№ 63043
гр. София, 22.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110113772 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление на ФИРМА“ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 73167 от 16.03.2023г. срещу А. И. П. във връзка с
договор за потребителски кредит.
Като документ, въз основа на който произтича вземането е посочен – извлечение от
счетоводните книги на заявителя относно договора за кредит сключен между страните.
Проверката, която прави съдът съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК по повод заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и допускане на незабавно изпълнение на
същата се изразява в това дали е налице предвиден от закона редовен от външна страна
документ, който удостоверява изпълняемо право на заявителя срещу ответника по
заявлението към датата на извършваната проверка.
Предвид нормата на чл. 417, т. 2 ГПК извлечението от счетоводните книги на банка е
измежду документите, въз основа на които законодателят допуска издаването на заповед за
изпълнение в полза на заявителя. Към него следва да се представени документ, от който
произтича вземането на банката заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия.
При извършена проверка по чл. 418 ГПК съдът намира, че представеният към
заявлението документ по чл. 417, т. 2 ГПК е редовен от външна страна.
Предвид нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК правото на кредитора да получи заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК е за задължения, които се съдържат
в същия, т.е. основани са на самия документ.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК - кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
1
Отделно, съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, обаче - при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при
забава кредиторът има право да получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на потребителя, поради което са и
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По отношение на претендираните вземания за сумата от 20 лв. – компенсация за
действия по възстановяване на вземане и 20 лв. – компенсация на разходи за предоставяне
на услуга за уведомяване, от съдържанието на приложения договор е видно, че заплащането
им не е пряко обвързано от действителното извършване на тези разходи, като не са
представени и доказателства, че такива разходи въобще са направени. Независимо от това,
дори и да се приемеше, че срещу описаните суми заявителят дължи предоставянето на
описаните в заявлението услуги, и че такива наистина са предоставяни, то несъмнено
претендираните вземания са свързани с управлението на кредита, поради което кредиторът
не може да изисква заплащането на допълнителни такси (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Доколкото
уговорените вземания се дължат при забава на длъжника да погаси задълженията си по
договора, на практика същите съставляват и форма на обезщетение на кредитора за вредите
от забавата, каквито обаче същият не може да претендира извън законната лихва (чл. 33, ал.
2 ЗПК). По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне.
С оглед на горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
73167 от 16.03.2023г., депозирано от ФИРМА, срещу А. И. П. в частта относно сумата от 20
лв. – компенсация за действия по възстановяване на вземане и 20 лв. – компенсация на
разходи за предоставяне на услуга за уведомяване,
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2