О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в открито съдебно заседание, състояло
се на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря
Камелия Славкова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 949 по описа на СГС за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 16.12.2024 г. в ТРРЮЛНЦ по инициатива на синдика е
обявен допълнителен списък на неприетите от него вземания на кредиторите на „С.П.Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Предмет на този списък са вземания, предявени от „П.А.Е.Е.
СЕ А.П.“, Гърция (по-нататък „П.И.“, Гърция) в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ с
молба вх. № 283497/21.11.2024 г., които възлизат в общ размер на сумата от 6 802 624,94
лв. и съставляват, както следва: 1./ сумата в размер от 4 535 083,31
лв. – непогасена част от възникнало отново задължение за връщане на извършено
авансово плащане по договор за кол опция в общ размер на 6 600 000
евро, както и 2./ сумата в размер от 2 267 541,63 лв. – непогасена
част от възникнало отново задължение за неустойка по Рамков договор от
30.09.2015 г. в общ размер на 3 300 000 евро, обезпечени с договор за
залог на акции от 30.09.2015 г.
Срещу така изготвения от синдика допълнителен списък
на неприетите вземания е упражнено по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение с
вх. № 285538/23.12.2024 г. (депозирано по пощата на 20.12.2024 г.) от кредитора
– „П.И.“, Гърция. Възразява се срещу решението на синдика да откаже да приеме
предявените от „П.И.“, Гърция вземания за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност по съображения, че същите не са възникнали, съответно, че с
влязло в сила съдебно решение клаузата от която същите произтичат е обявена за
относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Излагат се подробни съображения в насока, че независимо от погасяването им чрез
плащане, което е било извършено в рамките на производството по индивидуално
принудително изпълнение, съществуването на предявените вземания е било възобновено
с факта на влизане в сила на съдебното решение, с което кредиторът е осъден да
върне в масата на несъстоятелността получените по изпълнителното дело суми,
които същият е внесъл като обезпечение в размер на присъдената сума при
условията на чл. 282 ГПК по сметка на ВКС същите. В допълнение се аргументира
позицията, че дори и да се приеме, че вземанията все още не са възникнали,
поради това че сумата все още не постъпила в масата на несъстоятелността, то са
налице предпоставките така предявените вземания да бъдат приети под условие, а
именно - ако и когато това се случи.
Синдикът А.М. е депозирала на 31.01.2025 г. писмено становище по възражението, в което
оспорва същото като неоснователно. Поддържа изложените в оспорения списък свои
мотиви формирали решението й за неприемане на предявените от „П.И.“, Гърция
вземания, а именно, че същите не са възникнали, както и че не са налице
предпоставките да бъдат приети за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност под условие.
В провелото се на 21.02.2025 г. по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ
открито съдебно заседание неплатежоспособният длъжник не взема участие,
съответно представителите на възразилия кредитор, както и синдикът поддържат
първоначалните си позиции, които са развити във възражението, респ. в
становището.
Съдът, като
взе предвид направеното възражение, изготвеният от синдика допълнителен списък
на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, неговото
становище по възражението, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
С молба вх. № 283497/21.11.2024 г. „П.И.“, Гърция е
предявило за приемане в производството по несъстоятелност, открито по отношение
на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност парични вземания, възлизащи в общ размер
на сумата от 6 802 624,94 лв., както следва: 1) сумата от
4 435 083,31 лв. – непогасена част от възникнало отново (след осъждане
на „П.И.“, Гърция да върне в масата на несъстоятелността получените по изп. д. № 6442/2016 г. на ЧСИ М. Б. суми) задължение за възстановяване
на сума по извършено авансово плащане по договор за кол опция в общ размер на 6
600 000 евро и 2) сумата от 2 267 541,63 лв. – непогасена част от възникнало
отново (след осъждане на „П.И.“, Гърция да върне в масата на несъстоятелността
получените по изп. д. № 6442/2016 г. по описа на ЧСИ М.
Б., рег. № 838) задължение за неустойка по Рамков договор от 30.09.2015 г. в
общ размер на 3 300 000 евро, ведно със законна лихва за периода от 14.10.2024
г. до 21.11.2024 г. Вземанията са предявени като обезпечени с договор за залог от
30.09.2015 г. върху следното имущество (i) 1 150 574 обикновени акции
на приносител, съставляващи 100% от капитала на „П.У.“ ЕАД, притежание „С.П.Б.“
ЕООД, (ii) 1 780 804
обикновени акции на приносител, съставляващи 99,99% от капитала на „П.У. 2“ АД,
притежание „С.П.Б.“ ЕООД, (iii) всякакви
нови акции от капитала на „П.У.“ ЕАД и „П.У. 2“ АД, които „С.П.Б.“ ЕООД
придобие след сключване на договора за залог, (iv) вземанията на „С.П.Б.“ ЕООД, произтичащи от заложените акции в „П.У.“ ЕАД и
„П.У. 2“ АД, в т.ч. дивиденти, приходи от продажби и ликвидационни квоти,
парични средства или собственост, получени в даден момент във връзка с тях чрез
обратно изкупуване, замяна, обмяна, бонуси или привилегии, чрез опции или по
друг начин, и върху друго финансово право, право на
собственост или участие в или по отношение на всички или част от заложените
акции.
Така предявените от „П.И.“, Гърция вземания са
включени от синдика в изготвения и обявен на 16.12.2024 г. по партидата на
несъстоятелния длъжник в търговския регистър допълнителен списък на неприетите
вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, срещу който е подадено
поставеното за разглеждане възражение.
От приложените към молбата за предявяване на
вземанията писмени доказателства се установява, че на 30.09.2014 г. между „С.П.Б.“
ЕООД, „П.И.“, Гърция (с предходно наименование „НБГ П.Р.“) и други три
чуждестранни търговски дружества е сключено рамково споразумение, с което
страните по него са уредили отношенията си във връзка с финансирането,
изграждането и придобиването на собствеността върху обектите, част от
мултифункционален търговски център в гр. София, ж.к. „Люлин“, в това число с
поето от „С.П.Б.“ ЕООД задължение за учредяване на две търговски дружества,
извършването на непарична вноска с предмет - недвижимите имоти, представляващи
обектите, включени в търговския център, уговаряне на условия и цени за
прехвърляне на акциите в тези дружества, предоставяне на множество обезпечения
на поетото от „С.П.Б.“ ЕООД задължение за изграждане на търговския център и ефективното
прехвърляне на собствеността върху него в полза на „П.И.“, Гърция срещу поето
от последното задължение за осигуряване на финансиране на проекта.
В изпълнение на рамковото споразумение от 2014 г. „С.П.Б.“
ЕООД е учредило две търговски дружества – „П.У.“ АД и „П.У. 2“ АД, в чийто
капитал е внесъл като непарична вноски недвижимите имоти, образуващи търговския
център. Възползвайки се от предоставената му по силата на сключен между
страните договор за пут опция от 27.02.2015 г. „С.П.Б.“
ЕООД е прехвърлило на „П.И.“, Гърция - 100% от акциите на „П.У.“ АД по
уговорена цена от 11 000 000 евро, от които
6 600 000 евро – платени авансово, и 4 400 000 евро –
платени впоследствие. В същото време между страните е сключен и договор за кол
опция, който предоставя на „П.И.“, Гърция възможност да придобие акциите на „П.У.
2“ АД при цена от 22 000 000 евро.
С допълнително споразумение от 26.02.2015 г. страните
са удължили срока за изграждане на търговския център до 30.09.2015 г., като се
уговорили, че в случай на неизпълнение „П.И.“, Гърция има възможност да развали
възникналото по силата на рамковия договор от 2014 г. правоотношение, в който
случай „С.П.Б.“ ЕООД следва да върне платената по договора за пут опция сума от 11 000 000
евро, заедно с уговорената в допълнителното споразумение от 26.02.2015 г.
неустойка за разваляне в размер на 1 300 000 евро.
