Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. П., 08.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на единадести
март, през две хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Н.Димитрова и в присъствието на прокурора……………… като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 5132 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК
17074752 със седалище и адрес на управление : гр.София, бул. „България“ №49,
бл.53Е, вх.В чрез юрисконсулт Р.И. , редовно упълнощена с пълномощно раг. №
2643/17.02.2017 г. на нотариус регр. № 271 срещу длъжника С.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** с цена на иска в размер на 1262.85 лева
(хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и пет ст.), представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Твърди се , че вземането на „П. К. Б.“ ЕООД произтича от следните
обстоятелства: На 05.10.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „П. К. Б.” ЕООД като кредитор и С.К.Я., като длъжник, при следните параметри:Сума на кредита: 600
лв.;Срок на кредита: 11 месеца;Размер на вноската: 66.40 лв.;Падеж на вноската:
двадесет и шести ден от месеца;Годишен процент на разходите (ГПР): 49.88
%;Годишен лихвен процент:41.17%;Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо задължение по
кредита: 730.40 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 60.05 лв.Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги:1390,95 лв.Общ размер на вноска: 126.45 лв.;Дата на
погасяване: 26-ти ден от месеца.
Ищецът поддържа, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 05.10.2017г. превежда парична сума в размер на 600 лв. по
посочена от длъжника С.К.Я. банкова сметка (***: 270FTBM172780003, с дата
05.10.2017г.).От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** като го сключва за срока посочен в договора ,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 126.45 лв. и падежна дата
всяко 26-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не бил изпълнявал точно поетите с договора
задължения и бил направил една пълна
погасителна вноска и една непълна, последната от които с дата
04.12.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други." Твърди се , че на
27.03.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на П. К. Б. ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от
Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен
план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги,
лихви за забава и такси. Твърди се , че размерът на погасеното от С.К.Я.
задължение по ДПК № ********** е в общ размер 128.80 лева (сто двадесет
и осем лева и осемдесет ст.). С плащанията си длъжникът бил погасил част от
номинала по заема в размер на 128.10 лева (сто двадесет и осем лева и десет
ст.). Сумата от 0.70 лева (седемдесет ст.) била отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита, ,тъ като съгласно т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислявал лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.“
Към днешна дата се поддържа, че длъжникът С.К.Я. дължи на „П. К. Б.” ЕООД
сума в размер на 1262.85 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и
пет ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********.
Твърди се, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита
в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение
съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не бил
сторил това, а бил усвоил предоставената в заем сума, направил бил плащания по
заема, което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване
на заема при одобрените параметри.Ответникът се бил съгласил с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата
сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от сключения
договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П. К. Б.” ЕООД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 3021/2018г. След като
длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за
изпълнение, на дружеството било дадено
указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя
на 14.11.2018г.
Иска се от съда да установи
съществуването на вземане в полза на „П. К. Б.” ЕООД срещу длъжника С.К.Я. в
размер 1262.85 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и пет ст.),
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.Претендират се разноски.Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
С подадена по делото уточняваща молба, ищецът поддържа, че претенциите му
са както следва : за установяван на дължимост на сумата в размер на 554,19 лв.
непогасена част от главнца, 109,81 лв. договорно възнаграждение и 598,85
лв.възнаграждение за закупен пакет от допълнитлни услуги.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, с който оспорва иска, като счита, че същият е
неоснователен и като такъв, моли да бъде оставен без уважение.
Твърди се, че от една страна не са попълнени всички реквизити - трите имена
на служителя; ЕГН; за кредитен експерт - ЮЛ: име на фирма, ЕИК, МОЛ;от друга
страна е посочена дата на погасяване: 10 ден от месеца.Твърди се, че така
посочената дата на погасяване „10 ден от месеца” не съответства с датата на
погасяване: 26 ден от месеца - посочена на стр. 3 от Договора за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт.При посочени различни дати на погасяване, не
ставало ясно кой е началния момент, от който започва да тече срока от 30
календарни дни, визиран в т. 12.3 от Общите условия на „П. К. Б.” ЕООД към
Договора за потребителски кредит, т.е. от кой момент настъпва прекратяване на
ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
В т. 13.1 от Общите условия на „П. К. Б.” ЕООД към Договора за
потребителски кредит било посочено, че „единствено адресът за кореспонденция,
посочен от КЛ в точка III от ДПК” е единствения адрес на който следва на
клиента да бъдат изпращани ДПК и неговите приложения, погасителния план, ОУ и
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. Изрично е посочено, че
„единствено адресът за кореспонденция да се използва за всички писмени
документи, изпращани от КР /кредитора/ до КЛ /клиента/.В т. 3.3 от Общите
условия било посочено, че всички документи във връзка с ДПК се считат за
получени и узнати от КЛ /клиента/, ако бъдат изпратени на адреса за
кореспонденция, посочен в т. III на ДПК.Адресът за кореспонденция, посочен в т.
III на ДПК е: гр. П. п.к. 4400, общ. П., ул. „Б.” № 14, който адрес е
единственият, на който КЛ е следвало да получава всички документи.Следвал
въпросът, клиентът - ответник в настоящото производство, въобще получавал ли е
документи във връзка с ДПК на така посочения адрес за кореспонденция и въобще
връчвани ли му са ДПК, както и всички приложени към ИМ документи, на които ищецът
основава своята претенция.Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
да остави същия без уважение.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч.
гр. дело № 3021/2018 г. по описа на ПзРС се установява , че ищецът е подал заявление на 26.07.2018 г. и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът С. К. Я. да
ЗАПЛАТИ на кредитора „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н. , О. Л. , Я. Я. Ч. и И. Х. Г. - управители с пълномощник Р.И.И. – юрисконсулт, сумата от
1262,85 лв. - главница, сумата от 30,00
лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 27.11.2017 г. до 27.03.2018 г., сумата от 16,13 лв. –
законова лихва за забава за периода от 27.11.2017 г.
до 27.03.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда – 26.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 26,18 лв. -
държавна такса и 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Като основание за възникване на
задължението е посочен договор за потребителски кредит № **********/05.10.2017
г.
Длъжникът в това производство не е открит на постоянния му адрес и след
изпълнение на процедурите по чл. 47 ГПК
, на основание чл. 47 ал.5 ГПК , съдът е дал указание за предявяване на
установителен иск.
Искът
е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК и е процесуално допустим.
Установява се от представения
по делото договор за потребителски кредит от "П. К. Б." №**********, че на 05.10.2017
г. страните са сключили договор, по
силата на който на ответника е
предоставена в заем сума в размер на 600,00
лв. Видно от договора е, че страните са уговорили срок на кредита 11 месеца,
размер на вноската по кредита – 66,40 лева, ГПР – 49,88 % и годишен лихвен
процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 730,40
лева. Посочено е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът
дължи възнаграждение в размер на 660,55
лв., платимо на вноски от по 60,05 лева месечно, или общият размер на двете
вноски е 126,45 лева, с падеж 26-ти ден от месеца. Ответникът е декларирал , че е запознат и приема
приложените към процесния договор общи условия, както и че му е предоставена и
информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи
възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на
възможностите му и финансовото му състояние, както и разяснения на
преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.
Видно от представеното по делото споразумение за предоставяне на пакет
от услуги е, че на същата дата – 05.10.2017
г., страните са договорили пакет от допълнителни услуги, посочени от т.1 до
т.5, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на техния брой, смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.Към договора за кредит и споразумение
за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.По
делото са приложени и Общи условия на ищцовото дружество към договор за потребителски кредит .
Представено е също извлечение от сметка по договор за кредит
**********, спроде което общият размер
на извършените от ответника плащания се раняват на сумата 128,80 лв. , с коята сума е погасена първата
погасителна вноска от дата 26.11.2017 г.
и част от вноската за 26.12.2017 г. Според това извлечение общият размер на
задълженията на ответника към 13.12.2018 г. е 1262,85 лв.
При така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства съдът приема , следното от правна страна.
В тежест на ищеца е да докаже факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на
поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на
заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз
основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на
претендираното вземане,а в тежест на
ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения,
респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.
По
делото следва да се приеме, че ищецът представлява финансова институции по
смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства /както е в конкретния случай/,което определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл. 9 ал.4 ЗКИ, поради което и съгласно разясненията дадени в
т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС,изискването за обявяване на договора за
кредит за предсрочно изискуем важи и за него.
Установено е по делото,че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора
за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
В настоящия случа
ищецът твърди, но не представя
доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че преди подаване на
заявленито за издаване на запоред за изпълнение, ответникът е бил уведомен от
ищеца ,че договорът поради неизпълнение от негова страна следва да се счита за
едностранно прекратен,респ.предсрочно изискуем по отношение на вноските,за
които не е настъпил падеж .Този извод се налага,тъй като ищецът не представя
доказателства в насока на получаването
на такова уводемление. При това положение приложение следва да
намери т.18 от ТР №4/2013г./
18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС,при което за тези претенции искът би следвало да се отхвърли.
В тази връзка обаче,съдът
намира,че в конкретния случай следва да
се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е допустимо предявения
иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение.В настоящия случай, задължението
на длъжника за падежирала главница по договора за кредит възлиза на 554,19
лв.,като към датата на постановяване на решението на настоящия съдебен състав всички
вноски са падежирани,съгласно погасителния план /след приспадане на платената сума
от главницата в размерна 45,81 лв./
В настоящото производство съдът с
доклада си по делото в определението по чл.140 ГПК е уведомил страните , че ще
извъри проверка за наличието на неравноправни клаузи в договорните отношения
между страните.
Отпуснатият на ответника заем представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13
т.1 от ДР на този закон,според който потребител е всяко физическо лице,което
придобива стока или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът
разполага със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,по който
въпрос също е налице категорично установена съдебна практика,която задължава да
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят,независимо дали страните са навели такива възражения или не,като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни.
В Закона за защита на
потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно -
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задъл-женията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба.Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,като в алинея
2-ра от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потреби-телят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3
от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално,негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е
бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните,от което следва извод,че ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му. Бил е подписан и стандартизиран бланков формуляр, чието
съдържание е предварително изготвено от ищеца. Видно
още от договора, е, че кредиторът е определил общо стоността на лихвения процент по заема, ГПР и годишното
му оскъпяване.Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 49,90 % /. Следва да се посочи още, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо. Не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/,
доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по
споразумение за допълнителни услуги. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на договора за
потребителски кредит основният лихвен процент е 0,01 %, от което следва, че
размерът на законната лихва е бил 10,01 %, т.е. уговорения в договора за кредит
годишен лихвен процент не надвишава с повече от пет пъти законната лихва
както изисква нормата на чл.19 ал.4 ЗПК. Но с оглед на изложеното по-горе съдът приема, че липсата на
индивидуално договоряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски
кредит, както и неконретизирано формиран ГПР от 49.88 % правят въпросната
договорниа клауза неравноправна и на
основание чл.146 ал.1 ЗЗП същата е нищожна.
В Раздел VI от договора е
уговорено заплащането на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 660,55 лева.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни
услуги се явява прекомерно и не отговаря
на изискванията на закона. Следва да се има предвид, че в чл.10 а,ал.4 ЗПК е
предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит." В настоящия случай в договора за потребителски кредит не са
посочени видът,размерът и конкретното действие,за което се събират съответните
такси. В противоречие на императивното правило на чл.10а,ал.4 ЗПК в процесния
договор, за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане.Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя
от тези услуги ще бъде из-ползвана по време на действието на сключения между
страните договор.Следва да се има предвид и , че принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. С
оглед предходното, настоящият състав намира, че е налице неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
общ размер на 660,55 лева. ,като това задължение се претендира в
настоящото производство в размер на 598,85 лв.
Предвид гореизложените
съображения и установената нищожност на клаузи от договора за кредит настоящият състав намира,че
претендираните вземания за договорно
възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги са
неоснователни поради нищожността на клаузите,свързани неравноправния им характер при сключване на
договора. В тази част тези претенции следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати съдебно- деловодни разноски по съразмерност
съобразно предявената в настоящото производство и уважена част от исковите
претенции : в заповедното производство разноски в размер на 55,34 лв., както и
в исковото производство разноски в общ размер от 273,16 лв.
Водим от горното,Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И :
По иска предявен от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“България“ № 49,бл.53Е,вх.В, чрез пълномощника си
юрк. Р.И.И. срещу С.К.Я. ЕГН **********
с адрес *** -с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.Я. ЕГН **********
с адрес *** , че вземанията на „П. К.
Б.“ ЕООД, по Заповед № 1607/31.07.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК ,
издадена по ч.гр. д. № 3021/2018 г. по описа на ПзРС съществуват и са размер на 554,19 лв. дължима главница по
договор за потребителски кредит *********/05.10.2017 г. , ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението – 26.07.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата
му част / за установяване съществуване
на вземания на ищеца към ответника за сумата в размер на 109,81 лв. договорно
възнаграждение и 598,85 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
/ като неоснователен .
ОСЪЖДА
С.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49,бл.53Е,вх.В,
чрез пълномощника си юрк. Р.И.И. съдебно- деловодни разноски
по съразмерност съобразно предявената в настоящото производство и уважена част
от исковите претенции : в заповедното производство разноски в размер на 55,34
лв. , както и в исковото производство разноски в общ размер от 273,16 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на
обявление за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: