РЕШЕНИЕ
№ 1447
гр. Велико Търново, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ.А
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110101675 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Н. Т., в която се излагат твърдения, че с
решение по гражданско дело *е осъден да заплати на Д. П. и Г. П. сумата от 700 лв. за
разноски. Изтъква се, че на ответниците е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело *, по което задълженията на ищеца за главница, лихви и
такси са в общ размер на 1568,31 лв. Твърди се, че последното изпълнително действие по
делото е извършено на 08.05.2018г. като поради бездействие на кредиторите вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност и е недължимо. С оглед изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищецът не дължи сумата по процесния изпълнителен лист, във връзка с
който е образувано изпълнително дело *, както и за присъждане на разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор на исковата молба, в който
оспорват основателността на исковата претенция. Изтъква се, че за вземането не е изтекла
абсолютната давност по чл. 112, ал. 1 от ЗЗД както и че по искане на взискателите
изпълнителното производство е прекратено. С оглед изложеното се отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
1
Между страните не се оспорват обстоятелствата, че с решение * са осъдени да заплатят на
ответниците сумата от 700 лв., представляваща направени по делото разноски, че е
последвало издаване на изпълнителен лист *, въз основа на който са образувани
изпълнително дело *. В хода принудителното изпълнение са наложени запори на движима
вещи и вземания по банкови сметки на ищеца като последното запорно съобщение е от
04.05.2018г. По искане на взискателите с постановление от 22.05.2024г. съдебният
изпълнител прекратил изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесното вземане е установено със съдебно решение, поради което срокът на
погасителната давност е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. По аргумент от чл. 115, б.
„ж” от ЗЗД, давността между страните е започнала да тече от влизане в сила решението по
гражданско дело * и е прекъсвана многократно съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД с действията
по налагане на запори, последното от които е предприето на 04.05.2018г. От тази дата е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок и поради бездействие на ответниците да
предприемат своевременно изпълнителни действия, които да прекъснат давността, тя е
изтекла спрямо ищеца на 04.05.2023г. Липсата на действия, които да прекъснат давността
води и до неприложимост на срока по чл. 112, ал. 1 от ЗЗД. В допълнение следва да се
посочи, че независимо от съществуването на висящ изпълнителен процес, длъжникът има
правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора
поражда възможност да започне ново изпълнително производство, дори и след прекратяване
на предходното по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което обуславя и интереса на ищеца да
иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността
може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и той да я зачете. От изложеното се достига до извод, че вземането
по изпълнителния лист *е погасено по давност и е недължимо, поради което предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят
на ищеца по 31,50 лв., представляващи направените по делото разноски за държавна такса.
Ответниците са предприели действия за прекратяване на производството по принудително
изпълнение на вземането по изпълнителния лист, но са оспорили основателността на
предявения иск за несъществуването му поради изтекла погасителна давност. Това води до
неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, смисълът на която е ответникът да
не се натоварва с разноски, когато поведението му нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството е оспорил правата на ищеца.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
2
Приема за установено по отношение на Д. И. П. с ЕГН: ********** *и Г. Д. П. с ЕГН:
********** *, че Б. Н. Т. с ЕГН: ********** *, не дължи поради погасяване по давност
сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, за която е издаден изпълнителен лист *.
Осъжда Д. И. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на Б. Н. Т. с ЕГН: ********** *, сумата от
31,50 лв. /тридесет и един лева и петдесет стотинки/, представляващи направени по делото
разноски.
Осъжда Г. Д. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на Б. Н. Т. с ЕГН: ********** *, сумата от
31,50 лв. /тридесет и един лева и петдесет стотинки/, представляващи направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3