е установено, че стойността на актуваните СМР по
Протокол № 1 от 03.12.2008г. следва да бъде намалена със 536,77 с включено ДДС
от „Ружа” ООД.
На основание
чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.69, ал.1, т.1 не е признато частично право
на данъчен кредит по фактура № 286/08.12.2008г. в размер на 19 238,61 лв.
при данъчна основа 96 193,02 лв. и № 282/038.12.2008г. в размер на 89,46
лв. при данъчна основа 447,31 лв.
Жалбата на
„Топстрой декор” ООД е частично основателна.
В хода на
съдебното производство са допуснати единична и тройна съдебно-техническа
експертиза вещите лица по която са установили, че действително в Протокол № 2
от 08.12.2008г. и Протокол № 1 от 03.12.2008г. са описани СМР в повече от тези
извършените на място, както е установено и в хода на ревизионното производство.
В хода на ревизионното производство експерта е установил, че са актувани в
повече СМР на стойност 96 193,02 лв., без ДДС, съответно 447,31 лв. без
ДДС, като тази експертна оценка е оспорена от жалбоподателя. Вещото лице по
единичната експертиза е установило, че са актувани в повече СМР са на стойност
25 242,23 лв. без ДДС, съответно 93,28 лв. без ДДС, като вещото лице е
изготвило своето заключени, след като е извършило оглед на място и е съобразило
състоянието на обекта към момента на огледа, като това заключение е оспорено от
процесуалния представител на ответника. Вещите лица по тройната експертиза са
установили, че само в Протокол № 2 от 08.12.2008г. са актувани в повече СМР на
стойност 87 912,92 лв. без ДДС..
Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно заключението на вещите лица по
допусната и приета като доказателство по делото тройна съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните. Вещите лица са извършили оглед на
място, като по отношение на „скритите работи”, макар и да не се вижда е прието,
че са извършени, тъй като те са резонни при такава ремонтна дейност.
С оглед
заключението на вещите лица, следва да се приеме, че неправилно с ревизионния
акт е отказано правото на данъчен кредит в размер на 19 328,07 лв. и той
следва да бъде изменен, като се установят задължения на дружеството в размер на
17 582,58 лв. при данъчна основа 87 912,92 лв., определена съобразно
установените от тройната съдебно-техническа експертиза актувани в повече СМР.
Върху така
установения данък за довнасяне се дължи и лихва за забава в размер на 4 093,74
лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.
С оглед на
изложеното обжалвания ревизионен акт следва да бъде изменен, като на
дружеството бъдат определени задължения по ЗДДС за м.12.2008г. в размер на
главницата 17 582,58 лева и лихва в размер на 4 093,74 лева.
С ревизионния
акт са установени задължения на дружеството по ЗКПО за данъчен период
01.01.2008г.-31.12.2008г. в размер на главницата 9 888,39 лв. и лихва
6 374,16 лв., като по мотиви аналогични на изложените по ЗДДС, но на
основание чл.26, т.1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството със
сумата от 62 500 лв., по издадените от ГД”Спорт Палас” следните данъчни
фактури: № 73/29.08.2008г., с данъчна основа 12 500,00 лв. и ДДС
2 500,00 лв., с предмет на доставка реклама съгласно договор; №
81/29.09.2008г., с данъчна основа 12 500,00 лв. и ДДС 2 500,00 лв., с
предмет на доставка реклама съгласно договор; № 88/30.10.2008г., с данъчна
основа 12 500,00 лв. и ДДС 2 500,00 лв., с предмет на доставка
реклама съгласно договор; № 100005/27.11.2008г., с данъчна основа
12 500,00 лв. и ДДС 2 500,00 лв., с предмет на доставка реклама
съгласно договор и № 100016/29.12.2008г., с данъчна основа 12 500,00 лв. и
ДДС 2 500,00 лв., с предмет на доставка реклама съгласно договор.
Неправилно от
органа по приходите е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумите по
издадените от СД „Спорт Палас” данъчни фактури.
В хода на
ревизионното производство е извършена насрещна проверка на ГД”Спорт Палас”.
Съгласно договор за реклама от 01.08.2006г. сключен между “Топстрой
декор”-възложител и ГД “Спорт Палас” – изпълнител, с предмет „предоставяне на
рекламна площ, изработване и излагане на рекламни транспаранти /винили/ - 8 бр.
