Решение по дело №4928/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3757
Дата: 19 август 2024 г.
Съдия: Върбан Тодоров Върбанов
Дело: 20221110204928
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3757
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110204928 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по Чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения
и наказания.
Постъпила е жалба от „Клиър Лендинг“ АД, ЕИК: *********, против наказателно
постановление № 38-29/28.02.2022г. на председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“, с което за нарушение на чл.66, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.1 вр.чл.10, т.4 от Закон за
мерките срещу изпирането на пари, на основание чл.116, ал.1, т.3 от с.з., на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. В съдебното
следствие, не участва негов представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, поддържа НП.
Софийска районна прокуратура не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбоподателят „Клиър Лендинг“ АД e финансова институция с регистрация на
територията на РБългария, вписан в регистъра на финансовите институции по чл.3а от
Закон за кредитните институции на Българска народна банка с рег.№ BGR00368, заповед №
БНБ-57679/23.06.2016г., дейност по ЗКИ – отпускане на кредити със средства, които не са
набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В Тази
връзка е задължено лице по чл.4, т.3 от Закон за мерките срещу изпиране на пари и
1
поднадзорно лице при осъществяване на тази дейност на Държавна агенция „Национална
сигурност“.
Със заповед № ФР-9-82/06.07.2021г. на директор на САД ФР-ДАНС било
възложено извършване на проверка от дирекция „Финансово разузнаване“ на „Клиър
Лендинг“ АД за изпълнение на задълженията на дружеството по ЗМИП и ППЗМИП в
периода 01.08.2020г- - 30.06.2021г. Проверката приключила с КП№ ФР-10-7663/30.11.2021г.
Въз основа на проверените доказателство било прието за установено, че „Клиър Лендинг“
АД не е изяснило произхода на средствата по начина, посочен в чл.66, ал.1 от ЗМИП, при
установяване на делово взаимоотношение с клиент R. Kumar с рамков договор за
прехвърляне на вземания # 29244/11.10.2020г. Този извод следвал фактите, установени при
проверката, а именно:
На 11.10.2020 г. в гр.София, между „КЛИЪР ЛЕНДИНГ” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1164, ул. „Момин кладенец“ № 7, ет.1,
aп.1, представлявано от изпълнителния директор, в качеството му на цедент и R. Kumar,
ел.поща: **********@*****.***, в качеството на цесионер, без присъствието на клиента,
посредством електронна платформа www.klearlending.com и чрез еднократна парола бил
подписан рамков договор за прехвърляне на вземанията # 29244. Съгласно т.1 от договора,
„Цедентът прехвърля на цесионера само пълната или съответната част от правото да
получава плащания на дължима главница и лихва (вземане) по потребителски кредит(и),
посочени в приложение 1 към този договор“.
На 12.10.2020г., по банкова сметка на „КЛИЪР ЛЕНДИНГ“ АД, е постъпила
сумата от 195.10лв. с наредител R. K.. На 16.10.2020г., по банкова сметка на „КЛИЪР
ЛЕНДИНГ“ АД, е постъпила сума от 1951.00лв. с наредител „R. Kumar“.
С писмо № 5 от 21.07.2021г. били изискани клиентски досиета на нови клиенти
по предлагания от дружеството инвестиционен продукт за периода от 01.08.2020г. до
30.06.2021г., сред които и това на R. Kumar. В писмото било включено изричното изискване
клиентските досиета да съдържат документи, от които да са видни приложените способи за
изясняване на произхода на средствата на клиента, съгласно чл.66 от ЗМИП. При
предоставените от поднадзорното лице документи, в клиентското досие на R. Kumar
липсвали такива, от които да е видно изпълнение на задължението за изясняване на
произхода на средствата по чл.66 от ЗМИП. С цел изясняване и допълване на
предоставената информация, в т.3 на писмо peг.№ ФР-10-5028/10.08.2021г. от директора на
САД ФР-ДАНС, били изискани писмени разяснения и/или документи, от които да е видно
изпълнението на чл.66 от ЗМИП поотделно за всеки от клиентите по предлагания от
дружеството инвестиционен продукт, посочени в Приложение № 1 към същото писмо,
включително R. Kumar. От страна на „КЛИЪР ЛЕНДИНГ” АД били предоставени следните
разяснения: „Според матрицата, в оценката на риска ни, установяване на произхода на
средствата не е необходимо за инвеститорите J. V., F. C., R. K. и С. С. В., които попадат в
сегмент А и размерът на инвестицията им е под определеният праг от 30000лв“.
Въз основа на проверените документи и обясненията на поднадзорното лице,
2
проверяващият екип приел, че като задължено по чл.4, т.3 от ЗМИП, „КЛИЪР ЛЕНДИНГ”
АД е било длъжно при установяване на делово взаимоотношение с клиента R. K., с
подписване на рамков договор за прехвърляне на вземанията # 29244 от 11.10.2020г., да
изясни произхода на средствата, които ще бъдат преведени от клиента по банковата сметка
на дружеството, чрез прилагане на поне два от способите, посочени в чл.66, ал.1 от ЗМИП.
С оглед на това било прието, че „КЛИЪР ЛЕНДИНГ” АД, ЕИК: *********, в
качеството си на финансова институция - задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, не е
изяснило произхода на средствата по начина, посочен в чл.66, ал.1 от ЗМИП, при
установяване на делово взаимоотношение с клиента R. Kumar с подписване на Рамков
договор за прехвърляне на вземанията #29244 от 11.10.2020г., тъй като от представените за
целите на извършената проверка документи и разяснения било видно, че „КЛИЪР
ЛЕНДИНГ” АД не е приложило нито един от посочените в чл.66, ал.1 от ЗМИП способи за
изясняване на произхода на средствата, които ще бъдат преведени от клиента по банковата
сметка на дружеството, при установяване на делово взаимоотношение с клиента R. Kumar
на 11.10.2020г. с подписване на Рамков договор за прехвърляне на вземанията # 29244 от
11.10.2020г.
На 30.11.2021г. св.Г. М. – експерт в сектор „Оценка на риска на задължените
лица“ в отдел „Контрол върху задължените лица“, в присъствието на представител на ЮЛ,
съставила АУАН№ ФР-10-7668, за допуснато нарушение на чл.66, ал.1 вр.чл.11, ал.1
вр.чл.10, ал.4 от ЗПМИП, като приела, че във всички случаи на встъпване в делови
отношения, задълженото по чл.4 от ЗМИП лице, т.е. жалбоподателя, следва да направи
разширена комплексна проверка и да изясни произхода на средствата, независимо от прага
и без оглед на риска. Въз основа на акта и доказателствата по преписката, след като
обсъдил възраженията на жалбоподателя по приложимия закон и като приел същите за
неоснователни, наказващият орган издал обжалваното НП и на посоченото по-горе
основание санкционирал жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка се установява посредством доводите на
жалбоподателя, показанията на св.М., АУАН, КП, заповеди, писмени обяснения, възражения,
документи от клиентско досие, обратна разписка.
НП № 38-29/28.02.2021г. е връчено на жалбоподателя чрез разписка на 07.03.2022г.
Жалбата е подадена на 21.03.2022г., в предвидения 14 дневен срок, от лице, санкционирано с
обжалвания акт. Поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
В административната фаза на производството не са допуснати нарушения на
съществени процесуални правила. Актът и НП са издадени от компетентен орган в рамките
и кръга на правомощията. Материалният закон обаче е приложен неправилно.
Жалбоподателят е направил възражения по законосъобразността на НП в две
насоки. На първо място е посочил, че в производството по съставяне на АУАН е допуснато
нарушение на съществени процесуални правила, като не е бил осигурен от
3
административния орган превод на акта или преводач. С това били нарушени правата на
жалбоподателя да разбере обвинението и да направи възражения по акта при връчването му.
Това възражение е неоснователно. Производството е започнато, водено и
приключено по отношение на ЮЛ. Отделно от факта, че това ЮЛ е българско, същественото
е, че то е фикция и няма физическо проявление. Не е ясна претенцията да бъде осигурен
преводач на санкционираната правна фикция. ЮЛ действат чрез свои представители и/или
пълномощник и никога не са лишени от възможност да изберат свой представител и/или да
упълномощят лице, което владее съдебния език на страната, в която осъществяват дейността
си. Ако представителят на ЮЛ, присъствал при съставяне и връчване на АУАН срещу
лицето, което представлява, не е владеел български език, това е избор на самото
представлявано лице. Негов избор е на кого предоставя управлението на дружеството, а ако
представителя не владее официалния език на страната, съответно избор на представителя е
да упълномощи лице, което да участва в тази фаза на производството. ЮЛ, чрез своето
представителство е преценило, че няма да направи това, следователно, няма основание да
възразява, че техният представител се нуждае от превод и като не му бил осигурен са
нарушени правата на представляваното ЮЛ.
Възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон
е основателно.
Деянието е извършено на 11.10.2020г. Към този момент, законът, вменяващ
задължение за проверка при встъпване в делови отношения с клиент, е ЗМИП изм. и доп.,
бр. 69 от 4.08.2020г. За да санкционира приетата по-горе фактическа обстановка като
нарушение, наказващият орган се позовава на чл.116, ал.1, т.3 вр.чл.66, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.1
вр.чл.10, т.4 от ЗМИП. Фактически, приел е, че в конкретната хипотеза, жалбоподателят, в
качеството на задължено по чл.4, т.3 от закона лице, е бил длъжен да извърши разширена
комплексна проверка, в частност да установи произхода на средствата, при встъпване в
делово отношение с клиента R. Kumar, във всички случаи и без оглед на риска.
Жалбоподателят е оспорил това още с възражения по съставения АУАН, като се е позовал на
действащата редакция на чл.10, т.4 от ЗМИП, който предвижда, че комплексната проверка на
клиентите включва изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона
случаи. Позовал се е именно на подобен случай – чл.39, ал.1 от ЗМИП /отм./, в който текст
изрично е предвидено, че лицата по чл.4 предприемат подходящи действия за установяване
произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения и операциите, и сделките,
извършвани в рамките на такива взаимоотношения с клиент или с действителен собственик
на клиент, за когото са установили, че е лице по чл.36. Това разбиране на смисъла на
относимата правна норма, настоящият състав намира за правилно, но по по-различни
съображения. И при действащите по време на стопанската операция правила и към
настоящия момент, тази проверка, а именно на произхода на средствата е обусловена от
нивото на риска. По отношение лицата по чл.36 от ЗМИП, такава проверка се извършва във
всички случаи. По отношение на останалите лица, ако са налице условията за опростена
проверка, лицата по чл.4 от ЗМИП преценяват коя от мерките по чл.25, ал.3 да приложат,
4
като една от тези мерки МОЖЕ да бъде и установяване произхода на средствата. Дори
когато този критерий е включен в опростената проверка, на основание чл.25, ал.3, т.6 от
ЗМИП е допустимо приемане на установен произхода на средствата на клиента при наличие
на достатъчно косвени индикации за произхода на средствата. Т.е. проверката в
административната фаза не приключва с простото установяване – не е извършена проверка
на произхода на средства, а трябва да включва изводи налице ли са били основания за
извършване на опростена проверка, в коя рискова група попада конкретната сделка, на какво
основание при тези обстоятелства задълженото лице е следвало да извърши и проверка на
произхода на средствата, имало ли е косвени индикации за произхода на средства. В случая е
установено, че първата сделка, обуславяща делови отношения с клиента е сключена
неприсъствено и не чрез представител. Установено е и че плащането е по електронен път, т.е.
с електронни пари. Кой е издателят на електронното средство за разплащане, не е
установено, а в случай, че е лице от страна-членка на ЕС или страна, за която е прието, че
прилага мерките против изпиране на пари и не е рискова по отношение финансиране на
тероризма, няма причина да не се приеме, че излизащите от подобна институция електронни
пари, които са били предмет на проверка при влизането им, са с неустановен произход. Т.е. в
тази хипотеза са налице всички основания да се приеме, че при са налице достатъчно
касвени индиции да се приеме установен произхода на средствата. При всичко това, този
критерий не е и задължителен при опростената комплексна проверка, тъй като е само е дин
от алтернативно посочените 6 в чл.25, ал.3 от ЗМИП, всеки от които сам по себе си е
достатъчен, за да обоснове законосъобразното изпълнение на задължението на лицето по
чл.4 от ЗМИП.
НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон, като без правно
основание, при наличие на предпоставките на чл.26 вр.чл.25 от ЗМИП, адм.орган е вменил
задължение на жалбоподателя, във всички случаи и без оглед наличието на горните
основания, да извършва пълна комплексна проверка на лица и сделки с нисък риск, като
установява в частност произхода на средствата винаги и само по реда на чл.66, дори и при
наличие на предпоставките в чл.25, ал.3, т.6 от ЗМИП.
С приложението на правилата на раздел III от ЗМИП „Опростена комплексна
проверка“, при установяване на делово взаимоотношение с R. Kumar, с подписване на
рамков договор за прехвърляне на вземанията # 29244 от 11.10.2020г., „Клиър Лендинг“ АД,
в качеството на задължено по чл.4, т.3 от ЗМИП лице, не е допуснало нарушение на чл.66,
ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.1 вр.чл.10, т.4 от с.з., поради което и на основание чл.63, ал.3, т.1 вр.ал.2,
т.1 вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 38-29/28.02.2022г. на председателя
5
на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което за нарушение на чл.66, ал.1 вр.чл.11,
ал.1, т.1 вр.чл.10, т.4 от Закон за мерките срещу изпирането на пари, на основание чл.116,
ал.1, т.3 от с.з., на „Клиър Лендинг“ АД, ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция
в размер на 5000.00лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен съд
София-град, който тече от уведомяване на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


ПРОИЗВОДСТВОТО е по Чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения
и наказания.
Постъпила е жалба от „Клиър Лендинг“ АД, ЕИК: *********, против наказателно
постановление № 38-29/28.02.2022г. на председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“, с което за нарушение на чл.66, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.1 вр.чл.10, т.4 от Закон за
мерките срещу изпирането на пари, на основание чл.116, ал.1, т.3 от с.з., на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. В съдебното
следствие, не участва негов представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, поддържа НП.
Софийска районна прокуратура не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбоподателят „Клиър Лендинг“ АД e финансова институция с регистрация на
територията на РБългария, вписан в регистъра на финансовите институции по чл.3а от
Закон за кредитните институции на Българска народна банка с рег.№ BGR00368, заповед №
БНБ-57679/23.06.2016г., дейност по ЗКИ – отпускане на кредити със средства, които не са
набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В Тази
връзка е задължено лице по чл.4, т.3 от Закон за мерките срещу изпиране на пари и
поднадзорно лице при осъществяване на тази дейност на Държавна агенция „Национална
сигурност“.
Със заповед № ФР-9-82/06.07.2021г. на директор на САД ФР-ДАНС било
възложено извършване на проверка от дирекция „Финансово разузнаване“ на „Клиър
Лендинг“ АД за изпълнение на задълженията на дружеството по ЗМИП и ППЗМИП в
периода 01.08.2020г- - 30.06.2021г. Проверката приключила с КП№ ФР-10-7663/30.11.2021г.
Въз основа на проверените доказателство било прието за установено, че „Клиър Лендинг“
АД не е изяснило произхода на средствата по начина, посочен в чл.66, ал.1 от ЗМИП, при
установяване на делово взаимоотношение с клиент R. K. с рамков договор за прехвърляне
на вземания # 29244/11.10.2020г. Този извод следвал фактите, установени при проверката, а
именно:
На 11.10.2020 г. в гр.София, между „КЛИЪР ЛЕНДИНГ” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1164, ул. „Момин кладенец“ № 7, ет.1,
aп.1, представлявано от изпълнителния директор, в качеството му на цедент и R. K.,
ел.поща: **********@*****.***, в качеството на цесионер, без присъствието на клиента,
посредством електронна платформа www.klearlending.com и чрез еднократна парола бил
подписан рамков договор за прехвърляне на вземанията # 29244. Съгласно т.1 от договора,
„Цедентът прехвърля на цесионера само пълната или съответната част от правото да
получава плащания на дължима главница и лихва (вземане) по потребителски кредит(и),
посочени в приложение 1 към този договор“.
На 12.10.2020г., по банкова сметка на „КЛИЪР ЛЕНДИНГ“ АД, е постъпила
сумата от 195.10лв. с наредител R. K.. На 16.10.2020г., по банкова сметка на „КЛИЪР
ЛЕНДИНГ“ АД, е постъпила сума от 1951.00лв. с наредител „R. K.“.
С писмо № 5 от 21.07.2021г. били изискани клиентски досиета на нови клиенти
по предлагания от дружеството инвестиционен продукт за периода от 01.08.2020г. до
30.06.2021г., сред които и това на R. K.. В писмото било включено изричното изискване
клиентските досиета да съдържат документи, от които да са видни приложените способи за
изясняване на произхода на средствата на клиента, съгласно чл.66 от ЗМИП. При
1
предоставените от поднадзорното лице документи, в клиентското досие на R. K. липсвали
такива, от които да е видно изпълнение на задължението за изясняване на произхода на
средствата по чл.66 от ЗМИП. С цел изясняване и допълване на предоставената
информация, в т.3 на писмо peг.№ ФР-10-5028/10.08.2021г. от директора на САД ФР-
ДАНС, били изискани писмени разяснения и/или документи, от които да е видно
изпълнението на чл.66 от ЗМИП поотделно за всеки от клиентите по предлагания от
дружеството инвестиционен продукт, посочени в Приложение № 1 към същото писмо,
включително R. K.. От страна на „КЛИЪР ЛЕНДИНГ” АД били предоставени следните
разяснения: „Според матрицата, в оценката на риска ни, установяване на произхода на
средствата не е необходимо за инвеститорите J. V., F. C., R. K. и С.С.В., които попадат в
сегмент А и размерът на инвестицията им е под определеният праг от 30000лв“.
Въз основа на проверените документи и обясненията на поднадзорното лице,
проверяващият екип приел, че като задължено по чл.4, т.3 от ЗМИП, „КЛИЪР ЛЕНДИНГ”
АД е било длъжно при установяване на делово взаимоотношение с клиента R. K., с
подписване на рамков договор за прехвърляне на вземанията # 29244 от 11.10.2020г., да
изясни произхода на средствата, които ще бъдат преведени от клиента по банковата сметка
на дружеството, чрез прилагане на поне два от способите, посочени в чл.66, ал.1 от ЗМИП.
С оглед на това било прието, че „КЛИЪР ЛЕНДИНГ” АД, ЕИК: *********, в
качеството си на финансова институция - задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, не е
изяснило произхода на средствата по начина, посочен в чл.66, ал.1 от ЗМИП, при
установяване на делово взаимоотношение с клиента R. K. с подписване на Рамков договор
за прехвърляне на вземанията #29244 от 11.10.2020г., тъй като от представените за целите
на извършената проверка документи и разяснения било видно, че „КЛИЪР ЛЕНДИНГ” АД
не е приложило нито един от посочените в чл.66, ал.1 от ЗМИП способи за изясняване на
произхода на средствата, които ще бъдат преведени от клиента по банковата сметка на
дружеството, при установяване на делово взаимоотношение с клиента R. K. на 11.10.2020г.
с подписване на Рамков договор за прехвърляне на вземанията # 29244 от 11.10.2020г.
На 30.11.2021г. св.Гергана Мусакова – експерт в сектор „Оценка на риска на
задължените лица“ в отдел „Контрол върху задължените лица“, в присъствието на
представител на ЮЛ, съставила АУАН№ ФР-10-7668, за допуснато нарушение на чл.66, ал.1
вр.чл.11, ал.1 вр.чл.10, ал.4 от ЗПМИП, като приела, че във всички случаи на встъпване в
делови отношения, задълженото по чл.4 от ЗМИП лице, т.е. жалбоподателя, следва да
направи разширена комплексна проверка и да изясни произхода на средствата, независимо
от прага и без оглед на риска. Въз основа на акта и доказателствата по преписката, след
като обсъдил възраженията на жалбоподателя по приложимия закон и като приел същите за
неоснователни, наказващият орган издал обжалваното НП и на посоченото по-горе
основание санкционирал жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка се установява посредством доводите на
жалбоподателя, показанията на св.Мусакова, АУАН, КП, заповеди, писмени обяснения,
възражения, документи от клиентско досие, обратна разписка.
НП № 38-29/28.02.2021г. е връчено на жалбоподателя чрез разписка на 07.03.2022г.
Жалбата е подадена на 21.03.2022г., в предвидения 14 дневен срок, от лице, санкционирано с
обжалвания акт. Поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
В административната фаза на производството не са допуснати нарушения на
съществени процесуални правила. Актът и НП са издадени от компетентен орган в рамките
и кръга на правомощията. Материалният закон обаче е приложен неправилно.
Жалбоподателят е направил възражения по законосъобразността на НП в две
насоки. На първо място е посочил, че в производството по съставяне на АУАН е допуснато
2
нарушение на съществени процесуални правила, като не е бил осигурен от
административния орган превод на акта или преводач. С това били нарушени правата на
жалбоподателя да разбере обвинението и да направи възражения по акта при връчването му.
Това възражение е неоснователно. Производството е започнато, водено и
приключено по отношение на ЮЛ. Отделно от факта, че това ЮЛ е българско, същественото
е, че то е фикция и няма физическо проявление. Не е ясна претенцията да бъде осигурен
преводач на санкционираната правна фикция. ЮЛ действат чрез свои представители и/или
пълномощник и никога не са лишени от възможност да изберат свой представител и/или да
упълномощят лице, което владее съдебния език на страната, в която осъществяват дейността
си. Ако представителят на ЮЛ, присъствал при съставяне и връчване на АУАН срещу
лицето, което представлява, не е владеел български език, това е избор на самото
представлявано лице. Негов избор е на кого предоставя управлението на дружеството, а ако
представителя не владее официалния език на страната, съответно избор на представителя е
да упълномощи лице, което да участва в тази фаза на производството. ЮЛ, чрез своето
представителство е преценило, че няма да направи това, следователно, няма основание да
възразява, че техният представител се нуждае от превод и като не му бил осигурен са
нарушени правата на представляваното ЮЛ.
Възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон
е основателно.
Деянието е извършено на 11.10.2020г. Към този момент, законът, вменяващ
задължение за проверка при встъпване в делови отношения с клиент, е ЗМИП изм. и доп.,
бр. 69 от 4.08.2020г. За да санкционира приетата по-горе фактическа обстановка като
нарушение, наказващият орган се позовава на чл.116, ал.1, т.3 вр.чл.66, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.1
вр.чл.10, т.4 от ЗМИП. Фактически, приел е, че в конкретната хипотеза, жалбоподателят, в
качеството на задължено по чл.4, т.3 от закона лице, е бил длъжен да извърши разширена
комплексна проверка, в частност да установи произхода на средствата, при встъпване в
делово отношение с клиента R. K., във всички случаи и без оглед на риска. Жалбоподателят
е оспорил това още с възражения по съставения АУАН, като се е позовал на действащата
редакция на чл.10, т.4 от ЗМИП, който предвижда, че комплексната проверка на клиентите
включва изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи. Позовал
се е именно на подобен случай – чл.39, ал.1 от ЗМИП /отм./, в който текст изрично е
предвидено, че лицата по чл.4 предприемат подходящи действия за установяване произхода
на средствата, използвани в деловите взаимоотношения и операциите, и сделките,
извършвани в рамките на такива взаимоотношения с клиент или с действителен собственик
на клиент, за когото са установили, че е лице по чл.36. Това разбиране на смисъла на
относимата правна норма, настоящият състав намира за правилно, но по по-различни
съображения. И при действащите по време на стопанската операция правила и към
настоящия момент, тази проверка, а именно на произхода на средствата е обусловена от
нивото на риска. По отношение лицата по чл.36 от ЗМИП, такава проверка се извършва във
всички случаи. По отношение на останалите лица, ако са налице условията за опростена
проверка, лицата по чл.4 от ЗМИП преценяват коя от мерките по чл.25, ал.3 да приложат,
като една от тези мерки МОЖЕ да бъде и установяване произхода на средствата. Дори
когато този критерий е включен в опростената проверка, на основание чл.25, ал.3, т.6 от
ЗМИП е допустимо приемане на установен произхода на средствата на клиента при наличие
на достатъчно косвени индикации за произхода на средствата. Т.е. проверката в
административната фаза не приключва с простото установяване – не е извършена проверка
на произхода на средства, а трябва да включва изводи налице ли са били основания за
извършване на опростена проверка, в коя рискова група попада конкретната сделка, на какво
основание при тези обстоятелства задълженото лице е следвало да извърши и проверка на
произхода на средствата, имало ли е косвени индикации за произхода на средства. В случая е
установено, че първата сделка, обуславяща делови отношения с клиента е сключена
3
неприсъствено и не чрез представител. Установено е и че плащането е по електронен път, т.е.
с електронни пари. Кой е издателят на електронното средство за разплащане, не е
установено, а в случай, че е лице от страна-членка на ЕС или страна, за която е прието, че
прилага мерките против изпиране на пари и не е рискова по отношение финансиране на
тероризма, няма причина да не се приеме, че излизащите от подобна институция електронни
пари, които са били предмет на проверка при влизането им, са с неустановен произход. Т.е. в
тази хипотеза са налице всички основания да се приеме, че при са налице достатъчно
касвени индиции да се приеме установен произхода на средствата. При всичко това, този
критерий не е и задължителен при опростената комплексна проверка, тъй като е само е дин
от алтернативно посочените 6 в чл.25, ал.3 от ЗМИП, всеки от които сам по себе си е
достатъчен, за да обоснове законосъобразното изпълнение на задължението на лицето по
чл.4 от ЗМИП.
НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон, като без правно
основание, при наличие на предпоставките на чл.26 вр.чл.25 от ЗМИП, адм.орган е вменил
задължение на жалбоподателя, във всички случаи и без оглед наличието на горните
основания, да извършва пълна комплексна проверка на лица и сделки с нисък риск, като
установява в частност произхода на средствата винаги и само по реда на чл.66, дори и при
наличие на предпоставките в чл.25, ал.3, т.6 от ЗМИП.
С приложението на правилата на раздел III от ЗМИП „Опростена комплексна
проверка“, при установяване на делово взаимоотношение с R. K., с подписване на рамков
договор за прехвърляне на вземанията # 29244 от 11.10.2020г., „Клиър Лендинг“ АД, в
качеството на задължено по чл.4, т.3 от ЗМИП лице, не е допуснало нарушение на чл.66, ал.1
вр.чл.11, ал.1, т.1 вр.чл.10, т.4 от с.з., поради което и на основание чл.63, ал.3, т.1 вр.ал.2, т.1
вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът


4