РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Нови пазар, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100962 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с обективно съединени претенции с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 18 500 лева - главница и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, с
цена на иска 1 274,№*4 лв. – обезщетение за забава, от страна на ищеца „Левенде“ ЕООД,
с ЕИК ***, представляван от П.П.П., със седалище и адрес на управление: гр. С., съдебен
адрес гр. Д., ул. “К.“ *, срещу ответника „Еко био бри“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. П., обл. Ш.,, ул.“Л.“ №*, представлявано от Г.И.И..
В исковата молба се твърди, че на * г. страните по делото сключили договор за покупко-
продажба и в град Д. били предадени вещите, предмет на този договор. Движимите вещи
представлявали инсталация за пакетиране на готови торби /чували/ по утвърдена в договора
спецификация и подемен мотокар, марка *“ */*, производство 2005 г. с товороподемност
2000 кг. Продажната стойност на тези две вещи била 23 000 лв. с ДДС. В издадената на
02.11.2020 г. фактура №*** стойността на първата вещ била 8 333,33 лева, за втората вещ 19
166,67 лева и сума за ДДС 3 833,33 лв. Ищцовото дружество изпълнило задълженията си по
договора и с нарочен протокол от * г. предало продадените вещи на купувача. Ответното
дружество изпълнило само частично задължението си, плащайки 4500 лв. Ищцовото
дружество провело разговори с ответника и получило обещания за плащане на остатъка от
18 500 лв., но тези обещания не били изпълнени. Предвид изложеното ищцовата страна
моли, след като съдът се убеди в основателността и доказаността на претенциите, да осъди
ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 18 500 лв. - остатък по фактура
1
№***/02.11.2020 г., както и законна лихва за забава в размер на 1274,44 лева, считано от
датата на фактурата 02.11.2020 г. до 07.07.2021 г. Претендират се и разноски в
производството.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответното
дружество, чрез управителя му Г.И.И., като в законоустановения срок ответното дружество
е депозирало писмен отговор. Ответната страна твърди, че липсва валидно сключен договор.
Представеният по делото договор бил подписан от ищцовата страна, чрез лице, което не е
посоченото лице в договора и не представлява дружеството. Сумата от 4 500 лева била
платена на ищцовата страна без основание. По тази причина ответната страна счита, че
между страните няма валидно сключен договор и това прави иска неоснователен, и същият
следва да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност твърди, че е налице сключен
договор между страните, по който ответникът е платил сумата от 4 500 лв. по договора.
Признава иска до размер на главницата от 4 850 лв. Заявява, че разликата до посочената
искова сума била платена, съгласно постигнато между страните споразумение, по силата на
което ответната страна обработвала на ишлеме и пакетирала палети собственост на ищеца,
срещу прихващане на задълженията си по договора за покупко-продажба на горепосочените
вещи. Ответното дружество произвеждало и опаковало пелети. От октомври 2019 г.
преработвало слънчогледови люспи и пакетирало пелети по поръчка на ищеца. Писмен
договор за това помежду си страните не изготвили, като първоначално договореността била
постигната с бащата на управителя на ищцовото дружество, а по-късно управителят
потвърдил действията. Страните съставяли стокови разписки и товарителници,
удостоверяващи получаването на слънчогледовите люспи за преработка и пакетаж и
получаването на пакетираните пелети от доставчика и възложител, настоящ ищец. Вместо
плащане по поръчката за преработката се договорили, по предложение на ищцовото
дружество, да се прехвърли собствеността на вещите, посочени в исковата молба. Затова
бил съставен въпросният договор за покупко-продажба и посочената фактура. Както
договорът, така и приемно- предавателният протокол били подписани от бащата на
управителя на дружеството-ищец. Така отношенията между дружествата продължили до
септември 2020 г., когато представителите им се срещнали на работна среща. Съставен бил
писмен документ за състоянието на сметките между двете дружества. След направените
прихващания на насрещни задължения ответното дружество оставало да дължи на ищцовото
4850 лв. Не определили срок за заплащането на сумата и до завеждане на исковата молба
ответникът не направил плащане. Затова ответникът счита исковата претенция за заплащане
на 18500 лв. и законна лихва за забава в размер на 1274 лв. за неоснователна над признатото
задължение от 4 850 лв.
Ищцовата страна оспорва възраженията. Твърди, че договорът е подписан от лице, което
е пълномощник на представителя на дружеството и отрича заявеното обстоятелство, че
между страните има сключено споразумение за обработване на ишлеме и пакетиране на
пелети.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
2
от фактическа и правна страна следното:
Ищцовото и ответното дружество са сключили на * г. договор за покупко-продажба
/представен по делото в заверено копие/, по силата на който „Еко био бри“ ЕООД е
закупило от „Левенде“ ЕООД инсталация за пакетиране на готови торби /чували/ по
подробно описани в договора характеристики и подемен мотокар, марка *“ */*,
производство 2005 г. с товароподемност 2000 кг, за сумата от 10 000 лв. за инсталацията и
13 000 лв. за подемния мотокар, общо за сумата от 23 000 лв. В чл.4 от договора страните са
уговорили, че покупната цена ще бъде заплатена в срок до пет работни дни, считано от
предаване на вещите. На същата дата * г. е бил съставен и приемо-предавателен протокол
/представен също в заверено копие/, съгласно който продавачът е предал на купувача
вещите по договора. В договора и в приемо-предавателния протокол е вписано, че ищцовото
дружество „Левенде“ ЕООД се представлява от П.П.. На 02.11.2020 г. е издадена фактура
№*** от доставчика „Левенде“ ЕООД, в която е посочено, че цената на инсталацията е 8333,
33 лв., а на мотокара – 10 833, 34 лв., обща сума от 19 166, 67 лв., а с ДДС – 23 000 лв.
Фактурата е била осчетоводена при ищцовото дружество и включена в дневник-продажби и
справка-декларация но ЗДДС за месец ноември 2020 г., което се установява от заключението
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
На 20.05.2021 г. от страна на „Еко био бри“ ЕООД е била преведена по банков път на
„Левенде“ ЕООД сума от 3000 лв. във връзка с договора и издадената фактура, а на
04.06.2021 г. са били преведени на същото основание още 1500 лв. Във връзка с договора
при ищцовото дружество нямало друго отразяване за извършено плащане, като остатъкът от
сумата по договора, а именно от 18 500 лв. съществувал в счетоводството на ищеца като
непогасено задължение от страна на „Еко био бри“ ЕООД, които обстоятелства също се
установяват от заключението на експертизата.
Установено е по делото, че представител на дружеството – ищец е П.П.П.. Същият, с
пълномощно, с нотариално заверен подпис, рег. №*/* г. и рег. №*/* г. за съдържание на
нотариус * с район на действие РС Д., е упълномощил лицето М.Н.К. с множество права,
между които и такива от негово име да води преговори, сключва, изменя и прекратява
договори, както и да преупълномощава трети лица с дадените й права. От своя страна
М.Н.К., с пълномощно с нотариално заверен подпис рег. №*/* г. и за съдържание рег. №*/*
г. на нотариус * с район на действие РС Д., е преупълномощила П.В.П. със същите
предоставени й права. Сключеният договор на * г. бил подписан именно от П.В.П..
Страните по делото имали отношения не само във връзка с горепосочения договор, но и
по повод други облигационни съглашения, което е видно от представените 2 листа /копия/с
изписани цифри, сметки, имена на лица и на двете дружества по делото, които листи носят
подписи на лица. Доказателство за предишните отношения между страните са и
представените от ответната страна стокови разписки, издадени в периода месец ноември –
декември 2019 г.; представените документи за извозване на суровини, издадени в периода
месец ноември 2019 г. – месец март 2020 г.; както и представените товарителница и пътни
разписки от месец ноември 2019 г. От тях се установява, че в тези периоди на ищцовото
3
дружество са били извършвани доставки на слънчоглед-люспа от дружество „Меджик
Флейм“ – ЕООД; че ищцовото дружество е доставяло на ответното слънчогледова шльопа
през ноември 2019 г., както и, че ответното дружество е доставяло на ищцовото пелети от
слънчогледова шльопа през ноември и декември 2019 г.
Горепосочените факти съдът приема за установени с категоричност по делото от всички
гореизброени писмени доказателства, от заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, както и от отговорите на поставените въпроси към представителя на
ищцовата страна на основание чл.176 от ГПК и обясненията на представителя на ответната
страна. На базата на така посочените доказателства съдът счита, че се налагат следните
правни изводи: Безспорно страните по делото са сключили договор за покупко-продажба на
инсталация за пакетиране и подемен мотокар на стойност 23 000 лв. и са обвързани в
облигационно отношение. Съдът счита възражението на ответната страна за липсата на
валидно сключен договор за неоснователно. Без съмнение договорът е сключен в писмена
форма и е подписан от представителя на ответната страна, както и от П.В.П., за който по
делото се установи, че е баща на ответника, който е бил надлежен пълномощник /в случая
по преупълномощаване/ на представителя на ищцовото дружество. Действително в договора
не е изрично посочено, че П.П. /както е записан в договора/ действа по преупълномощаване,
но тази липса не представлява опорочаване волята на страните, което да води до
недействителност на договора. Установено е, че пълномощникът П.В.П., към датата на
сключването на договора е разполагал с представителната власт да го сключи от името на
дружеството. Но дори и в случая да се приеме, че П.В.П. е действал без представителна
власт, то се установява по делото, че представителят на дружеството П.П.П. не се е
противопоставил на това, след узнаването за договора, поради което съгласно чл.301 от ТЗ
следва да се счита, че той е потвърдил действията на своя баща.
Също така с категоричност е доказано по делото, че вещите, предмет на договора са
предадени на ответното дружество, както и, че ответното дружество е заплатило на ищеца
сумата от 4500 лв. на основание сключения договор. Няма данни остатъкът от сумата – от
18 500 лв. да е платена на ищеца. Възражението на ответната страна за погасяване на това
задължение чрез прихващане с насрещни задължения на ищеца към ответника, съдът счита
за недоказано безспорно и по тази причина неоснователно. Безспорно е по делото, че
страните имат и други договорни отношения, но липсват категорични доказателства, че
задължението на ответната страна по договора за продажба е било погасено чрез
прихващане с насрещно задължение на ищеца за заплащане на пелети. Твърдяният от
ответното дружество факт, че ищецът има задължение за заплащане на сума за обработване
и пакетиране на пелети не се доказва от посочените доказателства, а дори и такова в
действителност да съществува, не се установява на каква стойност е това задължение.
Вероятно представените листи с ръкописно изписани суми и сметки касаят договорните
отношения между страните, но от тях не може да се направи категоричният извод, че са във
връзка с настоящия договор за покупко-продажба, още повече, че доказват насрещно
задължение на ищеца, с което задължението на ответника за заплащане на продажна цена е
4
погасено. За погасяването на насрещни задължения с прихващане е необходимо насрещните
задължения да са изискуеми и ликвидни, т.е. двете да са установени по основание и размер
и с настъпил падеж. В случая липсват категорични доказателства за подобно задължение на
ищеца към ответника. Предвид това съдът счита, че възражението на ответната страна за
недължимост, поради прихващане, е неоснователно.
Съдът счита, че ищцовата претенция се явява основателна и доказана и намира, че като
такава следва да се уважи. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцовото сумата от 18 500 лв., дължима по договор за покупко-продажба от *г.
По претенцията с правно основание по чл.86 от ЗЗД се установява следното: Без
съмнение ответната страна е изпаднала в забава за плащане на задължението по договора в
размер на 18 500 лв. Ищецът претендира обезщетението за забава, считано от датата на
издаване на фактурата за паричната сума до датата на подаването на исковата молба, т.е. от
02.11.2020 г. до 07.07.2022 г. в размер на 1274, 44 лв. В сключения договор, обаче /чл.4 от
договора/ страните са уговорили, че цената ще бъде платена в срок до 5 работни дни от
предаването на вещите. Вещите са били предадени на * г. и следващите пет работни дни са
до 06.11.2020 г. Следователно ответното дружество е изпаднало в забава, считано от
07.11.2020 г. За периода от 07.11.2020 г. до 07.07.2022 г. обезщетението за забава, изчислено
посредством ел.калкулатор в размер на законната лихва възлиза на сумата от 1248, 75 лв. В
този размер претенцията за обезщетение за забава е основателна и доказана и следва да се
уважи, а в останалата част до пълния размер от 1274, 44 лв., а именно за сумата от 25, 69 лв.
При този изход на делото ответната страна дължи на ищцовата всички направени по
делото разноски, съразмерно уважената част от исковата молба. Така от направените
разноски общо от 2190, 98 лв. ответното дружество дължи съразмерно уважената част от
исковата молба разноски от 2147, 16 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕКО БИО БРИ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.
П., обл. Ш.,, ул.“Л.“ №*, представлявано от Г.И.И. ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЕВЕНДЕ“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., , район И., бул. „М.“, №*,
представляван от П.П.П. сумата от 18 500 лв. (осемнадесет хиляди и петстотин лева),
съставляваща неизпълнено задължение по договор за покупко-продажба от * г., както и
сумата 1248, 75 лв., (хиляда двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки),
съставляваща обезщетение за забава за заплащане на договорно задължение в за периода от
07.11.2020 г. до 07.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД от страна на
„ЛЕВЕНДЕ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., , район И., бул.
„М.“, №*, представляван от П.П.П. против „ЕКО БИО БРИ“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. П., обл. Ш.,, ул.“Л.“ №*, представлявано от Г.И.И., в
5
останалата му част до пълния му размер от 1274, 44 лв., а именно за сумата от 25, 69 лв.,
съставляваща обезщетение за забава за заплащане на договорно задължение.
ОСЪЖДА „ЕКО БИО БРИ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.
П., обл. Ш.,, ул.“Л.“ №*, представлявано от Г.И.И. ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЕВЕНДЕ“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., , район И., бул. „М.“, №*,
представляван от П.П.П. направени по делото разноски от 2147, 16 лв. (две хиляди сто
четиридесет и седем лева и шестнадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6