№ 17
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Д. Ив. П. Ем. М. Р. Апелативна прокуратура -
София Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600473 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 27.01.2021 г. на Окръжен съд Видин по НОХД № 49/2020
г. подсъдимата М. К. М. е призната за НЕВИНОВНА в това, че на
04.02.2017г., в родилно отделение на МБАЛ “Св. Петка“ АД, поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - упражняване на медицинска професия, в
качеството си на лекар - „акушер-гинеколог“, като допуснала бездействие,
довело до увреда здравето и живота на М. П. Ц., ЕГН ********** на 32г. от
гр. Видин, като не е направила ефективно кръвоспиране /хемостаза/ в
оперативното поле на кръвотока от магистралните съдове на матката
/двустранна маточна артерии и вени /и допълнителните артерии, идващи от
тазовото дъно и стени, както и да е нарушила правилото на чл.17,ал.2,т.4 от
Наредба № 16 за организацията на болничната медицинска помощ в
държавните болнични заведения /обн. ДВ 76/96г./, във вр.параграф 38 и
1
параграф 39 от ПЗР на Закона за здравето, според която:
Член 17, ал.2: Лекарите в отделението осигуряват:…. 4. незабавно
провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на
състоянието на болния.“; както и правилото на чл.81,ал.2,т.1 от Закона за
здравето: “Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество
на медицинската помощ“, изразяващо се в забавяне на адекватната
оперативна намеса за вземане на решение за тотална цезарова хистеректомия,
вместо предприетата суправагинална хистеректомия, в резултат на което е
последвала темпова остра масивна кръвозагуба, с което по непредпазливост е
причинила смъртта на М. П. Ц., на 32г. от гр. Видин, като я оправдава по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление - по чл.123, ал.1 от НК,
във връзка с чл.17,ал.2,т.4 от Наредба № 16 от 21.08.1996г.за организацията
на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения /обн.
ДВ 76/96г./, във вр.параграф 38 и параграф 39 от ПЗР на Закона за здравето,
във връзка с чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето.
С присъдата са отхвърлени изцяло, като неоснователни, предявените
граждански искове от В.М. В. и К.М. В. чрез законния си представител М. Г.
В. от гр. ***, ул. „***“ №** срещу подсъдимата, за причинени
неимуществени вреди , вследствие деянието, в размер на по 100 000 лева за
всеки, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждане до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
Срещу присъдата е внесен протест от Зам.окръжен прокурор на ОП
Видин. В протеста се поддържа, че присъдата е неправилна и необоснована,
тъй като е постановена в нарушение на закона. Прокурорът изразява
несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд, че в случая е налице
„случайно деяние“ по см. на чл.15 от НК, тъй като М. не е могла да предвиди
настъпването на общественоопасните последици от деянието си и за
наличието на хипотезата на чл.14,ал.2 от НК и за виновно съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата,поради отказа и от планово
родоразрешение; както и че поведението на подсъдимата не е било
единствена причина за настъпване на съставомерния резултат.
Представителят на обвинението счита, че тези изводи на съда са
2
неправилни,тъй като са в противоречие със събраните по делото
доказателства, основно с показанията на свидетелите П., Е., Л. и Д. и със
заключенията на съдебно-медицинските експертизи,назначени по делото.
Изтъква се, че от една страна окръжният съд кредитира експертните
заключения относно причините за смъртта, приема заключенията в частта
им,че острата кръвозагубна анемия е в резултат на неефективно спиране на
кървенето от матката и неправилното решение за суправагинална
хистеректомия, предприета от подсъдимата, вместо налагащата се в случая
тотална цезарова хистеректомия. Според прокурора експертите по делото са
категорични, че действията на оперативния екип и конкретно на подсъдимата
К. са били единствената причина за острата кръвозагуба на М. П. Ц..
Основното професионално нарушение /медицинско бездействие/ било
неефективното кръвоспиране на матката, което е задължение на оперативния
екип, извършил секциото. Сочи се в протеста, че вещите лица били
категорични и относно факта,че от страна на подсъдимата не е била направена
хемостаза чрез клампиране на артериите, кръвоснабдяващи матката.
Изчакването на началника на АГО-д-р Л. / присъедил се към екипа около 30
минути след началото на операцията/ за налагащата се тотална
хистеректомия, било извършено единствено с предприети заместващи
вливания на течности, кръв и кръвни продукти. В протеста се извършва
анализ и съпоставка на събраните свидетелски показания с експертните
изводи в КСМЕ и допълнителните КСМЕ
Излага се известната на съда хронология на оперативните действия и
тяхната продължителност.
Твърди се, че съдът в първата инстанция се е предоверил на
показанията на св. Ю. А. относно усилията, положени от подс.М..
Същевременно експертните заключения били категорични, че
кръвозагубната анемия, довела до смъртта на родилката е в резултат на
неефективно спиране на кървенето от матката и неправилното решение за
суправагинална хистеректомия, взето от подсъдимата, вместо налагащата се в
случая тотална цезарова хистеректомия, която би била животоспасяваща.
Според обвинението подс. К. не е предвиждала настъпването на
смъртта на пострадалата, но при конкретните обстоятелства:
животозастрашаваща кръвозагуба в оперативното поле и базирайки се на
3
дългогодишния си опит и квалификация на лекар акушер- гинеколог, същата
е могла и е била длъжна да предвиди леталния изход за родилката.
Прокурорът поддържа в протеста, че престъплението е извършено от
подсъдимата в хипотезата на немарливо изпълнение на лекарските и
задължения, тъй като тя е притежавала необходимите теоретични познания и
практически опит, но въпреки това не и изпълнила лекарските си задължения,
очертани в обвинителния акт, според правилата и изискванията на
професията, поради тяхното неправилно, неточно и лошо изпълнение.
Формулирано е предложение за отмяна на оправдателната присъда и
постановяване на нова присъда, с която подс. М. К. М. да бъде призната за
виновна по повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение.
