Решение по дело №268/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 7

гр. Видин, 13.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

деветнадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

268

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215,ал.1, вр. с чл.225а,ал.1, вр. с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на В.А.Р. *** против Заповед № РД-02-372/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „двуетажна масивна жилищна сграда“, находящ се в УПИ IV1227 в кв.93 по плана на с.Арчар, с административен адрес: с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 46 от и за сметка на В.А.Р. - собственик, възложител и извършител на строежа.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована. Твърди се, че въпросната ограда всъщност е построена преди поне 30 години и винаги си е била в този вид, както и че са налице предпоставките обектът да бъде приет за търпим строеж.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Димово, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да не я уважава.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е основателна по следните съображения :

Доказателствата от административната преписка установяват, че жалбоподателят В.Р. се легитимира, като съсобственик на УПИ № IV1227 в кв.93 по плана на с.Арчар, обл.Видин, в качеството си на наследник на Асен Р. ***.

Настоящото административно производство е по повод сигнал от ДНСК за извършване на проверка на конкретни имоти в община Димово.

Във връзка с горното е извършена проверка на място в с.Арчар, общ.Димово, на адрес - ул. „Дунав“ № 46, както и по документи от страна на служители на Община - Димово, като резултатите от проверката са отразени в констативен акт № 5 / 19.07.2019г. Установено е, че В.Р. е изградил двуетажна масивна жилищна сграда в съсобствен имот, без да има строителни книжа за това, а именно без одобрени инвестиционни проекти и без влязло в сила разрешение за строеж.

Видно от констативния акт работната група е установила, че имотът е бил собственост на Асен Р. ***, съгласно разписния лист към регулационния план на с.Арчар, одобрен със заповед № 398 / 23.12.1988г., а жалбоподателят В.Р. е един от неговите наследници, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници. Установено е при проверката, че строежът е изцяло завършен и представлява „двуетажна масивна жилищна сграда“, с размери 8,50м/ 7,60м и височина 6,20м. със застроена площ от 65 кв.м. Прието е също така и че строежът е годен за ползване и е поддържан в добро техническо състояние. При проверката не е изследван периода на изграждане на строежа. По време на проверката не са навеждани твърдения за несъответствие на строежа с предвижданията на ПУП.

Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя, който е посочен и като възложител на строежа. За строежа не са установени налични строителни книжа и разрешение на строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 26.07.2019г. В посочения в констативния акт срок от същия не са постъпили възражения. В констативния акт не се посочва, че строежът не съответства на предвижданията на ПУП.

Въз основа на констативния акт от Кмета на община Димово е издадена обжалваната заповед, с която, като е приел, че така изградената масивна жилищна сграда, представлява строеж пета категория, построен в нарушение на предвижданията на ПУП – няма необходимите отстояния от вътрешната имотна граница със съседен УПИ, поради което и на основание чл.225а от ЗУТ е наредено за бъде премахната от и за сметка на жалбоподателя, като съсобственик, извършител и възложител на строежа.

За построяването на сградата няма строителни книжа, включително и разрешение за строеж или одобрени проекти.

Макар да не са събирани доказателства за периода на изграждане на процесната „двуетажна масивна жилищна сграда“ с обжалваната заповед е прието, че за строежа са неприложими разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В заповедта се посочва и допълнително основание за незаконност на строежа, поради това, че е построен в нарушение на предвижданията на ПУП – няма необходимите отстояния от вътрешната имотна граница с УПИ V 1225/1226. Последното основание за незаконност на строежа е посочено само в заповедта, но не и преди това. В хода на производството пред административния орган, като установени нарушения са посочени само липсата на одобрени инвестиционни проекти и влязло в сила разрешение за строеж.

По делото е представено удостоверение за търпимост № 13 / 06.08.2019г. на въпросната „двуетажна масивна жилищна сграда“, находяща се в УПИ IV1227 в кв.93 по плана на с.Арчар, с което е удостоверено, че въпросният строеж е търпим. В същото удостоверение е посочено, че към 2000г., строежът е бил въведен в експлоатация.

В съдебното производство са разпитани свидетели – съседи на имота, според които сградата е построена преди повече от 20 години, като е строена на етапи. Те заявяват, че са се разбрали с жалбоподателя и не възразяват за това, че сградата е построена в близост до границата с техния имот.

Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно – техническата експертиза и след оглед на място, грубият строеж е изпълнен преди повече от 20 години. За строежа ѝ са използвани материали, които са с давност повече от 20 години, тя е строена със стари единични плътни тухли, каквито не се използват сега. Довършителни СМР, а именно алуминиева и ПВЦ дограма, са изпълнени по – скоро – последните 10 – 15 години. Според вещото лице сградата е строена след 1988г., но е била завършена преди 2001г.

При извършените проверки на място е установено, че сградата съществува и не е премахната от Р., за което е представен и снимков материал.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Заповедта е издадена от компетентен орган - Кмета на Община Димово, с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.

Същата обаче е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон.

Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2 или на части от тях. Съгласно ал.2 на същия текст заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223,ал.2 от ЗУТ, а именно служителите за контрол на строителството за всяка община.

При провеждането на административното производство съдът намира, че са допуснати и други съществени процесуални нарушения. Действително констативният акт е връчен на жалбоподателя и той не е депозирал възражение по него, с което е спазена изискването на чл.225а,ал.2 ЗУТ, но административното производство е проведено в нарушение на чл.36,ал.1 АПК, като административният орган не е провел обективно и пълно разследване по случая.

Установено е от фактите по делото, че жалбоподателят е съсобственик на имота, в който е изграден строеж „двуетажна масивна жилищна сграда“, находяща се в УПИ IV1227 в кв.93 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 46. В мотивите на процесната заповед е отбелязано, че така описаният строеж е построен в нарушение на предвижданията на ПУП – няма необходимите отстояния от вътрешната имотна граница с УПИ V 1225/1226, поради което за строежа са неприложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В същото време в производството пред административния орган не се твърди, че няма необходимите отстояния от вътрешната имотна граница със съседен имот, респ. не е съобразен с предвижданията на ПУП, а като установени нарушения са посочени изграждането на строежа без наличието на одобрени инвестиционни проекти и без влязло разрешение за строеж, като нарушената разпоредба е чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.

В обжалваната заповед е посочено същото правно основание за незаконност на строежа – чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, макар и да е посочено друго различно фактическо основание – липса на необходимото отстояние от вътрешната имотна граница със съседен имот.

В представеното удостоверение за търпимост № 13 от 06.08.2019г. на главния архитект на Община Димово, издаден на основание § 127, ал.1 от ЗР на ЗУТ, е описан имот: „двуетажна масивна сграда със ЗП 68 кв.м.“, разположена в УПИ IV1227 в кв.93 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 46.

Прието е от административния орган, че строежът - предмет на заповедта, е незаконен, но словесното описание за незаконността на строежа – липса на необходимите отстояния от вътрешната имотна граница със съседен имот, не съответства на посоченото правно основание за незаконност – чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ – липсата на инвестиционни проекти и / или разрешение за строеж. Макар и в административното производство да са навеждани доводи за изграждането на процесният строеж без наличието на строителни книжа, последното не е посочено като основание за незаконност на строежа в обжалваната заповед. Там е посочено друго основание, а именно недостатъчното отстояние на строежа от вътрешната имотна граница със съседен имот, което обаче основание не е навеждано в производството пред административния орган.

В случая не става ясно строежът дали е деклариран или заявен за узаконяване по реда и в сроковете по § 127 и §.184 от ПЗР на ЗУТ, от административния орган не е изследвано налице ли са основания за прилагане на §.127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ по отношение на цялата сграда, или отделни нейни части, тъй като безспорно става ясно, че е въпросната постройка е изградена преди 2000г., когато е била вече въведена в експлоатация, видно от приложеното удостоверение за търпимост № 13 / 06.08.2019г.. Видно от доказателствата по делото е, че административният орган не е изследвал изобщо периода на построяване на сградата, отново във връзка с евентуалната ѝ търпимост. Що се касае до липсата на отстояния до съседен имот, то това обстоятелство е посочено едва в обжалваната заповед, като не е изследвано при извършената проверка, такива твърдения не са навеждани и не е дадена възможност на жалбоподателя, в качеството си на възложител и извършител на строежа, да ангажира доказателства във връзка с това твърдение.

В подкрепа на това становище на съда е и представеното удостоверение за търпимост на главния архитект, по отношение на процесната двуетажна масивна жилищна сграда. Според съда не е изследвано обстоятелството дали строежът е търпим. Съгласно §.127,ал.1 от ЗУТ и §.16,ал.1 ЗУТ удостоверение за търпимост се издава за извършване на прехвърлителна сделка, но административният орган е длъжен да изследва в производството по чл.225а от ЗУТ, тези обстоятелства. От жалбоподателя не е декларирана годината на изграждане на строежа, но административният орган не им е указал необходимостта за това. Нещо повече, видно от самото удостоверение за търпимост, такава декларация, вероятно съществува, тъй като е описана, като приложена в производството по издаването на удостоверението. Задължението на административния орган да установи времето на изграждане на строежа е видно и от разпоредбата на §.127,ал.9 ЗУТ, съобразно която времето на изграждане на строежа се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК.

Като не е провел обективно и пълно изследване относно всички релевантни за случая обстоятелства административният орган е постановил акт в нарушение на чл.34, чл.35, чл.36 от АПК и §.127 от ПЗР на ЗУТ .

Според разпоредбата на чл.59,ал.2,т.4 от АПК, приложим и в производството по чл.225а от ЗУТ, административният акт съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. При това положение се оказва, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, а точното установяване на фактите и обстоятелствата по административната преписка и посочването им в административния акт е гаранция за реализиране на правото на защита на адресата на акта.

Излагането на такива обстоятелства е задължение на органа по чл.146,т.3 и 4 от АПК, нарушението на което води до незаконосъобразност на издаденият индивидуален административен акт. Описаните по – горе противоречия и несъобразяването на заповедта с всички съществуващи факти и обстоятелства, касаещи въпросният строеж, към момента на издаването и, водят до незаконосъобразност на същата и съответно обуславят отмяната и.

Обжалваната заповед е издадена и в нарушение на чл.170,ал.1 от АПК, тъй като административният орган не е установил фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на административния акт. Напротив доказа се, че обжалваната заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменена.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за установяване незаконосъобразността на обжалваната заповед, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните. С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват основателни.

Оказва се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неспазване на процесуалните правила, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена.

На основание чл. 173,ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Кмета на Община Димово за провеждане на обективно и пълно изследване на всички релевантни за случая обстоятелства съобразно указанията -по-горе.

С оглед изхода на спора и поисканите от ответника разноски, на основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 350 лева, от които Д.Т. – 10 лева, 100 лева – възнаграждение на вещо лице, както и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                       Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-02-372/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „двуетажна масивна жилищна сграда“, находящ се в УПИ IV1227 в кв.93 по плана на с.Арчар, с административен адрес: с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 46 от и за сметка на В.А.Р. - собственик, възложител и извършител на строежа.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Димово за ново произнасяне, като се съобразят указанията в обстоятелствената част на решението по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Димово, обл.Видин да заплати на В.А.Р. разноски за производството в общ размер от 350 /триста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :