Разпореждане по дело №58487/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34442
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Елена Светлинова Шипковенска
Дело: 20211110158487
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 34442
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕШ
като разгледа докладваното от ЕШ Частно гражданско дело №
20211110158487 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № ........../13.10.2021 г. от „АКПЗ“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Г. Д., за сумата от 532,96
лв., дължима по договор за заем № ............./27.02.2020 г., ведно със законна лихва от
13.10.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 07.03.2020г. до 20.06.2020
г. в размер на 27,08 лв., мораторна лихва от 21.06.2020г. до 24.09.2021 г. в размер на
61,94 лв., такса в размер на 27,00 лв., и за сумата от 190,96 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2020 г.,
сключен между „ФБ“ ЕООД и Б. Г. Д., за обезпечаване на вземанията на кредитодателя
„ИАМ“ АД срещу кредитополучателя – длъжник в настоящото производство.
Задълженията на длъжника са платени от поръчителя „ФБ“ ЕООД, а вземанията за
възстановяването им от длъжника са прехвърлени от поръчителя на заявителя „АКПЗ“
ЕООД с договор за цесия от 02.03.2020 г., за който длъжникът е уведомен.
Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за
сумата от 190,96 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 26.02.2020 г, сключен между „ФБ“ ЕООД и Б. Г. Д., поради следните
правни съображения:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните
предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за
издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато
противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Според чл. 4 от договора за кредит длъжникът се е задължил да предостави на
1
кредитора "ИАМ" АД обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, банкова
гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от
сключване на договора. В изпълнение на това именно негово задължение потребителят
е сключил с "ФБ" ЕООД договор за поръчителство, възнаграждението по който се
претендира.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той
не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми
на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е
известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява
„общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил
отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит. Същевременно
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо или на кредитодателя,
или на свързаното с него лице – поръчителя /чл. 3 от договора/, и след като плащането
на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме,
че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на
допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния
процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е "ИАМ" АД - кредиторът на длъжника по договора за кредит, установено
след извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
2
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на
повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на
длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не
дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК. В случая се касае за заобикаляне на закона
чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3
ГПК заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ........../13.10.2021 г., подадено на основание чл. 410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение от „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК .............., срещу Б. Г.
Д., ЕГН **********, в частта за сумата от 190,96 лв., представляваща възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2020 г., сключен между „ФБ“
ЕООД и Б. Г. Д..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3