Срещу присъдата е внесена жалба от И.К. И., представляван от
законния представител К. И. К., чрез повереника адвокат Г. П.. В жалбата се
посочва, че по делото е установена по безспорен начин медицинската причина
за смъртта на родилката М. Ц. както и причината за смъртта и –
бездействието на подсъдимата, която е с 30-годишен стаж и при наличните
данни за пета поред бременност и трето раждане с цезарово сечение на
родилката, е следвало да предвиди възможните усложнения и да осигури
готовност с екип за работа в екстремни условия. Могла е да осигури
предварително присъствието на зав.отделението, за да не бъде изчакван при
абсолютно бездействие на лекарския екип. Във въззивната жалба се твърди,
че нарушенията на подсъдимата се изразяват в две насоки – незапочване на
хистеректомия и неефективно кръвоспиране. Клампирането на кръвоносните
съдове следвало да се предприеме незабавно именно от подсъдимата, вместо
да се изчаква намесата на зав.отделението.
Иска се отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова,
осъдителна присъда.
Присъдата е атакувана с въззивна жалба, подадена и от повереника на
частните обвинители и граждански ищци В.М. В. и К.М. В. чрез законния им
представител М. Г. В.. Изложените в жалбата и допълнение към нея доводи се
свеждат също до несъгласие с приетите от съда крайни изводи. Изложени са
оплаквания и доводи, които изцяло се покриват с изнесените в протеста на
4
ОП Видин. Формулирано е искане за отмяна на присъдата на ВдОС и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата бъде призната за
виновна, както и за уважаване в пълен размер на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата М. К. М.
се явява лично и със защитника си адвокат Б..
Прокурорът от САП пледира за отмяна на оправдателната присъда на
ОС Видин. Поддържа допълнителните съображения към протеста, като
добавя, че и при разпита на вещите лица в съдебно заседание, тяхното
заключение по същество е непроменено относно професионалните действия и
бездействия и пропуски на подсъдимата. Причина за смъртта е остра
кръвозагуба, която довела до анемия на родилката, в резултат на неефективно
спиране на кървеното от матката и неправилно решение за суправигинална
хистеректомия, взета от подсъдимата, вместо налагащата се в случая тотална
цезарова хистеректомия, която би била животоспасяваща. Според прокурора
подсъдимата е допуснала професионални грешки, неправилни преценки, най-
съществената от които е, че при започване на операцията не е предприела
всичко необходимо, за да осигури хемостазата. Представителят на
обвинението подчертава, че подсъдимата има голям стаж и опит. Поддържа,
че присъдата на решението на ОС Видин е неправилна и следва да бъде
отменена, като подсъдимата бъде призната за виновна, като й се определи
наказание "лишаване от свобода" около минималния размер, изтърпяването
на което бъде отложено при условията на чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимата М. – адвокат Б. пледира пред въззивния
съд за потвърждаване на оправдателната присъда, като твърди, че не са
налице фактически и правни предпоставки да бъде отменен съдебният акт на
ВдОС. Според защитника, обвинението не е уточнило формата на вина, в
условията на която е извършено вмененото деяние. Същевременно, ОС -
Видин правилно установил фактическите положения по делото и е извел
правилни и обосновани правни изводи. Адв.Б. поддържа, че
първоинстанционният съд е обсъдил всеки един доказателствен източник,
обективно и задълбочено, за да даде отговор има ли извършено престъпно
5
деяние, каква е формата на извършителство, съставомерно ли е деянието
съобразно разпоредбите на НК и каква е формата на вината, ако има
извършено деяние. Изтъква се експертното становище на 5-членната
комплексна съдебномедицинска експертиза, че вместо да се определи
планово раждане на родилката Ц., тя не е била насочена към такова, а
впоследствие пострадалата не се е явила на определения й контролен преглед,
а едва в започнал вече детероден процес, без да представи никаква
документация. Според защитата, подс. М. е действала при условията на
абсолютна спешност и е пристъпила съм извършване на действия, насочени
към осъществяване на раждането на детето, спасила е неговия живот и
незабавно е започнала да извършва всички оперативни дейности, свързани с
премахването на матката. След изваждането на детето, живо и здраво, д-р М.
е установила, че се касае за изключително тежка патология на родилката и е
започнала дейности по кръвоспирането. Изключително тежката патология
обаче, както и обилното кръвотечение не са дали възможност на д-р М. да
овладее кръвоизлива, което е наложило повикването на началника на
отделението, който също се включил, но за съжаление изходът от раждането
бил летален. Според адв.Б. незнанието за обстоятелствата, свързани с тежката
патология не прави подсъдимата престъпник и тя не следва да носи
наказателна отговорност.
В лична защита подсъдимата М. К. М. заявява, че поддържа изцяло
заявеното от защитника и.
При предоставеното и право на последна дума подсъдимата отново
моли за потвърждаване на оправдателната присъда,заявява, че е направила
всичко, което е било в нейните възможности и не смята, че е виновна.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираните
жалби и допълненията към тях, съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от
НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за
правилно установена от първостепенния съд, следната фактическа
обстановка, без основания за корекция, относно следното:
През месец февруари 2017 г. подсъдимата М. К. М. работела в
Отделение по акушерство и гинекология към МБАЛ „Света Петка“ гр.Видин,
6
като лекар акушер-гинеколог, за която длъжност притежавала съответното
образование и квалификация. М. била с придобита специалност
Акушерство и гинекология, видно от приложени по ДП заверено ксерокопие
от диплома за завършено висше образование, издадена от Медицинска
Академия - ВМИ гр.София, както и видно от заверено ксерокопие на
диплома за призната специалност, издадена от Медицинска академия -
гр.София.
На 04.02.2017г., около 12.00 часа пострадалата М. П. Ц. от гр.Видин,
на 32 години, посетила Спешно отделение в гр. Видин, поради това, че
почувствала болки във връзка с бременността си. За Ц. бременността била
пета поред, след две извършени родилни „цезарови сечения“. Тя била
посъветвана от медицинските специалисти, че следва да роди планово,
поради предишните и раждания и две от тях с цезарови сечения, но поради
финансови затруднения не направила нищо да планира в специализирана
болница предстоящото си раждане.
Бременността на пострадалата била редовно наблюдавана -
веднъж месечно по програма „Майчино здравеопазване“ от св. д-р
Р. В. с определен вероятен термин - 10.02.2017г. За бременността на Ц. знаел
и личният и лекар св.д-р Е. Т. , както и за това, че Ц. е следвало да бъде
планово оперирана в гр.София, в специализирано АГО, тъй като плацентата и
е била с по-особено предлежание. Д-р Т. убеждавал Ц. да потърси
специализирана клиника за раждането, но тя му казала, че не може, по
финансови причини.
За планово раждане обяснения дава и подсъдимата, която е казала
на Ц. през месец януари 2017г., когато последната постъпила в болницата с
кървене и се е наложило да я гледа на ултразвук.
По време на бременността си, на 11.01.2017г. Ц. постъпила в
хоспитализация в АГО при МБАЛ „Св.Петка“ гр.Видин с оплаквания от
болки в хипогаструма и кръста и слабо болезнени контракции с усещане на
движението на плода.
Било проведено лечение, в резултат на което болковият синдром бил
овладян и контракцииите спрели, като на 23.01.2017г. Ц. била изписана
от АГО с насрочен контролен преглед на 30.01.2017г., видно от епикриза от
23.01.2017г. Пострадалата не се явила и на контролния преглед.
7
На 04.02.2017 г.,след проведен преглед в Спешното отделение, Ц.
била насочена за хоспитализация в АГО при МБАЛ“Св.Петка“
гр.Видин с основна диагноза „Спонтанно раждане при тилно предлежание“,
където била приета в 12.45 часа и прегледана от св.Ю. Н. А.. При
прегледа било установено наличието на контракции, като маточната и шийка
била изгладена, а разкритието и 2-3 см. и спукан околоплоден мехур. Според
св. А. пациентката вече имала започнала родилна дейност.
При снемането на анамнезата св. А. узнала,че родилката е с две
предишни раждания чрез цезарово сечение, което означавало за нея, че и
това е следвало да се извърши по същия начин. Тя я разпитала за фамилна
анамнеза, за придружаващи и минали заболявания, операции, но Ц. не и
съобщила за такива. Питала я за предишните и раждания, имало ли е
усложнения след операциите и тя и отговорила, че всичко е било наред и не е
имало усложнения. Св. Ю. А. пристъпила към акушерски и ехографски
преглед. При акушерския преглед установила изтичане на околоплодна
течност и пукнат околоплоден мехур. При ехографския преглед свидетелката
констатирала един жив плод с главично предлежание, като плацентата била
по предна стена, ниско разположена. При това положение Ц. веднага била
приета и настанена в болницата на легло, с назначаване на необходимите
изследвания. След проведените консултации св. А. се обадила в спешния
център и свикала екип , състоящ се от оператор гинеколог,
операционна акушерка, санитар и анестезиологичен екип -лекар и сестра.
Всичко било направено по спешност, с оглед данните за две предходни
оперативно приключили бременности на М. Ц. и поради очаквани
усложнения. Екипът бил в състав: подсъдимата М. К.-оператор, д-р Ю. А. -
асистент, д-р А. П.- анестезиолог и В. Г. - операционна акушерка. При
идването си д-р П. също разпитал родилката , а „в движение“ св. Ю. А.
уведомила д-р М. К. за спецификата на случая.
Подсъдимата, след като била уведомена за случая, на свой ред
прегледала родилката, разпитала я за състоянието и и пристъпила към
операцията. Оперативната намеса започнала на 04.02.2017 г. в 15.00 часа,
като в 15.05 часа Ц. била въведена в обща интубационна анестезия.
Подсъдимата К. пристъпила към срединна лапаротомия, като при отваряне на
коремната кухина установила, че матката е сиво-белезникава на цвят, мека
при палпация, със сраствания в долната трета,в блок и към предната коремна
8
стена. Установени били множество сраствания от предишните операции
„секцио“ при ражданията на пострадалата. Според св.А. поради тези
сраствания било толкова тясно,че подсъдимата трудно оперирала с ръце.
При разреза на матката се оказало,че се минава през плацентата , за да
се достигне до плода, което отнело повече от 5 минути. Плодът бил
изваден около 15.12 часа при отваряне на маточната стена, през плацентата.
След като извадили плода, подс.К. и св. А. го подали на операционната
акушерка и започнали да се занимават само с родилката.
След това подсъдимата започнала да отделя плацентата, която била
срастнала към мускулатурата на матката, предимно в областта на белезите
от предишните две операции,трудно отделяща се, с прилежащи фрагменти
на маточна мускулатура /миометриум/. Подсъдимата споделила на
асистиращия лекар - св. А., че плацентата не може да се извади поради
сраствания и че ще трябва да се направи тотална хистеректомия - премахване
на матката,за което разпоредила да се повика д-р С. Л.- завеждащ
отделението. Подсъдимата правела опити да спре кървенето, като клампирала
и аспирирала /според св.А. – непрекъснато/.
Поради силното кървене в областта на оперативното поле св. П.
извикал в операционната зала и д-р В. Е. – началник отдел
„Анестезиология и реанимация“, който бил дежурен в този ден. Било около
15.15 часа, когато св. Е. се присъединил към екипа и заедно със св.П.
подсигурили още един /трети/ венозен източник и един централен венозен
катетър за вливания, предвид възникналото усложнение от тежка ,
заплашваща живота на родилката кръвозагуба.
Св.Е. посъветвал подсъдимата К. да направят незабавна хемостаза -
кръвоспиране, при което същата му отвърнала, че не може да се ориентира в
операционното поле, поради срастванията и че е извикала д-р С. Л. -
началника на отделението, който всеки момент ще дойде. Ефективно
кръвоспиране било предприето от д-р С. Л. и дошлия заедно с него доктор Д.
–началник на хирургичното отделение при МБАЛ“Св.Петка“ гр. Видин.
Около 15.35 -15.40 часа, т.е. около 30минути след началото на операцията,
при присъединяването си към опериращия екип д-р С. Л. установил обилното
кървене от предната маточна стена, започнал да клампира съдовете, като
суправагинално отстранил матката, която се държала само на задната стена.
9
Св. д-р Д. след присъединяването си към екипа подпомогнал д-р Л. и двамата
продължили да клампират магистралните съдове на матката /двустранни
маточни артерии и вени/, както и допълнителните артерии, идващи от
тазовото дъно и стени,в опит да спрат обилното кървене.
В момента, в който св. Д-р С. Л. връзвал /лигирал/ лява маточна
артерия, в 16.10 часа пострадалата М. Ц. получила екстремна брадикардия и
починала.
***
Установените по-горе факти са изложени от първия съд последователно
и прецизно в хронологичната им поредност, като САС не намира никакви
основания за допълване или корекция. Фактическата обстановка е разкрита и
възпроизведена в проверяваната присъда, въз основа на значителна по обем
доказателствена съвкупност. На първо място, това са гласните
доказателствени средства: обясненията на подсъдимата, както и
свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели и показанията на
същите, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл. 281 НПК. Въз основа на извършения анализ на гласните и
писмени доказателствени средства, съставът на първоинстанционния съд
успешно е дал отговори на спорните въпроси, свързани с индивидуалното
поведение, както на подсъдимата М. К. М. спрямо пострадалата М. Ц. на
инкриминираната дата 04.02.2017 г. , така и на самата пострадала.
За установяване причината за настъпилата смърт в наказателното
производство е била назначена комплексна съдебномедицинска експертиза
/т.2 л.1-21 на ДП/. Съдът в първата инстанция е възпроизвел същественото
съдържание на това заключение и е разгледал медицинските изводи в него в
съвкупност с останалите. В това първо заключение се сочи, че пряката
медицинска причина за смъртта на М. П. Ц. е остра кръвозагубна анемия в
резултат на неефективно спиране на кървенето от матката. Като една от
фактическите причини, поставили началото на причинната верига вещите
лица са съобразили, че М. Ц. е била уведомена при посещението си в АГО на
23.01.2017г. ,че следва да се извърши планова операция, но е бездействала по
случая и не е предприела никакви действия. Експертите са отчели, че при
някои от двете предходни раждания на Ц. чрез секцио е била допусната
10
перитонизация на маточния разрез с част от пикочния мехур, а това
усложнение не е било възможно да се установи предварително /т.е. преди
спешната операция/. Установено е, че в конкретния случай се касае не само за
нископрилежаща плацента /“плацента превия“/, както е направила
предположение св.А. при свикване на медицински екип по спешност, а за
врастнала плацента /“плацента акрета“/, видно от изследвания
хисотологичен трупен материал. Експертизата е категорична, че операторите
правилно са се насочили към прекъсване на кръвния поток към матката , но
лигирането на артериите на матката не е било ефективно Експертизата
сочи,че при тези усилия и правилно проведената реанимация с
достатъчно земестване с еритроцити смъртта е настъпила поради
продължаващото кървене на матката.
Видно от заключението на вещите лица по втората допълнителна
комплексна съдебномедицинска експертиза /лист.95, том 2 на ДП/,
пострадалата М. Ц. е била с високорискова бременност. Врастналата
плацента, според вещите лица не е била диагностицирана своевременно.
Заключението е, че поради предходните две оперативни родоразрешения,
като е било задължително третото и раждане да бъде чрез планово „секцио
Цезареа“. При извършването на планово секцио ,то би се извършило
през работно време и операторите и анестезиолозите могат да разчитат на
бърза консултация и помощ от целия медицински екип на болницата . В
случая роля е изиграла и липсата на предварителна диагноза за врастване на
плацентата. Тази експертиза,като способ за проверка и събиране на
доказателства ,дава отговор на въпроса за причинната връзка .Сочи,че в пряка
причинна връзка със смъртта е липсата на хирургично кръвоспиране в
оперативното поле и това е пряк пропуск единствено на опериращия
екип.Експертизата е категорична, че не може да се твърди , че темповата
кръвозагуба, довела до смъртта на М. Ц. е резултат от нараняване на
пикочния мехур. Вещите лица са категорични в случая, че смъртният изход в
конкретния случай е можел да бъде избегнат при планово секцио, а не по
спешност. В пряка причинна връзка, според вещите лица по тази експертиза е
липсата на своевременна диагноза за срастването на плацентата и
подценяването от страна на пострадалата Ц. ,че в конкретния случай се касае
за високорискова бременност поради предстоящо трето раждане, след две
оперативни такива. Според вещите лица, трябвало е да се премине към
11
тотална цезарова хистеректомия, а от вписаното в оперативния Протокол е
видно,че е направен опит за кръвоспиране и последващо обшиване в областта
на оперативния разрез върху маточната стена. Изложено е, че не е направено
ефективно кръвоспиране от екипа и е налице забавяне в оперативната намеса,
което е пряка и непосредствена причина за смъртния изход на М. Ц..
Според третата допълнителна петчленна комплексна СМЕ,
потвърдена от вещите лица в съдебно заседание /лист 195- л..208 от том 2 на
ДП/ преценката за начина на водене на раждането на М. Ц. е било задължение
на Началника на АГО /св.Л./, а проведеното по спешност родоразрешение е
било в противоречие с утвърдената добра акушерска практика .
След като се запозна със заключенията по тези комплексни
съдебномедицински експертизи, въззивният съд допусна до повторен разпит
вещите лица д-р М. М. Г., д-р Р. Т. Х., д-р В. Л. Н., д-р В. С. И. и д-р Л. А. Д..
Целта на преразпита бе да се изяснят всички възможни неясноти и
противоречия в отговорите, дадени в трите комплексни експертни
заключения, за да се установи началото на причинно-следствения процес,
довел до настъпване на смъртта на пострадалата М. Ц.. С оглед дадените в с.з.
на 27.09.2021 година отговори на вещите лица, въззивният съдебен състав
установи, че наред с непосредствената медицинска причина за настъпване
смъртта на родилката /остра кръвозагуба поради неефективно кръвоспиране/,
в причинната верига са били налице и други фактори, предпоставили
настъпването на съставомерния резултат.
Съдът в първата инстанция е изложил същественото съдържание на
показанията на разпитаните по делото свидетели А., Д., Л., Г., Е. и П..
Цитирани са в мотивите на присъдата, показанията на св.д-р Д. който е
заявил,че решението за тотална хистеректомия е било взето от д-р С. Л. -
началника на АГО. Д-р Д. дава показания и за това,че съгласие за това се дава
при планова операция,докато когато е по спешност, както е в настоящия
случай, няма как да се иска съгласие от лицето или неговите близки .Св.д-р
Д. в показанията си изяснява,как е видял екипа да се опитва да кръвоспира
при възникналия проблем с кървенето.
12
Д-р П. също описва в показанията си,как е протекла операцията ,как е
предложил да се клампират съдовете, как е извикан по спешност д-р Л. и д-р
Д. и как кървенето е продължило. Описва в показанията си,че екипът през
цялото време се е опитвал да спре кръвта , но не е успял ,като в един
момент кръвното е паднало, пулсът се е ускорил и родилката починала.
Св. д-р Ю. А. в показанията си опровергава обстоятелството ,че
екипът е бездействал. Тя заявява :“През цялото време не е имало объркване,
изчакване и бездействие от страна на д-р К.. Ние като видяхме че не можем
да спрем кръвта , викнахме доктор Л.. Не сме бездействали. Д-р Ю. А. сочи в
показанията си и обстоятелства относно раждането на пострадалата Ц. ,като
тя и е казала след като е дошла на 04.02.2017г. :“Абе те ме пращат в София ,но
аз реших да си раждам тук“,но въпреки това не е потърсила за планово
раждане -д-р Л., а е казала на същия ,че ще ражда на друго място.
Св. д-р С. Л. описва подробно в показанията си как е пристъпил
към хващане на двете големи маточни артерии, как ги клампирал и лигирал.
Той потвърждава, че пострадалата М. Ц. му е казала преди раждането,че
не желае той да я оперира и че ще се оперира на друго място и
той е бил впоследствие изненадан да я види в болницата, след
повикването му по спешност от подсъдимата.
Софийски апелативен съд не намира съществени противоречия в
показанията на разпитаните свидетели. Налице са известни разминавания
относно фактите, но те се дължат, по мнение на настоящия въззивен състав,
на различния начален момент, в който всеки от свидетелите е възприел
случващото се. Ето защо, показанията на свидетелите Е., Д. и Л. не разкриват
различна фактическа обстановка и не се противопоставят на показанията на
свидетелите Г., А., П.. Само въз основа на тях не се доказват в цялост
обвинителните твъдения, както се сочи във въззивния протест и жалбата на
частните обвинители. Показанията на всички тези свидетели, разгледани и
обсъдени съвкупно, с отчитане на хронологията на присъединяване на всеки
един от тях и ролята му в операционния процес, очертават общата картина на
случилото се на инкриминираната дата.
Противоречие се открива между показанията на св.Л., от една страна и
показанията на св.А., /кореспондиращи с обясненията на подс.М./ – от друга
13
страна, само относно едно конкретно обстоятелство. В хода на съдебното
разглеждане в първа инстанция, при разпита на свидетелката А. и от
обясненията на подсъдимата се установява, че в операционната зала, на
нарочно място са се съхранявали комплект клампи с по-високо качество, с
които е работел единствено завеждащият отделението д-р Л. и другите лекари
не са имали достъп без негово разрешение, съответно и не са били ползвани
до пристигането му, за кръвоспиране в операцията на пострадалата Ц.. В
показанията си д-р Л. не отрича за съществуването на този комплект, но
отрича да е бил недостъпен за другите лекари по негово нареждане. Съдът
намира, че това противоречие се явява несъществено за формиране на
пълноценни изводи по фактите, доколкото се установява /вж. отговорите на
в.л.Н., л.97 от ВНОХД/, че неефективността на извършваното от медицинския
екип преди присъединяването на д-р Л. и д-р Д. не се е дължало на липса на
медицински инструментариум, а на изненадата относно медицинското
състояние на родилката /постр.Ц./, тежестта на което състояние е била
констатирана едва след родоразрешението и по време на операция по
спешност.
Видинският окръжен съд с основание е отчел и обясненията на
подсъдимата, както и се е спрял подробно на отговорите, дадени от вещото
лице д-р В.С. в съдебно заседание на 27.10.2020г. Според нея, екипът си е
помагал взаимно - всеки в него е помагал на другия и заедно са направили
всичко по техните сили и възможности. На въпроса на защитата „Кой е
следвало да вземе решение за планово „Секцио Цезареа“,вещото лице С. е
отговорила: “Лекуващия лекар ,като тези неща не се вземат от точно
определено лице ,а се вземат след обсъждане на клиничната конференция.
Вещото лице С. е отговорила и че: “Непосредствена прчина за смъртта е
остър хеморагичен шок,а би могла да се избегне, като се изпрати
родилката за родоразрешение в отделение трето ниво, където има възможност
да се реагира с адекватна неонатология и много хора. Становището на вещото
лице д-р С. е ,че родилката не е трябвало да ражда в гр.Видин или в която
и да е окръжна болница, а в „Майчин дом“-гр.София.
Първостепенният съдебен състав, след като е извършил пълноценно и
последователно излагане на относимите към обвинението факти, въз основа
на доказателствената съвкупност, формирана от доказателствените източници
приобщени от ДП и такива, приети пред първата инстанция, е достигнал до
14
правилен краен извод за невиновността на подсъдимата д-р М. К. М. по
обвинението за причиняване смъртта на пострадалата М. Ц..
Въз основа на събраните по делото доказателства САС формира
обобщен извод, че в конкретния случай е била налице сложна съвкупност от
причини и фактори, довели до настъпване на фаталния съставомерен
резултат, както следва:
1. През своята пета поред бременност, след две раждания с оперативна
намеса, пострадалата М. Ц. на 32 години вече е имала налични значими
усложнения в здравословния си статус. При предходно раждане чрез „секцио“
стената на пикочния и мехур е била перфорирана, срастнала с маточната
стена. При нея се е наблюдавало изключително рядко медицинско явление -
врастване на плацентата /“плацента акрета“/, изразяващо се в инфилтриране
на плацентарната тъкан в мускулната стена на матката. Това състояние
дефинитивно е предполагало както задължително извършване на тотална
хистеректомия, така и тежко и трудно преодолимо кървене не само от
кръвоносните съдове в коремната кухина, но и дифузно, от цялата
повърхност. Категоричното експертно мнение е в насока, че в това състояние
единствен способ на раждане и същевременно за запазване живота на
родилката е бил оперативен, чрез предварително планирана операция със
съответния екип и високотехнологично оборудване, в специализирана
гинекологична клиника.
2. По повод настъпили оплаквания по време на напреднала бременност,
пострадалата Ц. е постъпила в МБАЛ в гр.Видин, където гореописаното
състояние не е било пълноценно установено. Подсъдимата д-р К. не е била
част от лекарския екип, който е участвал в лечението на постр.Ц. по време на
този предварителен престой в болницата и не е била уведомена за състоянието
и.
Въпреки това, медицинските специалисти са предупредили
пострадалата, че бременността и е високорискова и трябва да планира
раждането си в специализирана АГ клиника. За това я уведомил самият
завеждащ АГ отделението на МБАЛ Видин – д-р Д., както и съвети в тази
насока и дали личният и лекар и наблюдаващият я гинеколог.
3. Пострадалата М. Ц. не послушала медицинските съвети, въпреки, че
15
съзнавала състоянието си. Водена от притеснения за финансовото си
състояние, тя изчакала да започне естествен родилен процес и постъпила по
спешност за неотложно започнало раждане в АГ отделението на МБАЛ
Видин. При извършвания преглед тя не съобщила на приемащия лекар – св.д-
р А., за предходните констатации на лекарите от същата болница /които,
както бе посочено по-горе, според заключенията на експертизите, са били
непълни/, нито я запознала с медицинска документация от престоя в
болницата. Съответно, д-р А. изградила впечатление и изводи за
медицинското състояние на пострадалата единствено от спешния преглед и
въз основа на своя личен професионален опит свикала по спешност
пълноценен медицински екип с водещ – подсъдимата д-р К..
4. Подсъдимата д-р К. е поела извършването на раждането по спешност-
при вече започнал родилен процес, който дефинитивно не е подлежал на
прекъсване, връщане или забавяне без опасност за живота и здравето на
родилката и плода. Тя не е била информирана за действителното медицинско
положение на родилката, нито за наличието на рядкото състояние на
„врастнала плацента“, а само „в движение“ св.д-р А. и докладвала за своите
констатации, установени чрез непосредствения преглед.
Съдът счита за съществено да се отбележи, че дори и да е съзнавала
действителното състояние на пациентката, д-р К. не е имала никаква
алтернатива. Недопустимо е било да откаже прием и провеждане на раждане
на родилката при започнал спонтанен родилен процес, доколкото със
сигурност би нарушила професионалните си задължения и с още по-висока
степен на сигурност би застрашила живота и. Не е било възможно, при
започнало раждане да организира задържане на родилния процес и превоз на
пациентката към хипотетична специализирана АГ клиника в столицата, с
многочасов преход. Касаело се е за неотложно състояние, при което за
подсъдимата, в качеството и на дежурен лекар безусловно е съществувало
задължение да приеме пациентката - независимо от наличието или липсата на
установени усложнения. Още повече, че както се установява по делото,
подсъдимата не е била информирана за такива, извън очевидните.
При създаденото безалтернативно положение, обективно, пострадалата
Ц. още с постъпването си по спешност в болницата едва след естественото
начало на раждане, се е намирала /и до голяма степен се е поставила сама/, в
16
обреченост относно изхода на оперативната намеса. Вещите лица по КСМЕ
неколкократно подчертават, че единствен начин за предотвратяване на
смъртта на родилката е било извършване на предварително планирана
операция, и то с напълно изяснена диагноза. Както отговаря в.л. доц Г. в с.з.
на 27.09.2021 г. пред въззивния съд /л.99 от въззивното дело/, след започване
на кървенето при спешната операция, достигането до масирана кръвозагуба е
било въпрос на минути, дори секунди. Всичко изложено по-горе обосновава
извод, че началото на причинно-следствения процес, довел до смъртта на
родилката е било поставено още с отказа и да се планира предварително
цезарово сечение като планова операция и със започването на родилния
процес. С оглед липсата на предварително създадена организация, още към
този момент шансовете за успешно извършване на наложителната в случая
тотална хистеректомия са били изгубени и смъртният резултат -
предпоставен.
5. Всички тези обстоятелства не са били съзнавани от подсъдимата д-р
К.. Същата е била на професионалния си пост по време на дежурство по
график, извършила и всички познати професионални действия, изродила е
здраво доносено дете и е положила всички усилия да осуети кървенето. В
момента, когато е осъзнала тежкото състояние на „врастнала плацента“ и
невъзможността си да постигне спиране на кръвотечението е поискала
спешно съдействие от завеждащия отделението и на хирург. Последните, от
своя страна, въпреки, че не са били задължени да се намират на разположение
те са реагирали в достатъчна степен бързо и са се намесили, докато
пациентката още е била жива. Съвместните усилия на целия медицински
екип в разширен състав са останали неуспешни.
Въз основа на заключенията на приетите КСМЕ, въззивната инстанция,
на свой ред, както преди това и първостепенния съд намира, че усилията на
лекарите в МБАЛ гр.Видин и в частност на подсъдимата д-р К. обективно са
били предварително обречени на неуспех. Настоящият въззивен състав счита
за безспорно установено от фактическа страна, че конкретното медицинско
състояние на пострадалата М. Ц. не е било възможно да се овладее и лекува
чрез операция по спешност, в извършването на каквато, в изпълнение на
професионалния си дълг е била ангажирана подсъдимата. Тя не е могла да
17
откаже специализирана АГ медицинска помощ, напротив – била е длъжна да
приеме родилката и и да извърши раждане, което пълноценно е сторила, но
същевременно изначално не е било по силите и да спаси живота на
пациентката. В тази житейска ситуация – постъпване на родилка със здрав
плод и нелечимо в тези условия собствено състояние, същият фатален
резултат е могъл да настъпи и при действията на всеки друг дежурен лекар
със същата специалност.
Действително, не може да се игнорират констатациите в приетите
заключения на медицинските експертизи, в насока, че самото кръвоспиране,
извършвано от подсъдимата е било неефективно, че до пристигането на св.д-р
Л. и св.д-р Д. е било загубено време за осъществяване на действия по
кръвоспиране /въпреки непрекъснатите усилия на подсъдимата, според св. А.
и обясненията на подс. М., които съдът кредитира като непротиворечиви и
достоверни/. При отчитането и на това обстоятелство, от фактическа страна
все така остава недоказано по несъмнен начин, от една страна, че подсъдимата
е съзнавала, т.е. че е имала пълноценна информация за състоянието на
родилката и от друга страна – че при условията на спонтанно раждане на
пациентка с „плацента акрета“ обективно е било възможно овладяване на
кървенето и сигурно осуетяване на смъртта на пострадалата.
