М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 1730
по
описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С.К.В. с ЕГН: **********, за това ,
че:
На 05.07.2018 г. в гр. в., м-т „а.м.",
къща за гости „к." извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст, а именно А.Ф.Н., род. на *** г, което не е
разбирало свойството и значението на извършеното
-
престъпление по чл. 149, ал.4 т.2 вр.ал.1
от НК
В хода на съдебното производство а.м. Ф.Н. е конституирана в качеството на частен обвинител и граждански
ищец в процеса чрез нейната майка С.Т.Ж., като е приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявен от същата срещу подс. В. за причинени вследствие на деянието, предмет на
обвинение по делото, неимуществени вреди в размер на 6500 /шест хиляди и
петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация посочени в
обвинителният акт. Сочи , че в хода на съдебното производство от събраните
доказателства безспорно се установява, че подсъдимия е осъществил деянието,
предмет на обвинението. Твърди, че житейски нелогична и
необоснована се явява версията, поддържана от подсъдимия и св. В. в хода на
съдебното производство досежно демонстрирано интимно
отношение на св. Новакова към подсъдимия, с което се аргументира изводът им за
наличие на мотив същата да излага неистински твърдения по делото. Сочи се, че
изложената версия не кореспондира с организирания начин на пребиваване на Н. в
наетото от тях жилище в кк „Златни пясъци“, доколкото
същата е била настанена в стая именно с подсъдимия. Твърди се, че от приобщените по делото
основна и допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че св. Н. не е разбирала свойството и значението на
извършеното. Излага се становище, че заключенията на вещите лица следва да се
кредитират изцяло като обосновани.
Твърди се, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт се установява
от показанията на пострадалата Н., нейната майка, включително от показанията на
св. В., депозирани в хода на досъдебното производство. Излага се становище, че
показанията на св. В. в хода на съдебното производство, свързани с
демонстрирано от св. Н. отношение към подсъдимия, противоречи на констатирания
по делото факт, че същата сама е настанила момичето да спи в една стая с
подсъдимия, съответно не е променила начина на пребиваване на Н. до датата на
инкриминираното събитие. Сочи се, че дори да се приеме, че св. Н. е
демонстрирала интимно поведение към подсъдимия, посоченото обстоятелство е ирелевантно за съставомерността
на осъщественото от В. деяние. Излага становище, че показанията на св. К.В. не
изясняват релевантни за делото факти, съотв. същите
са необективни такива, предвид близката родствена връзка с подсъдимия. Иска се
наказанието на подсъдимия да бъде определено при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства , като се вземе предвид, че с процесното
деяние са засегнати физическата неприкосновеност на пострадалата и психическото
й здраве, била е проявена безцеремонност при извършването му , доколкото св. В.
се е намирала в съседната стая и деянието е осъществено спрямо лице, което е
имало доверие на подсъдимия. Сочи се, че като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство следва да се съобразят лошите характеристични данни на
лицето, предвид осъждането му за деяние, за което същият е реабилитиран и
наличието на криминална регистрация. Иска се на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ към средния размер, което да бъде изтърпяно от
същия при първоначален общ режим. Иска се гражданският иск да бъде уважен в
пълен размер.
Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец – Н.
пледира да бъде уважен предявеният в процеса граждански иск в пълния му размер
и да бъдат присъдени на Н. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия - адв. А. пледира, че в
хода на съдебното производство не е безспорно установена фактическата
обстановка, посочена в обвинителния акт. Оспорва достоверността на показанията
на св. Н.. Сочи, че същите се опровергават от показанията на св. В. и св. а.А..
Пледира да се кредитират показанията на св. В., депозирани в хода на съдебното
производство, в които се заявява изрично, че Н. е признала пред нея, че е
заявила неверни обстоятелства. Пледира да се кредитират показанията на св. В. и
подсъдимия, които сочат интимно отношение, демонстрирано от Н. към подсъдимия и
от което се извеждат мотивите за депозиране на показания от Н. със
съдържанието, изложено в хода на наказателното производство. Сочи се, че е
налице разминаване между показанията на св. Ж. и на св. Н., досежно
част от действията извършени по отношение на Н. от подсъдимия, които са описани
в цитираните гласни доказателства. Твърди се, че е налице разминаване между
показанията на св. Н. и посочените в обвинителния акт факти, които създават
съмнение в достоверността на същите. Сочи се, че св. Ж. интерпретира факти,
които са й известни единствено от разговор с дъщеря й. Пледира да се съобразят
показанията на св. А., която сочи, че мотивът на св. Н. и св. Ж. за депозиране
на съответните показания по делото е свързан с възможността да се получи
материална облага. Излага се становище,
че от назначените и извършени в наказателното производство КСППЕ се установява,
че св. Н. е склонна да си фантазира. Оспорва се изводът, че същата не е разбирала свойството и значението на
извършеното, предвид и показанията й депозирани по делото, в които тя сочи, че
е разбрала, че подсъдимият желае да прави с нея секс. Твърди се, че пострадалата е лице, което е
търсило внимание от подсъдимия и именно това я е мотивирало да изложи пред
близките си неистински факти по отношение на подсъдимия. Пледира подсъдимият да
бъде признат за невиновен за извършване на деянието по повдигнатото му
обвинение, а при условията на евентуалност да се съобразят като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, както и добрите
характеристични данни, към които сочи, че се отнасят наличието на трудова
заетост и социална адаптивност на лицето. Иска се да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения граждански иск.
В хода на съдебното производство подсъдимият не се признава за виновен като
дава обяснения по делото.
В последната си дума подс. В. иска от съда да вземе правилно решение.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През
2018 г. подсъдимият С.К.В. и св. И.А.В.
живеели при условията на фактическо съжителство в област с.. През мес. юни 2018 г. В. била бременна в осми месец. На
01.06.2018 г. В. и подсъдимия се
настанили в къща за гости „к.", находяща се в гр. в.,
местност "а.м.", тъй като подсъдимият бил трудово ангажиран
през лятото на 2018 г. в кк „З.п.“. Понеже
св. В. имала нужда от помощ и компания, същата решила да предложи на леля си –
св. Ж., дъщеря й А. – М. Н., родена на *** г.
/първа братовчедка на В./*** по време на лятната й ваканция, до
приключване на ангажиментите на подсъдимия респ. до раждане на очакваното дете.
Подсъдимият бил съгласен св. Н. да пребивава в жилището им, като той познавал
детето по повод на проведени роднински
срещи между него и В. и семейството на св. Н..
На 21.06.2018 г. св.С.Т.Ж., завела св. Н., в
наетата от подсъдимия и В. ***. Жилището, в което били отседнали се състояло от три помещения – кухня, хол и
трапезария. Спалнята била обзаведена с едно единично легло и едно легло - персон и половина. До пристигането на св. Н., св. В. и
подсъдимия спели в спалнята на по-голямото легло. След като св. Н. пристигнала,
същата била настанена да спи на единичното легло в същото помещение. Няколко
дни по-късно св. В. преценила, че леглото, на което спи с подсъдимия е тясно и
създава неудобство за двамата, затова се преместила да спи в хола, на
разтегателния диван, находящ се в посоченото
помещение.
На
04.07.2018 г. вечерта подсъдимият, св. В. и св. Н. се намирали в хола, където
почивали, легнали на дивана. След полунощ, на 05.07.2018 г. св. Н. отишла в
спалнята, а малко по-късно в спалнята отишъл и подсъдимия. Н. била облечена с
долно бельо и потник и лежала завита с одеяло в леглото си. Подс.
В. поискал св. Н. да му помогне с функциите на мобилния телефон, който бил
закупил за баща си. За целта той седнал на единичното легло, на което била
легнала Н., а последната му оказала исканото съдействие. След това тя се
обърнала с гръб към подсъдимия. Впоследствие подсъдимият легнал в леглото зад Н.,
пъхнал ръката си под завивката, бръкнал под потника на момичето, сложил ръката
си върху гърдите й, прокарал ръката си по тялото й от гърдите към корема и
започнал да надига долното бельо. В този момент, св. Н. се притеснила, че
подсъдимият иска да „прави секс“ с нея и му заявила: „Стояне,
махни се от мен!“. Подсъдимият В. преустановил извършваните действия, станал от
леглото на Н. и легнал отново на другото
легло в стаята като й заявил, че „първата му“ също е била на дванадесет години,
като нея. След това В. попитал пострадалата дали ще остане при тях до края на
ваканцията, като тя му отговорила утвърдително, след което той я питал дали ще
каже за случилото се на св. В., като Н. заявила, че няма да й каже.
Впоследствие подсъдимият отишъл да спи в хола при св. В., а Н., която била
притеснена от случилото се не заспала до сутринта. Когато се събудила към обяд
на 05.07.2018 г. А. била разстроена и притеснена и решила, че ще каже на майка си за поведението
на подс. В. и за желанието си да се прибере у дома. По
това време в квартирата се намирала единствено св. В.. Н. излязла от къщата без да разговаря с В. и тръгнала по
пътя за кк “Златни пясъци“, когато телефонирала на
св. Ж. и й казала, че иска да се прибере. Майка й я попитала защо не желае да
остане, като Н. й отговорила: „Мамо, С. ме обара!“. Ж.
попитала дъщеря си дали е сигурна в това, което твърди, а А. отговорила: „Да!
Бръкна ми под блузата и долу“, като уточнила на майка си, че подсъдимият й е бръкнал в долното бельо. Заявила на майка
си, че след случилото се е изгонила С. от стаята и той е отишъл да спи в
другата стая, при братовчедка й. Впоследствие св. Ж. позвънила на сестра си –
майката на св. В., която се обадила на дъщеря си и й казала за твърденията на А..
По-късно в проведен разговор между св. В. и св. Ж., последната я уведомила, че А.
твърди, че В. „я е опипвал“ вечерта и я помолила да потърси дъщеря й, защото се
притеснява за нея. След разговора със
св. Ж., св. В. се свързала с братовчедка си по телефона, като по време на проведения
разговор А. била разстроена и плачела, като обяснила, че върви по пътя кк „З. п.“. В. я успокоила, казала й да не се притеснява и да се прибере в
квартирата. След това А.- М. се върнала
в жилището, където междувременно се прибрал и подсъдимият. В присъствието на
св. Н., И.В. попитала подсъдимия дали е вярно това, което твърди братовчедка й
за сучилото се между тях през нощта в спалнята. В. не
отрекъл истинността на твърденията на А., като заявил, че тя „го е
провокирала“, за да направи това, „понеже се закачала с него“.
Междувременно
св. Ж. подала сигнал до компетентните органи за инцидента и тръгнала от с.Н., обл. с. , където живеела със семейството си, към гр. в.. Тя
се обадила на св. В. и я уведомила, че полицейските служители ще вземат
необходимите мерки по случая. От своя страна, св. В. информирала подс. В., че полицията е ангажирана по случая. След като
разбрал, че е възможно да бъде задържан, В. напуснал квартирата и отишъл при
баща си – св. К.В., който пребивавал в нает апартамент, находяща
се в гр.в. в близост до Двореца на културата и спорта, поради трудова му
ангажираност в кк „З.п.“. К.В. убедил сина си да
отиде в полицията, като му разяснил, че
в противен случай ще бъде обявен за издирване. Впоследствие подсъдимият отишъл
в Пето РУ при ОД на МВР – в., където бил задържан, а по случая е образувано ДП
№ 3060/2018 г.
Видно
от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
св.А.Ф.Н.:
1.
Същата не страда
от психично заболяване. По времена изследването не са налице анамнестични или кринични данни
за наличие в миналото или на сегашно психично разстройство, както и за употреба
на алкохол и психоактивни вещества.
2.
Към момента та
извършване на деянието спрямо нея на 05.07.2018 г. тя е била малолетна и поради
това не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, т.нар. възрастова вменяемост.
3.
Физическото и
психическото състояние на Осв. й позволява да дава
годни свидетелски показания. При преценка на достоверността им следва да се има
предвид, че от „Методика на недовършените изречения“, Асоциациите – проекции на
Осв. акцентират повече върху желанието за отмъщение,
отколкото от истински страхове и безпокойство. Приятелят на „кака ми“ момичето
възприема не само като близък човек, но и като предизвикателство, като
изкушение за бушуващите хормони. Вероятно тя е създала условия, опитвала се е
да привлече вниманието му, но не е очаквала толкова близък контакт.
4.
Паметта й е в рамките на нормата за възрастта.
Няма индикации за понижаването й или за амнезиране на
факти или събития.
5.
А.Н. е в т.нар. тинейджърска или кризисна възраст. В ежедневните ситуации
тя е активна, с все още неустойчива и емоционална нестабилност. Себезащитен тип, като в експериментални ситуации изгражда
социално приемливо поведение /вербално изразено/
6.
Степента на
зрялост е в границите на нормата за възрастта, но предвид последната /кризисна/
ситуация и депривационните условия, в които живее, то
все още зрелостта е настабилна. Не са изведени
признаци на повишена внушаемост, но е възможно да
действа под влияние на ситуативните емоцииу от неудовлетворени значими потребности, като
потребността за внимание и любов.
Видно
от заключението на изготвената допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза предвид индивидуалното развитие, характерови,
психологически и интелектуални особености към датата на извършените спрямо нея блудствени действия А.Н. не е осъзнавала естеството,
значението и насочеността на последните.
Видно от заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на С.К.В., същият не страда от
психично разстройство. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието" и не страда от умствено недоразвитие
към момента на извършване на деянието, на 05.07.2018 г. той е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Физическото и психичното състояние му позволява да възприема фактите, които
имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Той може да
участва пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам. Същият е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, да възприема
фактите по делото и да дава достоверни обяснения по тях. Не са налице данни за
отклонения в сексуалното влечение и поведение, и влечение към извършване на
сексуални контакти с малолетни и непълнолетни лица.
Подс. С.К.В. е роден на *** ***, обл.с.,
ул. „Т." № **, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
осъждан -реабилитиран, не работи, ЕГН **********.
Същият е криминално проявен, видно
от характеристична справка, изготвена от РУ на МВР-К. , от която е видно, че
спрямо него, освен настоящото наказателно производство са образувани още две, а
именно поЗМ по описа на 06 РУ-СДВР за осъществено
престъпление по чл. 198 от НК, което е прекратено и ЗМ по описа на 07 РУ при ОД
на МВР-в. за извършено престъпление по чл. 198 ал.1 от НК.
Видно от постъпилата по делото
справка за съдимост , подс. С.В. е осъждан с
определение за одобряване на споразумение по нохд №
5182/2007 г. по описа на РС-с. , влязло в сила на 12.09.2007 г., за извършено
престъпление по чл. 198 ал.1 , вр. с чл. 20 ал.3 и
ал.4, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, за което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването
на което на основание чл. 69 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от две
години. За посоченото деяние В. е реабилитиран на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК, считано от 13.09.2009 г.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от гласните и
писмени доказателства, приобщени по делото и кредитирани от съда като
непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. За формиране на фактическите
си и правни изводи, съдът съобрази показанията на св. Н. и св. Ж., както и показанията на св. В., депозирани в хода на
досъдебното производство, които кредитира като непротиворечиви, обективни и
безпристрастни, както и кореспондиращи помежду си и с останалия ценен доказателствен материал. При изграждане на изводите си по
делото, съдът съобрази и показанията на св. В., депозирани в хода на съдебното
производство в частта, в която същите кореспондират на останалия ценен от съда доказателствен материал. Показанията на св. К.В. бяха
съобразени единствено в частта досежно поведението на
подсъдимия, непосредствено след извършване на деянието, като в останалата им
част, а именно – досежно поведението на А. по
отношение на подсъдимия, показанията му бяха оценени като недостоверни, предвид
близките родствени отношения на свидетеля с подсъдимия и противоречие с
останалия кредитиран доказателствен материал.
Показанията на св. а.А. бяха игнорирани по същите съображения, както и с оглед
обстоятелството, че досежно релевантните по делото
факти свидетелката е изложила предположения, а не непосредствени впечатления.
Обясненията на подсъдимия досежно поведението на пострадалата Н. и събитията през процесната нощ, съдът съобрази единствено като защитна
теза, като взе предвид противоречията им с ценените доказателства по делото.
При формиране на фактическите си
и правни изводи съдът съобрази и събраните по делото писмени доказателства, а
именно: изготвените в хода на досъдебното производство основна и допълнителна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на а.м. Н. и
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подсъдимия, копие
от удостоверение за раждане на св. Н., характеристични данни от РУ- К.за
подсъдимия, както и характеристика от Р.П., президент на клуб СК“Ф.“-НСА и
справката за съдимост на подсъдимия. Експертните заключения по назначените
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи по отношение на св. Н., съдът
съобрази в контекста на изложените становища и разяснения в хода на проведения
разпит на вещите лица, като игнорира изложените становища касаещи правни
категории, а именно досежно изводите за осъществено
довършено респ. недовършено престъпно деяние. Преценката за т.нар. възрастова
вменяемост, съдът оцени като ирелевантна за формиране
на извод досежно съставомерността
на извършеното деяние.
Действително единствените преки
доказателства са показанията на св. Н., което естествено и безусловно следва от
вида на извършеното деяние, предполагащо отсъствие на свидетели, различни от
пострадалия. Показанията на св. Н. обаче, съдът оцени като вътрешно
непротиворечиви и последователни, както и достатъчно обективни и
безпристрастни, съотв. кореспондиращи на останалия
ценен от съда доказателствен материал, в т.ч.
показанията на св. Ж., показанията на св. В., депозирани в хода на досъдебното
производство, както и от експертните заключения на извършените основна и
допълнителна КСППЕ.
Видно от разпита на св. Ж., чиито
показания, съдът кредитира като непреки такива относно релевантните факти,
доколкото възпроизвеждат заявеното от св. Н., последната е споделила с нея
идентична случка с описаната от детето пред съда, а именно, че подсъдимият е
легнал при А. и след като е влязъл под одеялото, с което пострадалата е била
завита и бръкнал под горното й бельо /потник/ , докоснал е гърдите й и е
продължил да движи ръката си докосвайки кожата й от гърдите до долното бельо,
като е надигнал същото, с цел да пъхне ръката си под него, като в този момент е
бил възпрян от острата реакция на Н..
Съдът намира за неоснователни
доводите на адв. А. за съществени противоречия между
показанията на св. Ж. и св. Н.. По същество в показанията на свидетелките се
описва еднакъв механизъм на осъщественото от подсъдимия деяние, като св. Н.
сочи: „С. ме пипна по гърдите под потника…Той
тръгна да ми бърка в гащите и аз му казах: „С., махни се от мен!“, като в тази
връзка св. Ж. заявява: „Каза ми, че я е обарал под
блузата, по гърдите и под гащичките“. В тази връзка в показанията и на двете свидетелки не се
заявява, че подсъдимият е достигнал до интимните части под долното бельо.
Не са съществени и противоречията
констатирани между показанията на св. Н. и описаните в обвинителния акт факти.
В тази връзка дали горното бельо на детето има характеристиките на потник или
тениска е ирелевантно за делото, същевременно с оглед
изминалия период от време и крехката възраст на пострадалата, сътов. с оглед преживения инцидент е възможно споменът за
детайлите на събитието да избледняват.
Показанията на св. Н. и св. Ж. се
намират в логическо единство и съответствие и с показанията на св. И.В.,
депозирани от същата в хода на досъдебното производство и приобщени чрез
прочитането им. Същите, както и показанията на В., депозирани в хода съдебното
производство, съдът оцени като непреки
такива в частта, с която се възпроизвежда споделеното от роднините на В. и от
самата пострадала относно процесните събития. В тази връзка св. В. в хода на досъдебното производство сочи:
„Майка ми обясни, че е разбрала от майката на А., че нещо се е случило
вечерта…Леля ми сподели, че С. е опипвал вечерта А.…че той я е опипвал в
леглото“. Същевременно относно
споделеното от Н. пред нея, в показанията
на св. В. от съдебното производство се твърди: „Тя тогава ми каза какво се е
случило и че е споделила с майка си преди да ми се обади моята майка. Освен, че
С. я е пипал по гърдите, други подробности не ми каза. Каза ми просто, че я
пипал, че я пипал по гърдите“.
Като косвено доказателство
относно инкриминираните факти, съотв. като
доказателство сочещо достоверността на
показанията на св. Н., съдът съобрази възприятията на св. В. за поведението на
детето и майка му – св. Ж. непосредствено след процесните
събития, изложени в разпита й, проведен в хода на досъдебното и съдебното
производство, като същата заявява: „А. ми вдигна като плачеше…Майката на А. ми
се обади по телефона…беше разстроена и плачеше“. Така установените емоции на
пострадалата и нейната майка, логически съотвестват
на споделеното от тях в хода на съдебното производство за преживяното към
момента на процесните събития, така, както са го
описали в показанията си, което допълнително подкрепя изводите за достоверност
на показанията им и отхвърля защитната версия , че мотивът на А. и нейната
майка за депозираните по делото показания, е получаване на парично обезщетение,
лансирана, както от защитника на подсъдимия, така и от самия подсъдим, от св. а.А.
и от св. В. в показанията на последната в съдебното производство.
Същевременно като косвено
доказателство относно установените по делото факти във връзка с механизма на
осъществяване на деянието, са кредитирани показанията на св. В. от досъдебното
производство в частта, с която се възпроизвеждат възприятия относно поведението
на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието и изявленията
направени от лицето. В тази връзка св. В. заявява: „Започнах да го разпитвам дали
е вярно, че я е опипвал, вечерта, когато аз си легнах отново сама в стаята, а
те си легнаха да спят в другата стая и през нощта дойде да спи при мен. С. не
отрече, че го е направил, но не го каза в прав текст, че го е извършил, а
започна да се оправдава с А., че го е провокирала понеже се е закачала с него…С.
през цялото време се опитваше да се оправдае, че тя го е провокирала с
поведението си.“
Същевременно съдът констатира прома.във фактите и обстоятелствата изложени в показанията на св. В., депозирани в хода на
съдебното производство, като са спестени
обстоятелства поддържащи обвинителната теза и са наведени такива, подкрепящи
защитната. Това обяснимо произхожда от промененото й отношение към личността на
подсъдимия и св. Н. след процесните събития, като за
последната същата излага откровено негативната си оценка. Същевременно в хода
на съдебното производство, св. В. споделя основния интерес от изхода на делото,
който предопределя недостоверния характер на изложеното от нея, наред с
констатациите за вътрешни противоречия в показанията й и противоречие с
останалия ценен доказателствен материал, а именно
като заявява: „Не ме интересуваха другите, защото аз чаках дете , което
трябваше да се роди всеки момент и аз трябваше да реша без баща ли ще живее или
без семейство“. Предвид личния интерес от благоприятното развитие на процеса по
отношение на подсъдимия, обяснимо впоследствие св. В. е дала вяра на
твърденията на подсъдимия, пред
изявленията на малолетната Н., което е довело и до промяната в
показанията й в хода на съдебното производство.
Изводите
за недостоверния характер на показанията на св. В. в хода на съдебното
производство обаче произтичат и от констатирани вътрешни противоречия, противоречия с правилата на житейската логика и с останалия
ценен от съда доказателствен материал.
Видно от
изложените от същата възприятия в хода на съдебното производство, първоначално В.
заявява: „По-особени отношения между С. и А. не съм забелязала да има, флиртове
също“, докато впоследствие в същите показания сочи: „Буташе го, закачаше го,
гъделичкаше го, което ме караше да мисля, че тя прекрачва границите на
допустимото. Търсеше да има някакъв допир с него.“ По отношение на
впечатленията на подсъдимия от поведението на св. Н. съдът констатира поредните
противоречия, като първоначално в разпита си пред съда, същата сочи: „В този
период С. не ми е споделял, че чувства някакво по-особено отношение към себе
си“, а по-късно по същия повод заявява: „С. ми е казвал, намеквал ми е, но …съм
мислила всичко за лигавщина и минаване на някакви детски граници в държанието
й“.
Същевременно
твърдението, както на св. В., така и на подсъдимия, че поведението на Н. е било
демонстративно насочено към личността на Велчев с нескрит интерес, сочещ
евентуално наличие на полово влечение е в логическо противоречие с
поведението на В. и на подсъдимия, както с оглед приемането на А.
в дома им за летния сезон /предвид заявеното от подсъдимия, че е забелязъл подобно увлечение към себе си преди престоя на Н.
***/, така и с настаняването на детето в една спалня с В. съотв.
липсата на предприети мерки за прома.на посоченото
положение при престоя на А.. Нещо повече, видно от обясненията и на самия
подсъдим, които съдът кредитира като защитна теза по отношение на
инкриминираните събития, същият не е споделил със св. В. за случилото се през процесната нощ и във версията, която той лансира на съда. В
тази връзка като противоречащи на житейската логика са твърденията, че В. е
премълчал поради притеснение за здравето
на В., доколкото поддържаната от него версия за развитието на събитията през процесната вечер, не сочи сериозен проблем, който е от
естество да разстрои съществено св. В.. Още повече, че според едно от
твърденията на В. в хода на съдебното
производство, В. й е споделял, „намеквал й е“ за интереса на Н. към него, като
същата споделя и преки впечатления от
поведението на детето в този смисъл, доколкото сочи: „Нямаше никакво държане
спрямо мен, а държанието й беше спрямо С. – бутане, закачане , гъделичкане,
щипане, бутане, контакт тяло в тяло…Системни неща…Не съм й правила веднъж
забележки“. Същевременно се констатира противоречие от така заявеното от св. В.
в хода на съдебното производство за поведението на А. –М. непосредствено преди
инцидента , като в досъдебното производство същата не излага възприятия за
демонстрирано от пострадалата отношение към подсъдимия процесната
вечер, а за осъществени от същата действия спрямо собствената си личност: „Преди
да си легнем да спим А. се беше разлигавила в повече , дразнеше се с мен,
риташе ме по краката, смееше се на висок глас и не се усещаше какво прави“.
Друг е въпросът, че дори да се
приеме, че св. Н. е демонстрирала интимно поведение към подсъдимия, посоченото
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността
на осъщественото от В. деяние. Разпоредбата на чл. 149 ал.1 от НК е призвана да
гарантира половата неприкосновеност и да защитава половия морал на
подрастващите, с оглед на което съгласието на жертвата за осъществяваните с нея
блудствени действия в т.ч.демонстрираното вербално
или невербално желание на пострадалата в този смисъл, не е основание за
отпадане на наказателната отговорност за деяние, субсумиращо
състава на цитираната разпоредба.
От друга
страна, предвид изложените по-горе съображения за недостоверния характер на
част от показанията на св. В., депозирани в хода на съдебното производство,
съдът не кредитира като достоверни изявленията
й, че А. е направила пред нея признание, че подсъдимият не е осъществил процесните действия с нея. В тази им част същите са в противоречие и с показанията на св. Н.,
която в съдебно заседание, за срещата си с В. след инцидента, заявява: Като си отидохме в с. …веднъж ходихме на
кафе… с нея. Там тя ме разпитваше по същите въпроси. Задаваше ми въпроси, от
които аз разбрах, че не ми вярва, защото ми каза, че ако не й кажа истината,
ако излъжа, детето й ще расте без баща. От тези въпроси аз разбрах, че не ми
вярва. Като й разказах в началото за случката…тя ми повярва. Не знам причината
защо после тя не ми вярваше. Не съм й казвала нещо при тази среща в
кафенето…След срещата в кафенето не сме се виждали повече…Не сме си говорили
изобщо, защото тя вярва на С.“.
Като
косвено доказателство по делото и като доказателство подкрепящо изводите за
достоверността на показанията на св. Н. съдът кредитира и експертните
заключения по изготвените основна и допълнителна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на св. Н.. Видно от експертното заключение по основната
КСППЕ е, че с оглед психичното състояние и интелектуално развитие на детето е
налице свидетелска годност, доколкото Н. е в състояние да изложи правилно и
достоверно събития свързани с процесния инцидент.
Като неоснователни бяха оценени доводите на защитника, че с оглед изводите от психологическото изследване на личността на А.
се формира извод за недостоверния характер на показанията на същата. В тази
връзка съдът съобрази и изявленията на вещите лица в хода на съдебното
производство. Видно от протокола от с.з., проведено на 03.07.2019 г. ВЛ Г.
заявява: „Има известни белези на склонност към фантазиране, но не изцяло да си
измисля и сътворява случаи, неща, които не са се случили изобщо…сме стигнали до
извода, че тя /Н./ не си фантазира, тя не си измисля…това е пресъздаването на
случая от нейната гледна точка. Имало е такова събитие, такъв случай, но тя как
го преживява и как го пресъздава е друг въпрос. Не е измислено, но може да преекспонира някои неща…Би могло да има и елемент на
ревност и ние сме го написали, но това не е основното, за което тя да изгражда
версията си“
В
контекста на съдържанието на цитираните експертизи следва да се обсъди и
въпросът за квалификацията на деянието като по-тежко наказуемо такова, като
осъществено по отношение на лице, което не разбира свойството и значението на
извършеното, съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.4 т.2 от НК. Анализът на посочената разпоредба сочи,
че квалифицирания състав на престъпление по посочената норма изключва
хипотезата на т.нар. възрастова невменяемост на пострадалите, която се
отнася за всички малолетни лица, което е
основание същите да не носят наказателна отговорност, доколкото деянието по
основния състав от обективна страна се характеризира с пострадал - малолетно лице. Поради изложеното, съдът
намира, че по квалифицирания състав на чл. 149 ал.4 т.2 от НК се касае за
случаи, когато поради психично заболяване, невръстна детска възраст, респ.
интелектуална незрялост или други причини, обуславящи липса на интелектуален
капацитет и психологическа и психиатрична годност, лицето да възприема правилно
случващото се в обективната действителност, същото не разбира свойството и
значението на извършеното. От приобщените по делото експертизи и разпита на
вещите лица се установява, че пострадалата не се отнася към категорията лица,
обсъдена в цитираната норма. Посочения извод произтича, както от преценката на
експертите за свидетелска годност на Н., която имплицитно съдържа възможността
същата правилно да възприема фактите от значение за делото, освен възможността
да дава показания по тях, в т.ч. съставомерните факти
на процесното деяние, така и твърденията им за
интелектуално и психологично развитие на лицето съответстващо на възрастта му и
липсата на данни да психично заболяване.
Посочените изводи се потвърждават и от разпита на вещите лица в съдебно заседание,
като в тази връзка ВЛ Б. заявява: Н.…може да пресъздаде случилото се, т.е. не е
нарушена възможността й да пресъздаде фактите, но дефицитът е в осмислянето, в
категоризирането на действията, нейните и на околните, в сексуалната сфера…“, а
ВЛ Г. твърди: …има някакви общи познания за тези отношения, за секса…Тя има
ясно оформена картина какво би могло да се случи…“. В съответствие със
заявеното от ВЛ Г. са и показанията на св. Н., която в съдебно заседание
заявява: „Разбрах, че искаше да прави с мен секс“. Поради изложените
съображения и с оглед констатациите на вещите лица за интелектуалното развитие,
психиатрично здраве и психологично състояние на Н., съдът намира, че към
момента на извършеното с нея деяние същата е могла да разбира свойството и
значението на извършените по отношение на нея действия от подсъдимия.
Поради изложените съображения,
съдът намери, че обвинението е безспорно доказато от обективна и субективна
страна, по отношение на основния състав на престъплението, за което е
повдигнато обвинение като формира изводът, че с поведението си С.К.В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.149 ал.1 от НК, като на 05.07.2018 г. в
гр. в., м-ст“а.м.“, къща за гости“к.“ е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно – а.м. Ф.Н., род. на
*** г.
С оглед на изложените по-горе
съображения, съдът е оправдал подсъдимия в извършване на престъплението по
квалифицирания състав на чл. 149 ал.4 т.2 от НК.
От обективна
страна подс. В. е осъществил по отношение на Н. действия от естество да
възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление, а именно чрез физически
контакт изразяващ се в докосване на гърдите и прокарване
на ръка по
тялото на пострадалата от гърдите до долното
бельо и опит да се проникне
под това бельо.
От обективна страна деянието е
осъществено по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно пострадалата Н.,
която видно от приложеното по делото копие на удостоверение за раждане, към
момента на осъществяването му е била на 12 години.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, като подсъдимият е разбирал, че осъществява действия, които са от естество да
възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление с лице, ненавършило 14
години и е искал тяхното осъществяване, като ги е извършил с особена цел – да
възбуди и удовлетвори у себе си и пострадалата полово желание без съвкупление.
Предвид
горното съдът постанови осъдителна присъда.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани, както с конкретната
обществена опасност на деянието, така и на дееца. Доколкото блудствените действия са широк кръг
такива, във всеки конкретен случай, с оглед преценка на съответната степен на
обществена опасност на деянието следва да се съобрази степента в която се
засягат половия морал и половата неприкосновеност, които са непосредствен обект
на блудството като престъпление. В конкретния случай, с оглед механизма на
осъществяване на деянието и конкретните извършени действия и техния интензитет,
съдът намира, че в по-голяма степен е засегнат половия морал и в по-малка
степен половата неприкосновеност на пострадалото лице, поради което не споделя
доводите на представителя на ВРП за извършване на деянието с изразена
безцеремонност. Същевременно познанството на пострадалата с дееца и изградените
помежду им отношения на доверие предпоставят по-ниска
степен на негативно преживяване от случилото се за жертвата. Формата, характера
и интензитета на извършваните блудствени действия,
обстоятелството, че от събраните доказателства, в т.ч. изготвените експертизи,
не е установено детето да е преживяло посттравматичен или продължителен стрес
бяха съобразени при определяне на наказанието към минималния размер. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство бе съобразено чистото му съдебно минало. Към посочената категория
факти, съдът не отнесе характеристиката, представена от подсъдимия, от
председателя на спортен клуб, към който същият работи и членува, доколкото
трудовите му и спортни постижения са неотносими към
личните му качества, предопределили извършването на деянието и влияещи върху
преценката за обществената опасност на неговата личност. С оглед на
установените лоши характеристични данни, към които съдът отнесе криминалната
регистрация на подсъдимия и факта на осъждането му за деяние, макар за същото
да е реабилитиран, съдът наложи наказанието над минималния размер, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.
Като констатира, че подсъдимият е
реабилитиран и прецени, че за постигане целите на наказанието, предвидени в
нормата на чл. 36 от НК не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието,
съдът отложи същото на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.
Като съобрази особената укоримост на деяния срещу половата неприкосновеност на
малолетни лица, обстоятелството, че с поведението си подсъдимият е демонстрирал
склонност да погази в значителна степен половия морал, съдът намери, че с оглед
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
специалната превенция, следва на основание чл. 67 ал.3 от НК да постанови същият
в рамките на изпитателния срок да изтърпи пробационна
мярка по чл. 42а ал.2 т.4 от НК- „включване в програма за обществено
въздействие“ за срок от осем месеца.
Относно предявения граждански иск от
св. А.Ф.Н. чрез нейната майка и законен представител С.Т.Ж. в качеството й на граждански ищец:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност
се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са
пряка и непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните морални вреди, които
са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът
на следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства
– начин и обстановка при осъществяване
на деянието, възраст на пострадалия и характера на вредните последици.
При формиране на вътрешното си
убеждение по отношение основанието и размера на гражданския иск, съдът взе
предвид, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с
поведението на подсъдимия, св. Н. е претърпяла отрицателни преживявания,
изразяващи се в страх и стрес. Предвид
начина на осъществяване на деянието, доколкото е засегнат половия морал и
полова неприкосновеност на лицето, посочените вреди се презумират,
като конкретните доказателства относно характера, интензивността и
продължителността на отрицателните преживявания имат значение за размера на
обезщетението с оглед задължението на съда да присъди същото по
справедливост. Видно от показанията на
св. В., пострадалата е била видимо разстроена и в деня след събитието, като в
разпита на самата Н. е изложено, че същата се е страхувала да заспи, поради
опасения, че подсъдимият може да се върне в спалнята при нея. Видно от
показанията на св. Ж., след деянието А. е променила поведението си, понижил се
е успехът й в училище и е започнала да демонстрира емоционални изблици.
Същевременно, видно от показанията на вещите лица, освидетелствали Н., при
същата не се установяват признаци на посттравматичен стрес, съотв.
липсват доказателства за продължителни отрицателни емоционални преживявания на
лицето вследствие на процесните събития.
Съдът като съобрази
посочените обстоятелства, съотв. и предвид
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, прие по справедливост, че следва да уважи
предявения граждански иск до сумата от 5000 /пет хиляди/ лева и да остави същия
без уважение до пълния размер, който е предявен, а именно за сумата от 6500
/шест хиляди и петстотин/ лева.
С оглед на същите съображения,
съдът уважи и акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху сумата по уважения иск, считано от датата на извършване
на деянието до окончателното й изплащане
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше възложено задължението за заплащане на сумата от 476,16 /четиристотин седемдесет и шест 0,16/ лева, явяваща
се направените в хода на досъдебното произодство
разноски, сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева, явяваща се направените во хода на съдебното производство разноски и сумата от 200 лв , явяваща се
държавна такса за предявения гражданския иск върху уважения му размер.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, подс. В. е осъден да
заплати на частния обвинител и граждански ищец А.Н. чрез нейната майка и
законен представител С.Ж. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: