№ 2
гр. Ловеч , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и първи януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
гражданско дело № 20214300500013 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от адв. Михайлов, процесуален
представител на Венцислав Николаев Велев, с постоянен адрес: с.
***********, с която моли да се отмени Постановление от 23.11.2020 г.,
постановено от ДСИ Н.А. при Районен съд Луковит, с което е оставено без
уважение искането им за прекратяване на изпълнително дело № 112/2001 по
описа на ДСИС при PC Луковит на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Посочва, че по искане на взискателите е наложен запор върху вземането
за трудово възнаграждение на подзащитния му, дължимо от „Втора ЖП
секция" София, като запорното съобщение е връчено на третото задължено
лице, работодател, на 19.10.2001 г.
Излага, че от датата на запора 19.10.2001 г. до настоящия момент по
изпълнителното дело ежемесечно се удържа от трудовото възнаграждение на
подзащитния му, който запор е и единственото предприето действие по така
образуваното изпълнително дело.
Счита, че са налице предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
основания, а именно взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, както и второто
основание, а именно да се отнася за делата за издръжка.
1
Сочи, че съгласно трайната съдебна практика, включително и т. 10 от
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през
период от две години изпълнителното производство се прекратява по право
към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен
период и за прекратяването на производството не е необходимо условие да
бъде издадено постановление на съдебния изпълнител, като в случай, че
такова бъде издадено, то същото има констативно действие. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази хипотеза - при прекратяване на
изпълнителното производство поради перемпция, прекратяването настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
съществуването на съответните правно релевантни факти. Когато
прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на правно релевантните факти.
Посочва, че съгласно т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.,
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. При прекъсване новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Твърди, че от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че
поддържаното от подзащитния му по изпълнението основание за
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е налице, тъй като в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Сочи, че до подзащитния
му, чрез работодателя „ Втора ЖП секция" София, е изпратено запорно
съобщение, връчено на третото задължено лице на 19.10.2001 г. Налага
2
аргумент, че до настоящия момент друго изпълнително действие срещу
подзащитния му не е извършено и при това положение следва да се приеме,
че изпълнителното производство по изпълнително дело № 112/2001 г. е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като за
период от повече от две години взискателят не е искал извършване на
изпълнителни действия спрямо него. Според защитата, в продължение на две
години, считано от 19.10.2001 г. до настоящия момент, взискателите не са
проявили изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на
изпълнителното производство, като не е отправено искане до съдебния
изпълнител за извършването на действия по изпълнението.
По делото е постъпило възражение от Д. И. А. и Е. А. В., като приемат
подадената въззивна жалба за неоснователна.
Приемат, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
именно допуснато бездействие от тяхна страна, в качеството им на взискатели
по изпълнителното дело, което да е продължило повече от 2 години.
Излагат, че по тяхно искане на длъжника В. Н. В. е наложен запор върху
вземането му за трудово възнаграждение, запорното съобщение е връчено на
работодателя на длъжника на 19.10.2001 г., като от тази дата до настоящият
момент по делото ежемесечно постъпва сума, която им се изплаща, в
качеството на взискатели по делото, в резултат на предприетото
принудително изпълнение, т.е същата не се внася доброволно.
Излагат, че по отношение на кръга от изпълнителни действия, които са
от категорията на тези прекъсващи законово установения двугодишен срок по
смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята
тълкувателна практика с TP 2/2013 г. ВКС е приел това да са: насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Налагат довод, че в конкретния случай,
безспорно е налице действие на принудително приложен изпълнителен
способ, а именно запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника,
което попада в кръга на тези визирани от законодателя в нормата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Считат, че от съществено значение е факта, че в този случай,
предприетото изпълнително действие е довело не само до удържането, а и до
ежемесечното превеждане на суми от длъжника и до настоящият момент.
Намират, че предвиденият 2-годишен законов срок по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл към днешна дата, което обстоятелство води
до неприложимост на процесуалната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото са постъпили писмени мотиви от Н.А. Георгиева, ДСИ при
3
Районен съд, в които прима жалбата за неоснователна.
Посочва, че на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Излага, че в резултат на приложения изпълнителен способ - запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника - в настоящото производство
ежемесечно се извършва плащане на суми на взискателите.
Налага довод, че трайно съдебната практика приема, че прекратяване на
производството по силата на закона не настъпва, когато в изпълнителното
производство се извършва плащане на суми по наложен запор, т.е. те се
събират принудително, а не се плащат доброволно от длъжника.
Заема становище, че не е не е настъпила по силата на закона т.нар.
„перемция" и този въпрос е развит в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. на ВКС на РБ по тълкувателно дело № 2/201Зг. на ОСГГК, като
изтъква водещата роля на взискателя в изпълнителния процес и на неговата
процесуална активност както и на процесуалното му бездействие и
последиците от това. Според даденото разрешение, в изпълнителния процес,
за разлика от исковия процес, давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Върховните
съдии приемат, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо това дали прилагането му е поискано от взискателя и /или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл.18
ал.1 от ЗЧСИ)- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Изброени са действията в производството, които не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността, а именно: образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и други.
Твърди, че в резултат на приложения изпълнителен способ - запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, по изпълнително дело № 112/2001 г.
ежемесечно се извършва плащане на суми на взискателите - действие по
4
принудително изпълнение, изграждащо този способ, поради което крайната
дата, от която евентуално би могъл да се брои срокът по чл. 433, ал. 1,т. 8
ГПК - две години от постъпване на последната сума от трето лице по това
дело, не е настъпила. Посочва, че последното плащане по делото по
наложения запор, от който регулярно постъпват суми, е на 23.12.2020 г. и
изискването взискателят да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, в този
процес е неприложимо.
Счита, че по делото успешно се провежда принудително изпълнение, в
резултат на което постъпват суми, ежемесечно дългът се погасява, чрез
изплащане на суми от запора, т.е. постъпват суми от трето лице, което е
работодател на длъжника.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 112/2001 г. по описа на СИС РС Луковит е
образувано на 02.11.2001 г. по молба на Е. А. В. и Д. И. А., двамата от село
************, въз основа на по изпълнителен лист, издаден на 19.10.2001 г.
по НОХ дело №105/2000 г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, въз основа на
който длъжникът В.Н.В. е осъден да заплати обезщетение на взискателите за
неимуществени вреди, в размер на по 10.000 лева за всеки един от тях, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.1998 г., като първата
вноска по изпълнението на гражданския иск да бъде в двумесечен срок от
днес /не е посочена дата/, в размер на 5 000.00 лв. / пет хиляди лева/, като в
останалата част на иска сумата да бъде изплатена в срок - 2 /две/ години на
равни части, както и сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ за
упълномощаване на повереник.
С Молбата за образуване на изп. дело взискателите са посочили способ
за изпълнение- запор върху трудовото възнаграждение и вземания на
длъжника.
По искане на Е. А. В. и Д. И. А. е наложен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника Венцислав Велев, дължимо от „Втора
ЖП секция"- София.
Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице -
работодателя на длъжника - на 19.10.2001 г.
От датата на налагане на запора до настоящия момент по делото
ежемесечно постъпва сума, представляваща удръжка от трудовото
5
възнаграждение на В. Н. В..
Сумата постъпва в резултат на предприето принудително изпълнение,
не се внася доброволно от длъжника, като последното плащане е от
23.12.2020 г.
С молба вх.№ 690/23.11.2020 г. жалбоподателят е поискал прекратяване
на изп. дело.
С Постановление от 23.11.2020 г., постановено от ДСИ Н.А. при
Районен съд Луковит, е оставено без уважение искането за прекратяване на
изпълнително дело № 112/2001 г. по описа на ДСИС при PC Луковит на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжника и
разгледана по същество е неоснователна.
Неоснователно е становището, изложено във въззивната жалба, че са
налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК основания, тъй като в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Защитата сочи, че до подзащитния му, чрез
работодателя „Втора ЖП секция“ София, е изпратено Запорното съобщение,
връчено на третото задължено лице, работодател, на 19.10.2001 г. и налага
аргумент, че до настоящия момент друго изпълнително действие срещу
подзащитния му не е извършено и при това положение следва да се приеме,
че изпълнителното производство по изпълнително дело № 112/2001 г. е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като за
период от повече от две години взискателят не е искал извършване на
изпълнителни действия спрямо него. Застъпва се становище, че в
продължение на две години, считано от 19.10.2001 г., до настоящия момент
взискателите не са проявили изискваната от ГПК активност за поддържане
висящността на изпълнителното производство, като не е отправено искане до
съдебния изпълнител за извършването на действия по изпълнението.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. В настоящото дело е установено, че по поискан от взискателите
и приложен от ДСИ изпълнителен способ на длъжника В. Н. В. е наложен
запор върху вземането му за трудово възнаграждение. Запорното съобщение е
връчено на работодателя на длъжника на 19.10.2001 г. и от тази дата до
настоящият момент по делото ежемесечно постъпва сума, която им се
изплаща, в качеството на взискатели по делото, в резултат на предприетото
принудително изпълнение, т.е същата не се внася доброволно. Последното
плащане е от 23.12.2020 г.
6
Съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
тъй като в резултат на приложения изпълнителен способ - запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника – по изпълнителното дело всеки
месец се извършва плащане на суми на взискателите. Последното плащане по
делото по наложения запор е на 23.12.2020 г. и е неприложимо изискването
взискателят да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, както и да иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия.
Този състав на Ловешкия окръжен съд приема, че подадената въззивна
жалба от Венцислав Николаев Велев, с постоянен адрес: с. ***********, чрез
адв. Михайлов, е неоснователна, тъй като атакуваното действие -
Постановление от 23.11.2020 г., постановено от ДСИ Н.А. при Районен съд
Луковит, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
изпълнително дело № 112/2001 г. по описа на ДСИС при PC Луковит на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената въззивна жалба от от Венцислав
Николаев Велев, с постоянен адрес: с. ***********, чрез адв. Михайлов, е
неоснователна, тъй като атакуваното действие - Постановление от 23.11.2020
г., постановено от ДСИ Н.А. при Районен съд Луковит, с което е оставено без
уважение искането за прекратяване на изпълнително дело № 112/2001 г. по
описа на ДСИС при PC Луковит на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е
законосъобразно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7