Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 33/12.11.2015
г., постановена по НОХД № 48/2015 г. по описа на РС – С.,
първи състав, подсъдимият П.Н.М. е признат за виновен по повдигнатото по му
обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на
05.09.2011 г. около 22.00 часа в с. В. Т., мах. „Л.“, обл. С., причинил на Н.Т.М.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четири ребра вдясно, което
е довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок по-голям от 30
дни, като на осн. Чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен
срок от три години. Предявеният от Н.Т.М. граждански иск против подсъдимия за
причинените от престъплението неимуществени вреди е уважен за сумата от 4 000
лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лв.
По жалба на подсъдимия с
решение от 18.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 92/2016 г. по описа на С.О.С първоинстанционната
присъда е отменена изцяло поради наличие на съществено процесуално нарушение –
незаконен състав и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния
съд.
С Определение № 41/19.04.2016
г., постановено по ЧНД № 364/2016 г. по описа на ВКС е променена местната
подсъдност и делото е изпратено за разглеждане в РС – К..
С Присъда № 59/05.04.2018 г.,
постановена по НОХД № 142/2016 г. по описа на РС – К., подсъдимият П.Н.М. е
признат за невиновен по повдигнатото по му обвинение за престъпление по чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Предявеният от Н.Т.М. граждански иск против
подсъдимия за причинените от престъплението неимуществени вреди за сумата от 12
000 лв. е отхвърлен.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу са Присъда № 59/05.04.2018 г., постановена по НОХД № 142/2016 г. по
описа на РС – К., подадени въззивен протест и жалба от частния обвинител и
граждански ищец Н.Т.М..
С протеста се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. С допълнението към протеста,
депозирано по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, оплакванията са развити с доводи за
пороци при доказателствения анализ. Твърди се, че неправилно не са кредитирани
показанията на св. Л.. Не е отчетен изминалия период от време между деянието и
разпита му в съдебно заседание. Липсва анализ на показанията на свидетеля,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК. Не е отчетено, че гласните
доказателства, изводими от показанията му намират опора в останалите
доказателствени източници. Не са анализирани показанията на пострадалата М. и
установеното чрез фоноскопска експертиза съдържание на проведения с дежурния
координатор при център „112“ разговор. Посочените недостатъци на аналитичната
дейност са довели до постановяване на необоснован съдебен акт. Въз основа на
изложеното е отправено искане за постановяване на нова присъда и осъждане на
подсъдимия.
В жалбата на частния обвинител
и граждански ищец Н.М., депозирана чрез повереника ѝ адв. З.Л., се правят
оплаквания, че Присъда № 59/05.04.2018 г. на РС – К. е неправилна, незаконосъобразна,
необоснована и постановена при игнориране на част събраните доказателства. От
гласните доказателства и заключението на приетите по делото експертизи следва
извод за виновността на подсъдимия. Навежда се, че още в деня на инцидента
постр. М. е посочила подс. М. като извършител на побоя. Във внезапното му
заминаване за гр. С. след деянието и извадено медицинско свидетелство на другия
ден, защитата съзира стремеж към прикриване на следи от престъплението. Счита,
че констатираните наранявания по тялото на подсъдимия са следствие от
прескачане на телената ограда в имота на М., а не на предендирания от него
побой. В допълнение към жалбата, депозирано по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, след
подробен доказателствен анализ се прави извод за виновността на подсъдимия. По
изложените съображения е отправено искане за осъдителна присъда и уважаване на
предявения граждански иск или алтернативно за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа протеста и допълнението към него. Развива доводи, че от събраните
доказателства, включително и пред настоящата инстанция, може да бъде направен
сигурен извод относно виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Обстоятелството,
че подс. М. е бил предизвикан от пострадалата би следвало да бъде отчетено на
плоскостта на индивидуализация на наказанието, но не влияе на съставомерността
на деянието.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец Н.М. поддържа жалбата и допълнението към нея.
Предлага доказателствен анализ, въз основа на който прави извод за виновността
на подсъдимия. Пледира, че изминалия период от време от извършване на деянието
следва да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство, но и да
бъде ценен наред с отегчаващите такива – нанесен побой на жена в напреднала
възраст, носещ риск от по-тежки последици за живота ѝ. Моли за уважаване
в пълен размер на предявения граждански иск.
Частната обвинителка и гражданска
ищца Н.М. поддържа изложеното от повереника адв. Л..
Защитникът на подсъдимия адв. Б.
излага, че в досъдебното производство допуснато съществено процесуално
нарушение, като не е допуснат искания от защитата и подсъдимия оглед на
местопрестъплението. Намира, че това обуславя връщане на делото в досъдебна
фаза. Счита, че е невъзможно деянието да бъде осъществено чрез прескачане на
оградата между имота на подсъдимия и пострадалата Н.М., тъй като височината на
телената мрежа е два метра. Разпитаният полицейски служител не е установил
следи от прескачане или нарушена цялост на оградата. Ако е имало такива,
подсъдимата е имала възможност да ги покаже на полицейските служители. От
разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че уврежданията на
пострадалата е възможно да бъдат получени от падане по стълби, каквито има в
имота ѝ. На следващо място, от показанията на свид. Г. се установява, че
няколко дни след инцидента пострадалата се е движела с раница, което поставя
под съмнение дали действително е получила инкриминираните телесни увреждания. Счита,
че всички свидетелски показания, с изключение на тези на свид. Л., сочат, че е
невъзможно да бъде нанесен побой на пострадалата по твърдения от нея начин. Липсват
доказателства инкриминираното деяние да е осъществено от обективна и субективна
страна. Въз основа на изложеното пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият П.Н.М. поддържа
изложеното от защитника му. В последната си дума моли да бъде оправдан, тъй
като не се смята за виновен.
Софийският окръжен съд, след
като обсъди доводите в жалбата и протеста и техните допълнение‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
същите са основателни и присъдата следва да бъде отменена.
При проведеното по н.о.х.д. № 142/2016
г. съдебно следствие и при постановяване на присъда № 59 от 05.04.2018 г., РС -
К. е дерогирал императивните норми на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 18, чл.
105, ал. 2 и чл. 281 от НПК, предписващи вземане на необходимите мерки за
осигуряване разкриването на истината в наказателния процес, и задължаващи го да
изследва обективно, всестранно и пълно релевантните по делото факти, въз основа
на доказателствени средства, събрани и проверени при условията и по реда, предвидени
в кодекса, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, възпрепядствало
формиране на безпристрастна убеденост и довело до ограничаване правата на
страните в наказателното производство.
Негодни гласни доказателствени
средства, събрани и проверени от некомпетентен орган - съд в незаконен състав,
по н.о.х.д. 48/2015 г. по описа на РС - С., са инкорпорирани чрез приложението
на предвидената в чл. 281 от НПК процедура на конституираните в качеството на свидетели
Н.М., И.Р., Г.Г., М.И., Л.Ц., Т.М., А. Л., Г.Н., С. Г. и С. Т., като те са
послужили при постановяване на присъдата.
За да се разкрие обективната
истина и да се обяви законосъобразен и обоснован акт, съдът е длъжен да приобщи
по предвидения в НПК ред, всички доказателства, нужни за изясняване на фактите
по обвинението.
Безспорно положение в
доктрината и в съдебната практика е, че свидетелските показания са валидни, ако
са дадени устно и непосредствено пред съда, разглеждащ наказателното дело и решаващ
въпросите - извършено ли е инкриминираното деяние и правната му квалификация,
автор ли е подсъдимото лице на описаното в обвинителния акт престъпление, каква е неговата вина и
наказанието, с което следва да бъде санкциониран. По този начин той основава
решението си върху доказателствен материал, който е събрал и проверил лично в съдебната
фаза на процеса. Възможни са изключения от принципите на чл. 18 и чл. 19 от НПК, като в хипотезите, визирани в чл. 281, ал. 1 - ал. 10 от НПК и при лимитираните
в нормата предпоставки, дадените в хода на досъдебното производство или пред
друг състав на съда, негови показания се прочитат. Недопустимо е обаче използването на гласни доказателствени
средства, събрани от незаконен състав на съда. Те са лишени от процесуална
стойност, поради което не подлежат на инкорпориране към материалите по делото и
не могат да служат за доказателствена основа на постановената присъда.
Очертаната в чл. 281 от НПК процедура е приложима само и единствено по
отношение на свидетелски показания, депозирани съгласно чл. 105, ал. 2 от НПК -
при условията и по реда, предвидени в кодекса, което сочи на необходимост от
ангажиран компетентен орган на досъдебното и съдебно разследване в процесуалната
и доказателствена дейност, и на проведен в съответствие с изискванията разпит
на посочените участници в наказателното производство, което първостепенният съд
е пренебрегнал (вж. Решение № 62 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 30/2014 г.,
III н. о. и Решение № 240 от 31.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 666/2012 г., II н.
о., НК).
На следващо място, остава
неясен критерият, по който първоинстанционният съд е приобщил само показанията
на част от свидетелите, дадени по н.о.х.д. 48/2015 г. по описа на РС – С., без
да приобщи тези от досъдебна фаза.
Предвид разпоредбата на чл.
335, ал. 2 и 3 НПК въззивният съд разполага с правомощието да отстрани
допуснатите съществени процесуални нарушения и реши делото по същество като на
основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК отмени обжалваната и протестирана присъда
и постанови нова, с която осъди подсъдимия П.М..
От фактическа страна:
Пострадалата свидетелка Н.М. и подсъдимият П. M. притежават в съседство вилни къщи с дворни места,
находящи се в с. В. Т., махала „Л.”, общ. С., обл. С..
Oтношенията между двамата били трайно влошени.
Голям принос за това имала свид. М., която след употреба
на алкохол отправяла провокативни реплики към подсъдимия, както и към други
съседи.
С Присъда № 9 от 06.06.2012 г., постановена по н.ч.х.д. №
195/2011 г„ по описа на РС-С., изменена в частта относно размера на наказанието
с решение от 07.01.2013 г., постановено
по в.н.о.х.д. № 488/2012 г. по описа на СОС, св. М. е призната за виновна в
това, че на 04.09.2011г. в с. В. Т., община С., С. област местността „Л.“ на
ул. „.” казала на П.М. - „педераст”, „говедо“, „мръсник“, „долна гнусна твар”,
„престъпник”, „ще ти еба майката”.
На следващия ден, 05.09.2011г„ привечер, свидетелите
съпрузи Х. С. Р. (починал на 24.06.2013 г.) и И.С.Р. били на гости в двора на
свидетелката М., като се уговаряли за предстоящо пътуване на следващия ден.
Останали там около час, като и тримата употребили алкохол. След това, около 21.30
часа, М., с фенерче, изпратила гостите си до улицата, минавайки покрай двора на
съседа си - подсъдимия М.. На връщане М. минала по същия път, по който дошла,
покрай имота на подсъдимия. В това време подс. М., съпругата му Е. М. и
свидетелят Г.А.Г. били на терасата на къщата на подсъдимия. Когато преминавала
покрай тях, свидетелката М., която била в състояние на алкохолно опиване - лека
степен, сметнала, че тримата я обсъждат, поради което започнала да обижда
свидетеля Г.. Вследствие на това последният си тръгнал от дома на семейство М.
и се прибрал в своя, който са намирал в близост.
Малко след това, около 22 часа, св. М. влязла в двора на
вилата си. Изкачила стълбите към терасата и когато стигнала до площадката пред
антрето, канейки се да влезе вътре в къщата, чула шум. Обърнала се и видяла
подсъдимия М. зад гърба ѝ. Той хванал постр. М. за ръцете, повалил я на
земята и започнал да ѝ нанася удари с крака по тялото – в областта на
бъбреците и слабините, като продължавал да държи ръцете ѝ. Впоследствие
пуснал ръцете ѝ и хванал пострадалата за косата. Тя започнала да вика и попитала
подсъдимия М. защо я бие. Той не ѝ отговорил. В този момент покрай къщата
на пострадалата М. преминавал свид. А. Л., който живеел в близост и търсел
кучето си. Той чул виковете на свид. Н.М. и извикал. След като чул гласа му,
подс. П.М. спрял да нанася удари на постр. Н.М., побягнал от площадката пред
антрето и се насочил към високата около 1.5 метра телена ограда, която
разделяла имота на постр. М. от неговия, прескочил я и по този начин влязъл в
имота си. Свидетелят Л. продължил да търси кучето си и не отишъл при
пострадалата, защото портата ѝ била заключена, а и не искал да бъде
разпитван като свидетел при бъдещо съдебно производство. Вследствие на стреса
от внезапното нападение пострадалата М. се изпуснала. След инцидента пострадалата
Н.М. се обадила на телефон „112”, на свид. Х. Р. и на сина си – свидетелят Т.Ц.М..
При разговора със свидетеля Х. Р. казала, че е бита от подсъдимия М. и го
помолила за помощ. Свид. Р., заедно със съпругата си – свид Р., се отправили
към къщата на постр. М., за да ѝ укажат помощ. По пътя видели подс. М. и
съпругата му, които оправяли багажа си и се подготвяли да отпътуват с лекия си
автомобил. Свид. Р., изненадана от съобщеното в телефонния разговор от
пострадалата на съпруга ѝ, поискала обяснение от подсъдимия и Е. М. за
случилото се. Подсъдимият М. не отговорил нищо, а Е. М. видимо притеснена,
опитвайки се да не заплаче, обяснила, че постр. М. е много вулгарна, лоша съседка
и трудно се живее с нея. Междувременно свидетелят Р. достигнал до дома на
постр. Н.М. и я заварил да лежи на земята, тя като твърдяла, че не може да диша
и не може да се движи. Свид. Р. ѝ помогнал да се изправи и с негова помощ
свид. М. се придвижила до по-удобно място, за да могат да изчакай пристигането
на екип на Бърза помощ и екип на полицията (свидетелите Г.Ц.Н. С. С. Г. и Л.И.Ц.).
Преди появата на двата екипа подсъдимият и съпругата му отпътували с автомобила
си за град С..
След пристигане на полицейските служители, свид. Ц.
огледал оградата, но не му направило впечатление да е смачкана. Пострадалата
била транспортирана от сина си до УМБАЛСМ „П.” - гр. С., където била настанена
на лечение и изписана на 09.09.2011г. с диагноза „гръдно коремна травма;
счупване на ребра от пето до осмо в дясно”. След деянието споделила на свид. Т.М.,
че е била бита от подс. П.М., като подробно му разяснила начинът, по който това
било извършено. Около един месец след инцидента телената ограда между двата
имота, която била полегнала, била укрепена с ламарини.
От полученото телесно увреждане постр. Н.М. имала
затруднения да се обслужва, което наложило свид. Г.Г. да я подпомага в
периодите, когато свид. Т.М. е бил в командирован в чужбина.
От заключенията на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява, че на
пострадалата Н.М. са причинени следните травматични увреждания - гръдна травма,
изразяваща се в счупване на ребрата от пето до осмо включително /четири ребра/
вдясно, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на снагата за срок по-голям от 30 дни; кръвонасядания по лявата
предмишница, дясната част на гърба и седалище и дясното бедро, причинили в
съвкупност на пострадалата болка и страдание, като констатираните увреждания се
дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и притискане с такива с ограничена
контактна повърхност (тези по предмишницата), като може да са получени при
нанасянето на побой. В резултат на инцидента не са засегнати крайниците, което предопределя
възможността пострадалата да се движи, ходи и извършва активни действия.
От заключението на приетата във въззивното производство
съдебно-медицинска експертиза се установява, че мекотъканни увреждания изразяващи
се в кръвонасядания по лявата предмишница добре отговарят да са подучени от
захват с ръка и стискане с пръсти. Мекотъканни увреждания, изразяващи се в
кръвонасядания по дясната гърда, дясното седалище и външностранично на дясното
бедро са причинени от удари с или върху тъпи предмети, като предвид различната
им анатомична локализация не е възможно да са получени едномоментно от падане и
контакт с терена.
Счупването на ребрата е получено от директен силен удар с
или върху твърд тъп предмет с широка контактна повърхност, което личи от
размера на засегнатата анатомична площ, както и от характера на фрактурите.
Възможно е кръвонасядането по външната странична повърхност на дясното бедро и
фрактурите на ребрата да се получат при падане и контакт с терена, предвид
разположението им в една плоскост. Не може да се изключи възможността
фрактурите да са получени и при нанасяне на удари с крак. Липсата на контактни
увреждания по гръдния кош в зоната на фрактурите не позволява да се отговори
по-точно на този въпрос. Преценени в съвкупност констатираните травматични
увреждания биха да бъдат получени в резултат най-малко на четири отделни удара
нанесени засегнатите и описани по-горе анатомични области-гърда, дясна гръдна
половина, дясно седалище и дясно бедро.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза (л. 90, том 1 ДП) се установява, че на подс. М. са причинени
охлузване в областта на лявото рамо на долната челюст, дясната мишница, дясното
коляно, лявото коляно и лявата подбедрица, както и кръвонасядания в областта на
дясното коляно и лявата подбредрица, съчетано с дълбоко охлузване. Уврежданията
не могат да се получат при прескачане на телена ограда. От разпита на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че механизмът на основните наранявания,
установени върху подс. М., е на охлузване при контакт с повърхност, при
допирателно действие на ръбести предмети. Такъв контакт е възможно да бъде
осъществен при тичане в храсти, допир до стърчаща тел или счупени клони.
Комбинацията от охлузване и кръвонасядане не може да се дължи на физическо
съприкосновение с човек, доколкото при последното е различна характеристиката
на охлузването.
От заключението на приетата по делото
съдебно-психологична и психиатрична експертизи на Н.Т.М. се установява, че
същата е психично здрава. По време на извършване на деянието е могла да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Тя е
била в състояние на обикновено алкохолно опиване лека степен.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, като в нейната основа са показанията на свидетелите Н.М.
(частично), дадени по в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по описа на СОС, А. Л., включително
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК от досъдебна фаза по
ч.н.д. № 84/2014 г. по описа на РС – С.), И.Р., дадени по в.н.о.х.д. № 607/2018
г. по описа на СОС, по н.о.х.д. № 142/2016 г. по описа на РС – К. и приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК от досъдебна фаза, Х. Р.
(починал) – приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК, Т.М., Г.Г.
дадени по в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по описа на СОС (частично) и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК от досъдебна фаза (частично), Г.Н.,
дадени по в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по описа на СОС, включително приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебна фаза, Л.Ц., дадени по
в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по описа на СОС, включително приобщените по реда на
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебна фаза, Г.Г., приложените
медицински документи досежно осъществени прегледи и здравословното състояние на
Н. Т. и подс. П.М., акт за смърт на Х. Р., Присъда № 9 от 06.06.2012 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 195/2011 г„ по описа на РС-С., решение от 07.01.2013
г., постановено по в.н.о.х.д. № 488/2012 г. по описа на СОС, протокол за
доброволно предаване, заключения на приетите по делото: фоноскопска експертиза,
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, три съдебно-медицински
експертизи (включително приетата по в.н.о.х.д. № 607/2018 г., която има
характер на допълнителна СМЕ), допълнителна съдебно-медицинска експертиза и
справка за съдимост.
Всички свидетелски показания,
приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 281 ГПК от н.о.х.д. 48/2015
г. по описа на РС – С., следва да бъдат изключени от доказателствена
съвкупност, като негодни доказателствени средства, тъй като са събрани и
проверени от некомпетентен орган – съд в незаконен състав.
В основата на изводите относно
авторството на деянието следва да бъдат поставени показанията на постр. Н.М. и
свид. А. Л.. Пострадалата дава логични, подробни и последователни показания
относно главните факти от предмета на доказване в хода на цялото производство. Свидетелката
съобразно интерпретативните си способности и изминалия значителен период от
време излага подробно кога е видяла подсъдимия на площадката пред антрето и какви
са били последващите му действия, с които ѝ е нанесъл побой. Показанията
ѝ намират опора в показанията на свид. А. Л., който се е намирал в
близост до инцидента по същото време. При разпита в съдебно заседание на
20.02.2018 г. по НОХД № 142/2016 г., както и в приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК от досъдебна фаза по ч.н.д. № 84/2014 г. по описа на
РС – С. показания, свидетелят е последователен, че е търсел кучето си, когато
чул свидетелката М. да вика „не ме бий“, свид. Л. извикал, след което видял
подсъдимия П.М. да се насочва към оградата и да я прескача, за да влезе в
собствения си двор. Добросъвестно и без да създава доказателства той излага, че
не е видял как подсъдимия М. удря постр. Н.М., но е абсолютно сигурен, че
именно М. е излязъл от терасата и е прескочил оградата. Необосновано е
възражението на защитата, че свидетелят е изменял няколко пъти показанията си в
хода на производството относно мястото и начина на извършване на деянието. Несподеляеми
са аргументите на РС – К. за недостоверност на показанията на този свидетел.
Разминаването в датата на инкриминираното деяние (при разпита в досъдебна фаза
свидетелят е посочил 05 срещу 06 септември 2011 г., а при повторния разпит в
съдебно заседание 06 септември 2011 г.) е несъществено и се дължи на изминалия
значителен период от време между разпита на 22.02.2018 г. пред РС - К. и
деянието – над 6 години. При това положение е нормално да има фактологични
неточности, като следва да бъдат кредитирани показанията от досъдебна фаза,
доколкото възприятията на свид. Л. са били значително по-пресни. Не сочи на
противоречие и недостоверност обстоятелството, че свидетелят е разпознал
подсъдимия около 22.00 часа от приблизително 10 метра разстояние, защото, както
той самият сочи, не е било много тъмно. Освен това подсъдимият е негов съсед, с
когото се познават от години, а не напълно непознат човек и идентификацията при
това положение е значително облекчена. За обстоятелството, че е била възможна
идентификация на лице процесната вечер сочи и това, че пострадалата М. и свид. Г.Г.
безпогрешно са се разпознали от сходно разстояние минути по-рано. Според
настоящия състав е било възможно телената ограда между двата имота да бъде
прескочена по начина, съобщен от свид. Л., въпреки възраженията в обратния
смисъл на защитата. Свидетелите Н.М., И. Р. и А. Л. безпротиворечиво излагат,
че височината на телената ограда между двата имота е била около 1.5 метра.
Единствено Г.Г. свидетелства за височина от два метра, като при разпита,
проведен на 05.04.2018 г. в съдебно заседание, Г.Г. съобщава първоначално, че
оградата е била висока два метра, а впоследствие, че е била висока 1.5 метра. С
оглед констатираното вътрешно противоречие в показанията му, добрите
взаимоотношения с подсъдимия, лошите с пострадалата и еднопосочността на
показанията на свидетелите Н.М., И. Р. и А. Л., именно последните следва да
бъдат кредитирани в частта относно височината на оградата. От показанията на
свидетелите Р. (приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК – л.
31, том 2 ДП), Н.М. и Т.М. се установява, че оградата е била наклонена в една
част след деянието и именно там може да се направи извод, че е била прескочена
от подсъдимия. Изводът не се разколебава от показанията на полицейския служител
Л.Ц. (приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК), тъй като
обстоятелството, че не е забелязал деформация на оградата при огледа,
осъществен в тъмната част на денонощието на 05 срещу 06 септември 2011 г., не
означава, че такава не е съществувала обективно. От показанията на постр. М. и
свид. Г. се установява, че имотът на М. е по-високо разположен с около 50
сантиметра от този на подс. М.. От същите доказателствени източници, както и от
показанията на свид. Р. (л. 121 от НОХД № 142/2016 г. по описа на РС – К.) се
установява, че до оградата има дървета и храсти. В заключение изброените гласни,
които съдът намира за логични, подробни, взаимно допълващи се и необорени от
други доказателства, поради което достоверни, може да бъде направен фактически извод,
че телената ограда между двата имота към 05.09.2011 г. е била висока 1.5 метра.
Имотът на подс. М. е с около 50 сантиметра по-високо разположен, което прави
чистата височина на оградата в негово около метър. От страната на постр. М. има
дървета, които са в близост до деформираната част на оградата. При тези
обективни данни няма пречка посочената ограда да бъде прескочена в посока от
имота на подс. М. към този на М. чрез нейното предварително накланяне. За
преодоляване на височина от около 1 метър не са необходими специални умения,
противно на изложеното от районния съд и защитата. Няма пречка това да е било
направено и от посока към имота на постр. М. към този на подс. М., защото
оградата вече е била наклонена и е имало клони на дървета, за които подсъдимият
е имал възможност да се хване.
Показанията на свид. Л., че
именно подсъдимият М. е прескочил оградата между двата имота, намират косвена
подкрепа в обективните наранявания, установени върху подсъдимия. От разпита на
вещото лице В.Т. (л. 125 от НОХД № 142/2016 г. по описа на РС – К.) във връзка
със заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (л. 90,
том 1 ДП), която съдът намира за обективно и компетентно изготвена, се
установява, че механизмът на основните наранявания, установени върху подс. М.,
е на охлузване при контакт с повърхност, при допирателно действие на ръбести
предмети. Такъв контакт е възможно да бъде осъществен при тичане в храсти,
допир до стърчаща тел или счупени клони. Комбинацията от охлузване и
кръвонасядане не може да се дължи на физическо съприкосновение, доколкото при
последното е различна характеристиката на охлузването. Изложеното категорично
опровергава тезата, изразена от защитата, че нараняванията се дължат на
физическо съприкосновение с друго лице и сочи на достоверност на показанията на
свид. Л., тъй като именно такива особености на терена са установени в имота – телена
ограда, храсти и клони.
Поради липса своевременно
извършен оглед и последващото укрепване на оградата, с което характеристиките
ѝ са променени, към настоящият момент е възможно събирането на
доказателства относно височината и състоянието на телената ограда между имотите
към 05.09.2011 г. единствено чрез алтернативен доказателствен път, какъвто е
установяването на тези обстоятелства чрез други доказателствени средства,
каквито са свидетелските показания. Неснователно е възражението на защитата, че
неизвъшрването на оглед на оградата съставлява съществено процесуално нарушение
налагащо връщане на делото във фазата на досъдебното производство. На първо
място, НПК не поставя формални критерии относно конкретния вид доказателствено
средство за установяване на дадено обстоятелство. На второ място, както беше
посочено, към момента състоянието на оградата е променено и е невъзможно
извършването на оглед за установяване на вида ѝ към 05.09.2011 г. На
трето място, актуалният НПК не предвижда правомощие за въззивната инстанция за
връщане на делото в предходна фаза на процеса с оглед необходимостта от
събиране на доказателства.
Показанията на постр. Н.М.
относно авторството на деянието и механизма на неговото извършване намират
подкрепа в показанията на свид. И. Р. дадени по в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по
описа на СОС, по н.о.х.д. № 142/2016 г. по описа на РС – К. и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК от досъдебна фаза, Х. Р.
(починал) – приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК, , Т.М., Г.Н.,
дадени по в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по описа на СОС, включително приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебна фаза, Л.Ц., дадени по
в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по описа на СОС, включително приобщените по реда на
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебна фаза, Г.Г. и приетата по делото
фоноскопска експертиза. В тази част изброените доказателствени източници имат
производен характер, но няма пречка да служат за проверка на първичните
доказателства – каквито са изводими от показанията на постр. М.. Всички те в
различна степен възпроизвеждат информация относно механизма на деянието,
съобразно съобщеното от пострадалата, което е осъществено в различен времеви
интервал и напълно хармонират с показанията на М.. Следва да се отбележи, че поради
последователността в показанията на свидетелката М. в хода на процеса, въпреки
изминалия период от време, при разпита ѝ пред въззивния съд не възникна
необходимост от приобщаване на нейни показания от предходна фаза.
На следващо място, показанията
на постр. М. намират подкрепа в заключенията на приетите по делото две съдебно
медицински експертизи и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, които са
обективни, аргументирани, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Не
може да бъде споделено възражението на защитата, че вида на телесното увреждане
е установено чрез приетата във въззивното производство съдебно-медицинска
експертиза (л. 96 от в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по описа на СОС). При внимателен
прочит на последното се установява, че посочената съдебно-медицинска експертиза
изяснява механизма на получените увреждания, а техния вид е установен чрез
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (л. 28, том 1 ДП), която е
изготвена въз основа на наличните по делото медицински документи досежно
здравословното състояния на постр. М. – Съдебномедицинско удостоверение №
961/2011 г., и епикриза от УМБАЛСМ „П.“.
От заключението на приетата във въззивното производство
съдебно-медицинска експертиза (л. 96 от в.н.о.х.д. № 607/2018 г. по описа на
СОС) се установява, че счупването на ребрата е получено от директен силен удар
с или върху твърд тъп предмет с широка контактна повърхност, което личи от
размера на засегнатата анатомична площ, както и от характера на фрактурите. Не
може да се изключи възможността фрактурите да са получени при нанасяне на удари
с крак. Преценени в съвкупност констатираните травматични увреждания биха могли
да бъдат получени в резултат най-малко на четири отделни удара. От разпита на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че ако бъде възприета тезата, че
уврежданията са причинени при падане, а не от удар с крак, то това падане би
обяснило единствено счупените ребра, но не и другите травматични увреждания.
Същевременно описаните четири кръгловати моравочервеникави кръвонасядания на
задната повърхност на лявата предмишница са групирани в една линия, което може
да бъде причинено от захват, но не и от падане. С оглед даденото експертно
заключение настоящият състав приема, че показанията на свид. М., относно
механизма на причинените увреждания, са достоверни. Тя съобщава, че подсъдимият
М. я е държал за ръцете и ѝ е нанесъл множество удари с крака по тялото.
Освен чрез изложеното от нея няма по какъв друг начин да се обяснят
констатираните върху пострадалата травматични увреждания, особено като се има
предвид, че минути по-рано, когато е изпратила свидедетелите Р.и и е имала
пререкание със свид. Г., е била в добро здравословно състояние и е можела да се
движи безпрепядствено.
Косвено, без този извод да е решаващ, за съпричастността
на подсъдимия П.М. към инкриминираното деяние може да се съди от поведението му
след инцидента. От показанията на свид. Р., Р., които намират опора в
показанията на полицейските служители Л.Ц. и Г.Н., се установява, че веднага
след деянието подсъдимият и съпругата му са подготвили багажа си и са
отпътували от вилния си имот. При разпита си свид. Г.Г., който е разговарял с
подсъдимия и съпругата му малко по-рано, не съобщава нищо, което да подсказва,
че двамата са имали намерение да пътуват същата вечер. При това положение внезапното
им отпътуване може да бъде свързано с инкриминираното деяние, тъй като подобно действие
след 22.00 часа преди предстоящ почивен изглежда нелогично, освен ако не е
провокирано от противоправното поведение на подс. М..
Въззивният съд намира, че показанията на постр. Н.Т. не
следва да бъдат кредитирани в частите, в които твърди, че процесната вечер не е
консумирала алкохол, не е имала предходни конфликти с подсъдимия М., както и че
той ѝ е нанасял удари около 30 минути. В първите две твърдения прозира
склонността ѝ да омаловажи собственото си поведение като причина за
инцидента, което е обяснимо. Показанията ѝ в тази част са оборени от
показанията на свид. Р., Г., Ц. и Н., които следва да бъдат кредитирани поради
това, че са логични и взаимно допълващи се. За това, че отношенията между
пострадалата и подсъдимия са били силно влошени може да се направи извод от
показанията на сина ѝ – свид. Т.М., на свид. Г. и от Присъда № 9 от
06.06.2012 г., постановена по н.ч.х.д. № 195/2011 г„ по описа на РС-С., изменена
в частта относно размера на наказанието с решение от 07.01.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. №
488/2012 г. по описа на СОС.
Твърдението на пострадалата, че подсъдимият М. ѝ е
нанасял побой в продължение на 30 минути следва да се приеме за хиперболизирано
и респективно недостоверно. Подобна хиберболизация може да се дължи на различни
причини – от неправилно възприятие на темпоралната продължителност на деянието,
поради създадения силен стрес, до тенденциозно отношение спрямо подсъдимия.
Твърдението се оборва от свидетелски показания на Х. Р. и И.Р., които сочат, че
малко след като с постр. М. се разделили, последната се обадила на свид.
Ранелов с молба за помощ, тъй като подс. П.М. ѝ нанесъл побой. Именно показанията
на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани в тази част, тъй като са имали
значително по-точна ориентация за времето.
Констатираните противоречия не внасят съмнение в
цялостната достоверност на показанията на свид. М., тъй като те са
последователни и непротиворечиви относно основните факти от предмета на
доказване – от кого е била нападната и начинът, по който ѝ е причинено
телесно увреждане, и намират опора в останалите доказателствени източници,
което вече беше подробно обсъдено.
Показанията на свид. Г. приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК от досъдебна фаза в частта, в която твърди, че е
бил изпратен до дома си от подс. М., не следва да бъдат кредитирани. Те косвено
противоречат на показанията на постр. Миахйлова и свид. Л., които съдът вече изложи
защо приема за достоверни. Обяснимо е предвид влошените отношения на свид. Г. с
постр. М. и обидите, които тя отправила по негов адрес, у последния да е налице
склонност към оневиняване на подс. М., с когото поддържат значително по-добри
отношения. Не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. Г. и в частта, в
която твърди, че няколко дни след деянието видял постр. М. да носи раница на
гърба си. Твърдението не намира опора в медицинските документи по делото,
приетите две съдебно-медицински експертизи и допълнителна съдебно медицинска
експертиза, както и на показанията на свид. Г. и М., които следва да бъдат
кредитирани като взаимно допълващи се и логични. От експертните заключения,
изготвени въз основа на приетите по делото медицински документи, се установява
вида на травматичното увреждане на М. и периода на възстановяване. При разпита
в съдебно заседание вещото лице Т. разяснява, че при това състояние е малко
вероятно да бъде носена раница, а свид. М. и Г. излагат, че пострадалата М. е
имала трудности в обслужването, вследствие на увреждането.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. Р. в
частта, в която твърди, че след деянието по пострадалата е имало видими следи
от нанесения побой. В тази част те противоречат на показанията на свид. Р. и на
полицейските служители Н. и Ц.. Допуснатата фактологична неточност вероятно се
дължи на изминалия значителен период от време между деянието и момента на
даване на показания.
От останалите доказателствени
средства, с изключение на цитираните гласни доказателства в частите, в които
беше посочено, че имат производен характер, се установяват факти непосредствено
преди и след инкриминираното деяние. Те не разкриват противоречия, поради което
е безпредметно да бъдат подробно обсъждани. Само е необходимо да се посочи, че
от заключения на приетите по делото съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, съдебно-медицински експертизи и допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, следва да бъдат кредитирани като подробни, компетентно изготвени и
правилни. От показанията на свид. Р., Р., Г. се установяват обстоятелствата
случили се непосредствено преди деянието. От показанията на свид. Р., Р., Н., Ц.
и М. се установява събитията след като постр. М. е провела телефонни разговори
чрез които е потърсила помощ.
От показанията на свид. Т.М. и Г.Г.
могат да се правят изводи относно здравословното състояние на Н.М. след
причиненото телесно увреждане.
Не почива на конкретни доказателства възражението на
защитника на подсъдимия, че към момента на деянието постр. М. е била в
състояние на „дълбоко алкохолно опиянение“. От показанията на свид. Р. и Р. се
установява, че те заедно с пострадалата са консумирали алкохол, но не в голямо
количество, а от показанията на свид. Г., че свид. М. е била в състояние
алкохолно опиянение, но в състояние да комуникира. Това се подкрепя и
заключението на фоноскопската експертиза, от която може да бъде направен извод,
че тя е била в състояние да проведе нормален разговор, както и от показанията
на свид. Ц. и Н.. В заключението на приетата по делото съдебно-психологична и
психиатрична експертизи на Н.Т.М. степента на алкохолно опиване е определена
като лека.
От правна страна:
При така приетата фактическа
обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимият П.Н.М.
е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна на
05.09.2011 г. около 22.00 часа в с. В. Т., мах. „Л.“, обл. С., чрез нанасяне на
удари с крака е причинил на Н.Т.М., средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям от 30 дни – счупване
на четири ребра вдясно (от пето до осмо включително).
От субективна страна - деянието
е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е нанесъл съвсем целенасочено удари с
крака по тялото на Н.Т.М., като е целял именно да нарани пострадалата.
Подсъдимият е действал при т. нар. „неопределен” пряк умисъл - като не е
съзнавал точната телесна повреда, която ще причини на лицето, което удря, но е
съзнавал обстоятелството, че нанасяйки удари с крака в тялото на възрастен
човек, може да причини всякакви по вид телесни увреждания. В случая резултатът
е средна телесна повреда, но този резултат е бил съзнаван и целен от подсъдимия
М..
Относно вида и размера на наложените
наказания:
За престъплението по чл. 129,
ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до
6 години.
При определяне на размера на наказанието на подсъдимия П.Н.М.
съдът от една страна прие като изключително смекчаващо обстоятелство неразумно
дългата продължителност на наказателното производство (над 7 години), което се
дължи изцяло на грешките на органите на досъдебното производство и съда. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени силно влошените
отношения между подсъдимия и пострадалата, обстоятелството, че тя системно го е
обиждала. Осъдена е с влязла в сила присъда за отправени обиди предишната вечер
– 04.09.2011 г. На 05.09.2011 г. е отправила нови обиди към подсъдимия и свид. Г.,
който му гостувал. На следващо място, подсъдимият М. е неосъждан, с добри
характеристични данни, трудово ангажиран и с безупречно процесуално поведение в
хода на производството. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да
бъде отчетен високият интензитет на физическо насилие, употребен спрямо постр. М.,
която към 2011 г. е била на 67 години. Всичко това сочи на превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като неразумно дългата
продължителност на наказателното производство следва да се счита за
изключително такова. С оглед изложеното наказанието на подсъдимия П.М. следва
да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, тъй като за
наказанието лишаване от свобода по чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК няма
предвиден най-нисък предел и то трябва да бъде заменено с пробация. За
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, предвид отдалечеността
във времето на деянието, нейният срок следва да бъде 1 година с пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“. С оглед характеристичните
данни на подсъдимия не е необходимо срокът на пробацията да е по-дълъг, да
бъдат добавяни друг вид пробационни мерки или тяхната интензивност да е
по-висока.
По гражданския иск:
Подсъдимият П.Н.М. виновно е причинил на гражданския ищец
Н.Т.М. средна телесна повреда, изразяваща се в се в трайно затруднение
движението на снагата за срок по-голям от 30 дни – счупване на четири ребра
вдясно (от пето до осмо включително), поради което са налице основанията на чл.
45 от ЗЗД за частично уважаване на предявения граждански иск за претърпените от
пострадалата неимуществени вреди. Деянието на подсъдимия е противоправно и
виновно. От него и в пряка причинна връзка с това деяние пострадалата е изпитала
болки и страдания, които следва да се възмездят с присъждане на парична сума.
Като се изходи от изискването за справедливост, установено в чл. 52 от ЗЗД и от
релевантната съдебна практика, искът следва да бъде уважен до размера от
1 500 лв., като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12 000
лв. Макар причиненото увреждане да е имало негативно въздействие върху
пострадалата, което е наложило да бъде подпомагана от трети лица, следва да
бъде отчетен изключително високата степен на съпричиняване в гражданскоправен
смисъл от страна на гражданската ищца, която системно обиждала подсъдимия,
отправяла провокации към него, била е осъдена с влязла в сила присъда за обиди,
отправени предишния ден, освен това безпричинно е влязла в конфликт с
подсъдимия и неговия гост – свид. Г. преди деянието, без видима причина и под
въздействието на алкохол. Същевременно няма данни възстановяването на
пострадалата е продължило повече от нормалното за подобен тип увреждане или да
е създало неимоверни трудности, различни от нормално следващите се от подобно
деяние.
По изложените съображения на
основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, разноските по делото следва да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия П.М.. Той следва бъде осъден да заплати по сметка на с.о.сдържавна
такса в размер на 60 лв. върху уважения размер на гражданския иск, както и 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1453.30 лв., от
които да заплати в полза на СОС по сметка на ВСС 1333.30 лв. и 180 лв. по
сметка на РУ на МВР – гр. С., съобразно органа пред който са направени.
Подсъдимият трябва да бъде
осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Н.Т.М. сумата от 1650
лв, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
При така изложените мотиви
Софийският окръжен съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.