Въз основа на установените факти, свързани с поведението на
подсъдимата спрямо пострадалата на инкриминираната дата 4 февруари 2017
г. и обстоятелствата относно медицинските причини за настъпване смъртта
на М. Ц. Софийският апелативен съд прие следното от правна страна:
Нормата на чл. 123, ал.1 от НК има бланкетен характер. Както
правилно и в съответствие със закона и съдебната практика е заявил
становище и първоинстанционният съд, тази норма не съдържа конкретно
правило за поведение, а съдържанието и следва да бъде запълнено с точно
определени, конкретни по своето естество императивни правни норми, които
очертават дължимото поведение на подсъдимото лице. Подсъдимата М. К. М.
е упражнявала към инкриминираната дата, лекарска професия, въз основа на
надлежно придобита професионална квалификация, която професия по
дефиниция съответства на характеристиките на правно регламентирана
дейност и е източник на повишена опасност, защото като цяло е насочена към
оценка на здравословното състояние и всяка проява на немарливо отношение
18
или незнание /непостигане на стандартите за компетентност/ може да доведе
до причиняване на вреди на пациентите, поверени на лекарските грижи,
включително и смърт.
С обвинението, на подс.М. са вменени бездействия при осъществяване
на професионалната и дейност в две насоки : че не е осъществила ефективно
кръвоспиране по време на операция, както и че е пристъпила към
суправагинална хистеректомия, вместо да реши извършване на тотална
хистеректомия, поради което е било допуснато масивното кръвотечение. Тук
следва да се отчете един порок при формулирането на обвинението относно
второто вменено престъпно бездействие: формулировката в заключителната
част на обвинителния акт е граматически и съдържателно неразбираема. Не
става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние, осъществено чрез
бездействие: „…нарушила правилото на чл.17,ал.2,т.4 от Наредба № 16 за
организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични
заведения…изразяващо се в забавяне на адекватната оперативна намеса за
вземане на решение за тотална цезарова хистеректомия, вместо
предприетата суправагинална хистеректомия, в резултат на което е
последвала темпова остра масивна кръвозагуба. Този порок в съдържанието
на обвинителния акт би могъл да накърни правото на защита на подсъдимата
и в частност да разбере в какво е обвинена, но с оправдаването на последната
следва да се счита, че правата и са защитени в максимална степен.
И двете инкриминирани деяния, осъществени чрез бездействие, са
квалифицирани от обвинението като проява на немарливо изпълнение на
професията, а не като израз на незнание.
Ето защо, съществен въпрос за разкриване причината за вмененото
престъпно професионално бездействие е дали деецът е съзнавал
обстоятелствата, въз основа на които да предприеме изискуемите и
задължителни действия в своята медицинска компетентност.
За да бъде съставомерно вмененото на подсъдимата бездействие,
представляващо немарливо изпълнение на професионална дейност, следва
същото да обуславя като пряка и непосредствена последица настъпването на
престъпния резултат. Съответно, следва да се установи по несъмнен начин за
подсъдимата, че ако е установила реалното медицинско състояние на
пациентката и е взела всички необходими мерки, отговарящи на приетите
19
съвременни стандарти за достатъчност и навременност на медицинската
помощ, съставомерният смъртен резултат не е щял да настъпи.
Въззивният съд убедено счита, че смъртта на пострадалото дете е
настъпила в резултат на сложен и динамичен причинно-следствен процес, в
който са били включени фактори /посочени по-горе в т. 1- т.5/, неосъзнавани
и непредвидими от подсъдимата.
Ако подсъдимата е била предварително информирана за всички
аспекти на здравния статус на лицето и е намерила, че не разполага с
медицински познания в областта на друга специалност, е следвало да
ангажира мнение на съответния специалист.
Въззивната инстанция в настоящия съдебен състав напълно се
солидаризира със заключението на първостепенния съд, че по делото липсват
доказателства, въз основа на които по несъмнен начин да се приеме, че
подсъдимата е съзнавала за действителното медицинско състояние на
родилката /постр.Ц./ в това число за рядкото състояние на „плацента акрета“,
за предишно срастване от срязан пикочен мехур при предходно оперативно
родоразрешение. При условие, че е влязла в оперативен процес при
спонтанно и напреднало раждане, това за подсъдимата е станало възможно
едва след израждане на плода и откриване на „оперативното поле“, за да се
установи действителното състояние и особеното медицинско състояние на
плацентата. Нещо повече – дори и по време на болничния престой на
пострадалата Ц. месец преди раждането, според вещите лица по КСМЕ, не е
била извършена пълноценна диагноза и установяване на тежкото и рядко
медицинско състояние на пациентката. Според експертизата още от
болничното лечение е следвало да се планира оперативно раждане.
Според чл. 11, ал. 3 НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретната хипотеза на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ следва деецът изобщо да не съзнава
общественоопасния характер на деянието, да не предвижда настъпването на
общественоопасните последици, но да е в състояние (да е длъжен и да е
могъл) да предвиди не само по принцип, но и в конкретния случай, че
възможният престъпен резултат ще настъпи. Въззивният съд счита, че в
конкретния случай при формирането на причинно-следствената верига е било
20
налице въздействието на редица обстоятелства, които самостоятелно са
предпоставили причинния ход на събитието. Нито един от тези привходящи
елементи подсъдимата поотделно не е могла по време на дежурството си,
нито е била длъжна да предвиди, при липса на съобщаване от страна на
пациентката, както и при липса на медицинска документация с конкретна
диагноза. Ето защо, в този случай е налице основание за изключване на
отговорността на подсъдимата за предизвикания престъпен резултат.
В обобщение, САС се солидаризира с мотивите на проверявания
окръжен съд, че липсва субективният елемент от състава на престъпление по
чл. 123, ал.1 от НК.
Съгласно чл. 14, ал.1 от НК, незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението изключва
умисъла относно това престъпление, а според ал.2 на същата норма, това се
отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост, проявена от подсъдимото
лице. Въззивният съдебен състав намира, че в конкретния случай тази норма е
приложима. Незнанието на подс.М. относно здравословното състояние на
пациентката, към чиято операция е пристъпила, не се дължи на проявена от
лекаря непредпазливост. Дори и при болничното лечение на постр.Ц. не е
била извършена констатация за „плацента акрета“. Подсъдимата е започнала
родилен и оперативен процес въз основа на данни от актуален преглед на
лицето, извършен от св.д-р А. непосредствено преди раждането, както и въз
основа на известните и данни за предходни две цезарови сечения, при което,
според заключенията на експертизите е взела правилно принципно решение
за родоразрешение чрез операция.
Наред с недоказаността на обвинението от субективна страна, налице
е недоказаност по несъмнен начин и на обвинителната теза от обективна
страна - относно обективната възможност за предотвратяване на престъпния
резултат. Не може да се установи по несъмнен и категоричен начин, че дори и
при информираност относно описаните медицински показания, подсъдимата
е имала обективната възможност да осуети ефективно кръвотечението,
възникнало от отделяне на врастналата плацента по цялата повърхност на
оперативното поле, доколкото операцията е започнала в условията на
спонтанно раждане, при неотложност на лекарската намеса.
21
По възраженията на прокурора, изразени във въззивния протест:
В протеста се изразява несъгласие със становището на първия съд, че
не е установено поведението на подсъдимата да е единствената причина за
настъпилия резултат. Изтъква се, че според заключенията на медицинските
експертизи пряката и непосредствена причина за настъпване на смъртта на
родилката /постр.Ц./ е именно кръвозагубна анемия, настъпила в резултат от
неефективното кръвоспиране по време на операцията, извършвана в екип,
водена от подс.М..
САС намира, че прокурорът принципно правилно е цитирал
медицинските причина за настъпване на смъртта. Неоснователността на тези
възражения, обаче, се дължи на това, че представителят на обвинението
съзира неефективното кръвоспиране по време на извършеното цезарово
сечение като начало на причинния процес, довел до смъртта на пациентката.
Както бе изложено по-горе, по мнение на първоинстанционния съдебен
състав, което изцяло се споделя и от въззивната инстанция, причинно-
следственият процес е иницииран от факти, които предхождат във времето
извършването на спешното оперативно раждане- неидентифицираното и
рядко медицинско състояние на бременната, за която медицинският екип не е
бил информиран, отказът на пострадалата да планира раждането в специални
условия, отговарящи на положението и, което /плановото раждане/ се е
явявало единствено решение за предотвратяване опасността от летален изход
и то не изцяло , формирането на медицински екип съгласно стандартите на
спешна операция, а не според завишените изисквания за планова операция.
Подсъдимата се е включила хронологически в края на причинно-следствената
верига, когато резултатът е бил в значителна степен предопределен.
Неефективността на кръвоспирането също се е дължала на незнанието на
подсъдимата за конкретни значими обстоятелства.
Неоснователно се явява оплакването на прокурора, че съдът в първата
инстанция се е предоверил на показанията на св. А., в дисбаланс с
показанията на останали свидетели и в частност – на св.д-р Л., св. Д-р Е. и
св.д-р Д.. Както бе изложено по-горе, САС установява, че окръжният съд е
кредитирал изцяло всички свидетелски показания, като е основал върху тях
фактическите си изводи, без да пропусне или неглижира някои от тях за
22
сметка на други. Показанията на свидетелите Л. и Д. са пълноценно
възпроизведени и обсъдени. Доводи в такава насока въззивният съд изложи
по-рано мотиви, при обсъждане на доказателствената дейност на първия съд.
Въпросът кой от двамата - св.Л. или подс.М. е взел решение за тотална
хистеректомия в действителност е намерил отговор в присъдата на ВдОС –
подсъдимата първоначално е пристъпила към суправагинална хистеректомия,
но след като е установила тежкото състояние на родилката при изваждане на
плода е разбрала, че се налага тотална хистеректомия, каквато не е
извършвала досега и е извикала завеждащия отделението д-р Л.. Последният,
при пристигането си, на свой ред е взел същото решение за тотална
хистеректомия. Налице е съвпадане на медицинското мнение на двамата
лекари, не се констатира неотстранено от съда фактическо противоречие.
Оплакванията на частните обвинители, поддържани във въззивните им
жалби са сходни и аналогични с поддържаните от прокурора, поради което
всички изложени по-горе доводи на съда дават съответния отговор и на тези
възражения.
Наличието на възможност да се направи от съда повече от един
аргументиран извод относно вината на подсъдимото лице обуславя
недопустимост на осъждането му, въз основа на предположения.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинителната теза по убедителен и несъмнен начин. Само когато всички
факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и
установени с изискуемия обем доказателства, решаващият съд може да обяви
осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на несигурност,
хипотези и предположения по отношение на обективните и субективни
признаци на престъпното деяние и относно участието на извършителя в него.
Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато
обвинението е безспорно доказано, което е гаранция за реализиране на
процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност,
изрично провъзгласена в чл. 16 от НПК. Подсъдимата подсъдимата М. К. М.
не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е предадена на съд, поради което правилно и в
23
съответствие и прилагане на материалния закон, с присъдата на ВдОС,
постановена по НОХД № 49/2020 г. е оправдана по повдигнатото и
обвинение. Ето защо, постановената спрямо нея оправдателна присъда, като
правилна и обоснована, следва да бъде потвърдена.
***
Постановяването на оправдателна присъда обуславя и произнасянето на
първоинстанционния съд по предявените и приети за съвместно разглеждане
граждански искове на Валентинова В. и К.М. В., чрез М. В. - техен законен
представител. В наказателното производство е приложима презумпция за
невиновност на обвиненото лице, в противовес на въведената обратна
презумпция в гражданскоправен аспект- че при непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. С признаването на
подсъдимата за невиновна в извършване на престъплението, при което е
причинена смърт, в конкретния случай, след продведено пълно доказване се
изключва ангажирането както на наказателната, така и на деликтната
гражданска отговорност на подс. М.М. за причинените неимуществени вреди.
По изложените съображения и като служебно съобрази липсата на
нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата,
въззивният съдебен състав, счита, че постановената от Окръжен съд Видин
присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 338, във вр.с чл. 334,
т.6 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 5 от 27.01.2021 г. постановена по
НОХД № 49/2020 г. по описа на Окръжен съд Видин.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
24
1._______________________
2._______________________
25