Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2940 06.08.2015 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, X граждански състав, в публично заседание на
седми юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на
секретаря Величка Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2756 по описа на съда за 2014 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 76 ЗС от Т.Д.К. с ЕГН: ********** против ,,Имо
Пропърти Инвестмънт София’’ ЕАД с ЕИК: ********* за осъждането на ответника да
предаде владението на ищеца върху следния недвижим имот: апартамент с
идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
АГКК с положения изток, запад, със застроена площ от 108,31 кв.м, състоящ се
от: дневна, две спални , кухненски бокс, баня, тоалетна, склад и два балкона,
находящ се на четвърти терасовиден етаж от жилищна сграда № 8, тип ,,Г’’ с
иденфикатор ********* заедно с 8,995% ид.ч. от общите части на жилищна сграда №
8, тип ,,Г’’, които представляват 109,86 кв.м., при граници: север – ап. Д и
коридор, юг – калкан с апартамент ,,Г’’ от сграда № 6 тип ,,В’’, запад –двор и
изток – двор, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
********, под обект – **************, над обекта няма, ведно със склад № 11,
находящ се в жилищната сграда № 8, тип ,,Г’’, с площ 25,54 кв.м., заедно с
0,855% ид.ч. от общите части на жилищна сграда № 8, тип ,,Г’’, които
представляват 0,85 кв.м. при граници – север – коридор, запад – двор, юг –
склад № 10 и коридор и изток – коридор, като обектът на собственост се намира в
жилищен комплекс ,,С.С.’’ кв. О., ул . *********.
Твърди
си, че ищецът на 03.05.2010 г. е закупил от ,,Евробилдинг-1’’ ЕООД гр.
Пазарджик с ЕИК: ********* описаният по-горе недвижим имот, като от
закупуването на имота до 03.03.2015 г. бил в непрекъснато владение на същия. С
постановление за възлагане на ЧСИ * от 04.10.2010 г. по изп.д. № ****/2010 г.
влязло в сила на 18.10.2010 г. имотът бил придобит от публична продан от страна
на ответното дружество. С протокол за въвод във владение от 05.04.2012 г. ,,Имо
Пропърти Инвестмънт София’’ ЕАД било въведено във владение. Това обаче станало
само на хартия и фактическата власт на ищеца не била прекъсвана. Последният
образувал срещу ответника друго дело за процесния имот с предмет чл. 108 ЗС,
към момента на образуване на настоящото дело имало подадена касационна жалба от
20.02.2015 г., която била в процес на администриране, тоест имало висящо дело
за собственост по смисъла на чл. 359 ГПК.
На
03.03.2015 г. в почивния ден, владението било отнето по скрит и насилствен
начин, докато ищецът бил извън страната. Явило лице от името на ответника пред
управителя на комплекса – С.В.М., водещо ключар и го принудил да му даде достъп
до входната врата, на която била разбита ключалката и сложило нов ключ. Имало
оставена бележка на входната врата, видно от която било посочено, че имотът е
на ответника и че трябва да бъде освободен. По телефона същото лице заявило на
майката на ищеца, че и разрешава да влезе и пренощува в жилището, но после
трябва да си събере багажа и да освободи обекта. Жената пренощувала на
04.03.2015 г. и после напуснала апартамента. Счита, че е владените на имота е
отнето по скрит и насилствен начин, поради което настоящият иск е допустим,
въпреки образуваното дело за собственост на между същите страни. Иска се
осъждането на ответника да предаде процесния имот, осъждането на последния да
глоба в максимален размер по чл. 360 ГПК, допускането на предварително
изпълнение. Претендира разноски.
Представя
писмени доказателства – копие от Нотариален акт, копия от Решения.
Ответното
дружество оспорва така предявения иск. Намира същият за недопустим, поради
обстоятелството, че между същите страни имало образувано дело за собственост с
предмет 108 ЗС, с ищец Т.К. и ответник ,,Имо Пропърти Инвестмънт софия’’ ЕАД.
По другото дело ищецът твърдял, че е собственик на процесния имот, а ответникът
го владеел, поради което и настоящото производство би било допустимо
единствено, ако другото производство е било с предмет чл. 124 ГПК, а не чл. 108
ЗС. В случай, че искът се приеме за допустим, то същият се явява неоснователен,
доколкото във владение на процесния имот се намирал ответникът, а не ищецът.
