№ 228
гр. Бл. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500263 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от „ВиК“ ЕООД
Бл., със седалище и адрес на управление и адрес за призоваване гр.Бл., ул.“Ант.Ч.“...,
представлявано от инж. Р.Н.Д. – управител, срещу Решение № 900299/03.02.2021г.,
постановено по гр.д. № 15/2020г., по описа на РСС, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от въззивника искове.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
недопустимо, алтернативно се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и непълнота на
доказателствата. Релевират се доводи, че съдебното решение е недопустимо, тъй като
съдебния състав си е позволил да се произнесе по непредявено възражение, като е
анализирал неотносими към правния спор обстоятелства и се е произнесъл по
легитимността на ищеца като ВиК оператор. Навежда се, че разглеждайки по същество този
въпрос, първоинстанционният съд е преминал рамките на конкретното производство /без да
изследва изобщо наличието на договорна връзка, за което са представени достатъчно
доказателства и аргументи, като е навлязъл в предмета на съвсем друг спор и процедура.
Заявено е, че липсва каквото и да е възражение от страна на ответника, относно правното
качество на ищеца, но въпреки това е налице такова произнасяне от съда, което изпълнява
хипотезата на произнасяне „свръх петитум“. В случай, че бъде прието, че обжалваното
1
решение е допустимо, се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и непълнота на
доказателствата, тъй като на първо място в подаденото възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 668/2019г. на РС С, ответникът З.З.
твърди, че няма сключен договор с ищеца. Излага се в жалбата, че съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004г. получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от Оператора и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
към МС, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник и имат силата на договор между доставчика и потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане от последните. В срок от 30 дни след влизането им в
сила потребителите могат да предложат различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения. Твърди се в жалбата, че общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „ВиК“ ЕООД, са публикувани в централен ежедневник, публични са и са
влезли в сила, като не се твърди и липсват данни между страните да е сключвано различно
писмено споразумение. Поддържат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, потребители на ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Твърди се, че ищеца и
потребителите на ВиК услуги на територията на цялата община Стр. в т.ч и на територията
на с.Ил. са в облигационни правоотношения въз основа на общите условия за предоставяне
на ВиК услуги, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. от КЕВР. Сочи се, че от събрания
пред първата инстанция доказателствен материал се установява, че ответникът е потребител
на ВиК услуги за имот, находящ се в с.Ил., ул.“Б.“, с абонатен № 5001819, като следва да
заплаща дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги в 30- дневен срок от датата на
фактурирането, след което се начислява лихва за забава. Заявено е, че решението на РС С е
неправилно, защото липсва анализ на твърденията в исковата молба.
Излага се, че в първата инстанция не е имало спор за предоставяните количества вода,
като е установено, че издадените фактури за процесния имот не са заплащани от ответника
за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. Издадените фактури не са оспорвани – нито по
предвидения в Общите условия ред, нито пред съда, като не са оспорвани и показанията и
отчетите на водомера, който е отчел разходваните количества, съобразно които са
издадените процесните фактури. С оглед горното се поддържа, че съдът неправилно е
уважил възражението на ответника за липса на сключен договор с ищеца, като
незаконосъобразно е отхвърлил предявения иск. На следващо място се поддържат доводи, че
РС С не е приложил правилно материалния закон, в резултат на което е приел, че ищеца
няма право да получи заплащане за извършените дейности от дружеството по доставяне на
вода за абоната ответник. Посочва се, че е приложим основополагащия законов принцип,
изразяващ се в това, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно – битови
цели, като основна жизнена потребност – чл.2а, ал.1, т.2 от Закона за водите, и чл.3, ал.1 от
2
ЗВКУ.
Твърди се, че на основание чл.198о от ЗВ, дейностите по стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане могат да бъдат извършвани само от точно определени
правни субекти ВиК оператори, сключили договор по чл.198п, ал.1 от ЗВ, поради което
ищеца разполага с монополно положение за обособена територия включваща цялата община
Стр., в т.ч. и с. Ил., по силата на чл.198о и следващите от ЗВ, тъй като е сключил нарочен
договор с Асоциацията по ВиК, подписан на 18.04.2016г., и влязъл в сила на 01.06.2016г.,
който е приет като доказателство. Излага се в жалбата, че първоинстанционният съд изобщо
не е обследвал приетите по делото доказателства, а именно протоколи от 18.07.2016г. и от
09.10.2018г. на извънредни заседания на Общото събрание на АВиК. Поддържа се, че в
случая релевантно е дали ВиК операторът е успял да предостави услугата, както и това, че
не е установен друг да е предоставял водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния имот в процесния период, което категорично не отговаря на направения извод от
съда, че ищецът не могъл да предоставя ВиК услуги на ответника и за него липсва правото
да иска заплащане на услугите. В жалбата се посочва, че формално чия собственост са били
ВиК мрежите и съоръженията, включени в активите на общината и кога са подписани
протоколите по предаването им, няма никакво отношение към факта на предоставената
/изпълнена и приета/ услуга, чието заплащане е претендирано от ответника. Излага се, че
същественото задължение на ищеца в случая е именно предоставянето на ВиК услуги на
ответника, като е безспорно докато по делото от събраните писмени доказателства, че това е
факт, считано от 01.01.2019г. за територията на община Стр.. Наведените са доводи, че
съдът е излязъл извън рамките на очертания правен спор, като е разгледал обстоятелства по
спор, чийто предмет е административно производство по управлението на ВиК системите.
На последно място в жалбата се поддържа довод, че обжалваното решение е постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е обсъдил
всички доказателства по делото, доводите на страните в тяхната съвкупност като изобщо не
е обсъдил в цялост представените от страна на ищеца и приети от съда писмени
доказателства, като е нарушил изискванията на чл.236, ал.2 от ГПК, чл.121, ал.4 от КРБ и
практиката на ЕСПЧ. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна
изцяло на атакувания съдебен акт, като вместо това се иска да бъде постановено ново
решение, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция, като се претендира заплащане
на разноски, за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия З.З.,
чрез пълномощника му адв. В.Г., с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Изложено е,
че във въззивната жалба не се представят възражения за нищожност и недопустимост на
обжалвания акт, като единствено са изложени доводи за неправилност на съдебното
решение. Посочва се, че наведените в жалбата аргументи за неправилност на обжалваното
решение са неоснователни. Изложено е, че пред съда в първата инстанция жалбоподателя не
3
е успял да докаже, че е легитимен оператор на ВиК услуги на територията на Община Стр.,
както и че отговаря на условията на Закона за водите. Изложено е, че пред първата
инстанция е установено, че процедурата по §9 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите не е
завършена, поради това ВиК съоръженията на територията на община С все още са в актива
и на разпореждане на ВиК Стр. ООД, с. М.. Излага се, че към момента на подаване на
исковата молба публичните активи ВиК съоръжения не са отписани от баланса на
търговското дружество, което прави ВиК Стр. ООД единствен и законен оператор на ВиК
услуги на територията на Община Стр.. Сочи се, че поради тези факти, всички аргументи на
жалбоподателя се явяват неоснователни и неправилни. Излага се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид всички
фактически обстоятелства, и събрани доказателства. С оглед изложеното се иска
обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е искане за осъждане на
жалбоподателя да заплати направените пред въззивната инстанция разноски, включително за
адвокатски хонорар по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание, въззивника се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба.
Въззиваемия редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който
поддържа подадения отговор.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
След като се запозна с материалите по делото, въззивния съд констатира следното:
Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.410 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ВиК“ЕООД Бл., против З.З. за
установяване на вземанията предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№
668/2019г. по описа на РС С.
С атакуваното решение РС С е отхвърлил като неоснователни исковете предявени от „В и
К“, ЕООД Бл. против ЗЛ. К. ЗЛ. за установяване съществуването на вземанията за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1754/04.07.2019г. по ч.гр.д
668/2019 г. по описа на РС С за сумата от 91,02 лв., главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена ВиК услуга за периода от 01.01.2019 г. – 31.03.2019 г., както и
сумата от 1,71 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2019 г. до 17.06.2019
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на задължението.
За да отхвърли иска РС С е приел, че за процесния период ищецът не е имал право да
предоставя В и К услуги на територията на с. Ил., тъй като не е била приключила
процедурата уредена в § 9 от ПЗР към ЗИД на ЗВ/ДВ бр. 103/2013 г. изм. и доп. бр. 58/2015
4
г./ по предаването на публичните активи от Асоциацията по В и К. Публичните активи –
публична общинска собственост на Община Стр. не са били предоставени на Асоциацията
към датата на влизане в сила на договора между Асоциацията и ищеца, тъй като
Приложение 1 към договора, в което да са описани ВиК системите и съоръженията в с. Ил.
липсва по делото, а дори и да е представено, то в него няма как те да присъстват, тъй като
окончателния протокол за разпределение на собствеността на активите на основание чл. 13,
15 и 19 от Закона за водите между държавата и общината е подписан по-късно на
18.10.2019г.
Обсъждането на събрания доказателствен материал пред първата инстанция, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС С фактическа обстановка. Поради това
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща
към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата
инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с решение №РД-02-14-2234/22.12.09г на
Министъра на МРРБ са обявени обособените територии на действие на ВиК операторите,
при което в територията на въззивното дружество е включена и общ.Стр., в която попада и
с.Ил.. Не се спори, че въззивника е с регистриран предмет на дейност, свеждащ се до
водоснабдяване, канализация, пречистване на води и пр. Безспорно е също, че по силата на
договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 18.04.2016г, „Асоциация по
ВиК“ на обособената територия, обслужвана от въззивното дружество, е възложила на
последното за срока на действие на договора – 15г., считано от 01.06.2016г – да предоставя
услугите в обособената територия; да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните
активи, както и всички други активи, намиращи се в обособената територия и необходими
за предоставяне на услугите, които съгласно договора или закона са или ще станат
собственост на държавата или общините – членове на Асоциацията(чл.2.1). В чл.2.2
страните изрично са договорили предоставянето на услугата от оператора на територията по
Приложение ІІ, в което фигурира и Община Стр.. Отделно в чл.2.3 се уговорили
изключителното право на въззивното дружество да предоставя услугите в обособената
територия за срока на договора, като Асоциацията се задължава да не сключва никакви
договори с трети лица и да не извършва никакви действия, засягащи негативно
горепосочените изключителни права. Обсъдено е и допълнителното споразумение към
горния договор, с който се променят някои от условията на сключения договор. С решение
№107/30.06.2016г. ОбС - Стр. възлага на въззивното дружество предоставянето на ВиК
услугата на потребителите в общината, ведно със стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията. Отделно с решение №108/30.06.2016г.
ОбС-Стр. оторизира общинския кмет да участва в предстоящото извънредно ОС на
Асоциацията на обособената територия, обслужвана от въззивното ЕООД и да гласува
положително по точките от дневния ред, вкл. при обсъждане и гласуване на Бизнес-плана за
развитие на оператора. По делото са налице данни за съгласуване на Бизнес-плана на
въззивника за предоставяне на ВиК услуги в обособената територия, вкл. Община Стр. за
5
периода 2017г.-2021г.(вж. протоколите от ОС на Асоциацията). Въпреки предвиденото в
дневния ред на ОбС-Стр. от 27.12.18г. предложение за преминаване на публичните активи
на ВиК мрежата и съоръженията на Асоциацията и предаването им на въззивника, то не е
гласувано. С окончателен протокол, подписан от кмета на Община-Стр. на 10.01.2019г., а от
министъра на МРРБ на 23.01.2019г., е разпределена собствеността на ВиК системите и
съоръженията между държавата и общината към 31.12.2017г., като стойността на
публичната държавна собственост е 0 лв., а публичната общинска възлиза на 18 281 364,59
лв. Не се спори, че водопровода между селата Ил.-Стр. М.-Др., канализацията и вътрешния
водопровод на с.Ил., външния водопровод между селата Пл.-Ил.-Стр.-М. и описаните
водоеми, са публична общинска собственост на Община Стр.(вж. кореспонденцията между
въззивника, областния управител и кмета на общината).
Установява се, че ищецът „В и К“ ЕООД, Бл. е издал 3 фактури в качеството на
доставчик на В и К услуги на ответника ЗЛ. К. ЗЛ., с абонатен № 5001819 за процесния
период м. 1-3.2019 г. всяка от които за предоставените 20 - 25 кубици вода всеки месец.
Издадените фактури са с № **********/11.02.2019 г. на стойност 31,12 лв. с ДДС; №
**********/06.03.2019 г. на стойност 30,92 лв. с ДДС; № **********/03.04.2019 г. на
стойност 30,69 лв. с ДДС. В същите са посочени и дните и сумите за просрочие, съответно
по първата фактура за просрочие от 92 дни е начислена лихва от 0,78 лв.; по следващата - за
69 дни е начислена лихва от 0,58 лв.; по третата фактура за 41 дни лихвата е начислена в
размер на 0,35 лв.;
С покана за доброволно плащане, абоната е поканен да заплати дължимите суми, но
липсват данни същата да му е връчена (вж. разписката, в същата е отразено, че пратката е
отказана).
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№668/19г. по описа на РС-С, по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК подадено от въззивното дружество е
издадена заповед за изпълнение срещу потребителя З.З. за следните претендирани суми:
сумата от 91,02 лв. за незаплатена сума за предоставени водоснабдителни и канализационни
услуги за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г., сумата от 1,71 лв. за лихви за забава за
периода от 13.03.2019г. до 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
17.06.2019г. до изплащане на вземането и разноски от 75,00 лв. В резултат на подадено в
срок възражение от длъжника по чл.414 ГПК, в което обосновава недължимостта с
отсъствието на сключен договор за водоснабдяване на имота му с въззивното дружество,
както и с непредставяне на последното за стопанисване и експлоатация на активите,
публична общинска собственост, което го лишавало от съоръжения за законно
транспортиране на вода до неговия имот, за въззивното дружество е възникнал правен
интерес от установяване на вземането му от ответника, като същото е предявило в
едномесечния срок иска по чл.422 от ГПК.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
6
Окръжен съд Бл., счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Настоящия въззивен състав, счита постановеното решение за частично допустимо, тъй
като съдът се е произнесъл видно от диспозитива по допустим иск. Иск, който е предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след подадено възражение от длъжника в предвидения от
закона в чл.414, ал. 2 ГПК срок предвид, че възражението е подадено, без да е оформено
съобщението за връчване на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д 668/2019 г. по
описа на РС[1]С. Доводите на жалбоподателя за недопустимостта на решението, поради
обсъждане в мотивите на въпроси, които са ирелевантни за спора са такива срещу
правилността на съдебния акт. Решението би било недопустимо, ако съдът се е произнесъл
по непредявен иск, ако е излязъл извън предмета на спора, като е присъдил нещо различно
спрямо исканото от ищеца, както и ако в нарушение на диспозитивното начало се е
произнесъл по предмет, с какъвто не е бил сезиран. В случая въззивния съд констатира, че
РС С се е произнесъл в частта за претенцията за лихва по недопустим иск. С подаденото
поправено заявление за издаване на заповед за изпълнение заповедния съд е бил сезиран с
иск за присъждане на законна лихва за забава за сумата от 1,71 лв., за периода от 13.03.2019г.
до 13.06.2019г., като с издадената заповед за изпълнение заявлението е уважено, и е
присъдена законна лихва за същия размер и период. С предявената искова молба ищецът е
предявил иск за лихва за същия размер, но за различен период от 02.02.2019г. до
17.06.2019г. Съдът е длъжен служебно да изследва въпроса налице ли е идентичност между
заповедното и исковото производство от субективна и от обективна страна /предмета на
заповедното и исковото производства/. Недопустимо е след като е започната проверка за
оспорване на едно вземане в заповедно производство, впоследствие да се допуска исково
производство /като продължение на съответното заповедно производство/ по чл.422
ГПК между същите страни относно друго вземане. Следва да се отбележи, че вземането се
характеризира както с основанието от което произтича, така и с периода за който същото се
претендира. В този смисъл, всеки иск по чл.422 ГПК, който по основание или размер,
съответно период се различава от заявеното пред съда по заповедното производство, е
недопустим поради липса на правен интерес. С оглед на това решението на РС-С, в частта с
която е отхвърлена претенцията за лихва за забава за периода преди 13.03.2019г. и след
13.06.2019г., като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а производството по делото в
тази част да бъде прекратено.
В останалата част, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.422 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 ЗВ, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД дава
възможност на кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземанията си
спрямо длъжника, когато те са оспорени в заповедното производство. От събрания
доказателствен материал се доказа по категоричен начин наличието на облигационна връзка
между страните, по силата на която въззивното дружество предоставя водоснабдителни и
7
канализационни услуги на потребителя (въззиваем). Тези изводи се обосновават от
представените ОУ, уреждащи отношенията между „ВиК“ ЕООД-Бл. и потребителите на
обслужваната от оператора територия. По силата на чл.8 от Наредба №4/04г за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява именно при
публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от посочените лица, вкл. и
регулационния орган (ДКЕВР), сторил това на 11.08.2014г. В случая не се спори, че
въпросните ОУ са приети по предвидения за това ред и понастоящем са влезли в сила.
Отсъствието на писмен договор между страните по делото не елиминира договорните
отношения, тъй като писменото начало е предвидено единствено в хипотезите на чл.8, ал.3
от Наредбата и чл.71, ал.2 и 3 ОУ, вр. с чл.8, ал.4 и 5 от Наредбата, които в случая не се
установиха. Не се спори също, че отношенията досежно предоставянето на ВиК услугите на
потребителите срещу заплащане, се регулират от ЗВ и ЗРВКУ(чл.198о, ал.1 ЗВ), като по арг.
на ал.2 това може да се осъществява в границите на обособена територия само от един ВиК
оператор, в случая въззивното дружество, след като не са налице изключенията на ал.6 от
цитираната норма. Възлагането на тези дейности законодателя изрично е предвидил да се
осъществява чрез договор по реда на ЗВ или Закона за концесиите (арг. 6 от чл.198п ЗВ).
Безспорно е също, че с.Ил., община Стр., е включено в обособената територията, отредена
за въззивното ЕООД (вж.решение РД-02- 14- 2234/22.12.2009г. на министъра на МРРБ). Със
сключването на договора от 18.04.2016г. настоящия състав намира предоставянето на ВиК
услугите за възложено от Асоциацията (в която членува и Община Стр.) именно на „ВиК“
ЕООД-Бл., в качеството му на оператор по см. на чл. 198о, ал.1 ЗВ (вж. и регистрирания
предмет на дейност). На това сочи не само тълкуването на договора по реда на чл.20 ЗЗД, но
и съпоставката му с останалия доказателствен материал и цитираните законови разпоредби.
Към датата на влизане в сила на договора – 01.06.2016г., на оператора „са предоставени“ и
всички публични активи в Приложение І, в каквато насока е недвусмислената уговорка в
чл.4.4(а), поради което отсъствието на въпросното приложение не е в състояние да обоснове
обратното. Предоставянето на тези услуги на територията на Община Стр., ведно с
дейностите по поддръжката, стопанисване и експлоатация на ВиК системите, е възложено
на въззивното дружество и от ОбС-Стр. (вж.т.1 от решение №107/30.06.2016г). Точка 2 от
цитираното решение не разколебава материално-правната легитимация на въззивника, тъй
като не касае ВиК услугите (които с т.1 вече са предоставени на „ВиК“ ЕООД Бл.), а
предвижда единствено, че до започване действията по стопанисване, поддръжка и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията от въззивния оператор, същите да
продължат да се извършват от действащият оператор „ВиК Стр.“ЕООД (без предоставяне на
ВиК услугите). Отделно по делото са налице данни за окончателното разпределение
собствеността на ВиК системи и съоръжения между държавата и общината, за което е
известено и въззивното дружество (в тази насока окончателния протокол, подписан от кмета
на община Стр. и Министъра на МРРБ на 23.01.2019г., а също и кореспонденцията между
заинтересованите страни). Съдът намира, че към исковия период процеса по прехвърляне
активите по реда на §9 ПЗР на ЗИЗВ е стартирал и въззивника се е ползвал от тях, след като
8
по вече изложените съображения му е възложена доставката на ВиК услуги на територията
на Община Стр.. Уговорките досежно поетапно предаване на публичните активи, за които
все още не били съставени разделителни протоколи по см. на §9 ПЗР на ЗИЗВ, не променят
горните изводи. Те касаят отношенията между страните по договора от 18.04.2016г., респ. с
трети лица, не и тези на въззивното дружество с потребителите. Особено при категоричните
и ясни клаузи, с които Асоциацията възлага ВиК услугите в обособената територия (чл.2.1
от договора) на въззивното дружество, което по изричната уговорка в чл.2.3 разполага с
изключителните права да предоставя услугите в обособената територия за срока на
договора, без каквито и да е други условия в тази насока.Това е достатъчно основание за
изключване от доставчиците на който и да е друг оператор, след влизане в сила на договора.
Процеса по прехвърляне на активите по реда на §9 ПЗР на ЗИЗВ при така развилите се
отношения между страните има други последици и касае други отношения (вещноправни и
пр.) не и облигационните между оператора и потребителите. Меродавни за последните се
явява наличието на подържаното облигационно отношение с описаните права и задължения,
доставките по същото на ВиК услугите, т.е. изправността на ищеца и неизпълнението на
сочените задължения в подържаните обеми през процесния период от ответника.
За отблъскване на ищцовата претенция в казус като разглеждания ответника разполага с
други възражения, не и с наведените по реда на чл.414 ГПК. При тези данни РС неправилно
е приел за спорно предоставянето на процесните ВиК услуги от въззивното дружество. Още
повече, че по делото не се установи предишният оператор „ВиК Стр.“ ЕООД да е
предоставял каквато и да е ВиК услуга през процесния период, вкл. на въззиваемия. Видно
от представените и неоспорени 3 бр. фактури за периода 01.01.2019г. – 31.03.2019г.,
въззиваемия, с абонатен №5001819, е консумирал предоставените му от въззивния оператор
ВиК услуги. С това въззивника е изпълнил задължението си по чл.33, ал.1 ОУ за издаване на
ежемесечни фактури за консумацията на измереното и/или служебно начислените
количества вода, за които по арг. на ал.2 въззиваемия-потребител следва да заплати
дължимите суми. От представените фактури за потребител с абонаментен номер 5001819 се
установява, като не се оспорва от ответникът, че имотът му е водоснабден и че е ползвал
визираното количество вода от 20 кубика всеки месец от процесния период м. януари-
м.март, 2019 г. Същият не оспорва стойността на същите, както и начислената лихва за
просрочие.
С оглед горното въззивният съд приема за доказан факта, че дружеството ищец е
предоставило ВиК услуги по фактури за периода м. януари – м. март, 2019 г. в
претендираните количества, като за същото е възникнало основание да търси тяхната
стойност.
Ответникът не е платил сумите по ползваните ВиК услуги, поради което дължи освен
стойността на доставеното му количество вода, така и лихвата за просрочие за забавеното
плащане на основание чл. 86 от ЗЗД за период от 13.03.2019г. до 13.06.2019г. Ето защо
решението на РС следва да се отмени като противоречащо на материалния и процесуален
9
закон, като се постанови друго, с което ищцовите претенции в заявените основания и
размери в заповедното производство се уважат.
Следва да се присъдят направените от ищеца разноските за съдебните производства –
заповедното, исковото пред РС и за пред настоящата въззивна инстанция, които възлизат
общо на 500 лв. от тях 75 лв. /25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение/ за заповедното производство; 75 лв. – внесена държавна такса за исковото
производство и 350 лв. /50 лв. държавна такса и 300 лв. адв. възнаграждение/ за въззивната
инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд Бл., IV въззивен
състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 900299/03.02.2021 г., постановено по гр.д № 15 по описа за
2020 г. на РС-С, в частта с която е отхвърлена претенцията за лихва за забава за периода
преди 13.03.2019г. и след 13.06.2019г., като недопустимо, като прекратява производството
по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 900299/03.02.2021 г., постановено по гр.д № 15 по описа за 2020 г.
на РС-С и вместо него постановява:
Признава за установено, че ищецът „ВиК“, ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бл., ул.“Ант.Ч.“ ..., представлявано от управителя Р.Н.Д. има
вземания от ответника ЗЛ. К. ЗЛ., с ЕГН ********** от с. Ил., община Стр., ул. Б. за сумата
от 91,02/деветдесет и един лева и две стотинки/лв., главница представляваща стойността на
доставена, но незаплатена ВиК услуга за имот находящ се в с. Ил., община Стр., ул.“Б.“, с
индивидуален абонатен номер 5001819 за периода 01.01.2019 г. – 31.03.2019 г., както и
сумата от 1,71 /един лев и седемдесет и една стотинки/лв., представляваща лихва за забава за
периода от 13.03.2019 г. до 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.06.2019 г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1754/04.07.2019 г., по ч.гр.д. № 668
по описа за 2019 г. на РС-С.
ОСЪЖДА ЗЛ. К. ЗЛ., с ЕГН ********** от с. Ил., община Стр., ул. Б. да заплати на
„ВиК“, ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бл., ул.“Ант.Ч.“ ...,
представлявано от управителя Р.Н.Д. направените разноски в заповедното производство в
размер на 75,00 /седемдесет и пет/ лв., направените разноски пред РС в исковия процес в
размер на 75,00 /седемдесет и пет лева/лв. и разноските пред въззивната инстанция в размер
на 350,00 /триста и петдесет лева/ лв.
10
Решението е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11