№ 7100
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20231100107567 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени от Ц. В. Д. и Б. В. Д. против „ОЗК-
Застраховане“ АД субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата по 26 000лв. за всеки ищец, представляваща обезщетения за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.04.2022г. до изплащането.
В исковата молба се сочи, че 02.09.2020г. в гр.София настъпило пътно-
транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на Т. П. Г., като водач
на т.а. Ивеко с ДК № ******* който в нарушение на правилата за движение блъснал
пешеходеца Н. Д. и причинил смъртта му. Ищците са внуци на починалия и твърдят да
са претърпели неимуществени вреди, обезщетяването на които претендират от
ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът оспорва ищците да са легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като, макар и родственици на починалия, не попадат в
изключенията съобразно ТР № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС и оспорва твърденията в
исковата молба за създадени трайни и емоционални лични отношения. Навежда
възражение за съпричиняване с твърдения пешеходецът да е имал поведение, с което
допринесъл за вредоносния резултат. Оспорва заявените с исковата молба
неимуществени вреди, като болки и страдания, да са в причинна връзка със смъртта на
Н. Д., както и доводи за прекомерност на претендираните обезщетения и недължимост
на законна лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата,
намира следното:
Не е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от
договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”
1
за т.а. Ивеко с ДК № ******* с който за срока на действие се задължил да покрие в
границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача Т. П. Г. за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не се спори и относно настъпилото на 02.09.2020г. в гр. София пътно-
транспортно произшествие, при което т.а. Ивеко с ДК № ******* управляван от Т. Г.,
блъснал пешеходеца Н. Т. Д. и причинил смъртта му.
С влязла в сила присъда № 19/ 20.10.2021г. по НОХД № 3048/2021г. на СГС,
НО, 25 състав, водачът Т. Г. е признат за виновен в това, че на 02.09.2020г. в гр.София,
при управление на т.а. Ивеко с ДК № ******* в ж.к.*******, на паркинга пред
бло******* при движение на заден ход нарушил правилата за движение, а именно
чл.40, ал.2 ЗДв.П, като по време на движението си назад реализирал пътно-
транспортно произшествие с пешеходеца Н. Т. Д. и по непредпазливост причинил
смъртта му, настъпила вследствие на причинена тежка открита черепно-мозъчна и
лицева травма, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3
НК.
На основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство
е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го
обвързва относно това дали е то извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. При това следва да се приеме за осъществен от застрахования при ответника
фактически състав на чл. 45 ЗЗД.
С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, е прието, че
материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за
причинена от непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата, посочени в
ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Развити са съображения, че по начало най-близките на починалия, посочени в
постановленията, се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Но от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
2
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61г. и № 5/69г. Това означава, че
обезщетение следва да се присъди при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
С оглед тези задължителни за всички съдилища указания по тълкуването и
прилагането разпоредбата на чл. 52 вр. чл. 45 ЗЗД спорният по делото въпрос е дали
ищците се явяват материално легитимирани да получат обезщетения за
неимуществени вреди като последица от смъртта на своя дядо.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св.Ц.Й. сочи, че
ищците са брат и сестра, а починалия техен дядо. Б. Д. организирал погребението на
дядо си, който приживе имал близки връзки с членовете на семейството си. Помагал
при отглеждането на внука си Б. и му давал парични суми. След инцидента Б. бил
депресиран, пиел някакви силни хапчета и изглеждал притеснен. Присъствал на
погребението на дядо си, но бил много афектиран. Ежемесечно по няколко пъти
посещавал гроба на починалия и го почиствал. Б. не се е възстановил от загубата и
след инцидента изпаднал в някаква форма на депресия, трудно споделял какво точно е
преживял. Като дете Б. живеел при дядо си и след като се оженил се преместил с жена
си в гр.******* но след семеен скандал се върнал отново да живее при Н.. Сестрата Ц.
след сватбата си също се преместила да живее в съседна къща, без да прекъсва връзка
с дядо си. След инцидента ищцата също не се чувствала добре. Дядото и ищците
винаги били заедно на празници и си разменяли подаръци.
В показанията си св.Ц. Д., син на ищцата и племенник на другия ищец сочи, че
имали много добри отношения с дядо си, на всеки рожден ден Ц. купувала подаръци
на Н., а на празниците се събирали заедно. Към смъртта на дядо си Ц. живеела със
семейството си в кв.Красна Поляна, но в края на всяка седмица идвала при Н.. След
инцидента споделила, че приема много тежко смъртта на дядо си и сънува кошмари.
Нейната скръб не би могла да се изрази с думи. Загубила човек, който винаги й
помагал през детските години. Редовно ходела на гроба на дядо си. Ищците пиели
антидепресанти и посещавали психолог за да преодолеят загубата.
В показанията си св.Н. Р. сочи, че познава ищците от малки, а дядо им Н. ги
отгледал. Живеел заедно с дъщеря си Т. и внуците си Ц. и Б., грижел се добре за тях
докато те не създали собствени семейства и се отделили да живеят на друго място.
След това ищците идвали често при дядо си и го гледали, полагали грижи като негови
внуци. Н. се препитавал с ровене по контейнерите.
От представената справка изх.№ 23-00-345/18.03.2024г. на НЗК се установява,
че още от 2005г. ищецът Б. Д. провел психиатрични консултации и диагностициран с
ендогенно психично заболяване „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-
смесен“, а след това в ремисия.
По делото е представен амбулаторен лист от 06.02.2023г. за Ц. Д. визиращ
диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“.
Според заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, в отговор на внезапната смърт на дядо им у
ищците е възникнала невротично-депресивна симптоматика изразяваща се в понижено
настроение, емоционална лабилност, вътрешно напрежение, тревожност и вегетативни
симптоми-инсомния, а при Ц. Д. и хипорексия. Тази симптоматика се определя като
депресивна реакция с протрахиран ход в границите на адаптационно разстройство,
която към момента е отшумяла с възстановен обичаен начин на живот. Обясняват, че
адаптационното разстройство е заболяване, което възниква в периода на адаптация
3
към значими житейски събития, кризи и стресогенни преживявания, има
функционален характер и различна продължителност, но завършва предимно с
оздравяване, какъвто е настоящия случай. Налице са данни за преживяна от ищците
през 2007г. тежка психотравма от смъртта на баща им, която при Б. Д. е довела до
проявата на посоченото по-горе психично разстройство. Провел е медикаментозно
лечение до 2010г., след което не се наблюдава клинична проява. При Ц. Д. е налице
смесено тревожно-депресивно разстройство във връзка с преживяна от нея
психотравма от опит за самоубийство на сина й през 2022г., което не се намира в
причинна връзка със смъртта на дядо й.
При така събраните доказателства се налага извода, че ищците и починалия им
в пътното произшествие дядо са имали трайна и емоционална връзка поддържана във
времето предвид възрастта им към деня на ПТП /Ц. Д. на 40 г., а Б. Д. на 42 г./, но по
съдържание не се отличава с онази изключителност, която ТР № 1/2016г. поставя като
изискване за материална легитимация с право на обезщетение за неимуществени
вреди. Свидетелските показания, според които ищците са отраснали с дядо си от
малки, а след създаването на собствени семейства редовно са го посещавали, като Б.
дори се е върнал да живее при него, сочат на отношения в рамките на нормалните и
типичните между такива родственици, характеризиращи се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
Доказателствата не разкриват данни връзката им да е била дълбоко
емоционална, нито конкретни житейски обстоятелства, които да са довели до толкова
силна привързаност, че смъртта на техния дядо да е станала причина за претърпени
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Безспорно в личен план са понесли тежко загубата на
дядо си и са изпитали страдание и мъка /извън установените по делото психични
проблеми на всеки един поради предходно и следващо събития свързани с други техни
близки/, но не е доказано негативните им душевни преживявания именно от
процесното трагично събитие да са били продължителни и особено интензивни, както
е посочено и в приетото заключение на експертизата.
При изложеното съдът намира, че ищците не са материално легитимирани да
получат обезщетения за неимуществени вреди, поради което предявените искове
подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените разноски от 7 487лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ул.*******, и Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.******* ул******* № 5, против
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.******* искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумите по 26 000лв.,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
техния дядо Н. Т. Д. вследствие ПТП, настъпило на 02.09.2020г. в гр.София и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т.а.
4
Ивеко с ДК № ******* ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. до изплащането.
ОСЪЖДА Ц. В. Д., ЕГН **********, и Б. В. Д., ЕГН **********, да заплатят
на „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК от 7487 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5