Твърди, че от въвода във владение апартамент се владеел от него. От събраните
гласни доказателства се установявало, че ищецът живее извън България, а не в
процесния имот. Представената и приета по настоящото дело искова молба по чл.
108 ЗС, представлявала извънсъдебно признание, че имотът не се владее от ищеца.
Претендира разноски.
Представя
писмени доказателства – Протокол от въвод във владение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск
по чл. 76 ГПК, поради което в тежест на ищеца по делото е да докаже, че е
владял процесната вещ преди твърдяното от него отнемане на владението –
03.03.2015 г., че същото е било извършено чрез насилие или по скрит начин,
предявяването на настоящия иск в предвидения преклузивен шестмесечен срок. При доказване
това не него, в тежест на ответното дружество е да докаже, че той, а не ищецът
е бил владелец на процесния имот.
Неоснователно е
направеното възражение от страна на ответника за недопустимост на настоящото
производство, доколкото за допустимостта на същото се преценяват наведените от
ищеца твърдения в исковата молба, където се твърди, че владението е било отнето
по насилствен или скрит начин. Образуваното между страните друго производство
по чл. 108 ЗС, с твърдения от ответника, че в него ищецът твърдял, че към
процесния период ,,Имо Пропърти Инвестмънт София’’ ЕАД владее имотът е
неотносимо за иска по чл. 76 ЗС, доколкото както беше споменато по-горе,
допустимостта на иска се преценя с оглед изложените в исковата молба твърдения.
От представения по делото
копие от Нотариален акт се установява, че ищецът е закупил на 03.05.2010 г.
процесния имот от ,,ЕВРОБИЛДИНГ-1’’ ЕООД.
От представеното
постановление за възлагане се установява, че процесният имот е бил възложен на
04.10.2010 г. на ответника по делото.
От представеното копие
от Протокол от 05.04.2012 г. се установява, че е бил въведе в процесния имот.
По искане на ищеца по
делото беше разпитана свидетелката – С.К.М., която е майка на ищеца. В своите
показания тя описва закупуването на имота от сина й. Твърди, че след извършения
въвод не били изкарани от имота, като до 03.05.2015 г. си живели в него, а
ключът за жилището още бил в нея. Синът й живеел в А., а тя в гр. Х. Месец
февруари 2015 г. отишла до имота, но видяла табела видно от която се твърдяло,
че имотът е на ответника, опитала се да отключи с ключа си, но не успяла.
Свързала се по телефона с представител на ,,Имо Пропърти Инвестмънт София’’
ЕАД, който и заявил да отива да спи някъде другаде, обяснил й че е дал ключ на
домоуправителя, който я пуснал в жилището да пренощува. След този момент не
знае дали някой живее в апартамента, защото бил заключен.
По искане на ответника
беше разпитан свидетелят – Б.В.В. В своите показания, същият заяви, че към
месец март 2015 г. работил в ответното дружество, като експерт управление на
имоти, собственост на дружеството и включвало имоти в кв. О. и процесния имот.
Месец януари 2015 г. посетил за първи път процесния имот, защото разбрал, че
управителят не разполага с ключове за него. На 29.01.2015 г. била поставена
табела, че след 2 седмици ще бъде сменен патронът на бравата. Получил обаждане
от дама по телефона, която била видяла съобщението. Обадила му се в началото на
март и го попитала защо била сменена ключалката, била от Х., като преспивала
понякога в този имот. Разрешил й да пренощува в апартамента и да си вземе, ако
има вещи в него.
Съдът кредитира напълно
показанията на двамата свидетели, доколкото същите са точни, последователни и
взаимодопълващи.
От събраните
доказателства, основно събраните гласни такива, се достига до няколко важни
извода за изхода на спора.
Установява се по
безспорен начин, че въпреки извършения въвод във владение на ответника в
процесния имот на 05.04.2012 г., ищецът по делото е продължил да упражнява
фактическа власт по отношение на него, като в случая е без значение дали е
владение или държане, доколкото разпоредбата на чл. 76 ЗС предвижда защита и за
двете. В подкрепа на твърденията на ищеца, че същият е продължил да владее или
държи имота, е обстоятелството, че същият е имал ключ за него, тоест разполагал
е с достъп до него, а ответното дружество не, в каквато насока са показанията и
на разпитаните по делото двама свидетели. Логично би било, ако бъдеш въведен в
един имот и твърдиш, че владееш същият след този момент, да разполагаш с достъп
до него и да не е необходимо да ходиш с ключар и да сменяш патрона на входната
врата. Ето защо от показанията на свидетеля В. се достигна до един много важен
извод, че до месец март 2015 г., въпреки, че ответното дружеството е било
въведено в апартамента, същото не е упражнявало каквато и да е била фактическа
власт спрямо него, като доказателство за това е липсата на ключ за входната
врата. От друга страна се установи и отнемането владението по един скрит и
насилствен начин, доколкото въпреки, че ищецът е разполагал с право на достъп
до процесния имот в периода от след въвода на владението до процесната дата,
представител на ответното дружество е отишъл и сменил патрона на входната врата
без знание на ищеца.
Неоснователно е
направеното възражение, че не ищецът, а ответникът се намирал във владение на
процесния имот, доколкото това се оборва от показанията на разпитаните в хода
на съдебното дирене свидетели. Дори и да се приеме, че ответното дружество е
било владелец на имота и е упражнявал фактическата власт, чрез ищеца по делото,
посредством постигната уговорка между тях за изчакване изхода на делото с
предмет чл. 108 ЗС, то последният се е явявал държател на процесния имот и
разполага с право на защита по чл. 76 ЗС.
Неоснователно е
възражението, че ищецът се намирал в А., а майка му в гр. Х., а не в процесния
апартамент, поради което същият не упражнявал фактическа власт, доколкото
реално няма как едно лице да бъде непрекъснато в едно жилище, а е достатъчно
същото да разполага с достъп до него и да може във всеки един момент, когато
пожелае да влезе в същото.
Предвид гореизложеното,
така предявеният иск се явява основателен, поради което ответникът следва да
бъде осъден да предаде владението на процесния имот на ищеца, доколкото се
установи, че последният е упражнявал фактическа власт върху процесния имот
преди 03.03.2015 г. и същата му е била отнета по скрит начин от ответника -
чрез смяната на патрона на входната врата на жилището и искът е предявен на
06.03.2015 г., тоест в предвидения шестмесечен преклузивен срок.
Съдът намира, че не
следва да бъде налагана глоба по чл. 360 ГПК на ответника, доколкото същият е
бил въведен в процесния имот по надлежния ред от ЧСИ, но въпреки това не се е
възползвал от тази си възможност, а е решил в последствие сам да упражни това
си право.
На основание чл. 361 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
По отговорността за
разноски страните:
С оглед изхода на спора
,,Имо Пропърти Инвестмънт София’’ ЕАД с ЕИК: ********* следва да бъде осъдено
да заплати на Т.Д.К. с ЕГН: ********** разноските по делото в размер от 440,81
лева, представляващи разноски за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ,,Имо Пропърти Инвестмънт София’’ ЕАД с ЕИК:
********* да предаде на Т.Д.К. с ЕГН: ********** на основание чл. 76 ЗС следния
недвижим имот: апартамент с
идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
АГКК с положения изток, запад, със застроена площ от 108,31 кв.м, състоящ се
от: дневна, две спални , кухненски бокс, баня, тоалетна, склад и два балкона,
находящ се на четвърти терасовиден етаж от жилищна сграда № 8, тип ,,Г’’ с
иденфикатор *******, заедно с 8,995% ид.ч. от общите части на жилищна сграда №
8, тип ,,Г’’, които представляват 109,86 кв.м., при граници: север – ап. Д и
коридор, юг – калкан с апартамент ,,Г’’ от сграда № 6 тип ,,В’’, запад –двор и
изток – двор, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
*******, под обект – ****************, над обекта няма, ведно със склад № 11,
находящ се в жилищната сграда № 8, тип ,,Г’’, с площ 25,54 кв.м., заедно с
0,855% ид.ч. от общите части на жилищна сграда № 8, тип ,,Г’’, които
представляват 0,85 кв.м. при граници – север – коридор, запад – двор, юг – склад
№ 10 и коридор и изток – коридор, като обектът на собственост се намира в
жилищен комплекс ,,С.С.’’ кв. О., ул . **************.
ОСЪЖДА ,,Имо Пропърти Инвестмънт София’’ ЕАД с ЕИК:
********* да заплати на Т.Д.К. с ЕГН: ********** сумата в размер от 440,81 лева, представляваща разноски за държавна
такса в производството.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./П.Велчев/
Вярно с оригинала
ВД