Решение №
13.03.2020
година, гр. Велинград,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Павлина Матушева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 782 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ./
Образувано е след отмяна на Решение
№ 58/05.03.2019г. по адм. дело № 1180/2018г. на РС Велинград и връщането му на друг състав,
по
подадена жалба от С.Р.Ч. срещу Решение № 484/07.08.2018г. На ОСЗ гр.
Сърница, с което е отказано възстановяване правото на собственост на
наследниците на Р.А.Ч. в съществуващи стари реални граници на следните имоти: № по
КВС 000591 с площ от 1,869 дка., категория десета, в местността Лочките в землището на гр. Сърница, общ. Велинград, с начин
на трайно предназначение -дървопроизводителна горска
площ; № по
КВС 000509, с площ 1,594 дка., категория десета, в местността Джелджилери в землището на гр. Сърница, общ. Велинград,
начин на трайно предназначение -дървопроизводителна горска
площ; имот № по КВС 000615, с площ от
1,383 дка., категория десета в
местността Кутлата в землището на гр.
Сърница, общ. Велинград, начин на трайно предназначение -дървопроизводителна
горска площ; проектен номер по КВС 000704
с площ 5 дка., категория десета, в местността Кутлата
в землището на гр. Сърница, общ. Велинград, начин на трайно
предназначение-горска ливада.
Твърди се, че с влязло в сила Решение № 484/12.11.2013г. на
ОЗС гр. Сърница е възстановено правото на собственост в стари реални граници на
наследниците на Р.А.Ч., без посочване на граници и съседи, поради което била
предприета процедура по индивидуализирането на имота и отразяването му в
Картата на възстановената собственост на гр. Сърница, с което реституционната
процедура е следвало да приключи.
Счита, че обжалваното решението, с което е отказано възстановяване,
с доводи, че анкетираните имоти попадат в държавния горски фонд и са отразени
като държавна собственост, е в
противоречие със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и че нарушава на чл. 6 от ЕКПЧ. Оспорва компетентността на
органа, издал обжалвания акт. Сочи, че не са посочени фактическите и правни
основания за неговото постановяване. Иска отмяна на решението. Претендира
разноски.
В постъпило становище по депозираната
жалба ОЗС оспорва наведените в жалбата доводи и моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Настоящият състав на Районен съд
Велинград, като взе предвид доводите на
страните и като прецени представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателя С. Р. Ч. е
наследник на Р.А.Ч. починал на
20.07.2009г., съгл.удостоверение за наследници л.14 па адм.
Дело 1180/2018г. на РС Велинград.
С
решение № 484/03.12.1992г. на ПК-Велинград е възстановено правото на собственост на Р.А.Ч.
на земи в стари реални граници върху
имоти Ливада с площ от 15,000 дка, находяща се
в землището на град Сърница, местността „Студената вода”, заявена с пореден №6
от заявление и установена с клетвена декларация и Ливада от 5,000 дка, находяща се в
землището на град Сърница в местността „Под питата”, заявена с пореден №9
от заявление и установена с клетвена
декларация. За тези имоти, след постановени съдебни решение по гр.д.№
1138/2012г. на РС Велинград и по к.н.а.х.д.№600/2012г. на АС Пазарджик, е
постановено и последващото Решение № 484/12.11.2013г.
на ОСЗ-Велинград, с което е възстановено правото на собственост на Р.А.Ч. на същите имоти в точки 4 и 5 от него в стари
реални граници. Решението е влязло в сила.
За същите два имота – ливади, по решение
№ 484/12.11.2013г., жалбодателят е заявил до началника
на общинска Служба по земеделие
гр.Велинград със заявление
вх.№РД-13-1932/18.11.2013г., извършване на административни услуги – изработване
на скица; въвеждане на промени в регистрите на имотите и регистъра на собствениците; трасиране и/или заснемане и
координиране на границите на имотите. Проведено
е анкетиране от фирмата „ГЕОБИБ” ООД –
Велинград, поддържаща КВС на гр.Сърница, в присъствието на представители на ТП
на ДГС „Селище” –Сърница и е изготвен протокол.
След образуване на новата община Сърница и
създаване към нея на ОСЗ-Сърница, жалбоподателят подава заявление вх.№ РД-
РД-13-234/25.11.2015г. - за извършване на административни услуги, поискани със
заявление вх.№РД-13-1932/18.11.2013г. – изработване на скица и издаване на
Решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за следните имоти: им.пл.№ 000591 в местността Лочките; им.пл.№
000509 в местността Джелджилери; им.пл.№ 000615 в
местността Кутлата и им.пл.№ 000704 в местността Кутлата.
В последствие отново със заявление до Началник Общинска служба „Земеделие” гр.
Сърница вх.№ РД-13-234/25.02.2016г. жалбоподателят С.Ч. е иска издаване на
скици и решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, позовавайки се
възстановените му в т.4 и т.5 с Решение № 484/12.11.2013г. имоти, на следните имоти: им.пл.№ 000591 в
местността Лочките;
им.пл.№ 000509 в местността Джелджилери;
им.пл.№ 000615 в местността Кутлата и им.пл.№ 000704
в местността Кутлата.
С Решение № 484/07.08.2018г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Сърница е
постановен отказ. Като мотиви се сочат,
принадлежността на имотите към горския фонд и отразяването им в Картата на
възстановената собственост като собственост на Министерство на земеделието,
храните и горите. Изтъкнато е, че законова предпоставка за възстановяване на собствеността
върху имотите е същите да принадлежат към общинския поземлен фонд, съгласно §
27, ал.1 ПЗР ЗИДППЗСПЗЗ /ДВ бр. 62/2010г./. Органът по реституция се позовава на чл. 45д, ал. 3 ППЗСПЗЗ, съгласно
който Общинската служба по земеделие се поизнася с решение за възстановяване
правото на собственост след установяване границите на имотите и предоставянето
им от общинския съвет по реда на § 27, ал.2 ПЗР на ЗИД /ДВ бр. 62 от 2010г./,
но предвид че идентифицираните от заявителя имоти са в патримониума
на Държавата и е невъзможно отправяне на искане до Общинския съвет Сърница за
предоставянето им, е налице отрицателна предпоставка за възстановяване на
заявените имоти.
Видно
от представения протокол за анкетиране на терен,извършено по преписка № 484 и
съгласно чл.18д, ал.5 от ЗСПЗЗ в землището на гр.Сърница /л. 164/, анкетирани
са следните имоти: в местността
„Студената вода“ имоти с №№ 091037, 063175, 063174, 063186, 000571, 000509,
000615 и в местността „Под питата“ им.№ 000704.
За първите три от тях с №№
063175, 063174, 063186, находящи се и трите в
местността „Кутлата“ землище на Сърница, по силата на
Решение № 78 на ОС Велинград, взето с протокол № 5/27.02.2014г., имотите са предоставени като обезщетение за
недвижимите имоти Ливада от 15,000 дка, находяща се в
землището на град Сърница, местността „Студената вода” и Ливада от 5,000 дка, находяща се в
землището на град Сърница в местността „Под питата”. За
възстановяването на собствеността върху тях е издадено и Решение №
484/02.04.2014г. на ОСЗ –Велинград.
За имот. № 091037 е направено на
01.04.2016г. /л.54/ искане от ОСЗ-Сърница до ОбС
–Сърница, за произнасяне с решение за предоставяне на този имот с площ от
1,630дка, представляващ част от им.№ 091010 в м.“Лочките“
с НТП „пасище-мера“, предаден на общината по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Не е проведена процедура по установяване
собствеността на анкетираните имоти с №№ 000571, 000509, 000615 и 000704.
Според находящото
се в административната преписка № 484 заявление по чл.12 и клетвена декларация
/л.133 и 135/ от 1992г. имота Ливада с площ от 15,0 дка в местността студента
вода е при съседи: Хавальови, реката и път, а
ливадата от 5,0 дка е при съседи – гори и попадат в горски фонд.
В представените по делото бр. скици-проекти
/л.164-168/ от 10.12.2013г., изработени от „Геобиб“
ООД и отнасящи се за имотите: им.пл.№ 000591 в местността Лочките
-1,869 дка; им.пл.№ 000509 в местността Джелджилери -1,594дка; им.пл.№ 000615 в местността
Кутлата-1,382дка и им.пл.№ 000704 в местността Кутлата
-5,000 дка., като собственик е отразен МЗХ –ДГС „Селище“ , а вида на
собствеността е държавна частна. Първите три № 000591, 000509, 000615 са с НТП
–дървопроизводствени площи, като едни от границите им
са река и имоти на Р.А.Ч., а имот пл.№
000704 е с начин на трайно предназначение –горска ливада с граница – горски
път.
Според приетата по делото
съдебно-техническа експертиза имотите по ЛУП от 1951год. към момента на
колективизацията не попадат в горска територия, същите са ниви и ливади, не са били залесени и не са
били включени в горския фонд. Към настоящият момент по действащите одобрени със
Заповед РД-18-794/11.11.2019г. КККР на неурбанизираната територия на гр. Сърница, три от
имотите са отразени, а имот № 000704 имот по КВС не съществува.
Понастоящем имот № 000591 по КВС е с идентификатор №
70648.91.591. Източната част от него е ливада, а северозападната част е самозалесила се гора на видима възраст от 30 до 50 години и
през най-южната му част преминава местен /полски/ път. Имотът граничи с имоти № 70648.91.11 земеделски имот- ливада; №
70648.91.11 земеделски имот- пасище; №
70648.91.438 река.
Имот
№
000509 по КВС е с идентификатор 70648.91.509-част от него е ливада,
югозападната част е трайно насаждение-малини, в северанат
част има идинични иглолистни дървета на видима
възраст 80 год. Имотът граничи с имоти №
70648.74.102 земеделски имот- друг вид трайно насаждение; № 70648.91.438 река.
Имот
№ 000615 по КВС е с идентификатор
№ 70648.91.615-представлява пасище. Имотът граничи с имоти № 70648.74.208земеделски имот- друг вид
трайно насаждение; № 70648.91.438 река; №
70648.91.176 земеделски имот-нива.
Проектният имот в КВС с № 000704, без
идентификатор по КККР на гр. Сърница, представлява горска ливада-поляна,
отвсякъде заобиколен с гора и попада в имот с идентификатор 70648.33.639 с площ
1333293 кв. м. с излаз на местен път от изток с идентификатор 70648.1.902
на ширина 17 метра.
С оглед така установеното от фактическа
страна се налагат следните прани изводи:
Решението е постановено от компетентен орган, в пределите на предоставените
му правомощия, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ
при формиране на волята на колективния орган, издал обжалвания акт. Съгласно
тази разпоредба решенията на общинските служби по земеделие във връзка с
възстановяване на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ се подписват от началника на Общинската служба по земеделие, от
служители, определени от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ и от длъжностни
лица, определени от МЗХГ. От
представените по гр. д. № 1180/2018г. Заповед № РД09-317/10.04.2018г. на
Министъра на земеделието, храните и горите и Заповед № РД-06-360/11.12.2015г.
на Директора на ОД „Земеделие“ компетентността на членовете на Комисията съдът
приема за безспорно установена.
Компетентността на Началника на Общинска служба земеделие произтича от
закона. Доколкото лицето, подписало
заповедта, в качеството на началник
заема съответната длъжност, същото се счита компетентно
На
възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат имоти, имали качеството „земеделски земи“ към
момента на колективизацията, а ако са имали друго предназначение, следва да се
установи одържавяване по отменения чл. 12 ЗСГ или друга хипотеза на отнемане,
предвидена в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ - Решение № 183 / 1.11.2016 г. по гр. д. № 702
/ 2016 г., I г.о. Имотът, за който е постановено решението, следва да е
земеделски по своя характер, т.е. да е предназначен за земеделско производство
към момента на включването на имота в ТКЗС, ДЗС и др. или фактическото му
отнемане (а не към настоящия момент). Съгласно даденото в чл. 2 от ЗСПЗЗ
понятие земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско
производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии; 2. не
са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради на промишлени и ли
други предприятия; 4. не са заети от мини и кариери, енергийни, напоителни,
транспортни или други съоръжения. Доразвитие на
същото понятие е направено и в чл. 1 от ППЗСПЗЗ, като е допълнено, че
земеделски земи са стопанските дворове на ТКЗС, извън урбанизираните територии,
ако не са застроени, както и земите, заети от бракувани съоръжения или
инсталации или с малоценни постройки. При тези определения може да се направи
извод, че територията, включена в държавно горско стопанство и ползвана за
такива нужди, не се изключва от понятието за земеделска земя. Основание за
такова изключване не може да даде фактът, че за дълъг период от време земята не
е ползвана за земеделско производство. За определяне на характера на земята
като земеделска законът взема за критерий предназначението на земята, а не
начина на нейното ползване. - Решение № 212 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 85 /
2010 г., ВКС, II г.о.
Видно
от заключението на вещото лице, което съдът кредитира, като обективно и безпристрастно,
имотите към момента на колективизацията са със статут на земеделски земи и не
попадат в горския фонд. След колективизацията, част от тях са се самозалесили и понастоящем върху част от тях попада дървесна
растителност, като по действащия ЛУП са част от горския фонд.
Първоначалното
законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи,
залесени или самозалесили се, както и тези, които са
били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл.14, ал.1
от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, в редакцията
след изменението с ДВ бр.98/1997г. С приемането на ЗВСГЗГФ /ДВ
бр.110/25.11.97г./ се възприема друго разрешение. Съгласно §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ,
възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата
впоследствие ал.2 на §9 /ДВ бр.26/2001г./ е уточнено, че заявленията за
възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските
служби по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване
на гори и земи по чл.1 от ЗВСГЗГФ.
С оглед
данните от техническата експертиза, че към момента на обобществяването
на имотите същите са имали характер на
земеделска земя, а след са залесени и
включени в държавния горски фонд, административният орган е следвало да
съобрази, че в случая се касае за възстановяване на имоти по реда на чл. 10,
ал. 5 ЗСПЗЗ. В тази хипотеза, и
съобразно § 9, ал. 2 ПЗР ЗГСГЗГФ /ред. ДВ, бр. 26 от 2001 г., изм., бр. 61 от
2015 г./ реституционното производство е следвало да продължи по реда за
ЗВСГЗГФ, като бъдат съобразени предпоставките на този закон и на Наредба № 14 от 27 юли 1999 г. за реда,
процедурата и режима на възстановените земеделски земи по чл. 10, ал. 5 и § 9
от закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Като не е
сторил това, а е преценявал предпоставките за реституция в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, административният орган е допуснал
нарушение на материалния, закон и постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено.
Предвид че възстановяването на правото
на собственост върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд е от
изключителната компетентност на съответната Общинската служба по земеделието и
горите, след отмяна на решението, административната приписка следва да бъде
върната на административния орган за продължаване на процедурата по реституция,
при съобразяване на указанията на съда за приложимите нормативни актове.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сторените от ищеца разноски, съобразно
представения от жалбоподателя списък в хода на устните състезания и заявеното в
жалбата искане.
Съдът
намира за основателно и своевременно
стореното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, обективирано в депозираните
писмени бележки, при съобразяване правната и фактическа сложност на делото и
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което следва да бъде намалено на сума в размер на 500 лв.. Следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 500 лв., представляваща
възнаграждение за един адвокат.
По
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 484/07.08.2018 г., на ОС ”Земеделие”, гр.Сърница,
с което е постановен отказ за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Сърница, а
именно върху имот с № по КВС 000615 от 1.382 дка в м. „Кутлата”, с НТП- дърво производствена площ, имот с № по КВС
000591 от 1.869 дка. в м. „Лочките“, с НТП- дърво
производствена площ, имот с № по КВС 000509 от 1.594 дка. в м. „Делджилери“, с НТП- дърво производствена площ и имот №
000704 от 5.000 дка в м. „Кутлата“, с НТП- дърво
производствена площ.
ВРЪЩА административната преписка на Общинска служба
земеделие гр. Сърница за продължаване на процедурата по реституция,
при съобразяване на указанията на съда в мотивната
част на настоящото решение относно прилагането
на материалния закон.
ОСЪЖДА „ОС”Земеделие”, гр.Сърница, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Ч., с ЕГН: **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 500 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд Пазарджик в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА
ПЕНЧЕВА