№ 1428
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100104423 по описа за 2024 година
Предмет на делото е кондикционен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства Д. Т., родена на ******* г. в
Израел, с ЛНЧ № **********, с адрес: гр.Варна, бул. „*******, чрез
пълномощника адв. Н. Г., САК е предявила срещу „АВИЛЕКС" ЕООД,
вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от Д.А.А., иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди) евро, или 39116,60
лева по фиксинга на БНБ, получена от ответника на 15.12.2022г. без
основание, с която същият се е обогатил неоснователно, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Наведени са твърдения, че според първоначална регистрация от
06.01.2022 г. и подписан дружествен договор, с който е учредено ответното
„АВИЛЕКС" ООД, съдружници в него били А.Л., с който ищцата живее на
семейни начала и г-жа Д.Ц.а, двамата с равно дялово участие от по 30
(тридесет) дяла всеки. Обща стойност на капитала към този момент е 600,00
лева, разпределени в 60 дяла, всеки на стойност от 10,00 лева. Предметът на
1
дейност на дружеството е бил фокусиран основно в покупко-продажба на
недвижими имоти, строителство, извършване на ремонтни дейности и
търговско представителство и посредничество. Предметът на дейност на
ответното дружество бил фокусиран основно в покупко-продажба на
недвижими имоти, строителство, извършване на ремонтни дейности и
търговско представителство и посредничество. Сочи се, че фактическите
действия по упражняване на дейността на дружеството са били изпълнявани
освен от съдружниците, така и от лицето което се е представило като съпруг
на г-жа Ц. - Д.А.. Твърди се, че на 15.12.2022 г., г-н Д.А. се свързал с г-н А.Л.,
като на последния било обяснено, че е от изключителна важност в рамките на
същия ден да бъде заплатена сума в размер на 20 000,00 евро по сметка на
„АВИЛЕКС' ООД. Поради това, че А.Л. не е бил на територията на страната
към тогавашния момент, се е свързал с ищцата, която да преведе сумата на
дружеството. Сочи се, че ищцата Т. е заплатила сумата в размер на 20 000,00
евро от личната си банкова сметка в „Първа инвестиционна банка" АД в полза
на ответното „АВИЛЕКС" ЕООД. Твърди се още, че сумата не е била
възстановена на г-жа Т., въпреки липсата на основание за получаването и.
Изложено е, че ответното дружество се обогатило за сметка на ищцата
получавайки сумата 20 000 евро, без да е било налице основание за това.
В исковата молба се твърди също, че ищцата Д. Т. никога не се намирала
в каквото и да било правоотношение с ответното „АВИЛЕКС" ООД.
Наведени са твърдения, че през 2023 година настъпили промени в
капитала на „АВИЛЕКС" ООД, в резултат на които се увеличил дружествения
дял на Д.Ц.а и намалял дружествения дял на А.Л.. Сочи се, че на 28.11.2023г.
Данка Ц. прехвърлила собствените си 19 580 дяла от „АВИЛЕКС" ООД на
Д.А.. На 11.03.2024г. ищцата Д. Т. и партньора и установили, че Д.Ц.а е
продала като пълномощник всички дялове на А.Л. в „АВИЛЕКС“ ООД на
Д.А..
В срока по чл.131 ГПК ответното „АВИЛЕКС" ЕООД не е подало
отговор на исковата молба.
С писмено становище от 10.02.2025г. /подадено с валиден КЕП преди
първо открито с.з./ ответното „АВИЛЕКС" ЕООД, чрез адв. Н. Г. –
пълномощник оспорва предявения иск. Сочи, че ищецът Д. Т. действително му
2
е превела сумата от 39 040лв., но тази сума е дадена съгласно сключен между
страните договор за заем от 13.12.2022г., в изпълнение на задълженията на
заемодателя. Изложено е, че съгласно чл.3.1. от заемния договор, същият е
сключен за срок от седем години. Наведен е довод, че дадената сума е именно
на основание действителен договор за заем, поради което е налице валидно
основание за превода на процесната сума, а предявения иск е неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Н. Г. поддържа предявения иск.
Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез адв.Н. Г. оспорва предявения
иск.Представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 от ГПК във
вр. с чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че на 15.12.2022 год. ищцата Т. е наредила сума
в размер на 20 000,00 евро от личната си банкова сметка с IBAN
BG55FINV******* в „Първа инвестиционна банка" АД в полза на ответното
дружество „АВИЛЕКС“ ООД, което се установява и от прието неоспорено
платежно нареждане от 15.12.2022г., като посочено основание на превода е
плащане по договор за строителство. /л.46 от делото и на л.13 от
приложеното ч.гр.д.№ 1778/2024г. на САС/
Спорен по делото е въпроса налице ли е основание за извършения от
ищцата банков превод в полза на ответното дружество, към момента на
извършването му.
По делото е приет неоспорен по реда на чл.193 от ГПК двуезичен
Договор за заем от 13.12.2022г., сключен между ищцата Д. Т., като
заемодател и ответно „АВИЛЕКС" ООД, като заемател. Съгласно уговореното
в раздел I „Предмет на договора“, чл.1, ал.1, заемодателят Д. Т. се задължил да
предаде на заемателя заем в размер на 39 040 лева за плащане по договор за
3
строителство, а заемателят „АВИЛЕКС" ООД се задължил да върне сумата в
срока и при условията на договора. Според чл.1 ал.2 от договора заемодателят
дава на заемателя сумата от 39 040лв. в брой или по банков път при сключване
на договора. В клаузата на чл.3.1. от договора за заем е уговорено, че договора
се сключва за срок от седем години, като съгласно чл.3.3 заемателят има право
да погаси заема и преди изтичане на уговорения срок. Съгласно уговореното в
раздел IV „Отговорност за неизпълнение заемодателя“, чл.4.1. в случай, че
заемателят не изплати заемодателя главницата и /или лихви по погасителния
план, същия дължи неустойка от 0,1 % на месечна база върху забавеното
плащане, изчислена пропорционално за срока на забавата. Уговорено е още
всички спорове, породени от договора или отнасящи до него да бъдат уредени
по взаимно съгласие на страните, а при невъзможност за постигане на
съгласие да бъдат отнесени до компетентния български съд. Договора за заем
е подписан от страните на всяка от трите му страници./л.76-л.77 от делото, и
на л.9-л.10 от приложеното ч.гр.д.№ 1778/2024г. на САС/
По делото не се спори, като се установява от приетия Дружествен
договор от 17.12.2021г. на „АВИЛЕКС" ООД, че съдружници в ответното
дружество, към момента на процесния банков превод били А.Л. - лицето с
което ищцата сочи, че живее на семейни начала и Д.В. Ц., с равно дялово
участие. Видно от дружествения договор ответното дружество има предмет на
дейност - покупко-продажба на недвижими имоти, строителство, извършване
на ремонтни дейности и търговско представителство и посредничество.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Съдът приема, че е сезиран с осъдителен кондикционен иск по чл. 55,
ал. 1, предл.1 ЗЗД.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл.1 ЗЗД предвид подържаните в исковата молба твърдения за дадена от
ищцата сума при начална липса на основание и последвало неоснователно
обогатяване на ответника за допустим.
По същество:
4
Доказателствената тежест по исковете за връщане на полученото без
основание се разпределя съобразно общите принципи на гражданския процес -
чл.154 ГПК. Фактическият състав на чл.55, ал.1 ЗЗД при хипотезата на
получено без основание изисква ищецът - кредитор да докаже плащането и
липсата на основание за това, а в тежест на ответника е да установи
претендираното от него основание.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда три отделни фактически състава на
неоснователното обогатяване. Според първия от тях, подлежи на връщане
даденото при начална липса на основание. Съгласно задължителните
указания по Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на ПЛЕНУМ на ВС първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието
на някакво правоотношение.
Така възникването на спорното материално право, предявено пред съда с
исковата молба, за връщане на даденото при начална липса на основание се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения
комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на
ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т.е. без да е
бил налице годен юридически факт.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че ищцата Т. е заплатила в полза на
ответното дружество процесната сума, т.е. налице са първите две материални
предпоставки.
Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо платена
или разместването на имуществени блага е без основание или евентуално на
отпаднало основание. Под основание в хипотезата на неоснователно
обогатяване се разбира правоотношението, от което произтича правото да се
иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да
се престира - това може да бъде договор, административен акт, самият закон,
водене на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание е
липсата на право за дадено лице да получи имуществена придобивка в
5
момента, когато то фактически я е получило или при отпадане с обратна сила
на съществувалото към момента на получаването на имуществената облага
основание - прекратително условие, разваляне на договор, унищожаемост.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154
ГПК, ответникът следва да установи по делото, че ищецът е престирал
основателно. В тежест на ответника е да докаже, че полученото от него
имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно
призната причина за разместването на благата, което му дава право да
задържи полученото.
В случая ответното дружество е навело довод, че процесната сума е
получена на основание валиден договор за заем, т.е. в рамките на съдебното
производство поддържа, че правното основание за разместване на
имуществени блага е именно договор за заем.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие
заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или
заместими вещи, на които става собственик като заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество.
От приетите, неоспорени по делото писмени доказателства се установява
по несъмнен начин, че страните са били обвързани от валидно сключен
договор от 15.12.2022г., съдържащ елементи на договор за заем по см. на чл.
240 и сл. ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че с един банков превод от 15.12.2022г.
ищцата е превела сумата в размер на 20 000,00 евро от личната си банкова
сметка с IBAN BG******* в „Първа инвестиционна банка" АД по сметка на
ответното дружество „АВИЛЕКС“ ООД.
Отговорността за неоснователно обогатяване е извъндоговорна и
реализирането й предпоставя липса на основание за настъпило имуществено
разместване между гражданскоправни субекти. В хипотезата на чл. 55, ал. 1
предл.1 ЗЗД предаването, съответно получаването на нещо е при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване няма основание
/причина/ за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
В случая се установи, че процесната паричната сума е била предадена от
6
ищеца и получена от ответника при наличието на правно основание – валиден
договор за заем, с предназначение плащане по договор за строителство,
поради което за ответното дружество не е възникнало задължението за
нейното връщане.
Предвид и гореизложеното и доколкото се установи, че процесната
парична сума от 20 000 евро е престирана от ищеца на ответника в изпълнение
задължение по договор за заем, то следва да се приеме, че е доказано валидно
правно основание за осъщественото разместване на блага между страните .
По изложените съображения предпочитаният иск с основание чл. 55, ал.
1, пр. първо ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1700 лв., за
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноски на л.77 от
делото.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т., родена ******* г. в Израел, с ЛНЧ №
**********, с адрес: гр.Варна, бул. „*******, чрез пълномощника адв. Н. Г.,
САК срещу „АВИЛЕКС" ЕООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Борово“, ул.“Родопски
извор“ №50, ап.21, представлявано от управителя Д.А.А., иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди) евро, с равностойност от 39
116,60 лева по фиксинга на БНБ, получена от ответника на 15.12.2022г. без
основание, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба -15.04.2023 до окончателното й изплащане, като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Т., родена на ******* г. в Израел, с ЛНЧ № **********, с
адрес: гр.Варна, бул. „*******, чрез пълномощника адв. Н. Г., САК да заплати
на „АВИЛЕКС" ЕООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к.“Борово“, ул.“Родопски извор“ №50,
ап.21, представлявано от управителя Д.А.А. сумата 1700 лв., разноски по
делото пред СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
7
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8