Р
Е Ш Е Н И Е
№ 233/29.05.2023 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Добрич, в открито съдебно заседание
на девети май, две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомир
Генов
ЧЛЕНОВЕ: Нели Каменска
Ивелина Велчева
при участието на прокурора, Радослав Бухчев, и секретаря, Веселина
Сандева, изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 178 по описа на съда за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ – София, представлявана от В.Т.И., подадена чрез М.С.Н.
– гл. експерт в Дирекция „Морска администрация“ – Бургас срещу Решение № 4/10.01.2023
г., постановено по нахд № 20223240200112/2022 г. по описа на Районен съд –
Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36/ 16.05.2022 г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което
на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева на
основание чл.200 ал.1 т.3 от Закона за водите за нарушаване на чл. 131 ал.1 от
Закона за водите.
В касационната жалба са изложени доводи за
незаконосъобразност на решението на въззивната инстанция, като постановено при нарушаване
на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Неправилно
бил определен субектът на административнонаказателната отговорност. Претендира
се и че цялото
административнонаказателно производство е опорочено, проведено при съществени
процесуални нарушения, без да е доказано извършването на деянието. Иска се отмяната
на Решение № 4/10.01.2023 г. по нахд № 112/2022 г. по описа на Районен съд –
Каварна, както и отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление.
Ответникът Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна
към Министерство на околната среда и водите не изразява становище, не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита
касационната жалба за основателна като споделя изложените в нея аргументи по
отношение допуснатото от съда нарушение на материалния закон. Пледира отмяна на
решението и на наказателното постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната
жалба е основателна.
С оспореното пред Районен съд – Добрич Наказателно
постановление (НП) № 36/ 16.05.2022 г., директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ е наложил „имуществена санкция” в
размер на 5000 лева на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, на
основание чл.200 ал.1 т.3 от Закона за водите за нарушаване на чл. 131 ал.1 от
ЗВ.
В производството по оспорване на наказателното
постановление въззивният съд е приел, че административно-наказателното
производство е проведено при спазване на процесуалните правила и че ИА“Морска
администрация“ е правилно и законосъобразно санкционирана по реда на чл.200,
ал.1, т.3 от ЗВ за нарушаване на чл.131, ал.1 от Закона за водите.
Настоящата инстанция приема, че решението е незаконосъобразно,
постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Районен съд –Каварна е приел за установено, че на 23.10.2021
г. служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) извършили
проверка в района на заседналия в скалите в близост до бреговата линия,
успоредно на сушата плавателен съд – морски кораб „***“, край местност
„Яйлата“, с. Камен бряг, общ. Каварна, обл. Добрич, на място с посочени географски
координати. Проверката била извършена от ст. експерт инж. Ферди Идриз при БДЧР
в присъствието на ***– гл. специалист в РЛ-Бургас към ИАОС, за което бил
съставен Констативен протокол № 595в с бланков № 009963 от 23.10.2021 г. (л. 21-22 от нахд № 112/2022
г.). Поводът за проверката бил контрол на състоянието на водата в района на
заседналия кораб „***“ и пробовземане. От извършената проверка на място се
констатирало извършване на дейности по разтоварване на товара на плавателния
съд – урея (карбамит). В Протокола за
изпитване № 04-0934-А от 26.10.2021 г. за 23.10.2021 г. (л.24-25 от нахд
№112/2022 г.) са описани шестте пробонабирания в съответните часове, съдържащи
се в Констативния протокол, в АУАН и в НП.
На 06.12.2021 г. в присъствие на двама свидетели, но без
присъствие на нарушителя или негов представител, бил съставен АУАН № 193 (по
бланка 000902) от инж. Ферди Февзи Идриз – ст. експерт в дирекция „Контрол“ в
БДЧР Варна, с която е отправено обвинение, че ИА „Морска администрация“ е
нарушила чл. 131, ал. 1 от Закона за водите.
Въз основа на така съставеният АУАН, директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е издал оспореното пред Районен съд-Каварна НП
№ 36/16.05.2022 г., с което изпълнителната агенция е санкционирана по реда на
чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ затова, че е допуснала замърсяване на морските води на
Черно море на посоченото място при изпомпването на втечнена урея (карбамит) от
заседналия плавателен съд „***“ и не е взела мерки за предотвратяване на замърсяването.
Деянието било констатирано при проверката на 23.10.2021 г.
Потвърждавайки като законосъобразно наказателното
постановление, районният съд е приложил неправилно материалния закон.
Касационният състав не споделя изводите на въззивния съд,
че фактическият състав на сочената за нарушена норма на чл.131, ал.1 от ЗВ и
хипотезата на санкционната разпоредба на чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ съответстват
на описаното в АУАН и в НП изпълнително деяние.
Сочената за нарушена норма на чл. 131, ал.1 от ЗВ определя,
че при аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите,
собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на замърсяване,
включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно да вземе
необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от
замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да
уведоми басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи.
Основателно е възражението на процесуалния представител на
санкционираното лице, че ИА“Морска администрация“ не е субект на задължението
по цитираната разпоредба, тъй като не е нито собственик, нито лице,
експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, който е заседналия плавателен
съд „***“.
От данните по делото е видно, че с т.2 от Заповед №
РД-08-377/26.09.2021 г., издадена от министъра на транспорта, на ИА „Морска
администрация“ е възложено да предприеме
необходимите действия за задържане на плавателния съд „***“ и товара му с оглед
обезпечаване събирането на вземането на държавата по чл.332, ал.2 във вр. с
ал.1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
С разпореждане № 134/26.09.2021 г. изпълнителният директор
на ИАМА е наредил предприемането на действия, свързани с възложеното му от
министъра на транспорта задържане на плавателния съд и товара му, но това
разпореждане не превръща изпълнителната агенция, която действа от името на
държавата в този случай, в субект на задължението по чл.131, ал.1 от Закона за
водите.
Съдът е пропуснал да констатира и втори съществен порок при
налагането на административнонаказателна санкция на ИА“Морска администрация“, а
именно, че НП е издадено в нарушение на чл.10 от ЗАНН, приложима и по отношение
на ЮЛ на основание чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.10 от ЗАНН определя, че при административните
нарушения подбудителите, помагачите и укривателите както и допустителите се
наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В
противоречие с чл.10 от ЗАНН наказващият орган е санкционирал касатора за
допустителство при липса на предвидена в санкционната разпоредба на чл.200,
ал.1, т.3 от ЗВ административно-наказателна отговорност за допустителство.
Нормата на чл. 200, ал. 1, т.3 от ЗВ определя, че се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което замърси водите, разруши леглата или
бреговете на реките в нарушение на забраните, съдържащи се в чл. 132, 134, 143
и 144 - от 5000 лв. до 15 000 лв. От хипотезата на цитираната санкционна разпоредба е видно, че субект на деянието, обявено за
наказуемо, може да бъде само прекият извършител - физическото или юридическото
лице, което замърси водите, но не и лицето, което е допуснало извършване на
деянието. Изпълнителна агенция Морска администрация“ е санкционирана затова, че
е "допуснала замърсяване и не е взела необходимите мерки за
предотвратяването му“. Такъв състав на административно нарушение липсва в чл.
200, ал. 1, т.3 от ЗВ, поради което налагането на санкция на касатора е
извършено в противоречие с основен принцип на административното наказване, а
именно принципа на законоустановеността на нарушението и наказанието, съответно
на административнонаказателната санкция,
прогласен в по чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. В случая за констатираното нарушение не е
предвидена административнонаказателна отговорност за допустителство.
Отделно от това, за да се наложи санкция по реда на чл.200,
ал.1, т.3 от ЗВ, разпоредбата изисква да е нарушена някоя от предвидените
забрани по чл. 132, 134, 143 и 144, а в НП не е посочено коя от забраните по
чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ е нарушена.
Районният съд не е констатирал, че гореописаните пороци на
наказателното постановление (във формата му, противоречието му с
материалноправните разпоредби) са съществени нарушения, тъй като ограничават
правото на защита на санкционираното лице и ако не бяха допуснати образуваното
административно наказателно производство би приключило по различен начин.
Неправилното определяне на субекта на отговорността и
несъответствието на изпълнителното деяние с хипотезата на санкционната
разпоредба са съществени пороци на издаденото наказателно постановление,
достатъчни за неговата отмяна, поради което касационният състав не следва да
обсъжда оплакванията и за недоказаност на извършеното нарушение.
След като е потвърдил незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде отменен. След отмяната на съдебното решение, спорът
следва да се реши по същество с отмяната на наказателното постановление.
Основателна е претенцията на процесуалния представител на
санкционираното лице, направено пред първоинстанционния съд, за присъждане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед нормите на чл.63д, ал.1 и ал.3 и ал.5 от ЗАНН в полза на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80
лева за първата съдебна инстанция.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 и чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд –Добрич в касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4/10.01.2023 г., постановено по нахд №
20223240200112/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36/ 16.05.2022 г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което
на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева на
основание чл.200 ал.1 т.3 от Закона за водите за нарушаване на чл. 131 ал.1 от
Закона за водите.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото пред районния съд за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: