Р
Е Ш Е
Н И Е
№713
09.11.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тринадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова………………………………………………………………….,
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №251 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т.Р.Т. ***, подадена чрез пълномощник,
против Заповед №1253з-52 от 21.02.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и
несъобразяване с целта на закона, а наложеното наказание за явно несправедливо.
Сочи, че бил поканен да даде обяснения по извършващата се проверка, без да му
било разяснено за какво извършено от него нарушение на служебната дисциплина
всъщност била образувана проверката, без да му били посочени конкретни въпроси
за изясняване на фактическата страна на твърдяното нарушение и поясняване на
мотивите за образуването на проверката. Твърди, че към настоящия момент не бил
надлежно запознат с целия доказателствен материал по преписката, а бил уведомен
само от данните, посочени в обобщаващата справка по случая. На следващо място,
сочи, че никъде в заповедта, с която бил наказан не било посочено дали бил
запознат с измененията на ЗДвП и дали му бил оказван методически контрол през
посочения в заповедта период. Твърди наличие на нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР при издаване на обжалваната заповед, с аргумента, че повечето от
реквизитите на акта липсвали или не отговаряли на действителността. В заповедта
не били посочени точно и времето и мястото на извършване на нарушението.
Посоченият период – от 01.03.2019г. до 24.07.2019г., бил твърде неясен и
обобщаващ. Последното се отнасяло и за местоизвършването на нарушението –
републикански път I-8 и Автомагистрала „Марица“. Не ставало ясно дали на
двете места едновременно било извършено нарушението, и ако не било така, кое
нарушение къде и на коя дата било извършено. В заповедта не били посочени
доказателствата, въз основа на които било установено нарушението, както и
цялостната фактическа обстановка. Цитирани били единствено фишовете, които
съставил, периодите през които органът твърдял, че служителят нарушил т.II от
длъжностната му характеристика, а не и как било установено това. На следващо
място се сочи, че в обжалваната заповед било посочено, че извършеното
дисциплинарно нарушение било установено от Справка рег.№1253з-52/21.02.2020г.,
длъжностна характеристика рег.№ 3286р-16217/25.04.2016г. и 24 броя
незаконосъобразни фишове. Така посоченото било неясно, нарушението не било
писано по място и начин на извършване. В този смисъл били налице неясни и
неточни мотиви, което довело до ограничаване правото на защита. Неправилно в
заповедта дисциплинарно наказващият орган се позовал на това, че приел писмените
обяснения от служителя, тъй като първите писмени обяснения били изготвени преди изготвянето на
обобщената справка от 07.02.2020г. Опорочена била и преценката на органа по
отношение на цялостното поведение на служителя по време на службата му в МВР,
тъй като не следвало да бъдат вземани предвид наказанието „мъмрене“ от 2003г. и
наказанието „порицание“ от 10.12.2019г. Освен това, наложеното с оспорената
заповед наказание било твърде тежко. Жалбоподателят, на следващо място твърди,
че не е извършил описаното в заповедта нарушение, тъй като във всичките си действия
се ръководил от разпоредбите на закона. Случаят се явявал маловажен и не били
настъпили вредни последици за никого. Оспорената заповед не била съобразена и с
целта на закона, тъй като не била спазена разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР,
с което бил нарушен принципът на съразмерност. Обобщено се приема, че нямало
данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които било извършено, формата на вина и
цялостното поведение на държавния служител по време на служба. Не било взето
под внимание и не била изследвана причината защо не му била оказвана
методическа помощ или йерархичен контрол при издаването на фишове по налагане
на глоби и как по-висшестоящите допуснали издаването на 24 незаконосъобразни
фиша.
По изложените в жалбата доводи се моли за отмяна на
заповедта. Претендират се разноски по делото.
Допълнителни доводи се излагат в писмено становище. В
същото се посочва, че в случая за всички нарушения на служебната дисциплина на жалбоподателя
било наложено едно наказание, а следвало да се наложат двадесет и четири, за
всяко от установените нарушения. Това се определя като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което довело и до нарушение на
материалния закон – чл.197, ал.2 от ЗМВР.
Ответникът, Директор на ОДМВР – Хасково, не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Писмо рег.№ 3286р-39810/04.09.2019 г. (л.100)
директорите на СДВР и ОД на МВР в страната били уведомени от зам. директора на
Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в МВР за това, че въпреки отмяната
на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) с ДВ бр. 2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г., се установило, че от
посочената дата до 28.08.2019г., служители на ОДМВР в страната и СДВР
продължили да издават неправомерно глоби с фиш и наказателни постановления със
санкционната разпоредба на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП за
нарушения, извършени след 20.05.2018г., вместо по новосъздадения чл. 179, ал. 6
от ЗДвП. В тази връзка, в писмото е посочено да се разпореди проверка за
периода от 20.05.2018г. до датата на получаване на писмото за наличие на
издадени фишове и НП с посочените отменени санкционни разпоредби. Разпоредено е
тази практика да бъде незабавно преустановена, като е даден срок за извършване
на проверка по случая, дисциплинарно отношение по него и изготвяне на писмени
справки, с копие до ГДНП.
Във връзка с цитираното писмо, на 24.09.2019г.
директорът на ОДМВР – Хасково с Писмо (разпореждане) рег.№ 1253р-9142 (л.102)
разпоредил началниците на СПП - Хасково и РУ в ОД на МВР – Хасково да създадат
организация за извършване на проверки в СПП – Хасково и всички РУ в ОД на МВР –
Хасково, за периода от 20.05.2018г. до датата на получаване на писмото за
наличие на издадени фишове и НП със санкционната разпоредба на чл.181, т. 6 и
чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, като при установяване на такива фишове, да се
установят служителите, които са ги съставили, както и причините за
незаконосъобразните им действия, и тази практика да се преустанови незабавно, а
след извършване на проверката, началниците на СПП и РУ да изготвят писмени
справки, съдържащи информация за резултатите от проверките и взетото
дисциплинарно отношение, като е даден и срок за изпълнение на разпоредното.
По повод посочените в писмата обстоятелства, от
Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково е издадена Заповед
№1253з-234/11.11.2019 г. (л.22), с която е разпоредено да се извърши проверка
по случая и установяване на действителната фактическа обстановка, изследване на
относимите документи и установяване на всички лица, имащи отношение към
извършените действия. Проверката е възложена на комисия в състав: Председател –
Старши инспектор П. М. П.и членове: Инспектор С. Х. Х.и Инспектор Н. И. К., всички
от ОДВМР - Хасково. В заповедта е определен срок за изготвяне на писмена
справка и докладването ѝ до 11.01.2020г. С последваща Заповед от 13.01.2020г.,
проверката е била удължена с 20 работни дни, считано от 12.01.2020г.
Проверяващата комисия събрала относимите според нея
писмени доказателства, като снела и писмени обяснения от настоящи жалбоподател,
служителя Т.Р.Т.,***-11381/21.11.2019г. (л.227) В същите служителят описал,
съставените от него фишове по ЗДвП, с размер на глобата по-малък от предвидения
в закона. Това се случило, тъй като системата на РСОД го позволявала. Приемала
го и насочвала с различен цвят за налагането на този вид глоба.
Проверката по случая завършила с издаването на Справка
рег.№1253р-1594/07.02.2020г. (л.27). В справката, от комисията са описани извършените
от нея действия по проверка, като по отношение на мл.инспектор Т.Р.Т. е
установено, че е издал 24 бр. фишове за налагане на глоба по ЗДвП, описани в 24
пункта, като във фишовете отразил, че извършеното
нарушение е по чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.186, от ЗДвП във вр. с чл. 183, ал.3, т. 7
от ЗДвП им наложил глоби в размер на по 30.00 лева.
След запознаване с нормативната уредба, обсъждане на
дадените по случая обяснения, и като разгледала софтуерното приложение АИС “Пътна
полиция“, инсталирано на работната станция за отдалечен достъп /РСОД/ - таблет,
използван от служителите за съставяне на
процесните фишове за глоби, комисията е установила, че приложението е
предоставяло възможност за избор между
старата (по чл.183, ал.3, т.7) и новата (чл.179, ал.6) санкционни разпоредби,
прилагани за извършено нарушение по чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП. Предвид това
комисията стигнала до извода, че изчерпателно изброените фишове за глоби (вкл.тази
на настоящия жалбоподател) са неправилно съставени, което водело до тяхната
незаконосъобразност. При всички бил
нарушен материалният закон, като били наложени незаконосъобразни глоби
за извършените нарушения - санкцията която била налагана, била отменена от
20.05.2018г., а налаганите глоби били в по-малък размер от предвиденото за това
нарушение, а именно 30.00 лева вместо 50.00 лева. Предвид това, комисията
приела, че посочените служители на ОДМВР - Хасково, сред които и жалбоподателя,
са допуснали дисциплинарни нарушения при съставянето на фишове за глоби. Като
съобразила тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата по
извършването му, формата на вина и цялостното поведение на служителя по време
на службата му, и след разглеждане на кадрова справка към писмо рег.№1253р-11810/02.02.2019г.,
комисията предложила на мл. инспектор Т.Р.Т.
– мл. автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна
полиция“ в ОДМВР - Хасково, на основание чл.199, ал.1, т.5, във вр. с ал.2, във
вр. с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.
На 07.02.2020г. дисциплинарно наказващият орган се е
запознал с изготвената справка, видно от обективираната върху нея резолюция.
С Покана с рег. №1253р-1905/14.02.2020г. (л.76) мл.
инспектор Т.Р.Т. е бил поканен да се яви на 18.02.2020г., в 10.00 часа, в
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, да се запознае със
справката и всички материали по производството, като му е указано правото в
срок до 24 часа след запознаването да даде допълнителни възражения или
обяснения, както и да представи доказателства за твърденията си. Поканата е
получена от Т. на 17.02.2020г. в 08.53ч.
В изготвената справка жалбоподателят саморъчно е
обективирал, че се е запознал със същата
на 18.02.2020г., в 09.00ч.
В Протокол с рег.№1253р-2143/20.02.2020г. (л.94) е обективирана констатацията
за неявяване в 24-часов срок на служителя Т.Р.Т. за даване на допълнителни
обяснения или възражения по случая.
На 21.02.2020г.
е издадена оспорената Заповед № 1253з-52
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с която на младши
инспектор Т.Р.Т. – младши автоконтрольор I степен в група „ Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“, при
отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца, за това, че за периода 01.03.2019г. до 24.07.2019г. на републикански
път I-8 и АМ „Марица“ съставил общо
24бр. незаконосъобразни фишове (конкретно изброени в оспореният акт) за глоби по
ЗДвП за извършеното нарушение по чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП-движение на автомобил
с незначителна техническа неизправност,
за което на основание чл.186, от ЗДвП
във вр. с чл. 183, ал.3, т. 7 от ЗДвП (отменена разпоредба от 20.05.2018г.,
обн. В ДВ бр.2 от 2018г.) на всички водачи наложил глоби в размер на по 30.00
лева, вместо на основание правилната разпоредба по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП,
за наложи глоба в размер на 50 лева.
При така описаното е прието, че служителят е нарушил
служебно задължение, визирано в т.II от длъжностната му характеристика
рег.№3286р-1375/25.04.2016г., а именно да познава ЗДвП и издадените на негова
основа поднормативни актове, като при съставянето на горепосочените фишове
пропуснал да приложи правилно разпоредбите на закон (ЗДвП), регламентиращ
служебната му дейност.
Нарушението е определено от наказващия орган като
дисциплинарно такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „нарушение на служебната
дисциплина“, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност,
се предвиждало и наложеното със заповедта наказание.
Обжалвания акт
е съобщен на оспорващия на 25.02.2020г.
в 09.10ч., срещу подпис, видно от отбелязаното върху акта.
По делото е представена пълната административна
преписка по издаване на обжалваният административен акт.
Въз основа
на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е
засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения
от чл.149, ал.1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа
административен съд и е насочена
срещу годен за обжалване индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Ето защо жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от
материално компетентен орган, доколкото в правомощията на Началника на сектор
„Пътна полиция“ – Хасково при ОДМВР, като служител, заемащ ръководна длъжност
по чл.204, т.4 от ЗМВР, е да налага наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР на
служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от
жалбоподателя.
При
издаването на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Нарушението е станало
известно на дисциплинарно наказващия орган след изготвянето на Справка с
рег.№1253р-1594/07.02.2020г. и конкретно при запознаването с нея, което е
станало на 07.02.2020г., видно от резолюцията от тази дата. Поради това,
предвид издаването на обжалваната заповед на 21.02.2020г., срокът по чл.195,
ал.1 от ЗМВР не е бил изтекъл. Не е изминал и период по-голям от една година
измежду датата на съставяните фишове –
от 01.03.2019г. до 24.07.2019г., и датата на налагане на дисциплинарното
наказание – 21.02.2020г.
Спазени са и
изискванията на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която
дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание,
следва да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от него причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. В случая, жалбоподателят е дал писмено обяснение с рег.№1253р-11381/21.11.2019г. (л.227), бил
е надлежно запознат със Справка рег.№1253р-1594/07.02.2020г. на 18.02.2020г., в
09.00 часа, като видно от Протокол с рег.№1253р-2143 от 20.02.2020г. (л.94) не
се е възползвал от правото за даване на допълнителни обяснения или възражения
по случая. Следователно, в конкретния случай по изцяло зависещи от държавния
служител причини, същият не е бил изслушан и не е дал обяснения след изготвяне
на справката. Фактът, че жалбоподателят не се е възползвал от предоставеното му
право да се запознае с всички събрани материали по дисциплинарната преписка не
може да се вмени на във вина на наказващия орган.
Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения, са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока, според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол, относно законосъобразността на административният акт. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че за съда не съществува яснота относно това колко нарушения, според дисциплинарно наказващия орган са извършени от наказаното лице, и относно правните основания обосновали издаване на заповедта. В оспореният акт са описани няколко отделни деяния, с които според дисциплинарно наказващия орган наказаното лице не е изпълнило задължението си да приложи действащата разпоредба от ЗДвП. От начина на описание на фактите в оспорената заповед става ясно, че според дисциплинарно наказващия орган на двадесет четири пъти в периода 01.03.2019г. - 24.07.2019г., оспорващия е нарушил т.II от длъжностната му характеристика рег.№3286р-16217/25.04.2016г., а именно да познава ЗДвП и издадените на негова основа подзаконови актове, като при съставянето на фишовете за налагане на глоба пропуснал да приложи правилно разпоредбите на закон (ЗДвП), регламентиращ служебната му дейност. Това поведение на наказания служител е санкционирано от ДНО с налагане на едно наказание. Характерно за дисциплинарните производства, и конкретно за тези по ЗМВР, че в тях не е познат института на т.нар. „продължавано“ нарушение, когато за едно нарушение се считат и хипотезите, когато са налице няколко деяния, извършени от едно и също лице, през непродължителен период от време и осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също нарушение, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват и от обективна и субективна страна продължение на последващите. Видно от законодателната регламентация на уредбата въведена в чл. 194 - чл.215 от ЗМВР за всяко от дисциплинарните нарушения по чл.194, ал.2 от ЗМВР, осъществени от лицата по ал.1 от с. р. е характерно, че състава на всяко се осъществява от отделно деяние, само по себе си представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина и за което се следва отделно наказание. Това важи и в случаите на нарушенията на системно извършване на дисциплинарни нарушения, визирани в чл. 199, ал.1,т.2 и т.6 от ЗМВР и чл. 201, ал.1, т.3 и т.6 от ЗМВР, в които случаи макар отделното деяние само по себе си не осъществява състав на нарушение, то именно многократността на извършването им (системността им) ги обединява в едно такова и е въздигната от законодателя в едно нарушение.
Следователно, описаното поведение на служителя в заповедта, а и в справката, към която препраща оспореният акт, води до извода, че на практика са налице 24-ри осъществени дисциплинарни нарушения от наказаното лице. За тези двадесет и четири нарушения на последния е наложено едно наказание. Многократно в практиката си Административен съд - Хасково, а и Върховният административен съд са посочвали по идентични и/или сходни казуси като настоящия, че в такива случаи - при наличие на няколко нарушения, за които е наложено едно наказание, както за съда, така и за санкционирания не е налице яснота, за кое точно от визираните нарушения в административният акт е наложено дисциплинарно наказание, и по този начин се затруднява и правото на защита на санкционирания служител. Това представлява съществено нарушение на административно производствените правила и самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт само на процесуално основание. Отделно от това, допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на акта в нарушение на материалният закон. Това е така, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следва да се налага отделно наказание. Налагането на отделни наказания за отделните нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с проверката на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания. Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това за кое точно осъществено от наказаното лице нарушение следва да му се наложи дисциплинарно наказание не се преодолява и от съдържащата се по преписката справка, доколкото в същата осъщественото от оспорващия не е описано по различен начин.
Също многократно в съдебната практика на настоящата инстанция и
на ВАС е посочвано, че по принцип не са налице пречки, ако органът прецени, че
служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по
реда на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Тази
разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно
установени две или повече извършени
нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато
за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни
наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок,
когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид
наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание, за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане на отделно наказание за всяко конкретно нарушение описано в обжалвания акт. Горното води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната ѝ като такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл и трайната практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018г. по адм. дело № 11030/2017г. по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019г. по адм. дело № 5417/2018г. и много др.
Предвид изложеното съда намира че са налице отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
Отделно от изложеното, само за пълнота на мотивите, следва да се има предвид, че съдът не споделя изтъкнатия от оспорващия довод, че никъде в заповедта, с която бил наказан не било посочено дали бил запознат с измененията на ЗДвП и дали му бил оказван методически контрол през посочения в заповедта период. Познаването на закона е служебно вменено задължение на жалбоподателя. Като служител в системата на МВР, на който едно от основните задължения по длъжностна характеристика е познаването на нормативната уредба в съответната област, Т. е бил длъжен да се информира своевременно за настъпилите промени в законодателството, отнасящи се до неговата служебна дейност. Обнародването на всеки един нормативен акт създава необоримата презумпция за знанието на нормативния акт. За да е налице осъществено дисциплинарно нарушение - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебните правомощия, е необходимо първо, съответната разпоредба да е относима към служебните правомощия на дисциплинарно наказаното лице и второ, да е доказан пропуск в изучаването и в прилагането, както и е доказано в настоящия случай.
Неоснователно жалбоподателят сочи в жалбата си, че в заповедта не били посочени точно времето и мястото на извършване на нарушението и в този смисъл били налице неясни мотиви. В оспорения акт и в справката въз основа, на който е издаден детайлно се описва, по дни часове издаването на фишовете за налагане на глоба по ЗДвП, като е ясно посочено и къде е станало това, т. е. конкретизирано е мястото на извършване на дисциплинарните нарушения, а именно републикански път I-8 и Автомагистрала „Марица“.
Твърдението, че в заповедта не били посочени доказателствата, въз основа на които било установено нарушението, както и цялостната фактическа обстановка, също е неоснователно. Именно посочването на всички, издадени фишове за налагане на глоба, с приложена отменена санкционна разпоредба, с индивидуализация по серия, номер и дата са доказателствата, които са послужили за установяване на извършените от служителя нарушения на служебната дисциплина, като фактическата обстановка по случая е била правилно установена чрез излагане на релевантните обстоятелства.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно. Ето защо в полза на същия ще
следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски
в размер на 410.00 лева, от които: 10.00 лева държавна такса и 400,00
лв. действително заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя
и процесуалния му представител за процесуално представителство по
настоящото дело.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1253з-52 от 21.02.2020г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Хасково да заплати на Т.Р.Т., с ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева, от които:
10.00 (десет) лева държавна такса и 400.00 четиристотин
лева) адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: