Решение по дело №2848/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260539
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 23 януари 2021 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20203110202848
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер …./…                   Година 2020                             Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На  единадесети ноември                      Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                                            Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД2848 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на С.К.С. против НП № 23-0000525/22.05.2020 г. с което на основание чл. 177 ал.3 т.1  от ЗДвП му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/  лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр.2  от ЗДвП във вр. с  чл. 6, ал.1 т.3 б.”б” от Наредба № 11/03.07.2011 г.   на МРРБ.

            В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в обжалваното НП. Твърди се, че измерванията, направени от контролните органи са неточни и не отразяват действителното тегло на превозното средство. Излага се твърдение, че при извършване на измерването не е спазена процедурата за извършване на измерването , съгласно чл. 38 ал.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, според която везните с неавтоматично действие /каквато се твърди, че е процесната такава/, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движение по пътищата, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства, само когато при измерването  всички оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. Сочи се, че в случая измерването е извършено последователно, ос по ос в нарушение на цитираната разпоредба. Сочи се, че не е гарантирана достоверността  на измерването с извършването му на равна повърхност, доколкото управляваното от въззивника превозно средство „С.“разполага със системи, функциониращи чрез датчици, които отчитат неравности по пътната повърхност и автоматично преразпределят натомарването между осите. По посочения начин, като е извършено измерване под наклон, се твърди, че всяка ос е била натоварена по различен начин при всяко измерване, което се е отразило на недостоверността на крайния резултат. Твърди се, че към момента на извършване на измерването техническото средство е било неизправно, доколкото  резултатът от измерването бил принтиран под форма на бележка, която съдържала грешки, поправени саморъчно от един от инспекторите. С оглед на изложеното се твърди, че софтуерът на мобилната везна не е бил в изправно състояние, което би могло да окаже въздействие върху точността на направените измервания.  Излага се становище, че в НП е описано неточно мястото на извършване на нарушението, като се сочи, че пътен възел „Л.“-в. не се намира на автомагистрала „Х.“, както е посочено в обжалваното НП. Твърди се, че наложеното наказание не отговаря на обществената опасност на извършеното нарушение. Твърди се, че използваният термин „тежко нарушение“ в Регламента не е равнозначен на висока обществена опасност по смисъла на ЗАНН. Сочи се, че  не са съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно фактът , че нарушението е осъществено за първи път, както и извършването му при форма на вината – небрежност, а не умисъл, доколкото видно от пътно-прехвърлителната разписка, масата на превозното средство е надвишавала допустимите изисквания с около 100 кг. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се измени размера на наложената административна санкция към минималния такъв, както и да се присъдят на въззивника сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призаван, не се явява, представлява се от адв. Г.С. ***, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи и предвид твърдението, че процесното техническо средство не е преминало през необходимите метрологични проверки.    

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – мл. експерт В., която  в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.В писмено становище по делото се иска на основание мл. 63 ал.4 от ЗАНН да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случай че бъде претендирано по-голямо такова с оглед действителната фактическа сложност на делото.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св. З.Ю. и свидетеля по акта – св. К.  К.. Приобщени са  към делото материалите по делото, материалите по АНП, както и заверено копие  на заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване от 18.07.2016 г. и копие на ръководство на потребителя за теглоизмерителни индикатори.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 10.03.2020 г. по автомагистрала Х. в посока гр. в.  въззивникът управлявал ППС влекач, марка „С.“ , кат *, с рег.№ *от категория N3, с прикачено полуремарке марка  от категория О4 с рег. № *, собственост на превозвача „Г.“ЕООД.  Около 14.10 ч. на пътен възел „Л. – в.“ въззивникът е спрян за проверка от служители на РД“АА“ при ИААА – св. Ю. и св. К.. Въз основа на представените при проверката документи  - товаритеница от 10.03.2020 г., пътна/прехвърлителна разписка от 10.03.2020 г. и пътен лист № 673982/09.03.2020 г. е установено, че въззивникът извършва обществен превоз на товари – царевица 24 600 кг по маршрут с.К. – гр. в..  Извършено е измерване с електронна мобилна везна „Diniargeo“ , сер.№ **********, модел DFWKR,поставен стикер за годност 19/01107 със срок на валидност до мес.юли 2020 г., въз основа на което е установено, че водачът извършва превоз на царевица със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от моторно превозно средство с две оси и полуремарке  с три оси с обща маса 43 640 кг, която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40 000 кг с 3640 кг, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към момента на проверката не е представена квитанция от АПИ за претоварване. При така установените факти, св. Ю. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б.а от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, въз основа на който на основание чл. 177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление  НП № 23-0000525/22.05.2020 г. на Началника на Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. в. е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица.       

Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал.12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Съгласно чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП (редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.

Видно от цитираните правни норми, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно Началника на Областен отдел  „АА“ в ГД „АИ“, гр. в. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т.І.6 от заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Неоснователно е твърдението, че при посочване масата на товара е използвана мерна единица, различна от посочената в закона, доколкото познаването на мерните единици и възможността за превръщането им в други такива е характерно за лицата с основно образование, каквото се изисква за водачите на МПС.

Не се установи твърдяното от процесуалния представител на въззивника нарушение на нормата на чл. 57 ал.1 от ЗАНН поради неясно посочване мястото на неговото осъществяване. Както в НП, така е в АУАН ясно и недвусмислено е посочено по кой пътен участък  е управлявал процесното превозно средство въззивника и в близост до кой пътен възел е спрян същия за проверка. Не се установи и твърдяното от въззивника противоречие при определяне на местоизвършването на деянието, предвид събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, които установяват верността на изложеното в НП съдържание, че пътен възел Летище – в. пресича автомагистрала Хемус.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от  ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" въвежда допустима максимална маса от 40 тона за съчленени ППС от моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t.  Процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с изискуемата максимална маса до 40 тона, е управлявано с общо тегло  от 43640  кг . Посоченото обстоятелство се установява безспорно от разпечатката от мобилната електронна везна.

 От приложеното към АНП копие на заявление е видно, че техническото средство, с което е извършено измерването на процесното МПС е минало метрологична проверка за техническа годност с действие до мес. юли 2020 г., с оглед на което същото е технически годно такова за употреба по предназначение  и не са налице основания, съдът да формира изводи за неправилно извършване на измерването.  Доколкото за процесното техническо средство са представени доказателства, установяващи техническата му годност и характеристики, съдът кредитира именно стойностите, установени със същото, като достоверни такива.

Същевременно не се доказаха твърденията на процесуалния представител на въззивника за извършени нарушения при осъществяване на измерването, както на техническите правила за извършването му, така е на нормативните разпоредби. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, процесното техническо средство е електронна везна, поради което по отношение на същото е неотносима разпоредбата на чл. 38 ал.3 от Наредбта за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. От приложената по делото инструкция за употреба на техническото средство, както и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на извършилите проверката длъжностни лица се установява, че са спазени изискванията за извършване на достоверно измерване, съотв. при наличие на наклон над допустимия такъв, техническото средство не отчита резултат.  

      С оглед на изложеното, съдът намира, че НП е обосновано, като правилно е приложен материалния закон при санкциониране на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.3 пр.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.  Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника именно въз основа на посочената норма, доколкото същата предвижда конкретното нарушение в диспозицията си.

            Като разгледа жалбата досежно справедливостта на наложеното наказание, съдът намери, че същата е основателна, доколкото наложеното наказание, не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Липсват доказателства за имущественото състояние на лицето, както и за наличието на влезли в сила НП за идентични нарушения или други такива на законодателството, свързано с осъществяване на обществен превоз. С оглед на изложеното и предвид липсата на отегчаващи отговорността на въззивника обстоятелства, съдът намира, че НП следва да бъде изменено по отношение размера на административната санкция „Глоба“, като същата следва да бъде определена в минимален размер от 500 /петстотин/ .

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/  от лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 40 /четиридесет/ лева.

В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция. Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 вр. с чл. 7 ал.1  от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 300  лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената разпоредба не въвежда изискване хонорарът да бъде намален до минимално установения размер, а вменява задължение за съда да го съобрази с конкретната правна и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай, съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно такова, доколкото конкретната правна и фактическа сложност, както и ангажираността на процесуалния представител на въззивника за явяване в едно съдебно заседание не обосновават заплащането на адвокатско възнаграждение над минималния размер от 300 лева. Именно посочената сума от 300 лева като дължима , съдът съобрази при преценка на пропорционалния размера, който следва да бъде присъден съобразно степента на уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в полза на въззивника заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е Ш  И:

           

ИЗМЕНЯ  НП № 23-0000525/22.05.2020 г. с което на С.К.С. на основание чл. 177 ал.3 т.1  от ЗДвП  е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/  лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр.2  от ЗДвП във вр. с  чл. 6, ал.1 т.3 б.”б” от Наредба № 11/03.07.2011 г.   на МРРБ, като намалява размера на санкцията до сумата от 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА  С.К.С.  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ сумата от  40 /четиридесет/  лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

ОСЪЖДА ИА“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“  да заплати на С.К.С.   сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: