Решение по дело №104/2024 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 120
Дата: 2 май 2024 г.
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20241420200104
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. **********, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20241420200104 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0967-002079 от
08.01.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР **********, сектор ПП, с
което на Д. Г. Г., от гр.**********, ********** с ЕГН: **********, за извършено
нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и на
основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 200.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.2 т.1
от ЗАНН.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР **********, да
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г., от гр.**********, ********** с ЕГН: ********** направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от
уведомяването пред Врачански административен съд.
Съдия при Районен съд – **********: _______________________
1

Съдържание на мотивите


М О Т И В И :
Д.Г.Г., от гр.****************** с ЕГН: **********, е обжалвала
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0967-002079 от 08.01.2024г., издадено
от Началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП, с което за извършено
нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
200.00 лева. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адвокат
*********************** от ВАК, се иска отмяна на НП, като се твърди,
недоказаност на нарушението и необоснованост на обжалваното НП, поради което се
иска и същото да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски.
Ответникът по делото редовно призован – не изпраща представител и не
ангажира становище по жалбата единствено в придружителното писмо, моли НП да
бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 23.12.2023г. настоящият жалбоподател Д.Г.Г. - Т. пътувала от гр.Враца в
посока гр.Оряхово, управлявайки собственият си лек автомобил марка „******” модел
„******“ с рег. ************, като в автомобила не била сама. Времето било лошо
настилката мокра, а пътя бил осеян с неравности.Около 12:50 часа в община Враца
достигайки път ІІ-15, на км. 5+300, управляваният от жалбоподателката автомобил
напуснал пътното платно, като се блъснал последователно в дясно по посока на
движението си в метална предпазна ограда (мантинела) и гараж собственост на
********* от гр.Враца, находящ се в дясно от пътя в местността „Върха“ с
идентификатор „Гараж сграда 2“ – „12259.1136.277.2“, вследствие на което реализира
ПТП с материални щети.
-то
На ПТП станал случаен очевидец св.****************, които се движел след
автомобила на жалбоподателката и който видял как автомобила движещ се пред него се
разлюлял на ляво - на дясно при преминаването си през намиращите се на пътя
неравности и слягания, след което излязъл от пътното платно и се забил странично в
гаража намиращ се от дясната страна на пътя в посока Оряхово - отстрани на пътя.
Виждайки случилото се спрял, за да помогне на катастрофиралия автомобил и на
-то
пострадалите от ПТП водач и пътник. Тъй като колата била смачкана от лявата
страна и с предницата надолу, шофьора - жена и пасажера – мъж излезли трудно от
автомобила.
-то
На подаденият сигнал за ПТП се отзовал полицейски екип в състав
св.*********** и св.******************. Последните извършили оглед на
местопроизшествието и разговаряли с водача-настоящ жалбоподател, която им
-то
обяснила, че причина за ПТП са неравностите по пътя. Двамата полицейски
служители приели, че жалбоподателя сама е причинил самокатастрофирането на
автомобила, вследствие несъобразена с характера и интензивността на движението
скорост.
При тези си изводи, за констатираното в хода на проверката нарушение
1
актосъставителя св.Любомир Любомиров Алипиев съставил АУАН серия GA,
№1106977 от 23.12.2023г. за извършено от жалбоподателя Д.Г.Г. - Т. нарушение по
чл.20 ал.2 ЗДвП. Съставен бил и протокол за ПТП със схема на произшествието. В
законоустановеният седемдневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно и цифрово описание
на извършеното нарушение на 08.01.2024г., е последвало издаването на обжалваното
НП№23-0967-002079 от Началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП, с което на
Д.Г.Г., за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200.00 лева.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите св.***************, *****************,
**************** и св.******************, АУАН серия GA, №1106977 от
23.12.2023г., НП №23-0967-002079 от 08.01.2024г., Заверено копие на Протокол за
ПТП №1801453, Справка за нарушител, Заверено копие на Заповед рег.№8121з-
1632/02.12.2021г., жалба, Справка от АПИ, Снимки, писмо от АПИ и от СПП,молба от
*************** до АПИ, пълномощно и др.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
На първо място Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган - Началник група в РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от
компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
На второ място следва де се отчете, допуснатото нарушение на чл.40 ал.3 от
ЗАНН, според който законов текст: „При липса на свидетели при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва в него“. Безспорен по делото е факта, че актосъставителя е
съставил АУАН не в присъствие на свидетели – очевидци, каквито в случая е имало но
дори не са споменати, а единствено в присъствието на един свидетел – Петьо
Пламенов Асенов, на който са отразени трите имена, дата и година на раждане, и адрес
/ Сектор ПП-Враца / без изобщо да се посочи дали е очевидец, или е присъствал при
установяване на нарушението или при съставянето на акта/, като едва в съдебно
заседание се установява, че той е свидетел на съставянето на акта.
За да достигне до извода за допуснато процесуално нарушение, съдът
съобрази следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да
присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали
при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено
един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и
които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
2
фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от
състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха
могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта.
Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са
лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено,
а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата -
свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието
участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства, като съгласно трайната съдебна практика, при
установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в
присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на
нарушението, посочено в акта, т. е. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от
ЗДвП (свидетел по акта може да бъде и служебно лице).В случая свидетеля по акта е
полицейски служител, но не е очевидец на нарушението.
Отделно от изложеното и преди издаване на наказателното постановление,
наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН и
вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на
своя краен акт.
Горните нарушения относно процедурата по съставяне на АУАН са съществени
такива и водят до безусловна отмяна на НП, издадено въз основа на такъв АУАН, тъй
като АНО е следвало да провери редовността на съставения АУАН.
При извършената служебната проверка настоящият съдебен състав констатира
още, че в хода на проведеното срещу нарушителя административнонаказателно
производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, касаещо
описанието на нарушението, дадено както в АУАН, така и в обжалваното
Наказателно постановление. За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на
защита, както актосъставителя, така и административнонаказващият орган имат
задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото
нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна норма, която се
твърди, че е нарушена.Нещо повече законосъобразното издаване на Наказателното
постановление изисква пълно съответствие между описанието на нарушението, дадено
в АУАН и това, отразено в НП. Налице е обаче вътрешно противоречие между
изложените в АУАН и в НП фактически констатации, водещо и до несъответствие
между фактическото и юридическо обвинение, а именно:
Със съставения акт на жалбоподателя е предявено обвинение за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Едновременно с това в акта и в НП е посочено, че жалбоподателя е загубил
контрол върху автомобила, което съответства на друг вид нарушение - по чл.20 ал.1
ЗДвП, които вменява задължение на водачите – „да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“. При тези съображения, съдът
приема, че в случая фактическото обвинение на жалбоподателя е неясно и
3
двусмислено формулирано, а от тук нарушаващо и единството на фактическото и
юридическо обвинение.Това винаги е процесуално нарушение, водещо до
затрудняване на правото на защита, а оттук представлява и самостоятелно основание за
отмяна на санкционния акт.
От друга страна предявеното обвинение за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП
обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най -
разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за водачите на
ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретно посочени
обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.
В АУАН и НП е записано, че при управление на лек автомобил "....... при движение
с несъобразена скорост с атмосферните условия ( мокра пътна настилка ), губи контрол над
управляваното МПС и се блъска последователно в дясно по посока на движението си в метална предпазна
ограда (мантинела) и гараж, находящ се в дясно от пътя в местността "Върха" с идентификатор "Гараж
сграда 2" - "12259.1136.277.2", вследствие на което реализира ПТП с материални щети.". Точното
описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото
обвинение против нарушителя и е от значение не само за пълноценното реализиране на
правото му на защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ.
невиновност. Такова именно описание липсва в процесните АУАН и НП и затова
жалбоподателя е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди,
че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е ограничило
възможността да реализира пълноценно правото си на защита.

Както бе изтъкнато, твърдяното като неизпълнено от жалбоподателят Г.
изискване по чл.20 ал.2 от ЗДвП обхваща широк спектър от дължимо поведение на
водача. Но доказателства за каквото и да е обективирано поведение на жалбоподателят,
което да се намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, в
настоящото производство не са представени. В случая нито в акта, нито в НП е
посочено с каква скорост е управлявала автомобила си жалбоподателя Д.Г.Г., за да се
прецени дали тя е била несъобразена, така както се твърди. Не са и не могат да бъдат
събрани доказателства за скоростта, с която тя се е движела, за да може да се направи
преценка доколко същата е била несъобразена по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Такива факти и обстоятелства за скоростта на движение не се установиха и в
съдебно заседание от разпита на полицейските служители, тъй като същите не са били
очевидци на процесното ПТП, а и на останалите свидетели, а и е недопустимо
съставомерни факти от предмета на доказване да се установяват за пръв път едва в
съдебно заседание. Съгласно константната съдебна практика, за да е налице описание
на нарушението следва в обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти,
които описват нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Нарушителя
се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, а
понятието „несъобразена скорост“ не е факт, а правен извод.
От друга страна полицейските органи не са изследвали действителната причина
за ПТП. Същите са извадили заключение за вината на жалбоподателя Г. единствено въз
основа на нейните обяснения за инцидента, в качеството и на водач на процесният
автомобил. Житейски логично е при възникнал пътен инцидент от подобен род,
водачът да е притеснен и да не може веднага да посочи причината за ПТП, особено в
конкретната ситуация, когато е поставил в риск живота и здравето си както на себе си
4
така и на пътника намиращ се в автомобила.
Освен изложеното до тук следва да се посочи, че в НП не е посочено и нито едно
доказателство/с изключение на АУАН/ подкрепящо твърдяното нарушение.При това и
въпреки, че на мястото е имало и свидетели очевидци вкл. и пътника в претърпелият
инцидента лек автомобил, то полицейските органи, не са издирили тези лица, за да
снемат сведения за произшествието, за да изяснят в цялост пътния инцидент, тоест
механизмът на твърдяното нарушение не е бил установен в хода на АНП. Времето,
мястото, начинът на извършване на деянието (механизмът на настъпване на ПТП) и
самоличността на извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на
настоящият жалбоподател.
Предвид обсъденото по-горе състояние на наличния доказателствен материал,
по делото безспорно се установиха единствено фактите относно налично ПТП чрез
самокатастрофиране на управлявания от жалбоподателката автомобил и налични
материални щети по него. Не се установиха обаче по изискуемия се от закона ясен и
категоричен начин, останалите най-важни факти от предмета на доказване, свързани с
конкретната причина за настъпване на ПТП откъм вид неправомерно поведение,
нарушаващо съответното специално правило за движение, виновното му нарушаване и
-во
то именно от настоящия жалбоподател в качеството му на водач на МПС. Нещо
повече, установиха се съвсем други условия, начин и механизъм на настъпване на
-то
ПТП, свързани с наличие на неравности в пътното платно на движение на
процесният автомобил, чието наличие е предоставило или най-малкото е допринесло за
настъпването му.
В подкрепа на заложената в АУАН и в НП чрез съответни фактически
констатации обвинителна теза, по делото са налице само твърденията на двамата
полицейски служители - ********** и *************, имащи качество на
актосъставител и свидетел по акта. Същите не само не са очевидци, но и в показанията
им относно непосредствените им възприятия за местопроизшествието откъм
атмосферни условия, характер и интензивност на движението, особености на пътя,
наличие или липса на спирачни следи и др., не дават никаква конкретика на факти.В
показанията си актосъставителят св.**************в твърди, че:“Когато бяхме на ПТП
от страната, която не се вижда на снимката имаше мантинела с видими охлузвания в
следствие, на това ПТП според мен. На това ПТП, аз не съм очевидец.“ Колегата му пък,
************** твърди: В разговор с нея, тя каза, че при движение, не знае какво се е
случило, автомобила се е поднесъл, завъртял и се е ударил в метална предпазна мантинела
и гараж намиращ се край пътя.“
Едновременно с това, свидетелите признават, че са възприели дадените им
непосредствено обяснения от жалбоподателя, без да проверят за друга възможна
причина за ПТП-то.При така описаното състояние на коментираните показания на св.
Алипиев и Асенов, съдът приема, че в частта им относно спорните факти за
конкретната причина за ПТП-то и виновното му причиняване от жалбоподателя,
показанията съдържат само субективни оценки и мнения, небазирани на конкретни,
обективни факти, поради което и не ги кредитира в тази им част.
Отделно от това и в АУАН и в НП е посочено, че водача: губи контрол над
управляваното МПС и се блъска последователно в дясно, по посока на движението си в
метална предпазна ограда ( мантинела ) и гараж“
5
В тази връзка по делото е изискана справка от АПИ, в която е отговорено, че
към датата на процесното ПТП - 23.12.23г., в района на ПТП обозначено, като път ІІ-
15 км.5,300 с посока на движение от гр.Враца към гр.Оряхово, не е имало монтирани
пътни знаци сигнализиращи за наличието на неравности в процесното платното за
движение. Че към посочената дата има съществуваща стоманена предпазна ограда
/СПО 86/ с наличие на щети от ПТП.
От друга страна в подкрепа на заложената в жалбата и поддържана в с.з.
защитна позиция на жалбоподателя за липса на виновно извършено нарушение по
чл.20 ал.2 ЗДвП са свидетелските показания на св.*************, който заявява:
Точно на това място мантинела нямаше. Стояха само колците, които някой ги беше
счупил преди това. На вторите снимки се виждат колците, които са легнали на земята, но
няма мантинела.“
В същата насока и потвърждаващи заявеното от св.************ са и
показанията на св.************** собственичка на гаража, в които се е ударил
процесният автомобил, в тях тя заявява, че дори и на снимковият материал: се вижда
част от мантинелата, която е сраснала и побита в земята. Мантинела може да се каже,
че има, но тя не си върши работата, негодна е за употреба в това си състояние в копана в
пръстта. Както се видя от снимките тя е забита в земята и всъщност не изпълнява
предназначението си. Това е така от много дълги години, може би от 15 години, като аз
постоянно живея там от 8 години. Имам жалба, която е подадена до АПИ, с искане за
поставяне на знак за неравностите и за поставяне на нова мантинела, но няма реакция и
до днес мантинела нова няма поставена там. ….
За случващите се ПТП-та на това конкретно място според мен причините са три:
първата липсата на знаци, втората наличните неравности/дупки/ по пътя и третата
високата скорост с която се движат. От около 500 метра преди нашият гараж,
измерени на око има няколко такива неравности/дупки/ по пътя в лентата за
движение с посока нашият гараж или Оряхово.“
Въпросните показания са идентични и в пълен синхрон и с показанията на
другия свидетел - св.Вълов, които е абсолютно случаен и независим очевидец на
случилото се ПТП.Същият изцяло потвърждава данните за наличието на дупки по
пътя, както и за липсата на знаци обозначаващи дупките по пътя и липсата на
-то
предпазна мантинела, в участъка на ПТП. Показанията на двамата свидетели са
вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и при липса на данни за тяхна евентуална
заинтересованост, съдът ги кредитира изцяло като достоверни и добросъвестно
изложени.
От друга страна от приложените по делото снимки заснети от двамата
полицейски служители непосредствено след ПТП – /л.30- 36/ и по конкретно снимка
първа на л.31, снимка първа на л.33 и снимка първа на л.35 ясно се вижда, че на
– то,
мястото на ПТП така наречената - Стоманена предпазна ограда в същност към
датата на процесното ПТП, макар и налична е все едно несъществуваща, тъй като
същата очевидно отдавна е била бутната и набита в земната маса около пътното платно
вероятно при предходни ПТП на същото място, като дори на някои места е и покрита
от обраслата я растителност.
А от приложената по делото молба от св.*************** до АПИ с искане за
поставяне на мантинела и знаци посочващи наличието на дупки по пътя е видно, че то
е отправено още през месец ноември на 2020г. тоест три годи преди процесното ПТП и
поради друго случило се на същото място ПТП.
6
– то,
Извода е един, че на мястото на ПТП мантинела е нямало, следователно
описанието на нарушението направено в АУАН и НП е несъответно на обективната
действителност и на механизма на възникналото ПТП.
Също така от показанията на свидетеля **************, които е свидетел
очевидец на ПТП и се е движел непосредствено след автомобила на жалбоподателя се
установява, че процесният автомобил не е имал удар в „метална предпазна ограда –
мантинела“, така както полицейските служители заявяват, тъй като такава на мястото
просто не е имало. Защото, ако имаше ПТП - то щеше да е с други последици и със съвсем
различен механизъм на възникване, при които удар в гаража може би нямаше да има.
Напротив свидетеля *************, сочи друг съвсем различен механизъм на
ПТП от този описан в АУАН и НП и поддържан ат двама свидетели полицейски
служители, а именно : „Пред мен на около 100 метра се движеше кола. Колата изведнъж
се разлюля на ляво на дясно, след което излезе от пътното платно и се заби в гаража
намиращ се отстрани на пътя. Гаража се намира от дясната страна на пътя в посока
Оряхово.“
Изводимо от тези показания на свидетеля очевидец, е че не е имало поредица от
удари така както е описано в АУАН и НП преди МПС да преустанови движението си в
гаража собственост на св.**********. Нещо повече при липсата на знаци, които да
обозначат наличието на множество пропадания на пътя и множеството по-малки или по-
големи неравности в процесната лента на движение водача на МПС, няма как да предвиди и
няма как да формира вина, във формата дори на непредпазливост, тъй като нито е бил
длъжен, нито е могъл да предполага, че на въпросното място има неравности, който могат
до доведат до загуба на контрол в управлението на МПС, за да съобрази скоростта си с
въпросните неравности. В този смисъл остава изцяло недоказано, че конкретното деяние е
извършено виновно и то именно от настоящия жалбоподател, а не е случайно такова по
смисъла на чл.15 НК. При това положение обжалваното НП в случая се явява и
необосновано и подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.
На следващо място, в НП е отразено, че при така посоченото управление в
процесните дата и част и място жалбоподателят Г. е осъществила ПТП с материални
щети. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл.42, т.9 от
ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди от ПТП, но в конкретният случай, както в АУАН,
така и в НП липсват данни относно обстоятелствата посочени по-горе - липсват данни
за кого са настъпили материалните щети и какви.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните
съществени нарушения на процесуалните изисквания по чл.42, и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП поради
процесуална незаконосъобразност.
По изложените съображения и приемайки, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати сочените съществени процесуални
нарушения, настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да се отмени, а
жалбата да се приеме за основателна.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН - АНО, следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева. /съобразно представените по делото
доказателства/, като същият е определен в съответствие с чл.8, ал.1, т.2 и във вр. с чл.7
7
ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0967-
002079 от 08.01.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР Враца, сектор
ПП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8