№ 82
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.10.2019 година, постановено по гр. дело № 701 по описа на
Великотърновски районен съд за 2019 година, спрямо "Е.П"-АД, гр. В, е прието за
установено, че Г. ИВ. Ш., не дължи сумата от 12 929,46 лв., стойност на електроенергия за
периода от 20.09.2017 година до 19.09.2018 година. В полза на ищцата са присъдени
разноски.
Решението е обжалвано от "Е.П"-АД, гр. В с оплаквания за неправилна
преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон. Претендира отмяна и
постановяване на ново решение, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две
инстанции.
Ответникът по жалбата - Г. ИВ. Ш. - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 98а от Закона за енергетиката във
връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ (ДВ. бр.98 от 12 ноември 2013год., изм. ДВ. бр.15 от 14 февруари 2017г, отм.).
Ищцовата страна - Г. ИВ. Ш. - излага в исковата си молба, че с ответника са в
договорни отношения по доставка на електричество за имот в село Р, Община П.Т.
Ответникът неправилно начислил сумата 12 929,46 лв. стойност на електроенергия за
периода от 20.09.2017 година до 19.09.2018 година. По реда на настоящото производство
1
претендира да се приеме за установено, че не дължи начислението с присъждане на
разноски.
Ответната страна - "Е.П "-АД, гр.В - оспорва иска с възражения сумата да е
стойност на реално доставена и консумирана от ищцата електроенергия. Проверка на
електромера установила, че в месечните сметки не е включена натрупана в невидим на
дисплея на отчитащото устройство регистър електроенергия. Съобразно Общите условия на
дружеството-доставчик, електромерът бил изпратен на Българския институт по метрология.
Тестването на устройството установило външна намеса в тарифната схема. Това било
основанието за корекция на сметката на ищцата за исковия период. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
Не се спори, че ответникът доставя електричество в имота на ищцата на
посочения в исковата молба адрес. Няма спор и по това, че до фактуриране на процесната
сума, месечните начисления за исковия период са заплатени, че електромерът, отчитащ
доставяното от ответното дружество електричество в имота на ищцата, е демонтиран и
изпратен за метрологична проверка, установила външна намеса в тарифната схема на
устройството.
Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на
предявения иск. Твърдението на ответника да е доставил електричество вповече от
помесечно заплатеното за времето от 20.09.2017 година до 19.09.2018 година е недоказано.
Това е достатъчно за уважаване на исковата претенция.
Доводите на ответника са неоснователни.
Правилата на чл. 183 от ЗЗД относно заплащането на цена по доставка са
дерогирани от чл. 83, ал. 1, т. 6 и 98а на Закона за енергетиката, предвиждащи специален ред
за изчисляване, коригиране и заплащане на неотчетени количества електроенергия. Касае се
за съотношение на специален към общ закон, заради което правилата на ЗЗД не намират
приложение. Вън от това, за да претендира цена, продавачът трябва да е изправна по
правоотношението страна. В казуса това означава да е доставил електричество, а точно този
факт е спорен и по делото не е подкрепен с доказателства.
Не намират приложение и Общите условия на дружеството-доставчик, защото
за уреждане на случаи като процесния законът препраща не към тях, а към подзаконов акт,
издаден от специализирана администрация с нарочна за това компетентност - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката.
Констативният протокол от 19.09.2018 година, на който ответникът се
позовава като доказателство за начислението, е непротивопоставим на ищеца и е съставен
по процедура на ПИКЕЕ, отменена към момента на проверката. Сам по себе си не
установява доставка на енергия. Като частен свидетелстващ документ, няма доказателствена
стойност за удостоверените факти – аргумент за противното от чл. 179 от ГПК.
2
Същото важи и за протокола на Българския институт по метрология от
31.01.2019 година. Документът е частен, а не официален, както твърди ответната страна,
защото законът не му придава нарочна удостоверителна сила. Текст в такъв смисъл Законът
за измерванията, регламентиращ процедурата по съставяне и съдържанието на протокола за
метрологична проверка, не съдържа. От чл. 58, ал. 4 от Закона за измерванията е видно, че
се касае за експертно заключение. Експертизите, дори когато са изслушани и приети като
доказателство в исковия процес, нямат обвързваща съда доказателствена сила, макар да са
изготвени и изслушани при всички гаранции за законност, равенство на страните и
противопоставимост, които съдебното производство дава – чл. 202 от ГПК. По аргумент за
по-силното основание такава сила не би могъл да има и протоколът по чл. 58, ал. 4 от
Закона за измерванията.
При събраните доказателства твърдението на ответника да е доставил
електричество е голословно. То почива единствено на заключението на Метрологичния
институт, че е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – заключение,
чийто смисъл и влияние върху отчитането на количеството доставена енергия не само не е
доказано, но не е дори обяснено чрез твърдения на страната. Тезата за намеса в тарифната
схема на отчитащото устройство е в директно противоречие с останалите констатации на
метрологичните експерти – че електромерът съответства на метрологичните характеристики
и отговаря на изискванията за точност. Най-малкото последните две констатации изискват
обяснение как твърдяната намеса в тарифите влияе на отчитането, щом електромерът е
годен и отчита точно.
Изслушаната по делото експертиза сочи, че е невъзможно да се установи
причината за показанията в невизуализирания на дисплея на електромера регистър.
Експертите в заключението си излагат предположение. В отговора на въпрос № 3 сочат, че
отчетената електроенергия в тарифа 4 „… с голям процент на вероятност …“ е преминала
през електромера. След като тезата на ответника се гради единствено на такова
предположение изводът, че на ищцата е доставена енергия, която не е заплатила, би бил
произволен.
Голословността на твърдението за доставка прави излишна интерпретацията
на въпроса за стойността на твърдяното да е доставено електричество. В делото той има
място, доколкото доставката е доказана.
В тежест на въззивника следва да бъде възложено заплащането на разноските
на ответника по жалбата за второинстанционното производство, като сума доказани в
размер на 4 200 лв., адвокатско възнаграждение - чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 25.10.2019 година, постановено по
гр. дело № 701 по описа на Великотърновски районен съд за 2019 година.
Осъжда "ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ"-АД, гр. В, ЕИК: ***, да заплати на Г. ИВ. Ш.,
ЕГН:**********, село Р, Община П Т, сумата от 4 200 (четири хиляди и двеста лева) лв.,
разноски за второинстанционните и за касационното производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4