Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І – ви тричленен състав,
в публично
заседание на деветнадесети май през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА Д.
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова КАНД № 831 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от
Дирекция „Инспекция по труда“ чрез юриск. Р.Б.срещу Решение № 258/18.02.2022 г.
по НАХД № 5237/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХІІІ състав, с което е
отменено наказателно постановление № 03-014404/20.10.2021г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „СТАР ПОСТ” ООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 5 000
(пет хиляди) лева, на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда. Оспорва се с основанията на чл.348, ал.1, т.1 и ал. 2 от НПК приложим на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че постановеното от Районен съд - Варна
решение е в противоречие с материалния закон. Аргументира се, че нарушението е
безспорно извършено и доказано, предвид наличието на основни елементи на
трудово правоотношение, което не е обективирано със сключен трудов договор в
писмена форма. Моли решението на Районен съд-Варна да се отмени и да се потвърди
наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуален представител –
ст. юриск. Н. поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касация – „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София
чрез процесуален представител – адв. М. Д. в писмен отговор вх. №22013/01.04.2022г.
оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното Решение да бъде
оставено в сила. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа
отговора и претендира разноски за настоящата инстанция, ведно със законната
лихва.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което
пледира за оставянето му в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Дружеството – ответник по касация е санкционирано за
нарушение на чл.62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ. С НП № 03-014404/20.10.2021
г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Варна му е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 5000,00 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.
Изпълнителното деяние е осъществено като дружеството-работодател е допуснал до
работа лицето Ж. М. М., на
длъжност „куриер“ в обект – офис „Стар Пост“, находящ се в гр. Варна, ул.
„Тодор Икономов“ №20, стопанисвано от касатора, с определено работно време,
декларирано от лицето от 09:00 часа до 15:00 часа, определено трудово
възнаграждение, с определени почивни дни – събота и неделя, без да е сключен
трудово договор в писмена форма между страните по трудово правоотоошение. Нарушението
е установено с писмени документи – декларация от Ж. М. от
06.08.2021г. Въз основа на събраните писмени документи и след събиране и на
гласни доказателства, районният съд е приел, че в хода на съдебното
производство не се установява по безспорен начин, че зад сключения граждански
договор стои прикрито трудово правоотношение, тежестта за което е била на административнонаказващия
орган. От страна на последния не са представени безспорни и категорични
доказателства за извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1
от КТ, тъй като се установява, че Ж. М. е
извършвала работа в изпълнение на сключен граждански договор. С горните мотиви
въззивният съд е отменил процесното НП.
Решението на
Районен съд-Варна е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което, в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Наведените
в касационната жалба доводи за съставомерност на извършеното са неоснователни и
не обосновават наличие на касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и ал.2
от НПК за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. За да възникне трудово правоотношение между две страни е
необходимо да се споразумеят относно три задължителни елемента – място на
работа, характер на работа и трудово възнаграждение. От Декларацията по чл. 399
от КТ, попълнена собственоръчно от Ж. М. е видно, че
лицето декларира, че няма сключен трудов, а има сключен граждански договор.
Независимо, че в декларацията са попълнени обект, в който работи и работно
време, лицето не е попълнило по т. 5 получавано трудово възнаграждение, а по т.
7 е попълнило ангажимент към „Стар пост“ ООД срещу възнаграждение в размер на
0.10лв. за брой писмо при извършване на услуга – куриер – разнос на писма и
пратки, като при проверката е бил представен и граждански договор от 01.06.2021г.
При преценката на естеството на договорните отношения следва да се държи сметка
за действителното съдържание на уговорките между страните и техните съществени
елементи, които ги отличават от другите видове правоотношения. Трудовите и
облигационните правоотношения се характеризират с различни права и задължения
на страните по тях. Основната разлика между трудовия договор и договора за
изработка се състои в елементите работно време, работно място, трудово
възнаграждение, йерархическа зависимост между страните. Целта на сключване на
гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена
по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за качествено
изпълнение. Изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на
работата си, няма определено работно време и работно място. За разлика от гражданския
договор по силата на трудовия договор
едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа и дължи продължително и многократно изпълнение, за което получава
трудово възнаграждение, има работно време и работно място. Със сключването на
трудов договор за работника възникват право на гарантирано трудово
възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово
обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на
безопасни и здравословни условия на труд и други. В случая правилни са изводите
на районния съд, че Жоржета Маринова е изпълнявала задълженията си по
граждански договор за осъществяване на организиране и извършване на приемането,
сортирането, описването, съхраняването, пренасянето и доставката в посочените
от възложителя срокове по най-краткия и бърз маршрут, определен от възложителя,
на писма, документи и пратки на територията на гр. Варна. За последното й се е
дължало възнаграждение по 0,10лв. на брой разнесено писмо, което означава, че формирането
на нейното възнаграждение е въз основа на постигнатия от нея резултат и
следователно, ако същата през съответния месец не е разнесла и доставила нито
едно писмо или пратка, то същата не би получила заплащане за това. Видно от
горното следва извод, че между страните не е била уговорена точна повтаряща се
дата за изплащане на възнаграждение и в този смисъл не е налице основен елемент
на трудовото правоотношение, а именно трудово възнаграждение.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно заявеното
искане претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски е
основателна. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК "СТАР
ПОСТ" ООД претендира разноски в размер на 720 лева с ДДС, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представено банково бордеро.
Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението е
основателно. Доколкото делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждането на само едно открито съдебно
заседание, съдът счита, че на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени в регламентирания в чл.
18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а именно – 580 лева
без ДДС, или 696 лева с ДДС. По арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК изискването за присъждане само на онези
разноски, които са изплатени до приключване на съдебното производство, влече
след себе си приложение на другия правен принцип, а именно, че лихви върху
разноски не се дължат, поради което искането на ответника за присъждане на
законната лихва върху адвокатското възнаграждение следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение І-во от АПК и чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 258/18.02.2022
г. постановено по АНД № 5237/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна да заплати
на „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Черни връх” № 73, представлявано от управителя Д.Д.В. сума в размер на 696
/шестстотин деветдесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.