Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
4 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 сл ГПК. С Решение №1010 от 22.11.2010 година, постановено по ГР.Д.№3248 по описа за 2010 година на В. районен съд, на основание чл.34, ал.1 от ЗС, чл.69 от ЗН и чл.344, ал.1 от ГПК е: допусната да се извърши съдебна делба между всички страните по делото /двамата ищци и тримата ответници по исковата молба/ на процесния делбен недвижим имот, при права: 12/18 идеални части за ищцата; 3/12 идеални части за ищеца и по 1/18 идеални части за всяка една от трите ответници. С Решение №1010 от 11.03.2011 година, постановено по ГР.Д.№3248 по описа за 2010 година на В. районен съд, по реда на чл.247 от ГПК е допусната поправка на Решение №1010 от 22.11.2010 година, посочено по-горе, в следния смисъл: квотата на ищеца е определена на 3/18 идеални части, вместо 3/12 идеални части. Постъпила е жалба в законоустановения срок от ответниците, чрез процесуалния им представител, с която се обжалва решението в частта, в която са определени правата на страните върху процесния недвижим имот, като е изложено твърдение, че в тази част решението е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и при съществено нарушение на процедурни правила и необосновано. Изложени са доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което да бъдат определени квотите на ответниците в размер на по 1/12 идеална част за всяка една от тях, както и да бъде изменена квотата на ищцата С. Г. Й., която да стане 6/12 идеални части. Претендират се разноски. Няма постъпили отговори на въззивната жалба в законоустановения срок. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и в обжалвана част допустимо. Относно валидността на решението. Налице са всички изисквания за валидност, а именно: Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки решението в обжалваната му част по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението в обжалваната част за правилно. Съображенията за този извод са следните. Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са САМО правата на страните върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Всички лица, които имат право по закон да наследяват имущество, останало след смъртта на общите на страните по делото наследодатели, са страни по делото. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на „Удостоверение за наследници - л.9-л.10 от първоинстанционното производство. В.гр.д.№743/2011 г. ВТОС По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформена с нотариален акт, на името на общия наследодател на страните по делото е придобит процесният недвижим имот. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на НА - л.13-л.14 от първоинстанционното производство. Процесният недвижим имот е придобит по време на брака на двамата наследодатели. Безспорно обстоятелство. Бракът е прекратен със смъртта на съпруга, починал на ................. година – т.е. преди влизане в сила на СК от 1985 година. По силата на пар.4 от ПР на СК от 1985 година имуществените отношение между съпрузи по прекратени бракове, преди влизане в сила на СК от 1985 година, се уреждан от правилата на СК от 1968 година. С оглед на изложеното и на основание чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 и ал.3 СК от 1968 година делбеният имот е придобит в режим на СИО и със смъртта на съпруга, СИО е прекратена при равни права, като преживялата съпруга е придобила ½ идеална част от процесния недвижим имот, прекратена СИО. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7, изречение второ СК от 1968 година преживялата съпруга, когато наследява с деца на починалия съпруг, не получава дял от частта на починалия съпруг, представляваща прекратена съпружеска имуществена общност. Поради което общата наследодателка на страните по делото не е наследила част от дела на починалия си съпруг. Делът по закон – чл.5, ал.1 от ЗН, се наследява само от трите му деца - двама сина и една дъщеря. Двамата сина са се отказали от наследството, останало след смъртта на баща им. С оглед на изложеното и на основание разпоредбите на чл.14, ал.7, изречение второ СК от 1968 година и на чл.53 от ЗН след смъртта на наследодателя и след направения отказ от наследство от двамата му сина другата 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, прекратена СИО, е придобита от дъщерята на наследодателя, ищцата по делото. След смъртта на общата на страните по делото наследодателка на основание чл.5, ал.1 от ЗН нейният дял – ½ идеална част, се наследява по-равно от трите й деца: по 1/6 идеална част за всеки един от двамата сина, единият, от които ищецът, другият син, починал след нея, и от дъщерята, ищцата по делото. С оглед на изложеното правата на ищцата върху процесния недвижим имот са12/18 идеални части, от които ½ или 9/18 идеални части, придобити по наследство от баща й и отказ от наследство от братята, и 1/6 или 3/18 идеални чÓсти, придобити по наследство от майка й, а правата на ищеца са 1/6 или 3/18 идеални части, придобити по наследство от майка му. След смъртта на наследодателя на тримата ответници, син на общите наследодатели, на основание чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН ответниците са наследили неговата 1/6 идеална част при равни права – по 1/18 идеална част за всеки един от тримата ответници. По изложените съображения въззивният съд приема, че правата на страните върху процесния недвижим имот са такива, каквито са посочени по-горе. Поради което и допуснатата съдебна делба следва да се извърши при посочените по-горе права. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите,както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема за свои.Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил обстойно в мотивите си, и приложението на посочените в мотивите правни норми обосновават извод за притежаваните от страните по делото права върху процесния делбен имот. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд с неразделната му част решението, постановено по реда на чл.247 от ГПК, е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и посочените решения следва да бъдат потвърдени в обжалваната част. При този изход на делото жалбоподателите-ответници дължат на ищците направените разноски за въззивното производство, но не са представени доказателства, че такива са направени. Поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №1010 от 22.11.2010 година и РЕШЕНИЕ №1010 от 11.03.2011 година, постановени по ГР.Д.№3248 по описа за 2010 година на В. районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |