Р Е Ш Е Н И Е № 30
Гр. Сливен, 05.03.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на десети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ИГЛИКА ЖЕКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на прокурора ХРИСТО КУКОВ и при секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД № 17 по описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 992 по описа на Сливенски Районен съд
за 2020 година и се движи по реда на чл.226 от АПК.
С Решение № 260167/07.12.2020 год. по АНД
№ 992/2020 год. на Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К
№ 3233330 издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Н.Д.Р.-П. *** за нарушение на
чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева.
Касаторът Н.Д.Р.-П. обжалва в
срок горепосоченото решение на районния съд като в жалбата се навеждат доводи
за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния
акт. Счита, че при издаване на електронния фиш не е приспаднат толеранса от 3
км като това нарушение било особено съществено, тъй като санкцията се определяла
въз основа на приетото превишение. От данните по
делото се виждало, че патрулният автомобил следвало да се намира на км.363+622, а не както било
посочено в протокола и ЕФ км.363+500. Нямало данни с колко км/ч се е движил
автомобила. На следващо място се твърди, че по делото няма данни дали
полицейските служители са преминали обучение за работа с АТСС. В решението на
районния съд не били обсъдени възраженията на жалбоподателя. Счита, че въвеждането на ограничения на
скоростта с пътен знак извън населено място следва да се счита за такова в
населено място. Прави си искане съдът да отмени решението на районния съд и ЕФ.
В с.з. касационният жалбоподател редовно и
своевременно призован не се явява. Представлява се от адв.М.
И., който поддържа жалбата и моли съдът да отмени решението на районния съд.
Претендира направените по делото разноски.
В с.з. ответникът по касационното
обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В представено
писмено становище от юрисконсулт Б. счита жалбата за неоснователна, а решението
на районния съд за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Налице били условия атакуваното първоинстанционно
решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция след като
обсъди доводите в жалбата, изслуша становището на явилата се страна и анализира
събраните по делото доказателства намира касационната жалба за подадена в срок,
процесуално допустима, но по
същество – неоснователна.
Въз основа на събраните от първата
инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от
фактическа страна:
На 29.11.2019 год. в 11:14 часа на път І-6
км 363+500 в района на Община Твърдица в посока от гр.София към гр.Бургас при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26 за движение извън
населено място с моторно превозно средство Тойота Рав
4 с рег. № ****** било извършено административно нарушение за скорост,
установено и заснето с техническо средство № TFR1 -M № 584, като водачът на лекия автомобил управлявал
същия със скорост от 96 км/ч при разрешена 60 км/ч. Нарушението било установено
с радар № 584 в 11:14 часа. След приспадане на толеранс от 3 км и на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 3233330 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство в размер на 300 лева на собственика на МПС Н.Д.Р.-П.
за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДвП
като е прието, че същата се е движила със скорост от 93 км/ч и съответно превишението е 33 км/ч.
Към преписката са представени и приобщени
като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция протокол за
използване на автоматизирано техническо средство от 29.11.2019 год., Клип № 11149,
Протокол № 5-44-19 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, протокол за извършено обучение, както и писмо изх.№
11-00-50/11.08.2020 год. на Областно пътно управление Сливен, ведно със схема
на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път I-6 от км 363+000 до км 364+000 и два броя снимки.
За да потвърди Електронния фиш Районният
съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на
материалния закон. При отразяване на скоростта на движение на автомобила била
отчетена техническата грешка в размер на 3 км/ч. Изводът за наличие на
извършено нарушение се извеждал от събраните по делото доказателства. Обсъдени са
всички възражения на жалбоподателката за допуснати
нарушения на наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата като същите са обосновано са отхвърлени като
неоснователни. Приел е, че определената глоба съответства на степента и
характера на нарушението, поради което е правилно определена. При такива мотиви
Районният съд е потвърдил електронния фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и
категоричен начин, че на 29.11.2019 год. в 11:14 часа на път І-6 км 363+500 в
района на Община Твърдица с посока от гр.София за гр.Бургас при въведено ограничение от 60 км/ч с пътен
знак В-26 за движение извън населено място с моторно превозно средство Тойота Рав 4 с рег. № ****** било извършено административно
нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство № TFR1 -M № 584, като водачът на лекия
автомобил управлявал същия със скорост от 96 км/ч при разрешена 60 км/ч. Това
обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 - № 584, видно от представения по делото
снимков материал. Скоростта на движение на процесния
автомобил е отчетена в района на действие на пътен знак В-26 (ограничение от 60
км/ч), което налага извода за допуснато от водача административно нарушение,
изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на
превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани
стойности. В процесния случай касационният
жалбоподател е управлявал лекия си автомобил със скорост над допустимата
определена с пътния знак, а именно с 33
км/ч /след приспадане на 3 км/ч/.
В касационната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение,
както като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални
нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни
норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция.
Напълно недоказано и необосновано е
възражението относно не приспадане на толеранса от 3 км/ч. Видно от приложения
по делото клип № 11149 установената скорост, с която се е движила жалбоподателката е 96 км/ч, т.е. превишението
е 36 км/ч. В електронния фиш обаче е записано, че превишението
е 33 км/ч, т.е. приспаднати са 3 км/ч техническа грешка.
Неоснователно се явява и възражението
относно допуснати нарушения при прилагане на наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Всички възражения на
касационния жалбоподател са обсъдени от първата инстанция, към които мотиви
настоящия съд напълно се присъединява и не намира за необходимо да ги
преповтаря.
При горните изводи настоящата касационна
инстанция приема, че обжалваното решение
не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и
обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените
в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно.
Както се отбеляза по-горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното решение Районен съд гр. Сливен
е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К
№ 323330 издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Н.Д.Р.-П. за нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
По изложените съображения обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на ОД МВР
Сливен е направил искане за присъждане
на разноски по делото. С оглед изхода на
спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди Н.Д.Р.-П. да
заплати на ОД МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал. 2, предл. първо
от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260167/07.12.2020 год. на Районен съд Сливен постановено по АНД
№ 992/2020 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н.Д.Р.-П. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД
МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