Установява се, че „С.П.Б.“ ЕООД не е изпълнило
задължението си за изграждане на търговския център в рамките на уговорения
срок, като отношенията между страните във връзка с допуснатото неизпълнение и
бъдещето на проекта са уредени в рамков договор, сключен на 30.09.2015 г. С
оглед прекратяване на рамковия договор от 2014 г. и извършеното в изпълнение на
него прехвърляне на акциите от капитала на „П.У.“ АД от „С.П.Б.“ ЕООД в полза
на „П.И.“, Гърция на същата дата – 30.09.2015 г. – гръцкото дружество е
прехвърлило същите обратно на „С.П.Б.“ ЕООД. В чл. II, раздел 2.1
от рамковия договор от 2015 г. страните са потвърдили съществуването на
задължение на „С.П.Б.“ ЕООД към „П.И.“, Гърция в размер на 12 300 000
евро, формирано като сбор от задължението за връщане на цената, получена за прехвърляне
на акциите от капитала на „П.У.“ АД, на стойност 11 000 000 евро, и неустойката в размер на 1 300 000
евро, като са предвидили същото да бъде погасено както следва: 1) по отношение
на сумата от 5 700 000 евро е
предвидено плащането да бъде извършено на същия ден в полза на трето посочено
от „П.И.“, Гърция лице, а именно на „К.К.Е.К.“ Лтд, като извършването на плащането е потвърдено в същата
клауза на договора; 2) остатъкът от 6 600 000 евро е предвидено да
бъде погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „С.П.Б.“ ЕООД към „П.И.“,
Гърция на стойност 6 600 000 евро, представляващо авансово плащане по
договор за кол опция от същата дата – 30.09.2015 г. Съгласно чл. III, разд. 3.1., б. „b“ от
рамковия договор от 2015 г. „С.П.Б.“ ЕООД се задължава да организира
завършването на търговския център и снабдяването с всички необходими
разрешителни, лицензии и одобрения, необходими за започването на дейност като
търговски център в срок до 28.03.2016 г. Уговорено е, че при неизпълнение на
това задължение „П.И.“, Гърция има право да развали договора с предизвестие от
десет работни дни, в който случай „С.П.Б.“ ЕООД следва да върне на „П.И.“,
Гърция полученото авансово плащане по упражнената кол опция в размер на
6 600 000 евро, както и да заплати неустойка в размер на
3 300 000 евро.
Установява се, че в рамките на уговорения срок – до
28.03.2016 г. „С.П.Б.“ ЕООД не е изпълнило задължението си за изграждане на
търговския център и снабдяване със съответната строителна документация, в
резултат на което за „П.И.“, Гърция е възникнало правото да развали рамковия
договор от 2015 г., което гръцкото дружество е упражнило с отправянето на
нотариална покана № 200/11.10.2017 г. Същата е връчена на „С.П.Б.“ ЕООД на
06.11.2017 г., като с изтичането на срока на предизвестието от десет работни
дни рамковият договор от 30.09.2025 г. е бил развален.
На основание чл. III, разд.
3.1., б. „b“ от рамковия договор от 30.09.2015 г. в резултат на развалянето му
за „С.П.Б.“ ЕООД е възникнало задължението да плати в полза на „П.И.“, Гърция
сумата от 6 600 000 евро, дефинирано като задължение „да върне на „П.И.“,
Гърция полученото авансово плащане“. При анализ на цитираната договорна клауза
се установява, че страните по рамковия договор визират последиците от отпадане
с обратна сила на задължението на „П.И.“, Гърция към „С.П.Б.“ ЕООД в размер на 6 600 000
евро, представляващо дължимо авансово плащане по упражнена кол опция. С
разваляне на рамковия договор това задължение е отпаднало с обратна сила, което
от своя страна е довело до отпадане с обратна сила на правните последици на извършеното
в чл. II, разд. 2.1., б. „b“ от
рамковия договор от 2015 г. прихващане. С отпадане на правните последици на прихващането
отпада и погасителният ефект по отношение на установеното в същата разпоредба насрещно
вземане на „П.И.“, Гърция към „С.П.Б.“ ЕООД на стойност 6 600 000
евро, представляващо част от вземане в общ размер на сумата от
12 300 000 евро. В тази част – с която страните установяват
съществуването на вземане на „П.И.“, Гърция към „С.П.Б.“ ЕООД в размер на
12 300 000 евро – рамковият договор има характер на спогодба и не се
засяга от развалянето. В този смисъл уговореното в чл. III, разд.
3.1., б. „b“ от рамковия договор от 30.09.2015 г. задължение на „С.П.Б.“ ЕООД
към „П.И.“, Гърция на стойност 6 600 000 евро, дължимо при
упражнено от гръцкото дружество право да развали рамковия договор, визира
именно установеното в чл. II, разд. 2.1., б. „b“ от
рамковия договор задължение на „С.П.Б.“ ЕООД в същия размер, възобновено в резултат
на развалянето рамковия договор и отпадане с обратна сила на последиците на
извършеното в същата клауза от рамковия договор прихващане.
Установява се, че в производството по изп. д. № 6442/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, в
резултат на влязло в сила разпределение от 09.01.2018 г., на „П.И.“, Гърция, в
качеството му на кредитор по договор за особен залог върху търговското
предприятие на „П.У. 2“ АД, сключен на 06.10.2015 г. и вписан в ЦРОЗ под №
201510150829, е извършено плащане в размер на сумата от 6 802 624,94 лв., от
която 4 535 083,31 лв. – за погасяване на съответната част задължение
„С.П.Б.“ ЕООД в общ размер на сумата от 6 600 000 евро, дължима
съгласно чл. III, разд. 3.1., б. „b“ във вр. с чл. чл. II, разд. 2.1., б. „b“ от
рамковия договор от 30.09.2015 г., и 2 267 541,63 лв. – за погасяване
на съответната част от задължение на „С.П.Б.“ ЕООД за неустойка в общ размер на
3 300 000 евро съгласно чл. III, разд.
3.1., б. „b“ от рамковия договор от 30.09.2015 г.
С решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен
съд по в.т.д. № 807/2023 г., влязло в сила на 14.11.2024 г. в резултат на
недопускането му до касационно обжалване с определение № 2966/24.11.2024 г. на
ВКС, ТК, I т.о. по т.д. № 1292/2024 г., по предявен иск с правно основание чл.
649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността е обявен договор за залог на
търговско предприятие между „П.У. 2“ АД, залогодател,
и „П.И.“, Гърция, заложен кредитор, сключен на 06.10.2025 г. и вписан в ЦРОЗ
под № 201510150829, като на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ „П.И.“, Гърция е
осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност сумата от 6 802 624,94 лв., получена в качеството му на заложен
кредитор по изпълнително дело № 6442/2016 г. на ЧСИ М. Б., от която - 4 535
083,31 лв. е получена за погасяване на съответната част от вземане към „С.П.Б.“
ЕООД в общ размер на сумата от 6 600 000 евро, дължимо съгласно чл. III, разд. 3.1., б. „b“ във вр. с чл.
чл. II, разд. 2.1., б. „b“ от рамковия договор от 30.09.2015
г., и 2 267 541,63 лв. е получена за погасяване
на съответната част от задължение на „С.П.Б.“ ЕООД за неустойка в размер на
3 300 000 евро съгласно чл. III, разд.
3.1., б. „b“ от рамковия договор от 30.09.2015 г.
В пределите на производството пред ВКС, ТК, I т.о. по
т.д. № 1292/2024 г., образувано по касационната жалба на „П.И.“, Гърция срещу решение
№ 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 807/2023 г.,
касационният жалбоподател е внесъл по сметка на ВКС сумата от
6 802 624,94 лв. като обезпечение във връзка с постановено спиране на
изпълнението на обжалваното въззивно решение при условията
на чл. 282 ГПК. Не е спорно, че към
датата на даване ход на устните състезания по разглеждане на упражненото
възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ /21.02.2025 г./ внесената като обезпечение сума
все още не е постъпила в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД. С оглед
на това закономерно се поставя въпросът, дали в този случай може да се приеме,
че към коментирания момент предявеното в производството по несъстоятелност
вземане на „П.И.“, Гърция спрямо „С.П.Б.“ ЕООД в размер на сумата от 4 535
083,31 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 6 600 000
евро, произтичащо от чл. III, разд. 3.1., б. „b“ във вр. с чл. чл. II, разд. 2.1., б.
„b“ от рамков договор от 30.09.2015 г., което е било удовлетворено в рамките изпълнително
дело № 6442/2016 г. на ЧСИ М. Б. е възобновило съществуването си, а при
отрицателен отговор на този въпрос – дали са налице предпоставките за приемане
на вземането за удовлетворяване в производството по несъстоятелност под условие
- а именно, че внесената при условията на чл. 282 ГПК по сметка на ВКС гаранция
в пари постъпи в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД.
Съгласно мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 6
от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК
на ВКС внесените като обезпечение суми за спиране на изпълнението на въззивното решение по чл. 282 ГПК представляват залог,
учреден при условията на чл. 181, ал. 1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата
сметка на съда. Само по себе си учредяването на залог върху дадена парична сума
не е равнозначно и не може да се приравни на удовлетворяване паричното вземане,
чието изпълнение се обезпечава. В хипотезата на чл. 282 ГПК, при липсата на
договор между страните по заложното правоотношение, същото се подчинява на
особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно
процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя
– съдът – било чрез връщането й на залогодателя, било
чрез превеждането й по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на
вземането. Ето защо за да се приеме, че обезпеченото вземане – в случая това на
„С.П.Б.“ ЕООД към „П.И.“, Гърция за връщане в масата на несъстоятелността на
сумата от 4 535 083,31 – удовлетворено е необходимо внесеното при условията на
чл. 282 ГПК обезпечение да бъде освободено и преведено от съда по сметка на
съдебния изпълнител, на когото синдикът е възложил принудителното събиране на
вземането, като удовлетворяване на вземането на „С.П.Б.“ ЕООД по изпълнителния
лист ще бъде постигнато именно в рамките на производството по индивидуално
принудително изпълнение. Едва след като бъде изпълнено задължението на „П.И.“
към „С.П.Б.“ ЕООД по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд, би се стигнало
до възобновяване/повторно пораждане на вземането на гръцкото дружество в
предявения размер от 4 535 083,31 лв. По изложените съображения и доколкото
предявеното за удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземане на „П.И.“,
Гърция към „С.П.Б.“ ЕООД за сумата от 4 535 083,31 лв. към момента на даване
ход на устните състезания по разглеждане на възражение с вх. №
285538/23.12.2024 г. (депозирано по пощата на 20.12.2024 г.), което е станало в
открито съдебно заседание състояло се на 21.02.2025 г. /само до този момент
може да намери приложение процесуалното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
задължаващо съда да обсъди и зачете настъпилите нови факти имащи значение за
спорното право/ не е възникнало, същото
не може да бъде прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност
безусловно.
На следващо място съдът по несъстоятелността трябва да
се занимае и с въпроса, дали е възможно
това вземане да бъде прието под условие, а именно че внесеното по сметка на ВКС
обезпечение до размера на сумата от 4 535 083,31 лв. бъде освободено и постъпи
в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД. В производството по
несъстоятелност могат да бъдат приети за удовлетворяване и вземания, които са поставени
под отлагателно условие, като в такава една хипотеза съгласно правилото на чл.
725 ТЗ във фазата по разпределяне на осребреното имущество това вземане се
включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане, като за него се
заделя необходимата за пълното му или частично удовлетворяване сума от разпределението,
съответно то се изключва ако към момента на окончателното разпределение поставеното
условие все още не се е сбъднало. Съгласно решение № 369 от 20.07.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1116/2006 г., ТК, II т.о. за да бъде прието едно вземане за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност под отлагателно условие, то
е необходимо да се касае за вземане, чието възникване или изискуемост е
поставено в зависимост от сбъдването на условие, уговорено от страните, т.е.
касае се за условие в материалноправен, а не в
процесуален смисъл. Доколкото заявеното от възразилия кредитор съдържание на условие
не разкрива да има съдържание с материалноправен
характер, а по същество би поставило удовлетворяването на предявеното вземане в
зависимост от успешното провеждане на процедурата по чл. 282 ГПК по
освобождаване на внесеното обезпечение и превеждането му по сметка на съдебен
изпълнител, съответно от проведено успешно производство по индивидуално
принудително изпълнение, в резултат на което предоставената като обезпечение
сума в крайна сметка постъпи в масата на несъстоятелността, предявеното от „П.И.“,
Гърция вземане за сумата от 4 535 083,31 лв. не може да бъде прието за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност, в това число и под
отлагателно условие.
Следващото предявено от „П.И.“, Гърция за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „С.П.Б.“ ЕООД вземане, което
включено от синдика в допълнителния списък на неприетите вземания и възлизащо в
размер на сумата от 2 267 541,63 лв., представлява непогасена част от
възникнало отново (след осъждане на „П.И.“, Гърция да върне в масата на
несъстоятелността получените по изп. д. № 6442/2016
г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 суми) задължение за начислена неустойка по Рамков договор от 30.09.2015 г. в
общ размер на 3 300 000 евро, ведно със законна лихва за периода от 14.10.2024
г. до 21.11.2024 г. Преди да се пристъпи към изследване на въпроса, дали осъждането
на „П.И.“, Гърция да върне в масата на несъстоятелността полученото по изп. д. № 6442/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838
плащане и внасянето по сметка на ВКС на обезпечение по чл. 282 ГПК в размер на
присъдената сума е довело до възобновяване на вземането/повторно пораждане на вземането
му за неустойка до размера на подлежащото
на възстановяване плащане, и евентуално – в случай че съществуването на
предявеното вземане все още не е възобновено – дали са налице предпоставките за
приемане на вземането под отлагателно условие, е необходимо да се осъществи
произнасяне за действителността на клаузата, от която произтича предявеното неустоечно вземане, респективно дали същата не влиза в противоречие
с добрите нрави, какъвто порок би довел до нейната нищожност и неприложимост в
отношенията между страните.
Съдържащата се в чл. III, разд.
3.1., б. „b“ от рамковият договор от 30.09.2015 г. клауза предвижда, че при
условие, че поради допуснатото от страна на „С.П.Б.“ ЕООД неизпълнение на
задължението за изграждане на търговския център и снабдяване с необходимата
строителна документация в срок, „П.И.“, Гърция упражни правото си да развали
договора, наред с останалите последици на развалянето в тежест „С.П.Б.“ ЕООД
възниква и парично задължение за заплащането на неустойка в размер на сумата от
3 300 000 евро. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД е налице в случаите, при
които дадена уговорка нарушава правила, които макар и да не се ползват с
нарочна позитивно-правна регламентация, т.е. не са закрепени като правни норми,
се извеждат от общите правни принципи и установените в обществото морални
възгледи, водени от принципите за социална и икономическа справедливост, добросъвестност
в гражданските и търговските отношения, както и недопустимост на лишеното от
легитимни цели обогатяване за чужда сметка. В този смисъл неустоечната
клауза би влязла в противоречие с изискването за съответствие с добрите нрави,
когато същата е уговорена извън законоустановените й обезщетителна, обезпечителна и наказателна функции, като
преценката за това следва да бъде извършена към момента на сключване на
договора, като се държи сметка за естеството на главното задължение – парично
или непарично, неговият размер, дали изпълнението му е гарантирано с други
обезпечения, вида на уговорената неустойка, както и съотношението между нейният
размер и този на разумно очакваните вреди от неизпълнението. В конкретния
случай неустоечната клауза предвижда заплащането на
компенсаторна по вид неустойка в размер на 3 300 000 евро. Съдът по
несъстоятелността намира, че с оглед компенсаторния характер на неустойката
преценката за съответствието й с добрите нрави трябва да се концентрира
най-вече върху евентуалните вреди, които биха настъпили за кредитора, при
неизпълнение на главното задължение за довършване на търговския център и
въвеждането му в експлоатация. Видно от рамковия договор, страни по който освен
„П.И.“, Гърция и „С.П.Б.“ ЕООД са и още три чуждестранни търговски дружества,
незавършването на търговския център в срок не обременява „П.И.“, Гърция със
задължения спрямо други правни субекти. В същото време правата му по рамковия
договор са гарантирани с редица други обезпечения по договори за залог на акции
и права, произтичащи от тях. Тези обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че предвидената в чл. III, разд. 3.1., б. „b“
от рамковият договор от 30.09.2015 г. неустойка в размер на 3 300 000
евро е уговорена извън присъщите на този вид вземане обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция, поради което влиза в
противоречие с принципите на справедливостта и добросъвестността в търговските
отношения. Бъде ли възприета като действителна коментираната неустоечна клауза, то ще се стигне до несправедливо и самоцелно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, като по изложените съображения
съдът намира, че същата влиза в противоречие с добрите нрави, който порок води
до нейната нищожност, а оттам и вземането за неустойка изобщо не е възникнало в
полза на предявилия го кредитор в производството по несъстоятелност развиващо
се срещу „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********.
По изложените съображения съдът по несъстоятелността
намира, че подаденото от „П.И.“, Гърция възражение с вх. № 285538/23.12.2024 г.
срещу допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.12.2024 г., следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 285538/23.12.2024 г. (депозирано по пощата на 20.12.2024
г.), което е упражнено от кредитора с
неприети вземания – „П.А.Е.Е. СЕ А.П.“, Гърция и има
за предмет съставения от синдика допълнителен списък на неприетите вземания,
предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност на „С.П.Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на
16.12.2024 г.
Определението не подлежи на обжалване
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, предвид което препис от същото да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: