Решение по дело №109/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба от С. З. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. Н. Р. – БАК, против Отказ на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, ведно с всички съпътстващи договора документи, изпратен на 07.02.2025 г., във връзка подадена от нея молба на 10.01.2025 г.

В жалбата е посочено, че жалбоподателят е изпратил до „Кредирект“ ЕООД искане за предоставяне на копие от сключен между страните договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи. Искането било изпратено по електронната поща и било направено в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, с правно основание чл. 37б от Закона за защита на личните данни. В отговор на изпратеното искане, на посочената от жалбоподателя електронна поща, е постъпила информация от „Кредирект“ ЕООД относно обработваните лични данни, а именно: Приложение № 1, от което са видни само имената, постоянният и настоящият адрес, имейл, данни по лична карта и мобилен телефон на лицето. Не били изпратени нито договорът за кредит, който С. е сключила с ответника, нито погасителният план към него, както и нито един от другите съпътстващи ги документи. В отговора било посочено, че искането за предоставяне на всички намиращи се при ответника и подписани от С. документи е прекомерно и липсва основание за изискването съответно предоставянето им, поради което жалбоподателят счита, че е налице отказ за предоставяне на копие от лични данни. Моли съда да отмени като незаконосъобразен Отказа на „Кредирект“ ЕООД да предостави на жалбоподателя поисканите в имейл от 10.01.2025 г. копие от сключения между страните договор, ведно с всички съпътстващи договора документи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По делото е постъпило становище от ответника по подадената жалба, в което посочва, че жалбата е подадена в сроковете по АПК, като счита, че не е налице изричен отказ за предоставяне на носителите на лични данни, въз основа на които администраторът обработва лични данни на субекта. Посочва, че нормата на чл. 15, параграф 3, изр. първо от Регламент (ЕС) 2016/679 не въвежда изрично задължение за администратора да предостави копие на носителите на лични данни на субекта на данни. Счита за неоснователно твърдението, че е налице изричен отказ с оглед липсата на доказателства, с които да се установи невъзможност на субекта за упражняване на което и да е право съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, поради непредоставянето на договори за потребителски кредит. Алтернативно счита, че е налице прекомерност на искането, т.к. е изискана информация извън обхвата на Регламент (ЕС) 2016/679. Посочва, че въпреки това администраторът добросъвестно и своевременно е изготвил и изпратил отговор до субекта на данни, с който е изпълнил в пълен обем своето задължение за предоставяне на копие от обработваните лични данни за субекта, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди, че в жалбата не са изложени мотиви, защо субектът счита, че обемът на предоставените обработвани лични данни не му е достатъчен за постигане на целите, които преследва. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, необоснована и противоречаща на действащото материално и процесуално право. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят С. З. С., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния й представител, който заявява, че поддържа подадената жалба и излага съображения по същество, обосноваващи незаконосъобразността на оспорения административен акт. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна „Кредирект“ ЕООД, редовно призована, не изпраща представител.

Административен съд - Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2025 г. от жалбоподателя С. З. С., чрез адвокат Н. Р. – БАК, до „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на администратор на лични данни, по електронен път е подадена молба с правно основание чл. 37б от ЗЗЛД. С молбата е заявено искане да й бъде предоставено копие от сключения между нея и дружеството договор за кредит, по силата на който дружеството й е предоставило заем, ведно с всички съпътстващи договора документи. Посочено е, че искането е с оглед проверка законността на обработката на личните й данни, които се обработват от дружеството на основание сключените облигационни отношения между страните. Посочено е, че искането се прави в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, с молба документите да й бъдат изпратени на следния електронен адрес: [интернет адрес]@[Наименование].

Заявлението е подписано с електронен подпис от пълномощника и по делото не е спорно, че същото е получено от адресата „Кредирект“ ЕООД. Ответникът в представеното становище по жалбата не оспорва и наличието на сключен със С. З. С. договор за паричен заем.

На 07.02.2025 г. на указаната от жалбоподателя електронна поща е постъпил отговор на изпратеното на 07.02.2025 г. искане, в който са посочени целите на обработване на личните данни, срока и други обстоятелства. С Приложение № 1 й е предоставено копие на обработваните от администратора данни на лицето: имена, ЕГН, данни за лична карта – номер, дата и издател; постоянен и настоящ адрес, телефонен номер, електронна поща и работодател. Посочено е, че във връзка с искането за предоставяне на носителите на лични данни, изрично посочени като договор и всички съпътстващи го документи, я информират, че на 04.04.2024 г. в 15:11:40 часа й е предоставен еднообразен екземпляр на електронно подписания от нея договор, ведно с прилежащите го документи. Съответно, така направеното искане за предоставяне на договора намират за прекомерно, с оглед липса на основание за предоставянето му от страна на администратора. Отговорът бил изпратен от електронната поща на „Кредирект“ ЕООД, от името на П. Л. – д.л.по з. на д..

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена по пощата на 18.02.2025 г., постъпила в съда на 20.02.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Между страните не е спорно, че между „Кредирект“ ЕООД и С. З. С. са налице договорни правоотношения, въз основа на които „Кредирект“ ЕООД е администратор на личните й данни, които обработва. По делото е налице спор дали дружеството е предоставило в пълнота исканите от С. документи, съдържащи личните й данни, които дружеството обработва, като жалбоподателят С. твърди, че същите не са й били представени в пълнота. Ответното дружество твърди, че е изпълнило задълженията си да й предостави копие от личните й данни, които са в процес на обработка, съобразно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, без за същото да съществува задължение за предоставяне на копия на носителите на лични данни на субекта на данни.

Жалбата, с която е сезиран съдът е насочена срещу отказ на администратор на лични данни да уважи заявление по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Ответникът „Кредирект“ ЕООД попада в хипотезата на определението по чл. 4, пар. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която „администратор“ на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Едно от основните права на субекта на данни е правото му на достъп, закрепено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 като получаване на потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани със субекта и ако отговорът е положителен, да се даде информация относно: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането.

В процесния случай се установява, че на 10.01.2025 г. от жалбоподателя С. З. С., чрез адвокат Н. Р. – БАК, е подадена по електронен път молба до „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на администратор на лични данни, с искане да й бъде предоставено копие от сключения между нея и дружеството договор за кредит, по силата на който дружеството й е предоставило заем, ведно с всички съпътстващи договора документи.

На 07.02.2025 г. „Кредирект“ ЕООД е изпратило отговор по направеното искане на посочения в същото електронен адрес, с който са посочени целите на обработване на личните данни на субекта, срока, други обстоятелства и обработваните от администратора лични данни за С., обобщени в Приложение № 1 към отговора. Посочено е също, че така направеното искане за предоставяне на договора за кредит е прекомерно, с оглед липса на основание за предоставянето му от страна на администратора. Отговорът е изпратен от електронната поща на „Кредирект“ ЕООД, с посочване на името на длъжностното лице по защита на данните, без отговорът да е подписан – ръкописно или с електронен подпис. Ето защо съдът приема, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото оспореният с настоящата жалба отказ е постановен при неспазване на установената в закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, доколкото в представения от органа документ липсва подпис на издателя на документа, което е съществен порок, тъй като полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт, която подлежи на обявяване от съда.

Горното мотивира съда да приеме, че оспореният акт е постановен при съществено нарушаване на изискванията за форма, поради липсата на подпис на неговия издател, което води до невъзможност за установяване на компетентността на лицето, а оттам обосновава неговата нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, като според ал. 2 обявява нищожността на оспорения акт, дори да липсва искане за това.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт следва да бъде обявен за нищожен, ведно с произтичащите от това правни последици, като на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК преписката следва да бъде изпратена на администратора на лични данни „Кредирект“ ЕООД за ново произнасяне в определен срок, съобразно изложените мотиви от съда, които са задължителни, относно приложението на материалния и процесуалния закон.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно и пълномощно, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗА и съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Отказ на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ********* да предостави на С. З. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, ведно с всички съпътстващи договора документи, изпратен на 07.02.2025 г., във връзка подадена от нея молба на 10.01.2025 г.

ИЗПРАЩА преписката на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на администратор на лични данни, за произнасяне по молбата, подадена от С. З. С., [ЕГН] на 10.01.2025 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, едномесечен срок за произнасяне по молбата на С. З. С., считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5, да заплати на С. З. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5, да заплати на адвокат Н. В. Р. – БАК, адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.