с „лого” /фирмен знак/, име, изображения и подходящ текст с цел рекламиране и
популяризиране на дейността на възложителя на стадион “Хаджи Димитър” в СК „Спорт Палас” - парк
“Юнак”, за периода 01.08.2008г.-31.05.2009г., включващ Първенството по футбол
на А ПФГ-есенен и пролетен полусезон на 2008/2009г. и всички турнири,
състезания по футбол, контролни и
приятелски срещи и подготовки на отбори по футбол. Уговорено е месечно
възнаграждение в размер на 15 000 лв. с ДДС, което се дължи и фактурира до
30-то число на месеца, за който се отнася. Съгласно чл.7, ал.1 от договора, за
договорената рекламна услуга, изпълнителя следва да съгласува с възложителя
разработения проект за визия на рекламния продукт преди стартирането на
неговата изработка. В случая това не е направено, тъй като видно от приложения
приемо-предавателен протокол ГД „Спорт Палас” е получил изработените рекламни
транспаранти от изпълнителя „Витал” ООД още в деня на подписване на договора с
възложителя, което води до извода, че този приемо-предавателен протокол не
удостоверява действителното им изработване и предаване. На 14.08.2008г. от
„Витал” ООД е издадена фактура № 100..0358 с цена на транспаранти с логото на
“Топстрой декор” 59,80 лв.
Относно
определяне стойността на рекламата е представен протокол от общото събрание на
ГД “Спорт Палас” от 25.01.2005г., при което се взема решение при договаряне на
рекламна услуга цената и с какво да бъде съобразена с разположение на
рекламата, обем на рекламната площ, значимост на провежданите мероприятия, срок
на рекламната услуга, престиж, имидж и възможности на рекламодателя.
От органа по
приходите е прието, че независимо, че договора е с предмет на доставка реклама,
по съдържание той е договор за наем съгласно чл.228 от ЗЗД, с който ГД “Спорт Палас”
се задължава да предостави рекламни площи, а “Топстрой декор” ООД да заплаща
месечно възнаграждение в размер на 15 000 лв. и следователно предмет на
доставките по фактурите следва да бъде „наем на рекламни площи”. Като се има в
предвид, че една транспаранта заема площ от 3,15 кв.м., става ясно, че не са
представени доказателства, които по безспорен начин да удостоверят каква
квадратура е предоставена на „Топстрой декор” ООД под наем и как е определено
месечното възнаграждение, защото в конкретния случай за 8 транспаранти се
определя 496,03 лв./кв.м. без ДДС, която е необоснована цена за наемна площ на
стадион. При проверката не е представена калкулация или друго доказателство за
определяне цената на рекламата.
От
ревизираното дружеството е изискана рекламна стратегия за периода
01.01.2008г.-31.12.2008г., като от представените рекламна кампания се
констатира, че в т.5.0 Медийно планиране се предвижда излъчване на реклами по
„Ринг” ТВ, „Pro BG”, Канал 1, btv, Nova TV, но тъй като „Топстрой декор” ООД не е в
състояние директно да излъчва рекламно послание в посочените и други медии със
сходни предавания, се предлага да се рекламира на рекламни пана на градския
стадион „Хаджи Димитър” и на постери в залата за конференции, така индиректно
дружеството ще бъде излъчвано многократно в ефир в медиите и освен приноса за
дружеството, който се очаква от тази реклама ще се подпомогна и спорта в града.
В хода на
ревизията е установено, че за 2008г. основни клиенти на дружеството са ГД
„Стройнвест”, ГД „Строинвест-Сливен”, Община Сливен, „Лукском” ЕООД, които
дружества имат сключени договори за строителство с Община Сливен за извършване
на СМР по ЗОП и са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДОПК.
Платените
разходи за реклама не на довели до разширяване на дейността на „Топстрой декор”
ООД,
Съгласно
чл.26, ал.1 от ЗКПО със сумата от 62 500,00 лв., по посочените фактури е
увеличен финансовия резултат на дружеството.
В
потвърждаващото ревизионния акт решение на директора на Дирекция “ОУИ” е
посочено, че в ЗКПО е дефинирано понятието „разходи за реклама”, като в § 1,
т.33 от ДР е посочено, че това са разходи за популяризиране на стоки и услуги,
включително и подаръци, които носят търговското наименование или търговската
марка на данъчно задълженото лице в рамките на обичайното за извършваната от
лицето дейност. Тези разходи се признават за данъчни цели, като счетоводни
разходи при спазване на принципа за документална обоснованост и при положение,
че са извършени във връзка с дейността на лицето. В конкретния случай,
независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции,
отразяващи разходите за реклама, за да бъдат признати за целите на ЗКПО е
необходимо да се има в предвид и регламентираното в разпоредбите на глава
четвърта от закона „Предотвратяване на отклонение от данъчното облагане”.
Текстът на чл.16, ал.1 от ЗКПО регламентира данъчното третиране на сделки,
които са сключени при условие, чието изпълнение води до отклонение от данъчното
облагане, а ал.3 указва, че когато чрез привидна сделка се прикрива друга
сделка, данъчното задължение за корпоративен данък се определян при условията
на прикритата сделка. Това означава, че по смисъла на тази разпоредба,
привидната сделка се счита за нищожна, а се приемат за действителни условията
на прикритата сделка. В случая дружеството всеки месец е плащало договорената
сума без да се интересува дали е налице икономическа изгода от направените
разходи, поради което може да се направи извода, че се касае за предоставяне на
средства за спонсориране на ГД „Спорт палас”. ЗКПО не съдържа специален ред за
третиране на разходи спонсорство и не съдържа определение на понятието
„спонсорство”. Данъчното третиране на тези разходи се свежда до
регламентираните от закона хипотези: 1.В случаите когато срещу начислените
разходи се предоставя еквивалентна насрещна престация под формата на рекламна
услуга, която е в рамките на обичайните разходи за съответната дейност на
спонсора е налице счетоводен разход за реклама; 2.в случаите когато начислените
разходи превишават стойността на предоставената насрещна рекламна услуга,
размера на направените разходи се третира като разход за дарение, който е
регламентиран в чл.31 от ЗКПО или като непризнат за данъчни цели разход за
дарение извън чл.31, формиращ данъчна постоянна разлика по чл.26, т.7 от ЗКПО.
Насрещната престация която ГД „Спорт Палас” е предоставил по силата на
сключения договор не е имуществено еквивалентна на предоставените от „Топстрой
декор” ЕООД парични средства. Налага се извода, че „Топстрой декор” ЕООД е
целял с направените от него плащания да спонсорира ГД „Спорт Палас” но формално
е оформил предоставянето на парични средства, като плащания за реклама. В
резултат на оформянето и сключването на договора, като договор за реклама, жалбоподателя
е целял да се ползва от по-благоприятния режим на ЗКПО, предвиден за данъчното
третиране на разходите за реклама. Следователно е налице сделка с цел
отклонение от данъчното облагане, поради което данъчният финансов резултат
следва да бъде определен в съответствие с изискванията на чл.16 от ЗКПО, като
съгласно ал.3, когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното
задължение на лицето се определя при условията на прикритата сделка. Привидната
сделка е договореното предоставяне на рекламни услуги, а прикритата сделка е
осъщественото спонсорство от „Топстрой декор” ЕООД на ГД „Спорт Палас”.
Разходите за спонсорство за целите на действащия през ревизирания период
ЗКПО,следва да се третират като разходи за дарение и тъй като не са направени в
полза на посочените в чл.31 от ЗКПО лице, не трябва да бъдат признати, на
основание чл.26, т.7 от ЗКПО.
Жалбата на “Топстрой
декор” ЕООД, се явява основателна.
С договор за
реклама от 01.08.2008г. сключен между “ Топстрой декор” ООД - възложител и ГД
“Спорт Палас” - изпълнител, изпълнителят се е задължил да извърши рекламна
дейност в полза на възложителя под формата на предоставяне на рекламна площ,
изработване и излагане на рекламни транспаранти /винили/ - 8 бр. с лого /фирмен
знак/, име, изображения и подходящ текст с цел рекламиране и популяризиране на
дейността на възложителя на стадион “Хаджи Димитър” в СК “Спорт Палас”, парк
“Юнак” гр.Сливен. Договора е сключен за периода 01.08.2008г.-31.05.2009г.,
включващ Първенството по футбол на А ПФГ – есенен и пролетен полусезон на
2008/2009г. и всички турнири, състезания по футбол, контролни и приятелски
срещи и подготовки на отбори по футбол, като срока му е продължен до
31.05.2010г., съгласно сключен Анекс от 18.05.2009г.. Съгласно чл.7 от договора задължение на
изпълнителя е да съгласува с възложителя разработените проекти за визия на
рекламния продукт преди стартиране на неговата изработка, да изработи рекламния
продукт за своя сметка, да не допуска промени, размествания или отстраняване на
рекламните продукти, преди изтичане на договорения срок без съгласието на
възложителя, той носи отговорност за съхранението на рекламния продукт 30 дни
след изтичане на срока по договора. За платеното по договора възнаграждение за
проверяваните периоди са издадени процесните данъчни фактури, за извършени от доставчика рекламни услуги,
като спора между страните по делото е привиден ли е сключения договор за
реклама, или той е договор за наем, според органа по приходите или той прикрива
договор за спонсорство, според решаващия орган.
По мотивите
изложени относно приложението на ЗДДС, неправилно от органа по приходите е
прието, че сключения на 01.08.2008г. договор между “Топстрой декор” ООД -
възложител и ГД “Спорт Палас” – изпълнител е договор за наем, а не договор за
реклама.
Неправилно
решаващия орган е приел, че този договор прикрива договор за спонсорство, по
следните съображения:
За да се
отговори на спорния въпрос - относно характера на процесния договор, следва
същия да бъде изтълкуван, като съобразно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите
в практиката и добросъвестността.
Договора за
реклама не е изрично уреден от законодателя, поради което с оглед нормата на
чл.9 от ЗЗД е предоставена възможност на страните по него свободно да определят
съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. По своята същност договора за реклама е двустранен договор,
тъй като поражда права и задължения и за двете страни по него. Този договор е и
комутативен, тъй като при него облагата която ще получи всяка от страните е
предварително известна, още при сключването му – възложителя получава рекламен
продукт и неговото рекламиране, а изпълнителя договорено възнаграждение.
Договора за
спонсорство също е неформален договор, който не е уреден от законодателя. С договора
за спонсорство се сключва с цел имуществено подпомагане на организации или
физически лица, които се занимават с културна, образователна,
научноизследователска, спортна, социална, благотворителна или друга подобна
дейност. При договора за спонсорство е налице също две насрещни престации,
които обаче не са еквивалентни.
С оглед
съдържанието и предмета на представения договор за реклама от 01.08.2008г., не
би могъл да
се приеме че
той е
привиден договор, който прикрива договор за спонсорство, както е посочено в
решението, потвърждаващото ревизионния акт.
В случая с
процесния договор възложителя – „Топстрой декор” ЕООД се е задължил уговореното
възнаграждение, а изпълнителя – ГД „Спорт Палас” да изработи рекламните
материали и да осигури тяхното разполагане върху уговорената рекламна площ. В
хода на ревизионното производство не е извършено изследване и в ревизионния
доклад и ревизионния акт липсват мотиви относно налице ли е еквивалент между
престациите извършени от всяка от страните по договора, а неправилно органа по
приходите е изследвал единствено каква е основната дейност на дружеството и е
формирал изводи за липса на еквивалентност посредством резултата от
извършването на рекламата.
По процесния
договор и фактури предмета на доставки е предоставяне на рекламни услуги,
посредством които дружеството жалбоподател е рекламирало своята основна дейност
и в тоя смисъл разходите за реклама представляват разходи за външни услуги
(разходи за дейността), който се включват в себестойността и формират крайната
цена на предлаганите от него услуги. Ето защо дали рекламните услуги са довели
до увеличаване на икономическата изгода на дружеството във връзка с
независимата икономическа дейност на регистрираното лице или не, не би могло да
обоснове извода, че сключения договор е за спонсорство, а не за реклама. Също
така, и по
отношение на двата договора
– за реклама и спонсорство, полученото от изпълнителя възнаграждение, съответно
от спонсорираното лице, не е поставено в зависимост от някакъв последващ
резултата, а то е изначално договорено, поради което на тази основа не би могло
да се прецени какъв е точно характера на процесния договор.
Видно от
сключения договор, излагането на рекламните транспаранти следва да се извърши
за периода от 01.08.2008г. до 31.05.2008г., включващ Първенството по футбол на
А ПФГ – есенен и пролетен полусезон на 2008/2009 г. и всички турнири,
състезания по футбол, контролни и приятелски срещи и подготовка на отбори по
футбол. С оглед така договорения начин на излагане на рекламните материали на
стадион, на който се провеждат футболни срещи от А ПФГ, предполага достигането
на рекламата до неограничен кръг лица, а именно както тези присъстващи на самия
стадион, като зрители или в друго си качество, така и до лица намиращи се в
различни точки на страната и чужбина, посредством излъчването на тези срещи и
части от тях, както в регионален така и в национален телевизионен ефир.
С оглед така
изложеното, следва да се приеме, че е налице еквивалентност между престациите
на двете страни по сключения на 01.08.2008г. договор и той по своята същност е договор за реклама, а не
за спонсорство. Ето защо, направените от дружеството разходи по този договор са
разходи за реклама и след като по отношение на тях не се спори, че е налице
документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО, както е прието в
решението на Директора на Дирекция „ОУИ” и че те са направени във връзка с
дейността на дружеството, не е налице хипотезата на чл.26, ал.7 от ЗКПО и те
следва да бъдат признати за данъчни цели.
Финансовият резултат
на дружеството е увеличен и със сумата от 103 477,00 лв., представлява
част от сумите по следните данъчни фактури:
-№
197/18.07.2008г. с предмет на доставката извършени СМР обект Саниране на ЦДГ
синчец гр.Сливен, фактурата е придружена с Протокол № 1 от 18.07.2008г. за
извършени и подлежащи на плащане СМР в размер на 116 903,64 лв. и ДДС
23 380,73 лв.,която е намалена с
6 836,67 лв. без ДДС, по мотивите изложени по ЗДДС;
-№
286/08.12.2008г. с предмет на доставката извършени СМР обект Саниране на ЦДГ
Синчец гр.Сливен. Фактурата е придружена с Протокол № 2 от 08.12.2008г. за
извършени и подлежащи на плащане СМР в размер на 405 500,82 лв. и ДДС
81 100,16 лв., която е намалена със
96 193,02 лв. без ДДС, по мотивите изложени по ЗДДС;
-№
282/038.12.2008г. с предмет на доставката извършени СМР съгласно протокол, като
сумата по фактурата е намалена с 447,31 лв. без ДДС, по мотивите изложени по
ЗДДС.
По мотивите
изложени по ЗДДС сумите по тези фактури се намалят както следва:
-№
197/18.07.2008г. с предмет на доставката извършени СМР обект Саниране на ЦДГ
синчец гр.Сливен, фактурата е придружена с Протокол № 1 от 18.07.2008г. за
извършени и подлежащи на плащане СМР в размер на 116 903,64 лв. и ДДС
23 380,73 лв., със сумата от
4 181,33 лв. без ДДС, по мотивите изложени по ЗДДС;
-№
286/08.12.2008г. с предмет на доставката извършени СМР обект Саниране на ЦДГ
Синчец гр.Сливен. Фактурата е придружена с Протокол № 2 от 08.12.2008г. за
извършени и подлежащи на плащане СМР в размер на 405 500,82 лв. и ДДС
81 100,16 лв., със сумата от
87 912,92 лв. без ДДС, по мотивите
изложени по ЗДДС;
-№
282/038.12.2008г. с предмет на доставката извършени СМР съгласно протокол, като
сумата по фактурата не следва да бъде намаляне.
Ето защо
финансовия резултат на дружеството за 2008г., следва да бъде увеличен със
сумата от 92 094,25 лв. (4 181,33 лв. + 87 912,92 лв.).
Счетоводния
финансов резултат за дан.преобразуване /отрицателен/ 67 541,70
Последния се преобразува както следва:
Декларирано Установено
Увеличения: 21 087,80 113 182,05
Годишни счетоводни разходи 20 670,19 20 670,19
за амортизация /чл.54, ал.2 ЗКПО/
Разходи за начисл.глоби,
конфискации 417,61 417,61
Санкции и лихви /чл.26, ал.6 ЗКПО/
Намаления 20 670,19 20 670,19
Годишни данъчни амортизации 20 670,19 20 670,19
Данъчна загуба 67 093,09 -
Данъчна печалба - 25 001,16
Видно от
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, при така
установена данъчна печалба, дължимия корпоративен данък от дружеството за
2008г. се определя в размер на 2 500,12 лв.
Върху така
установения данък за довнасяне се дължи и лихва за забава в размер на 508,10 лева, изчислена до датата на издаване на
ревизионния акт.
С оглед на
изложеното обжалвания ревизионен акт следва да бъде изменен, като на
дружеството бъдат определени задължения за корпоративен данък за 2008г. в
размер на главницата 2 500,12 лв.. На дружеството следва да бъде
определена и лихва в размер на 4 872,70 лв., от които 508,10 лв. лихви
върху установения данък за довнасяне и 4 364,60 лв. лихви върху дължимите
от дружеството авансови вноски, които не са оспорени в сезиращата съда жалба.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата на „Топстрой декор” ООД е частично основателна
и ревизионния акт следва да бъде отменен в частта относно установените му
задължение по ЗДДС за данъчни периоди 01.08.2008г.-31.08.2008г.,
01.09.2008г.-30.09.2008г., 01.10.2008г.-31.10.2008г. и
01.11.2008г.-30.11.2008г. и изменен в частта относно установените му задължение
по ЗДДС за данъчни периоди 01.07.2008г.-31.07.2008г. и 01.12.2008г.-31.12.2008г. и за корпоративен данък за данъчен период
01.01.2008г.-31.12.2008г.
От жалбоподателя са направени
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 100 лв., за платени държавна такса -
50 лева и възнаграждение на вещите лица – 1 050 лв. С оглед частичната
основателност на нейната жалба, следва
да и се присъдят разноски в размер на 521,84 лв., съобразно размера на
отменените с решението задължения – 27 206,01 лв.
В полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 052,70 лв. по
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
изчислени съобразно размера на определените с решението задължения – 30 135,06
лв. По отношение на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, същите
не се дължат, тъй като видното от договора за правна защита и съдействие (л.3)
е договорено възнаграждение, което следва да бъде заплатено в брой, но няма
отбелязвания за внесени суми и по делото не са ангажират други доказателства,
за извършено плащане.
Мотивиран
от горното, Административен съд– град Бургас,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
ревизионен акт № *********/03.27.2011г., издаден от старши експерт по приходите
при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение № РД–10-113/13.04.2011г. на
директора на Дирекция "ОУИ" – Бургас, в частта в която на „Топстрой
декор” ООД, ЕИК ********* са определени задължения по ЗДДС:
-за данъчен
период 01.07.2008г.-31.07.2008г. в размер на главницата 1 367,33 лв. и
лихва 408,22 лв., като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 836,27 лв. и
лихва 249,65 лв.
-за данъчен период
01.12.2008г.-31.12.2008г. в размер на главницата 21 828,07 лв. и лихва 6
288,67 лв., като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата
17 582,58 лева и лихва в размер на 4 093,74 лева.
-за данъчен период
01.01.2008г.-31.12.2008г. в размер на главницата 9 888,39 лв. и лихва 6
374,16 лв., като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на
главницата 2 500,12 лева и лихва в размер на 4 872,70 лева.
ОТМЕНЯ
ревизионен акт № *********/03.27.2011г., издаден от старши експерт по приходите
при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение № РД–10-113/13.04.2011г. на
директора на Дирекция "ОУИ" – Бургас, в частта, в която на „Топстрой
декор” ООД, ЕИК ********* са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди
01.08.2008г.-31.08.2008г., 01.09.2008г.-30.09.2008г., 01.10.2008г.-31.10.2008г. и 01.11.2008г.-30.11.2008г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Топстрой декор” ООД, ЕИК *********, против ревизионен акт №
*********/03.27.2011г., издаден от старши експерт по приходите при ТД на НАП
гр.Бургас, потвърден с решение № РД–10-113/13.04.2011г. на директора на
Дирекция "ОУИ" – Бургас, в останалата и част.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” гр.Бургас при
ЦУ на НАП да заплати на „Топстрой декор” ООД, ЕИК *********, гр.Сливен,
ж.к.”Даме Груев” бл.53, вх.”В”, ап.3 представлявано от управителя Михаил
Андонов Загорчев, направените по делото разноски в размер на 521,84 лева (петстотин
двадесет и един лева и осемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА „Топстрой декор” ООД, ЕИК
********* да заплати на Дирекция “ОДОП” гр.Бургас при ЦУ на НАП, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 052,70 лева (хиляда петдесет и два лева и
седемдесет стотинки).
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: