РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Бяла, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20244510100536 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от А. И. И.,ЕГН ********** против „Еос
Матрикс“ЕООД,ЕИК *********. Моли съда да постанови решение по силата на което да
признае за установено, че А. И. И., ЕГН **********, не дължи на "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, п.к. 1715, р-н
Витоша, ул. "Рачо Петков - Казанджията" 4-6, по изпълнително дело ИД №20247600400271
на ЧСИ Цветанка Георгиева с рег.№760 и район на действие Русенския окръжен съд, законна
лихва за периода от 24.10.2014 г. до 31.05.2021 г. в размер 3281,41 лв. , като погасена по
давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ИМ. Ответника счита предявения иск
за допустим,но неоснователен и излага съображения в тази насока.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делото писмени
доказателства намира от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
№776/27.10.2014г., постановена по ч.гр.д.№920/214г. по описа на БРС
е разпоредено А. И. И. да заплати на кредитора „ОББ“АД сумата от 4895.36 лв.-главница,
сумата от 197.04 лв.-договорна лихва,сумата от 231.51 лв.-наказателна лихва за просрочени
главници,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 24.10.2014г. до
окончателното изплащане на вземането,както и направените съдебно деловодни разноски.
На 27.10.2014г. е издаден изпълнителен лист, въз онова на който на 09.12.2014г. е
образувано ИД №1041/2014г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, с район на действие ОС
Русе за горепосочените суми. В молбата взискателят е посочил конкретни изпълнителни
способи ,а имено запор на трудово възнаграждение на длъжника, запор на парични средства
в банкови институции,както и опис ,оценка и продан на възбранени секвестируими
недвижими имоти на длъжника.
1
В рамките на развилото се изпълнително производство са предприети следните
действия:
- 19.01.2015г.- вписана възбрана;
- 11.01.2016г. – постъпила молба от взискателя за налагане на възбрана върху
недвижими имоти-зем.земи,собственост на длъжника,опис,оценка и публична продан;
-16.10.2017г .- запорно съобщения до „Алианц Банка България“АД;
-17.10.2017г.-запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД;
-06.02.2018г.-наложен запор на МПС,собственост на длъжника;
- на 29.05.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 363.10 лева;
-14.06.2018г. молба от „Еос Матрикс“ЕООД за конституиране ,на основание чл.429 от
ГПК в качеството му на взискател по ИД;
-21.07.2021г.-призовка за принудително изпълнение и насрочен опис за дата 12.08.2021
г.;
-29.05.2024г.-молба от Еос Матрикс за прекратяване на ИД ;
-30.05.2024г -постановление на ЧСИ за прекратява на изпълнителното производство;
На 29.05.2024г. по молба на взискателя „Еос Матрикс“ЕООД е образувано
ИД№271/2024г. на база издаден ИЛ по ч.гр.д.№920/2014г. по описа на БРС и посочени
конкретни изп.способи;
-на 31.05.2024г. е изпратена ПДИ до длъжника и насрочен опис на движими вещи на
27.06.2024г;
Предвид установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
претенцията му трябва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищеца
има интерес да иска установяване, че вземанията на кредитора в посочения с ИМ размер не
съществуват с оглед образуваното срещу него на 29.05.2024г. изпълнително
производство.Наведени са твърдения за настъпил факт, след приключване на
производството, в което праводателят на ответника се е снабдил с изпълнителен лист, а
именно,че ищеца не дължи сумата посочена в поканата за доброволно изпълнение, по изп.д.
271 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева - представляваща законна лихва за периода от
24.10.2014г. до 31.05.2021г. върху размера на главницата, като погасена по давност.
Иска е допустим.
Предмет на производството в случая е да се установи дали след влизането в сила на
заповедта за изпълнение е изтекъл изискуемият се давностен срок за вземането, без да са
настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.
Съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок
всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение - чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени "със съдебно
решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има
влязла в сила заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено
заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред.
Според чл. 416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и
2
въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-
неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и
в двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени от
процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда
уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/, поради което нормата трябва да се
тълкува разширително,с оглед чл. 416 ГПК.
В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по ч.
гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е посочено: "Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение."
Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна
инстанция, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години независимо от
характера им на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, след като в
случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено
нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, която е
задължителна за всички съдилища и учреждения по отношение на установеното със
заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на
въпроса,отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299
ГПК/.
Без значение в случая е обстоятелството, че претенцията на ищеца включва единствено
и само законна лихва, т.е. представлява вземане за „периодични плащания“ по см. на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, които се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок, съгласно
приетото в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като както
се посочи по-горе, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност за това вземане е
петгодишна/в този смисъл Определение № 42 от 19.01.2018г. по гр.д. № 3565/2017г., ІІІ г.о
на ВКС.
С оглед изложеното настоящия съдебен състав приема , че давността не е 3-годишна, в
каквато насока са доводите развити от ищеца в исковата молба , а 5-годишна.
На следващо място, следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022
г. по тълк. д. Na 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл, доколкото изпълнително дело №
1041/2014 г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева е било образувано към момента на
действието на ППВС № 3/1980 г. и е било висящо към момента на приемане на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то следва да се
разгледат извършените изпълнителни действия след 26.06.2015 г. съобразно новото
възприето тълкуване.
Спорно по делото е изтекла ли е погасителната давност.
Погасителната давност е определен от законодателя срок, с изтичането на който
законът свързва определени последици- преграждане на възможността за събиране на
вземането по съдебен ред. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно –
с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, а именно:
3
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Според Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В мотивите на Тълкувателното решение се поставя
акцент върху молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в
рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение”. Респективно искането на взискателя също представлява
юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и
действието е предприето. Тоест, необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за
да породят придадения им прекъсващ ефект.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи,
книжа и др., назначаване на експертиза, извършване на разпределение, плащане въз основа
на влязло в сила разпределение и др.
Първото изпълнително дело е образувано по молба, подадена на 09.12.2014г. по
изп.лист от 27.10.2014г. Същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 27.10.2014г. по ч.гр.д.№
920 по описа за 2014 г. В молбата е поискано пълно проучване на имущественото състояние
на длъжника ,както и са посочени конкретни изпълнителни способи ,а имено запор на
трудово възнаграждение на длъжника, запор на парични средства в банкови
институции,както и опис ,оценка и продан на възбранени секвестируими недвижими имоти
на длъжника.
След 26.06.2015 г., са извършени следните действия
-16.10.2017г .- запорно съобщения до „Алианц Банка България“АД;
-17.10.2017г.-запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД;
-06.02.2018г.-наложен запор на МПС,собственост на длъжника;
- на 29.05.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 363.10 лева;
-на 14.06.2018г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано на основание
договор за цесия от 31.01.2018г.,като с молбата е поискано в случай,че по делото не
постъпват суми от принудително изпълнение или от доброволни вноски,да бъдат извършени
справки за банкови сметки на името на длъжника,за което взискателя да бъде уведомен;
-на 21.07.2021г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение и
насрочен опис за дата 12.08.2021г.Данни за извършен опис не се съдържат в ИД.
-на 08.07.2022г. отново е подадена молба от ответното дружество за уточняване
размера на вземането. В тази молба няма обективирано искане за определен начин на
изпълнение /не е посочен конкретен изпълнителен способ/, както и няма възлагане по реда
на чл. 18 ЗЧСИ.
На 29.05.2024г. взискателя по делото е поискал неговото прекратяване ,на основание
чл.433,ал.1,т.2 от ГПК.
Изложената по-горе хронология на фактите обуславя извода,че след 26.06.2015г. до
4
14.06.2018г. не са налице основания за прекъсване на давността,като последното валидно
изп.действие е именно постъпилата молба от ответното дружество от 14.06.2018г. за
конституирането му като взискател по ИД. Действително с Решение № 50026/
17.02.2025г.,постановено по т. дело № 2040 по описа за 2020 г,ВКС,II т.о. е посочено,че
конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на
вземането не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и не се отъждествява с присъединяването на кредитор по смисъла на чл.
456 ГПК, но е посочено и също,че „Погасителната давност може да бъде прекъсната, ако в
молбата за конституиране на правоприемника /цесионера/ като взискател е поискано
извършването на валидно изпълнително действие, като бъде посочен нов изпълнителен
способ, или е подновено искането на първоначалния взискател, поискано е повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия“,което видно от съдържанието на цитираната молба в
някаква степен е сторено.
След тази дата/14.06.2018г./ са налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 ГПК за
прекратяване на изп.дело, тъй като повече от две години – от 14.06.2018г. до 21.07.2021г. не
са били извършвани изп.действия и изп.дело би следвало да бъде прекратено по силата на
закона.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34
от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на РБ от
13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на
Република Б, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр.
33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.
извънредно положение върху цялата територия на Република Б е удължен до 13 май 2020 г.
След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван.
При съблюдаване постановките въведени с Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./се
установява,че давностният срок по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече от 14.06.2018г. и е
изтекъл на 14.08.2023г.
Що се касае до изпратената до длъжника призовка за ПИ на 21.07.2021г ,то същата по
разбиране на настоящия съдебен състав не представлява валидно изпълнително действие,т.к.
самото насрочване на опис, при липса на данни по ИД същия да е извършен не представлява
основание годно да прекъсне давността.Не прекъсва давността и депозираната от ответното
дружество молба на 08.07.2022г. ,т.к. в същата няма обективирано искане за определен начин
на изпълнение /не е посочен конкретен изпълнителен способ/, както и няма възлагане по
реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Взискателят може докато давността не е изтекла да започне нов изпълнителен процес
за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителното производство, нито погасява
вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.
Второто изпълнително дело е образувано по молба, подадена на 29.05.2024г. за
събиране на вземанията по изп.лист от 27.10.2014г. Първото действие по него – изпращане
на Съобщение до длъжника за образуване на изп.дело,ведно с уведомление за предприемане
на действия по ПИ е извършено на 31.05.2024г. Към този момент вземането на ответника е
било погасено по давност и не е подлежало на принудително събиране.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявеният иск за основателен,
поради което следва да се уважи.
5
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 131.12 лв. – държавна такса.
Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78,ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 800 лв. В случая
дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г., в приложимата редакция към момента на сключване на договора за правни услуги е
628 лева. Същото съдът намира за съразмерно на материалния интерес, фактическата и
правна сложност, и качеството на предоставената услуга. На следващо място,
производството по делото не се характеризира с продължителност или многобройни
съдебни заседание, допълнителни разходи,разпит на свидетели и ВЛ или усилия във връзка с
осъщественото процесуално представителство.
Относно претендираната от ищеца сума в размер на 15.00 лв., представляваща
заплатена държавна такса за производството пред ОС, инициирано по повод подадена
частна жалба от ищеца, то същата не следва да бъде присъждана в това производство, т.к.
представлява направен разход по В.ч.гр.д.№884/2024г.на ОС Русе.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град София, п.к. 1715, р-н Витоша, ул. "Рачо Петков -
Казанджията" 4-6,че не съществува право на принудително изпълнение за вземането на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София в размер на 3281,41 лв.,представляващо законна лихва
върху главница в размер на 4895.36 лв.,за периода 24.10.2014г. до 31.05.2024г. по издаден
изпълнителен лист от 27.10.2014г. по ч.гр.д.№ 920/2014 г.по описа на РС-Бяла, предмет на
изп.д.№ 271/2024г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева,рег.№ 760 на КЧСИ спрямо А. И.
И., ЕГН **********,поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град София, п.к. 1715, р-н Витоша, ул. "Рачо Петков - Казанджията" 4-6 да
заплати на А. И. И., ЕГН ********** сумата в общ размер на 759.12 лв. /Седемстотин
петдесет и девет лева и 12 стотинки/ разноски за производството пред настоящата
инстанция, представляваща заплатени държавна такса/131.12 лв./ и адвокатско
възнаграждение/628.00лв./
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6